Йога Форум

Що за език е това ватанският език? Това е една от налудничавите идеи на Дънов. Според него това е един древен език който е основата на всички останали езици. Дънов е говорил куп глупости за този език. Може да направим нещо като анкета, кой ще намери най голямата дивотия която е казал Дънов в  това отношение :) Ето един пример на ватански език!? Цитирам Дънов:
Цитата е взет от този сайт:
http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=2869&Itemid=113 (http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=2869&Itemid=113)
Разбира се има още места из интернет където може да се намерят подобни глупости:
http://groups.google.bg/group/beinsadouno/web/%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA (http://groups.google.bg/group/beinsadouno/web/%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8+%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D0%BA)
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=3950 (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=3950)
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=3951 (http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=3951)

Та имам един въпрос към Имаго, той поне е добре с различните езици човека. Имаго, бихте ли ни казали каква е граматиката на този език? Има ли падежи? Какви глаголни времена има? Бихте ли ни казали къде по света, в коя страна се говори? Имали преводи на този език? Да речем няма ли преведени Шекспир или поне томовете на другаря Тодор Живков? Предполагам че са превели поне лекциите на техният учител Дънов на ватански, за да може ангелите да четат в оригинал произведенията му :) Има ли преведено от ватански на Българки нещо? Може би някой сбор от ангелски химни в които древните са викали алелуя към бога?

Тъй като Имаго е доста зает човек, може би Observer сам ще отговори на тези въпроси? Все пак ще бъде поучително.

На всеки човек му се случва нещо лошо, включително и на Дънов. Но… фанатиците сектанти са се научили като техните учители да заплашват другите по този начин. Ето например това по горе е чудесен пример. Нещастника  Observer вади солиден довод и аргументация срещу мен като заплашва :):):) Този човек дали  е с всичкия си е съмнително. Сега ако на 26  изпусна самолета за България Observer веднага ще посочи с пръст и ще каже: ”Ааа виждаш ли проведението те наказа!” Един ден, може и след 200 години да е но аз ще ритна бакърчето. Тогава някой  сектант като Observer веднага ще каже, че съм бил наказан от бог за моите оплювки срещу големите учители като Нирмала Деви например :):) (смях в залата) Хмм на Observer не му ли идва на ум,  че по същата логика може да се каже че Нирмала е яко наказана с 30 години тежък артрит, прикована на легло и подлога? Съмнява ме, такива като него не могат да мислят изобщо.

В същност аз мога да направя едно солидно предсказание за Observer. Той като член на дъновистката секта се е откъснал от обществото, живее в една илюзия, в един въображаем свят. Рано или късно ще му се стоварят неприятности и страдание. И това ще продължава така докато е член на сектата. Това може да се отрази и на цялото му семейство. До колко беди ще му се случват зависи от това до каква степен вярва на глупостите на Дънво. При това моето предсказание е пълно с логика, вярно е и е НЕИЗБЕЖНО. Няма как да не стане. В същност то става, самият Observer ако е честен и обективен и погледне себе си, ще види че непрекъснато му се случват разни неприятности. Дори и смъртни случаи има в семейството му, такъв е законът на карма :):) Няма как да се избегне :)



Точно поради тази причина Дънов е пълен дивак, липсва му истинско знание, говори глупости. Той няма познание, защото той  голям егоист, хвалипръцко, мисли се за бог, придава си важности, обявява се за многознаещ, налага мнението си на другите хора, промива им мозъците, заплашва ги, и т.н. и т.н. От Дънов по голям влюбен в себе си кретен не може да се намери. За слепите му последователи може да се каже същото. Те вярват на глупостите на Дънов, защото самите те са егоисти. Искат да са повече от другите хора. Дънов им обещава, че ако те го следват, то те автоматично стават всезнаещи, всеможещи, ще живеят вечно в някакъв рай и т.н. И тъй като са големи егоисти, мислят себе си за много важни, искат да се увековечат, страх ги е от смъртта, страх ги е за собственото си малко его, за нищожната си личност, и вярват на глупостите на Дънов, че като го следват, ще получат вечен живот някъде из небесата.

Не мога да се сдържа да не пусна първи един от Дъновите бисери  ;D

Обясненията са супер!! ;) Възниква въпроса обаче, какво е менталното състояние на хората които се възхищават на подобни бисери? Дали са със всичкия си? Хммм…??

Това е един от големите бисери в Българистиката и също така това е огромен принос в световното езикознание от учителя Дънов. Предполагам как Имаго ще позеленее от благородна завист, че не е направил подобни научни открития. Нека така му се пада, вместо да си стои в България и да стане член на дъновисткото движение, той е отишъл да се занимава с придобивката на разни научни докторски титли в чуждестранни университети :)

Цитирам Дънов и продължение на неговото обяснение на "думата" ХАНИЗЕ?!?:

Айе мере ватан ке логон :)

http://www.youtube.com/watch?v=a7ukLL2jsh4 (http://www.youtube.com/watch?v=a7ukLL2jsh4)

много ми е под въпрос да се разминете само с толкова!  ...(вече)


 Стойте си във вашата единолична секта с 1 брой членове и не ни занимавайте със себе си!
Не съм аз единствения, който предпочита да си спести общуването с вас, и за това има причини!

Ооо това ли са хората на моята страна?  ;D ;D

Бях чул, че в една анкета сложили Дънов на първо место за най великият Българин!?

Трябва сега да направим и един химн като индийците Ванде Матарам, ама ще го наименуваме Ванде Дънов  ;)

http://www.youtube.com/watch?v=d56mtWbDCsw&feature=related (http://www.youtube.com/watch?v=d56mtWbDCsw&feature=related)

http://en.wikipedia.org/wiki/Vande_Mataram (http://en.wikipedia.org/wiki/Vande_Mataram)

"Цял свят се прекланя пред мене , 
а аз се прекланям пред Учителя 
Петър Дънов от България."   
                    Алберт Айнщайн

 :) ;)

Да не би да сте се организирали за сектанстко отмъщение и възмездие и да ме чакате на аерогарата с дъва в ръцете  ;D Спомням си че Сахаджите се занимават с подобни неща, бият с обувките и правят заклинания и черна магия.

Да не би и Дъновистите да сте разработили някакви такива методи  :)

И ви предупреждавам, закона за карма няма да ви се размине изобщо, очакват ви големи беди  :o


Ще го оценя достойно това да ми спестите всякакви контакти с вас и себеподобните ви  :D

Герганче, няма такова нещо, това е измислица на Дъновистите. Айнщайн никога не е казвал такова нещо!!  Не се заблуждавай от тях, освен ако не си и ти самата от тях.  :)

"брахман" пак нищо не сте разбрал... :) 8)

Не може да се отрече, че глупостите на Дънов са непропорционално големи, това е забележителното.

Брахман, ако ще си идвате в България, ако сте от София, защо да не се срещнем, искате ли да се видим. Аз бих се радвал да се запозная с вас на живо. Ето и Гергана постоянно ви кани. Може по това време и тя да е в България и Сийкъра и йогимакс. С Имаго се познавам, но бих искал да се запозная също с Източен, например. И с всички други. Знам, че раджа е от Пловдив. За обзървър не знам, дагпо. Може да направим някаква сбирка, ако не ви изглежда много тъпо. Аз например бира не пия, но мога да правя компания. Какво ли пък толкова може да правим, ако се съберем. Във всеки случай се събираме тук, има ли нещо срамно да се видим на живо. Всякак живото общуване е по-обогатяващо от виртуалното.

Да, можем да си направим един духовен пържолник. Барбекюто ще разпалим с книгите на Евразия. :)

За "брахман"... ;)

http://www.youtube.com/watch?v=sp3RctkwvYc (http://www.youtube.com/watch?v=sp3RctkwvYc)

Аз на сектантите им нямам доверие. Вземат го винаги на сериозно и го избиват на насилие, горят вещици и т.н. Та по добре е да си стоим на страни  ;)

Ех, Брахман, какво като съм сектант, пък и който и да е, не сме ли и ние човек. Когато погледне човек, вие изглеждате много по-опасен от всеки друг вие сте този който напада и когато хората се защитават злорадствате. Само на този форум сте изгонил няколко човека, хубаво, че са свестни и се връщат и не ви се сърдят, то и няма защо. Какво толкова някой може да ви направи. Не бъдете такава мимоза. Ето човекът предлага изгаране на книги, значи за революция става въпрос. Пържоли - пържоли. Куайет май е някъде в Близкия Изток.

"брахман" е смел само във виртуалното пространство... :) 8) ::)

Признавам си така е :) Аз нямам комплекси за избиване, не искам да се показвам като бабаит  ;D Страх нямам, но и смелост ми липсва. Държа се разумно и предвидливо, пресмятам това което е рационално и необходимо. Когато се наложи нямам страх, без да проявам смелост  :)

Брахман, преди дава-три дена гледах една лекция на проф. Докинс в ТЕД, в която ставаше дума дали трябва да клатим лодката или не. Вие не просто клатите лодката, а направо я обръщате ;)

ако при обръщане лодката причинява и фрактура на намиращия се вече във водата потребител на воден транспорт, то логичен извод би могъл да бъде "Да би мирно стояло, не би чудо видяло"!
"Късно е, чадо!"




(но по-добре да се изправя човек, дори и късно, отколкото никога)

Брахман каза, че ще лети, а не е казал, че ще плува от Англия насам. Ако това се приема символично, може да се спекулира върху него. ;)

Не разбрахте за какво говоря, защото не познавате контекста, който е: деликатен атеизъм срещу неделикатен атеизъм.

В този случай делото на давещия се е Божие дело... Act of God, сиреч, няма спасение.

Така е. Има огромно количество от хора, които отхвърлят еволюционната теория на Дарвин и вярват, че човек е създаден отведнъж и от пръст на шестия ден от Сътворението. Как мислите, дали до 20-30 г. нещата ще се променят?

Кое да се промени, научните теории или човешката природа?

Апропо за промяната, не беше ли това една от основните будистки доктрини :)

И двете. Анитя, дукха и анатман не са доктрини, ако под доктрини разбирате догми. 

идеята ми беше в смисъл "който сее ветрове, ще пожъне бури". и "кой каквото прави, на себе си го прави")  - Закона на причина и следствия (карма), от която не смятам, че използващия ника "брахман" е свободен...Това, че човек има свободна воля не значи и свобода от последствията.


Човек не е създаден от пръст за шест дена! Това, че някой вярва в това буквално, дали не е един ... прискърбен факт. (буквалното тълкуване на Стария завет, съдържащ 3 нива (обикновенно, духовно и за Посветени) на тълкуване може да доведе до...недуразумения)
Мойсей е бил обучаван от египетски жреци, а там е бил използвано трислойно тълкуване на значението на даден текст например. А Дървото на Живота... не е растение...  8)
Но от това дали не страдат предимно религиозните/вярващите хора, следващи църковната догматика...
Дори в Кабала въпроса за сътворението е много изследван.
   Друг е въпроса какво се разбира под "ден" и какво под "пръст"...

Аргументирайте се.

http://en.wikipedia.org/wiki/Fabre_d%27Olivet (http://en.wikipedia.org/wiki/Fabre_d%27Olivet)

http://www.amazon.co.uk/Hebraic-Restored-Meaning-Re-Established-Analysis/dp/1153380838/ref=sr_1_22?s=books&ie=UTF8&qid=1279010518&sr=1-22 (http://www.amazon.co.uk/Hebraic-Restored-Meaning-Re-Established-Analysis/dp/1153380838/ref=sr_1_22?s=books&ie=UTF8&qid=1279010518&sr=1-22)

Вижте заглавието на темата :)

аз промерно въобще не смятам, че за Освобождението и духовното развитие са компетентни само тибетски Римпоче. Ако вие смятате така, проблема не е мой!

Брокхауз и Ефрон дават повече информация за него, но човекът явно е бъркал навсякъде... Добре че Наполеон не го е послушал и не направил папата император на "обединена" Европа. ;)

Хей момче, Дънов съсвсем ти  е изпил мозъка :) Причина и следствие съществуват между някой неща. Между някой неща няма никаква причина и следствие. Ако ти падне един камък на главата и там се образува голяма цицина, то може да се каже че има директна причино следствена връзка между камъка и цицината. От друга страна между твоята простотия взета на заем от селският поп Дънов, и това което казвам няма никаква причина и следствие :)

Има много неща които се случват без да съществува каквато и да е връзка между тях. Законът за Карма, така както се преподава в Индия е една фантазия, няма нищо истина в него. Ако имаше поне малко истина в този закон, сега всички серсеми като Нирмала Деви, Шибендо, Сай Баба и т.н. щяха да бъдат жестоко наказани за техните рогати лъжи и заблуди. Вместо това може да погледнеш как се кефи сардарджито Махараджи - кара си частните самолети. Ако имаше закон за карма, ти щеше да бъдеш яко наказан за сляпата си привързаност към простотията на Дънов. В най добрият случай щеше да се преродиш като гомнишарски бръмбър в следващите си един милион прераждания за да ти дойде акъла в главата:):) А самият Дънов щеше да се преражда като дрисня до безкрайност, в която бръмбарите като теб да търсят елексира на живота  ;D

В същност в случаят като твоят съществуват известни зависимости. Когато човек е привързан към глупоста, и не може да я види,  с него действително се случват нещастия. Не в другите животи а в този. Други животи няма, но в този живот със сигурност ще ти се случи :) Колкото повече си привързан, толкова повече ще ти се случва. А като те гледам, налапал си въдицата на Дънов, та доста доста ще страдаш :D

Защо да приемаме теорията за карма само в отрицателния смисъл. Ако правим добро,  ще получим добро. Действията и резултатите от действията са понякога очевидни, но в коя графа се вписват резултатите за които не виждаме причината. Има ли безпричиинни неща?

Човек лъже и просперира. Какава е причината тогава човек да иска да се придържа към истината. Явно трябва да има някаквъв непосредствен положителен ефект от това или да вярва в това, че ще му носи полза занапред. Казва се, че сърцето на този който е истинен танцува. Истината ще тържествува.

Ако разгледжаеме света от гледна точка на причината и следствието, то можем ли да приеме, че причината на дадено следствие, което ако от своя страна стане причина за друго следствие, пъроначалната причина по веригата е причината за последното следствие. Така може да се достигне до някаква предварителна причина, зададеност, теорията за предписанието на съдбата.Това усещане за неизбежност е добре предадено от Булгаков в Майстора и Маргарита, където се казва: "Анушка вече е разляла олиото." (На което ще се подхлъзне Еди-кой-си и трамваят ше му отреже главата.) В постановката на Теди Москов имаше един диалог между човека който не искаше да умира и луната която беше Мая Новоселска и казваше - Не, Трябва. Тази сила на трябва е закона, искам е свободната воля. Ние трябва да искаме определени неща и искаме неща които трябват. В светът който е материален няма как да бъде избегнат ефекта от действието, последствието. Пример за избягване на този ефект е Шивлинг, той се дава като символ за вечно чистия на който нищо не влияе, който нищо не произвежда.

Ефектът от дейностите зависи от съзананието, защото дейността на човек е съзнетлено действие. Умът определя поведението. Който няма ум не действа. Има разлиак между механичната последователност  - едно топче пада, удря друго и пр. И действията в случая с човека, защото има субект който изпитва резултата от действията и от това зависи нагласата му. Външното дразнение, ако се приеме за причина, произвежда различен ефект у различните индивиди, затова действията зависят от съзнанието. Различните хора имат различен праг на търпимост. При еднакви условия, еднакви дразнениея ще произведат различен ефект. Тук влияе и навика, който прави реакцията автоматична. Това не се наблюдава в природата. Ако пусакме едно топче от 5-тия етаж, то няма да започне да пада само, без да го пускаме, след време. Докато човек е подвластен и на инерцията, която е нещо като отложен ефект или мултилициран ефект. Колкото повече изршваме дадено действие, толкова повече ефектът намалява, както е при наркозависимите ли пък се увеличава, но това което намалява е неговото отчитане. Умът свиква с ефекта. Чисто механичната причинно следствена зависимост не се е изменила. Учените още нямат обяснение защо клетките стареят и умират. Ако всичко е само материя, то защо тя има определен живот.

Да видим причина и следтвие зависи от позицията от която наблюдаваме, трябва да сме безпристрастни. Желанието за постижение, амбицията замъгляват преценката, все ни се струва, че сме онепрадани.

чери, според мен Брахман се страхува от прераждането. :)  Нещо като фройдисткото "изтласкване в несъзнаваното" (не съм сигурен, че използвам точните термини). Явно Брахман честичко си съгрешава- хапва мръвчица, пийва си, гони каките- и съвестта му от време на време го побутва и му пошепва "няма карма, няма прераждане, когато тялото умре, всичко пито-платено". :)  Да, но без карма и прераждане индийската философия остава без гръбнак т.е. става безгръбначно. Дори и космодиска няма да и помогне. Брахман, защо тогава се раждаме и защо живеем (защо умираме горе-долу е ясно). Е, Велики, хайде сега да Ви видим ;)

Съществуват поне два типа вяра: обикновена; религиозна.
Няма какво да коментирам първия тип, защото е нормално да вярваш, че утре Слънцето отново ще изгрее.
Религиозната вяра не се основава на наблюдавани физически събития, поради което се основава на несъзнавани предпоставки. Следователно това е тип вяра, която се основава на емоционални, а не на рационални мотиви, защото нейните "истини" не са рефлектирани. А емоцията сама по себе си е глуха, сляпа, тъпа... :)

Не индийската философия, а индийската религиозна философия. Но такава е съдбата на всяка религиозно оцветена доктрина - не само че е е безгръбначна, но и превръща хората в безгръбначни, а отгоре на това и безмозъчни същества. На религиозния проповедник му трябва стадо да го пасе и стриже...

и вие ли изтласквате в несъзнаваното? :P

Според мен се страхува да не сбърка и затова избира популярна позиция.


Няма такова нещо. Има само един обикновен тип вяра който се използва на всякъде. Когато нещо се основава на наблюдавани физически събития, то там не става въпрос за вяра. Вярата винаги се основава на допускане, където има съмнение. Дори за слънцето дали ще изгрее има съмнение.

Емоцията е резултат от мисъл. Различните мисли пораждат различни емоции. Вярвата не се базира ами произвежда емоции. Вярата само по себе си е емоция, тя е мисъл. В зависимост от ефекта който произвеждат мислите и чувствата са различни. Някой водят до добри резултати, други до лоши. Има положителни и негативни мисли.

Както би казал дагпо обаче какво има да се дискутира. Вие сте завършени...мизо...мизо...мизорелигиози. Някой ви е научил, че емоция е лоша дума, че религия е най-лоша дума и сякаш сте осакатени да видите ценното и сте развили предубедено отношение. Отвори ли се дума за това скачате като лъвове да защитавате доктрината според която прераждане не може да има. Недостатъкът на днешното общество е, че сякаш са му отрязани крилата, взети са му мечтите, всеки се ограничава само да ясното, и видимото, човек може да приеме само очевидното. Именно прекалената разумност на света е дошла в повече. Има неща които незнаем, но защото сме разумни ние не можем да си позволим нещо да не знаем, ще обърнем света, но всичко ще докажем, ще потвърдим или отхвърлим по категоричен начин. Днешното общество е много по-наивно защото се е самоограничило и самозадължило да се изказва винаги разумно и категорично. Това отричане на прераждането е толкова религиозно и догматично колкото никое друго религиозно твърдение не е било, но това е напълно оправдано защото е в унисон с канона на общоприетата религия. Естествено ние ще бъдем осмивани и порицавани, както винаги е било. Продържането към догматизма винаги се отблагодарява с усещане за авторитетност и право, дава ти позиция от която да отсъдиш и заклеймиш. Днес обществото е много разумно защото здраво е стъпило на бази според които прави преценки. Когато те се разклатят, способността за преценка ще се разклати. Ето такива твърдения са една такава база която човек охранява и не смее да напусне, защото представата му за света ше трябва да се променя. По-лесно е да не се помръдне.  Колкото по категовирчно, истиино, всеобщо изглежда дадено твърдения, токов аповече спокойствие поражда у нас, ние го приемаме без да се съмняваме и върху негао надграждаме високи кули на нашите теории, предположения и допускания. Тези кули ще паднат като кули от карти само ако долу се помръдне лекично. Но защото ние държим на своето творение, далу не даваме да пипа нико, нищо да не се променя. Вяра и догматизъм са необходими там където няма истина. Където има нужда от налагане и охраняване на нормата, на псевдоистината.

Проблемът на съвременното общество е, че все още не желае да придобие някакви елементарни знания по гносеология/епистемология. "Опознават" се неща, но не се познават средствата, обхватът, способностите на инструмента за познание. Това беше идеята.

Проблемът е дали обект на познаието следва да бъде единствено истината.

Истината не може да бъде обект на познанието.

Защо?

Крайната (абсолютна) истина е безсубектно-безобектна категория. Ноуменът е трансцендентен и епистемологически непостижим. Достъпни са само феномените.

Какво ви вдъхва увереност, че това е именно така. Какво ви кара да не се съмнявате. Възможно ли е друго?

Така да бъде- вярата в теорията за карма и прераждане ни прави безмозъчни овце. Но аз все още очаквам отговор от учените: Защо се раждаме и защо живеем? Ще ми бъде интересно да получа един "нерелигиозен" философски отговор. :)


Може би покоят трябва да бъде обект на познанието. Вижте Гита ІІ.71. :)

Прочетете Дарвин, а после се запознайте с Шрьодингер , Винер, Хакен, Пригожин и другите апологети на синергетиката..

Предпочитам да се доверя на Буда. Или той също е религиозен проповедник? ;)

Още от времето на Демокрит науката се занимава с изясняване-откриване-демонстриране на причините в една универсална каузална верига. Целеполагането е доказателство за личната свобода на индивида.

Истината не може да бъде обект на познанието, защото тя е съответствие между ума и обектите на познание.

нещо не ме кефите с това, кой ви е научил на това - Истината е това което е. Ако ума няма развита перцепция за нейното отразяване (сатвично, без булото на раджас и тамас), то може да изглежда, че няма съотвествие, но не значи, че няма и Истина като обект за възприемане. В човешкото тяло има орган за нейното възприемане, но това не е мозъка.
"Хридай чита самвит!"... (Самяма на сърцето дава познание за чита)
     за премахване на булото на раджас и тамас може да се ползва пранаяма!

Установяването на съответствието може да се осъществи само чрез познание и не може да се осъществи без познание. То не е възможно без субект който установява. Ако субектът който установява наличието или отсъствието не съответствие не знае истината, не знае това съответствие дали е съответствие или не е, то той няма как да установи. Затова трябва да има предварителен критерии по който да се определи дали има съответствие, трябва д аима предварително знание.

Истината е информация която се отнася до действителната същност на обектите..душата например какво е, Господ, историята и географията на света. Съответсвтието между информацията и действителността е истина. Ние възприемаме света само чрез ума и интелекта, светът, обектите от света са обекти които познаваме чрез ума, истината е категория която се отнася до ума и интелекта, информацията, познанието е обект на познаване от ума и интелекта.

Истината е информация която има специфичен ефект върху ума. Истината е най-прекия път, липсата на изкривяване. Дагпо казва, че истината се открива в тишината и не може да се опише, защото тя не е описанието на обекта защото описанието на обекта е различно от самия обект, но не е и самия обект защото обектът е обект на възприятие. Истината е възприятието което се осъществява от определена  "информирана" позиция на възприемащия. Както примера който дава Брахман за лаика и маняка които и двамата гледат един компютър и единият нищо "не вижда" а другия всичко вижда, защото го рабира, знае го. Истината е в нашата глава.

Сам умът, без познание не може да определи кои обекти които се появяват в ума са истинни, кои не, той не може да разграничи между реалност и фантация, за него това са все ментални обекти. Разграничаването се осъществява чрез интелекта на базата на някакво предварително зададено, научено разграничително познание, на базата на което по определени критерии се установява дали нещо е истина или не, трябва да има нещо с което се борави, нещо с което да се сравни, база за сравнение. Тази база е истината. Ние не можем да възприемем истината без да я знаем.

Един човек може да бъде подложен и на детектор на лъжата защото мислите пораждат соматични ефекти. Затова, защо да не допуснем, че който знае, възприема, говори истината ще бъде вечно здрав.

Истината е нещо което се научава, а не нещо което се ражда в спора.  

Да, добре казано на завъртяно-засукан научен език. Витата баница ряпа да яде. С една дума- науката доникъде не е стигнала, индивидът е свободен да се оправя сам. Науката е най-добра в това- да отрече стойностното, полезното, и да ти даде в замяна кухи думи. ;)

Тази база за сравнение, според мен, не е истината, а е авторитетното словесно знание. То подкрепя възприятието и помага първоначално да се ориентираш кое е реалност и кое фантазия.

Индивидът е длъжен да се оправя сам, а не да се носи по света на имагинерни крила.

На този етап няма страшно, защото науката за човека, за разлика от другите науки, не може да излезе от привидното си смесване с всички напластени древни суеверия, а психическото здраве на човека е защитено от булото на всякакви вярвания.

Авторитетността е гаранция за истинност, нали. Ако това авторитетно слово не е авторитетно, ако е сбъркано, ако не е вярно, не е истинно, то ние ще идентифицираме лъжата като истина, истината като лъжа.

Лъжа или истина всеки сам отсъжда. Но, когато става въпрос за съответствие на обекта и неговата форма, когато за един обект има много обяснения, много мнения, всеки отсъжда различно, тогава става ясно, че истината трябва да е нещо обективно.

Науката се занимава с общото, а индивидът предпочита индивидуалното, особено пък когато става дума за смисъла на собствения ви живот. Нали не очаквате някоя наука да ви каже за какво да живеете. Би било глупаво... Още по-глупаво пък е някой мизолог, който не само че няма ум, но и мрази ума на другите, да ви казва за какво да използвате ума си. ;)

Истината не е информация, нито познание, а само качество на информацията, съответно познанието.

Можем ли да отделим обекта (информация, познание) от неговото качество (истинност). Въможно ли е да има истинност без това да е качество на някаква информация и познание.

Imago, за вас с Източен (донякъде и за Брахман), мизолози са и Буда, и Патанджали, коментаторите на ЙС и още куп мъдреци (предполагам, че и Вивекананда е сред тях). А точно Вие и Източен пратихте Самадхи-пада в трета глуха, а Патанджали и коментаторите се оказаха глупаци, които са писали врели-некипели. Използвайте умовете си както намерите за добре, но поне спрете да обиждате инакомислещите. >:(

Трябва да правим разлика между количество и качество на информацията. Напр., 100 случайно избрани букви съдържат същото количество информация като 100 букви от ОТО на Айнщайн или "100 години самота" на Маркес, но нямат същото качество (смисъл или ценност).  Друг пример: кристалите израстват чрез еднообразно репродуциране на една и съща структура във всички посоки на пространството, но при органичните молекули всеки атом и група атоми има своя индивидуална роля (да речем гена или хромозомната нишка). Това е, което Шрьодингер нарича апериодичен кристал, т.е. система с висока степен на подреденост, но без периодично подреждане на клетките и молекулите. Кристалът има висока повтаряемост (излишък) на информация и затова ниска информационна ценност, а организмът - обратно. Основно значение има рецепторът на информация, който я приема и запомня и затова прогнозата за времето носи различен смисъл за туриста, земеделеца или поета.


Нещо не схващате позицията на Имаго, Източен и Брахман, но не ми е работа да я обяснявам.

Нито пък моя да обяснявам защо някой не е схванал какво е казал Imago, Брахман или Източен. ;)

Къде е тази позиция? Какви по-точно са те? Материалисти, будисти или други някакви? Вече зная в какво не вярват, но нека обяснят в какво вярват. За да си позволят да нападат другите, трябва да имат и собствена позиция.

Вярата в бога е бастун за бедните духом.

Такава позиция е отново отреченческа. Трябва нещо като - Вярата в прогреса - нашият път напред, науката майка на прогреса. Спомнете си нещо, все пак, такива лозунги имаше навсякъде.

Или просто шраддха, вяра в собствените ти сили.

Разбира се, само вяра не е достатъчна, за да направиш нещо. Трябват и реални способности.

Бхакти е едно от най-мощните оръжия в Йога, ако не и най-мощното. Има учени, които твърдят, че Ишвара-секцията е допълнително насадена (и излишна) в ЙС- категорично не съм съгласен с това. Не осъждам никой, който практикува Бхакти-йога. Вяса също не го прави (например в Гита).


Само вярата е достатъчна. Какви способности трябват за да победиш егото си?

Няма полза да се вярва в предмети. Предметите трябва да се изследват, за да се познаят.

Може би възприемате думата "вяра" в християнския смисъл? Павел нарича вярата "жива представа на онова, за което се надяваме, и разкриване на онова, що се не вижда (Евр. 11:1)". Ако се следва посоченото послание, се разбира, че "живата представа" касае Бог като творец и т.н. От Павел насам така се приема вярата в европейския християнски свят: вярва се в Бог, но Бог трябва да си го представяш; или представяш си Бог и вярваш, че тази представа е реалност. Вярва се в представи и това се мисли за върха на сотерологията?! Такъв горе-долу е механизмът.

По определението на Екхарт "бедни духом" са тези, които "нищо нямат, нищо не искат и нищо не знаят (по памет)". Не смятам, че Екхарт е говорил за себе си, защото той много е знаел, разбира се, съобразно с актуалното знание на неговото време и място.

Бедните духом са егоистите.


Не в християнския смисъл. По-горе се говореше за вяра в карма и прераждане.

Механизмът е аналогичен. Не мога да установя, че съм живял преди, а мога да установя, че в своето съзнание съм придобил представа, че съм живял преди и т.н.
Имаше един журналист от BBC, не му помня името. Той се беше амбицирал и доказа с криптомнезия популярни "случаи" на прераждане. Прочетена книга, гледан филм..., после това се проявява в друга форма.

Напротив силните духом са егоистите. Те имат его което се базира на тяхната духовна сила. Бедните духом на какво ще базират егото си. Те се чувстват слаби без помощта на нещо по-силна от тях. Асурите са силни сами по себе си, например Раван зане , че Рама е Господ, но казва, че аз ще приема само ако с ебие с мен и  ме победи. Те влизат в спор с него, хващат устата на змията (от която уста излиза познание, при разбиването на океана (от познание) със змията Жасуки около планината Мандара), задават провокативни въпроси, това защо, онова защо. Божествата следват. Пандавите са слаби без помощта на Кришна. Тяхната сила е в тяхната слабост, в тяхното упование на Господ, в отричането от собствения си разум и следването на чужд, божествен разум и тов аги прави поиздигнати от асурите коит оследват само собсвтения си разум. Божествата следват най-висшия разум, който не е технич собсвтен, но е най-висш. Асурите не се отказват от своето и затова не могат да постигнат нищо повече.

Божествата нямат его, че аз знам, аз нещо съм. Те казват - ти си всичко, аз нищо не съм. Когато обожателите се прекланят пред статуи на божества те изричат различна слава - вие сте чисти, с тези качества, тези качества, а аз съм нищо и се покланят пред тях, навеждат си главата, приемат, че са по-ниско.


Няма противоречие между вярата в собствените си сили и в силите на накой друг. Трябва баланс между двете, да си мислиш, че всичко зависи само и само от теб е един нереален, неразумен поглед. Да се уповаваш само на нещо извън теб също не е добре. Трябва вяра преди виско в собсвтените ти сили, след това в Господ (на базата на определена информация, не сляпа вяра), след това в човечеството и след това в колелото на историята.

Вярата само и единствено в собствените ти сили, действително води до развиване на егоизъм, но и на депресия, порази очевидната неспособност на човек да осъществи амбицията си да е всемогъщ. До депресия, отаяние ще стигне човек и ако се надява и само на човечеството, след като фактите говорят, че хората се управляват зле сами себе си и всичко отива по дяволите е необходимо въвеждане на някакви нереални илюзии които да ти вдъхнат и подхранват някаква необоснована вяра в човешкото общество.

Действително познанието превъзхножда вярата. Както собствената ни история на много раждания, така и историята на света, така и Господ може да бъдат обект на позанние, а не на вяра. Най-истинният начин за познаване на историята на света е чрез собствен опит, ако сме били и тук и там и сме били съвременници и на това и онова събитие. Такива представи поражда у нас изучаването на история. Сякаш ставаме съвременници на събитията, представяме си ги как са станали на базата на описания, но това са само нереални представи които често се базират и на недейсвтителна информация или спекулативна интерпретация.

Прераждания има и в това спор няма... :)
Всеки,който успее да стигне Съзнание Без Мисли и да го задържи- може да разбере какъв е бил в миналите си животи,но не ви съветвам защото така отивате в СуперЕго...ако искате да научите за бъдещето пък отивате в Его,което също не е желателно...

Стойте в Настоящето, в този Момент и Миг и всичко ще е наред... :)

Успех теоретици... ;)

 :) :) :)

Така е, механизмът е един и същ. Вярата е ведра съпричастност към съответния обект (Ишвара, миналите животи и т.н.).


Бедните духом са привързаните към гуните (телесност, знание, сила и т.н. и т.н.). Смятате, че асурите са силни духом? Нищо подобно- те са най-жалките червеи (анализирайте Волдемор от Х.Потър). Боговете също са зависими- от саттва. Те не могат да постигнат освобождението, без да се родят тук на Средна земя (която отговаря на муладхара в чов.тяло). В Гита-бхашя Шанкара споменава за “рядко срещания статут на човешко същество”.

Робството е именно усещането за Аз (и мое). Това е истинския и единствен враг. Това е незнанието. Егото.

Аргументирайте се, но не чрез позоваване на писанията или вашия субективен опит.

Необорим аргумент. Всеизвестно е, че Дж. К. Роулинг е водеща и авторитетна йогини/дакини.

Не мисля, че тя е авторът. А и правенето на аналогии не е за всеки.

Няма как да не сме смутени когато хиляди тория и практика отиват на кино. Вие идвате и казвате, че всичко е лесно и методът е много прост. Защо не. Едно време са стигали от до морето за дни, днес се лети. Започвам да вярвам.

 
Как интерпретирате това, да се родим на средната земя .т. нар. муладхара чакра. Какво е значението.  


Човек е човешко същество когато разсъждава. Брахма се казва ману. Манушя е човек, този който използва силата на ума. Брахма е ума. Брахмините са хора. Когато човек слуша познанието от Господ, чрез Брахма - нали брахмините произлизат от устат на браха. Когато господ изпозлва лотосовата уста на брахам тезио хора които слушат и възприемат стават брамини. Същите хора когато постигнат еднонасоченост на ума стават божества. Същите хора когато продпаднат стават асури. Човешкото раждане е рядко защото е рядко когато господ идва и преподава познание. В пиесанията пише, че Аз идвам ъв всяка епоха. Но какъв е смисълът и каква е ползата. Каква е ролята на Господ. Защо се обръщаме към него с молби. Той идва само веднъж когато е края на желязната и началото на златната епоха и променя асурите в брахмини, които после стават божества, и си отива. Псоле божествата пропадат и стават отново хора, отново асури. Човешки същества в случая на рядкстта на срещането им се има предвид брамини.


но не за аз въобще ами когато има погрешно, неправилно идентифициране на аз. Кой съм аз, какво съм аз, какво е мое - тогава има страдание. Когато тази идентификация отговаря на истината т.е. аз съм тов което съм и го осъзнавам и твоа е така. За мое считам това, което действително е мое, то тогава има яснота, лекота, свобода, свобода от илюзията.


Какъв друг начин има за аргументация. Вие сте много остър, но защо сте предубеден, защо не питате по същия начин всеки който се изказва неаргументирано.

Ми, защото някои други. не се изказват неаргументирано.

Ех, да не би да сме на някакъв научен спор, в съда или пред полицията. Нали това е само форум. Всеки имап право на мнение па макар и неаргументирано. Вие сам изтъквате необходимостта аргументацията да бъде ограничена откъм писания и личен опит. По кой начин очаквате да се осъществява, по кой начин го осъществяват вашите любимци. Само логичиески или как. Моля пояснете.

Най-добрия аргумент е Практиката... :) ;)

Без да четем коментарите, само от сутрите, научаваме, че транскогнитивната медитация се предхожда от вяра и т.н., а на Ишвара трябва да се отдаваме, който желае. Така се извършва диференциацията.

За Ишвара доста е обсъждано на форума, но с какви средства за познание установихте собственото си прераждане?

Правилният отговор тук следва да бъде...от авторитетен източник, и  чрез средствата на логиката.

Щом източникът е авторитетен, означава, че се ползва правилно от логиката, извода. Очакваме да каже, че е възприел.

Авторитетното слово и изводът само насочват вниманието към съответния обект, а самадхи свършва основната работа (след като се потиснат авторитетното слово и изводът)

Имам предвид безплътните и погълнатите в пракрити (ЙД І.19). Разгледайте и коментарите. А „Средна земя” наричам нашата сфера-  най-ниско поставения от горните седем свята. Именно тук (дори) боговете плащат за привързаността си към саттва. Предполагам, че това има връзка със Сушумна (Меру), чието начало е именно в Муладхара.

Може би в началото е добре да послушаме Буда и да се откажем от всякаква представа за „Аз”. А като напреднем, можем да променим възгледите си. :)

Вие вероятно имате предвид този случай при който един човек отишълн чай у своя учител и учителят започнал да му алива чаша кай, , чашата преляла, но той продължил д аналива, докато ученикът не обърнал внимание, какво правите казал той. Така и вашият ум казал учителят не може да вуъзприема повече ако е пълен. за да възприема следва да се изпразни. Но какви са методите за изпразване на ума или на съдържанеито на аз. Както светлината не се маха когато я гоним ами като светнем автоматично си отива така в светлината на правилнотата идентификация, неправилнте си отиват. Аз не допускам, че е възможно отказване от всякаква идентификация за Аз. На практика това което ще стане е идентификация за Аз - Аз съм нищо, което не виждам дали има смисъл. Ние трябва да разберем какво сме и висчко останало няма значение, а ние определено нещо сме.

Ако приемем, че Азът съществува, въпросите какъв точно е той стават безброй много. А нищо не обърква човека повече от мислите.

Лично на мен Карма-йога ми пасва най-добре. Приел съм живота като дълг, който трябва да бъде изпълнен. Старая се да бъда добър син, приятел, колега, човек. И това за момента ми е достатъчно. По-нататък- каквото сабя покаже.

 Аз вярвам в освобождението и един ден ще го постигна. Но докато нещо ме привързва към света, съм длъжен да живея. А и кой би изоставил близките си хора, за да се освобождава? По-голям егоизъм от това няма.

Трябва ли да разбираме, че чрез самадхи установихте, че прероденият обект/субект е пуруша, защото другите обекти на всяка възможна медитация са продукти на пракрити, следователно са не-Аз?
Съпътстващи въпроси:
1. Преражда ли се пуруша?
2. Възприема ли се пуруша или се извежда; и двете; нито едното, нито другото?
3. Възприема ли се пуруша в неговата собствена форма на Схващащ, а не на схващано?
4. Ако възприемате в самадхи някой обект, как може да твърдите, че този обект се е преродил, след като при правилна медитация се схваща особеното и уникалното?

Само приемането на съществуване на аз е само допускане ако е лишено от съдържание. Ние трябва да знаем какво е аза и тогава няма да има мисли.


Съгласен съм с вас, но защо освобождението да трябва да бъде когато напуснем тялото. Трябва д аима такова освобождение което се преживява докато човек е в тялото. Душата изпитва щастие и нещастие чрез сетивата, ако напусне тялото то понятието освобождение е лишено от смисъл. Освобождение може да има само когато има тяло, но има усещане за свобода от идентификацията с тялото.


Зависи какво считате, че е самадхи. Ако самдахи е усещането за стабилизиране в самосъзннието за аз като душа - то тогава човек преживява отделнот от пракрити - тялото и тогава логически се установява, че когато това тяло свършва, това не води пряко до свършека на азът който се чувства като отделен от тялото.

1. Ако става въпрос за Парампуруп - върховната душа - не. Тя се въплъщава - влиза във възрастно тяло. Ако става въпрос за всяка друга обикновена душа - пуруп - Да
2. пуруш или душата се разбира чрез интелекта. т.е. по скоро се извежда, обяснява се и се разбира, но на базата на наличното допускане това може да доведе до съответните преживявания, така, че също се преживява.
3. Пак зависи кой пуруш. Ако аз пурушът схвашам Парампуруш тогава аз съм схващащ, парампурушът е схвашано. Ако аз пурушът схващам себе си пурупът тогава съм и схващащ и схващано.
4. В самадхи може да се възприема само един обект, не някой обект, само еди и точно опредлен обект - азът. Той се схваща като особен и уникален. Няма на света друга душа като мен, нали, както няма друг човек със същото тяло като моето, така моята роля коятоиграя аз душата на този свят е уникална никой друг не играе и не може д аиграе моята роля. Тази роля преминава през много раждания и  продължава да бъде уникална спрямо себе си, всяка секунда не може да се повтори но и спрямо всичко останало.

Въпросът е що е самадхи, а не какво аз или Вие считаме за самадхи. На 100 места го пише из форума. :)

Четенето и мисленето изискват усилие...

И какво е самадхи? Не е ли възможно аз или вие да считаме за самадхи това което е самадхи. Защо трябва да има разминаване. Ако считате, че самадхи е това което пише на 100 места във форума, добре, но защо не допускате друго менние, защо предварително го заклеймявате. Нека пише каквото ще на 100 места в 100 форума и 100 писания, от това нещо ще стане по-вярно ли. Вие сте доволен от това което знаете, от мнението си и пр. Аз не оспорвам това, нито искам да ви уча, не налагайте и вие своето мнение. Няма нужда нещо да се пише по 100 пъти от това ефект ням, ако от един път не се приеме и от 100 няма, или пък ако се приеме, чще е насила. Аз това което го пише 100 пъти не го приемам, това не значи, че не съм го прочел, не съм помислил върху него или не съм го разбрал.


Браво. Много добра констатация. Не се бях замислял.

Детето се научава да чете още в предучилищна, как да мисли, човек се учи цял живот. Детето обаче може да срича приказки за деца или война и мир. то чете без да разбира значението. Самото четене не  е достатъчно. Вие мого сте чел. Никой това не го оспорва. Защо очаквате някой да ви ръкопляск или да ви засвидетелства специално уважение заради това, зкакво намеквате, че някой не чете и не мисли, ако ще, какво има да се присмивате. Въпросът е и какво чете човек, как мисли и какво следва от това. Една и съща книга не произвежда еднакъв ефект у различни  хора. Човек трябва и да си избира какво да чете, вие може всичко и много да сте чел и незнам защо това трябва да се обсъжда, аз не съм и не ме е срам от това,  няма защо да ме подбъзиквате. Аз съм тесен специалист. Това което уча го няма по книгите. Защо намеквате разни неща, и зщо приори се очаква аз да съм чел и тов аи онова за религията и за науката да нзам и пр. Например вашите излияния за иторият на вселената в рамките на една седмица, за незнам си кой семинар на незнам си кой учен или която ще да е книга, какво общо имат по темите тук въобще. Не е ли ова една излишна демонстрация на начетеност, каквато е в голямата си част науката днес.

Оказва се, че не е възможно.

Мнение не налагам, защото не съм измислил аз думата самадхи. Ако желаете, трябва да си измислите друга дума, която да обясните на форума.

Съгласен съм. В нашата терминология думата самадхи не се използва. Аз съм я използвал за да стане по-ясно на някой който познава този термин, но явно няма нужда. При нас обяснението за тази дума е в съответствие с цялостнта философия. В този смисъл не става въпрос за привземане.

според мен е ясно, че от личен опит за самадхи  в днешно време на Земята малко хора може да говорят, ако въобще го правят. Някои от пишещите тук може да са имали поне някакви проблясъци. Но защо това трябва да е проблем. Ако някой смята за самадхи , това което не е самадхи, то проблема е в този някой, а не в самадхи като състояние изобщо. Също така ако някой няма дори проблясъци на Сат-Чит-Ананда, не значи че това състояние не може да се преживее от опит лично.

Пуруша не се преражда, но се познава единствено в самадхи.

1. Не. Преражда се идентифициращият се с гуните. Позналият Аза вижда всички глупави роли, в които е влизал и повече не се заблуждава. Знае също така какви задължения му остават и може да създаде няколко тела едновременно (ако бърза да се освободи).
2. Пуруша се възприема непосредствено.
3. Да, възприема се в неговата собствена форма на Схващащ.
4. На това отговорих.

Освобождението приживе е възможно, но при абсолютното освобождение не може да има тяло.

Добре, но каква е нашата цел - да напуснем тялото ли? Другото, вие вярвате ли в абсолютното освобождение, т.е. както се казва в писанията, че душата ще си замине от този свят и повече няма да се върне?

Ние смятаме, че това не е възможно, че всяка душа има вечна роля което не може да се иzтрие или да се прекъсне. Всяка душа определено трябва да идва на света когато й дойде времето за да играе своята роля. Това се отнася дори за Господ. Когато стрелката на историята удари тази секунда която е определена за Господ да дойде, той не може да не дойде. В известен смисъл и той е обвързан с тази драма. Ако той е обвързан, кой друг може да има постоянно абсолютно освобождение.

Да, ние считаме, че душата идва от един свят където няма тяло, светът на нирвана, светът на пълното, абсолютно освобождение, тишина и спокойствие и там отива. Когато дойде отначало на земята тя изпитва освобождение в живота, душата е чиста и изпитва щастие и не изпитва страдание. С взимане на раждане и прераждане нейната сила се изразходва и тя придобива материално съзнание, съзнание за тялото. Когато всички души дойдат на земята или станат със съзнание за тяло, върховната душа, която няма тяло идва на света (във вече възрастно тяло) за да запали отново техния пламък, за да развие отново онова първоначално състояние и да взме всички човешки същества обратнно в къщи, във върховния до, домът на абсолютното освобождение.

Нашата цел докато сме сега тук, на този свят е да променим съзнанието си, да се превърнем от нечисти човешки същетва, грешни, със съзнание за тяло, в чисти, непорочни божества със съзнание за душа. Всички действия извършени в съзание за тяло са грешни (викарма). Всички действия извършени в съзнание за душа са неутрални (акарма).

Обусловен от каузалността Господ не е никакъв Господ, Чери.

1. Т.е. преражда се пуруша, гуните или идентификацията? Това с телата не го разбрах. Надявам се, не говорите буквално?
2-3. Щом се възприема, следователно се възприема като схващано.
4. Къде?

По тази логика ще трябва да търсим светците в кръчмата. Там вършат действията в съзнание за дух (Spiritus Sancti). ;)

Сякаш знаете Господ какво е? Нали не вярвате в това. Описанията в писаният са различни. Какво е според вас Господ. Това е някакъв друга идея за господ. Обусловена от каузалността, ако така ви харесва.

Каузалност значи причинност. Материалният свят, там има причина и следствие. Той не е обвързан с това, защото не получава резултата от действията, затова се казва, че е акарта. - който нищо не прави. Не става въпрос, че е обусловен. Става въпрос, че има принуда на самата роля да бъде изиграна, не е въпрос на избор. Казва се, аз не искам да идвам в стария свят, в нечистия свят, в нечисто тяло, но трябва, това моята роля, това е моята работа, моята задача. Ако не дойда няма кой да свърши моята работа, няма кой да играе моята роля. Не мога да не дойда. Не мога да дойда една секуна по-късно или една секунда по рано. Всичко е точно в тази драма. В нея нищо не може да се добави, нито нещо да се отнеме, нито нещо да се измени. Ние обаче незнаем каква е историятя на целия свят, а Господ се казва, че е този който вижда трите аспекта на времето - трикалдарши.


Така е свещениците затова си пийват за да се отърват от греховцето.

Вашият гуру наистина ли казва, че е Господ?

Никога не съм срещал по-абсурдна и комична представа за Господ, Чери. Безсилен, бездеен и обусловен от предначертаната му роля ;D

моята НЕ е такава :)

Има си хас. Все пак сте закърмен със западната гностическа традиция ;) Признавам, че учението на розенкройцерите е далеч по-завършено и смислено от това на Чери, макар и да е също толкова заблуждаващо.

Добре де, вие недейте само да гледате отстрани тая и оная представа, да ги оспорвате и осмивате. Кажете вие като сте по-ербап по-смислена идея. Силата на господ е в това, че е вечно чист, вечно неповлиян от материята. Силата която има е в познанието което дава. Познанието е най-голямата сила. Силата в която има е, че той е непоклатим, не се помръдва, не си напуска мястото. Не може д абъде изменен, не може днищо д аго накараш, не може да го промениш спрямо собствните си представи. Той няма ум, няма да приеме формата на твоя ум, но твоят ум ще се излее в него и няма да остави и следа.


Ние не вярваме, че нашият гуру е Господ. Ние вярваме, че господ е една душа, но тази душа говори, чрез някой човек. Не се казва кой, всеки сам да прецени. Ние считаме че нашият Гуру е наш баща в преносен смисъл, но това го считаме ние, той не казва - деца мои. Имаме двама бащи единият е бащата на душата, другият е бащата на всички хора в преносен смисъл и третият е бащата на тялото.  Той се обръща - братко - като брат - приятел, като равен. Отношенията между родител и баща са спонтанни, никой не трябва да учи детето как да сложи ръце около врата на родителите си. Не е нужно бащата да настоява - аз съм Баща ти. Това е автоматична връзка. Да, понякога се казва,  деца вашият Баща е дошъл, например. Казва се и Господ говори. Но това го пише и в Гита. Имаме такива лозунги. Господ Говори: Помнете само мен и станете от обожател в достоен за обожане. Господ говори: елате и е вземете своето наследство от освобождение и освобождение в живота за една секуна.

Никъде не се кава Господ говори чрез мен. Още по-малко, аз съм господ. Не, никога, и по никакъв начин, абсурд. Прегледайте всичко изказано и написано. Нито веднъж. Ние вярваме, че този който казва, че Аз съм Господ той е дяволът. Ние сме само хората, последователите, които мислим, че познанието което се изказва не идва от обикновен човек. Ако го попитате директно той напълно отрича и казва, че е обикновен човек, така се държи и така живее. Нека бъде обикновен човек. Аз незнам обикновен човек ли е или не. Нещата които говори не съм чул никъде, но може ни просто не съм чул достатчъно други неща за да сравня. Вс епак каквото чувам и сравнявам това ми исглежда по-смислено, но може би съм преднамерен и заблуден, може би съм болен, заразен.

Впечаленията от личните ми срещи са че съм намерил това което съм търсил. Той не е обикноен човек за мен и това е за мен толкова очевидно,  че незнам как не се очевидно за всеки, силата която има в погледа и в думите. Когато ме погледна за първи път аз се почувствах пълен и в същото време толкова неистински. В същото време той е много обикновен, можеш да разговаряш с него за всичко. Той не се вози с мерцедеси и не се кичи със скъпи дрехи и е изключително пестелив. Ежедневието му е изключително натоварено. Той е супер скромен, и в съшото време невероятно велик. Аз не знам какво е за вас Господ, за мен това е най-великия човек. Считам него за достоен да бъде мой учител. Не искам никой друг да бъде мой учител, духовен баща и гуру. в него има мърдост, решителност, толерантност, търпение, величие, скромност, непринуденост, хумор, добронамереност, острота, налагане, доминация. Аз не съм срещал по -ужасен, по опасен човек. Първото ми впечатление, е че това  е един голям бандит, опитен човек, когото не можеш да преметнеш, ами той ще те преметне. Той е открит. Той е такъв. Най-добрия и най-злият едновременно. Не искам да науча нищо от никой друг. Когато се появи с него се появява усещането, че всичко е наред, че всичко ще бъде наред. Човек иска просто да е в неговата компания, само по себе си тов аноси някакво удоволствие. Може да е чувство за малоценност, но аз се чувствам нищо пред него и това ме кара да се чувствам добре. Нека е зависимост, но това е за мен сладка зависимост, която ме освобождава от всички други зависимости и не искам да бъда и не мога да бъда спасен от това. Когато говори по телефона понякога ти изглежда като просто някой добър човек, или когато ти дава съвет като добър баща, понякога е просто приятел, друг път голям бизнесмен. Той е изключително деликатен и аристократичен и в същото време директен и смазващ, силен. Съветите които може да ти даде са много ценни, идват точно на място. Винаги ще намери време за теб да ти отдели. Ще се погрижи за теб. Това е моят гуру. Обикновен човек на когото искам да приличам. Той се появява и изчезтва неочаквано като дим. Понякога ми изглежда просто леко, приятно налудничав, но има страшна воля. Аз не знам някой който да може да го победи в спор, когато настоява на нещо аз незнам дали има някой който може да му се противопостави. Има нормално образование, струва ми се е бил учител в училище. Има и някакъв докторат който не е бил признат. Познава писанията,  брахмин от едно село близо до Фарукхабад в Утар Прадеш.

Той е повелителят на бедните, и на невинните аз се чувствам сам и ме е страх от света, но не повече. Той може да ти промени мнението и да ти повдигне настроението. Имаш чувството че си защитен, на сигурно място. Имаш чувството, че искаш да направиш нещо за него, да изразиш по някакъв начин своята признателност и пак ще е малко, сякаш те управлява по някакъв свръхестествен начин. Понякога се учудвам на начина по който говори или нещата които казва. Понякога се учудвам какво общо имам аз със него. Ако това е някаква магия която прави, ако е някакво мошеничество то има ефект, работи, истинско е. Аз не съм толкова добър последовател колкото се изкарвам. Нашият път е много труден и аз не успявам да го следвам по много показатели, но се опитвам, старая се и има голяма промяна в мен, дотам, че хората около мен се отдръпнаха всички и сякаш останах сам. После всичко се върна но нищо не е вече същото. Всичко се промяня наоколо. Това е познание което променя целя свят, като зараза, епидемия която се разпространява и не може да бъде спряна и не оставя човек безпристрастен. Вие вече сте болни защото сте чули. Шегувам се. Извинете ако ви досаждам с тези излияниея и ако не ви е интересно. Аз напълно осъзнавам ,че може би съм сектант, но съм се примирил, харесва ми, така съм избрал, има и таквиа хора. На мен това много ми дава и не си представям живота по друг начин. Без това съм празен. Животът ми нямам смисъл без това, не виждам друг смисъл, друг радост, не намирам по логично обяснение на въпросите си другад. В това познание намирам отговори дори без да задавам въпроси. За мен това е олицетворение на свободен и независим човек.

нали няма нужда да си .."мерим" математическите модели - не играем тука на "тука има-тука нема", за се борим под коя чашка трябва да бъде топченцето, за да спечелим :P

Литературен персонаж - имагиниран през вековете като главно действащо лице в човешката детска градина. Изменчив образ, който се трансформира в различни форми: проявява се като небесен и антропоморфен; приема облик на началник, вожд, социална служба... А всъщност е най-обикновен баща. :)

Сектант е дума, която религиозните фанатици и глупаците използват за маркиране на конкуренцията.

Патанджалали тогава за вас семеен психолог ли се явява?  :o
(да обяснявате на жена си как нищо не разбира, погълната от васаните, свързващи я с земята и недостигнала нирасмита-самапати :P )

Бъдете сигурен, че ако живееше в друго време, щеше да бъде информиран, за разлика от други.

Тук не става въпрос за неразбиращи жени, а за неразбиращи деца, пък макар и възрастни.

За да има баща трябва да има дете. Макар и само с едно дете-последовател, Господ поне едно дете трябва да има. Ние така възприемаме, че Господ е един и има само едно дете.

От друга гледна точка това покровително отношение на баща можем да развиваме и ние и ние да ставаме Богове, но можем ли да сме всмогъщия Бог, да имаме отношение към всеки като към свое дете. Когато става въпрос за Господ се има предвид най-висш, абсолютен, единствен. Един Баща за всички, един Господ за всички.

Такива присъщи чувства не са форма на изкривяване у човешката психика и отклонение от нормата. Това семейно чувство е на което се крепи света. Въпросът на Обзървър е валиден, че не може да има Баща без майка. Какво мислите за образа на майката .


Сектант е отцепник.

Целта ни е да спрем да се идентифицираме с гуните, а крайната цел- да спрем да ги съзерцаваме т.е. да счупим огледалото  (четас). Вярвам в пълното освобождение. Освобождението приживе е временно (компромисно) състояние.

"Съзнание за свобода" ми харесва повече от "съзнание за душа".

1. Прераждат се гуните (читта). За телата Ви е рано, няма да коментирам повече.
2-3. Зависи от гледната точка- за мен е Схващащ, за Вас, очевидно, схващано. Спрете да се идентифицирате с гуните и всичко ще си дойде на мястото.
4. Най-горе (пуруша не се преражда).

Не са, докато човекът е дете.

За Майката първо трябва да каже Seeker.

Не съм съгласен. Връзката не се прекъсва след като човек мине 18, променя се.

И аз мога, но не за шмнд!

За МахаМа или Парамешвари... :)

Божествената Майка е инкарнирала с всичките си сили сега на Земята. Който има уши да слуша, който има очи да чете, който има сърце да го отваря за НЕЯ.
ТЯ е Сахасрара Свамини и Мокша Прадаини.
 
Последното написано от Шри Шанкара е Саундаря Лахари-Възхвала на Божествената Майка.  Той я написва отегчен от споровете с останалите школи.
http://www.sankaracharya.org/soundarya_lahari.php (http://www.sankaracharya.org/soundarya_lahari.php)

За телата май ми е вече късно да вярвам в такива работи. Вие кажете, пък ще видим.

Щом се възприема, значи е схващано, нищо че се медитира като субект.
Ако съм идентифициран с гуните, изобщо с пракрити, щях да вярвам, че пуруша е обективен бог. Ако не се идентифицирам с пракрити, не мога да кажа, че пуруша е субстанциален.

Целта е да станем Духът-Атма. Той е нашето истинско Себе. След това всичко ще си дойде по местата.

В религиите и митологиите има земни, та дори и подземни майки.

Seeker допълва картината, започната с Господ, като му дава небесна другарка.
Съществуват нива на спекулацията: при елините боговете живеят на Олимп и следователно са сравнително достъпни; в други религии са пратени чак на небето, което е недостъпно, както се оказва недостъпна възможността да се осъзнае такава проекция.

Гърците прекалено са принизили Боговете и затова са си понесли последствията.

Когато схващаното е схващащият няма схващане. Като се схванеш не можеш да се мърдаш.

Има превратно схващане. Сахаджите искат да схванат себе си, но като обект. :)

За да се схване човек трябва нещо в него, някаква жила да се обърне.

Сахаджите се възприемат като част от колективното същество.

Ако сам не се възприема, значи е схващано. Ако човек не е обект за самия себе си, то той става обект на някой друг субект. Някой друг го схваща. Имаме две неща схващано и схващаш, и схващането което е процеса. Кой кой е? Кое кое е? Кое какво е?

Идентификацията на АЗ със схващаното е опринадлежностяване на неопринадлежностимото. ОАзяване на безличното.  Авидя/Ахамкара в действие. Егоизъм. Обратното на това към което уж се стремим.

Защо удентификация на аз със схващаното. Аз със схващащия. Когато схващащият схваща себе си, аза, тогава схващащият схваща схващаното, съвщадат, гледаш се в огледало. Огледалото ли е някакво познание за себе си.

Според вас, азът е безличен, не принадлежи на нищо, не се описва и изобще не съществува ли. Да, той може да се променя, да се пълни с различно съдържание, да има една или друга форма и идентификация,  но какво е това което се пълни, празното поле, и може ли да е празно. Нали има това сравнение с лука, че имаме наслоявания, а в същността ни има някакъва същност, истински аз, присъщи, най-вътрепни  качества. Това е спекулация, че ние безкрайно можем да белим и делим. Стигаме до най-малката частица - атом. Това е азът - един жив атом.

Защото Е ЛИ Е НЕЩО - е схващано.
Независимо дали атом, колективно същество, светлина, съзнание....
само е С-Хващано КАТО Аз.
Ахамкара = Аз (който) е Нещо (което е).
Ахамкара е оазяването на схващанОто.
Аз съм [такова, онакова, това, онова].
Аз съм някаква таковост.
Аз съм схващанОто.


Не.
Схващащият е само етикет.
Когато схващащият осъзнае парадокса на възприятието -
че може да схване САМО ТОВА КОЕТО НЕ Е СЕБЕ СИ,
че схващанОто няма независимо съществуване,
че всяко нещо което Е е причина/следствие от/към всички други причини/следствия едновременно,
че всяко Нещо е само Таковост / съвкупност от Таковости
и че самото С-Хващане е само отаковостяване на Неотаковостимото,
тогава осъзнавайки това, той се отказва изцяло от С-Хващането/О-Пределянето.

Но за да бъде "постигнато" преустановяването на С-Хващането
е необходимо преустановяването на самото усилие ЗА отказ от С-Хващане.
Защото и то е породено от Аз С-Хващане.
Това е и сърцевината на Манипура Шуддхи практиката.

С-Хващащият, схващанЕто и схващанОто съвпадат САМО когато няма АЗ КОЙТО ГИ ОПРЕДЕЛЯ КАТО РАЗЛИЧНИ.
Само когато няма личност.
Различността им е личността.

Всяко учение си има своята мисия ..
Природният закон гласи..че няма съвършенни неща!
Моето впечатление от учението на Учителя реална е едно връщане на старите окултни науки  на дневен ред-въпреки влиянието на православните канони...
От висша окултна гледна точка -уважението към ученията требва да се спазва защото се считат като най -висшето проявление на Духа на БОГА!
Аз не считам че учения които имат атеистичен мироглед трябва да се считат за духовни или религиозни това са абсурди за които човек трябва да се пробуди..!
Реално погледнато царството на атеизма е философията и науката и там требва да останат! :D
Всички духовни и религиозни направления имат цел и тя е-БОГ! :D

Няма БОГ!  Будизма, даоизма, Самкхя и ЙС не са ли духовни направления,според теб?

Подхождате фанатично, защото нямате доказателства, че БОГ не съществува.

Ако няма Бог значи няма и душа - но няма и дух ..тогава термините като ;духовност;и ;религия; трябва да отпаднат.
Но не е само това интелектуалната собственост на ;БОГА;-;Боговете и Богините;НЕМОЖЕ ДА БЪДЕ ПОЛЗВАНА...понеже преданията твърдят че йога е подарък от бог за древните търсачи..дори всяка асана е един символ на едно от божиите качества и лица...!
Когато ГОСПОДАРЯТ се върне и види какво правят слугите в дома му...предчувствам че СКОРО пак ще слезе аватар да ви наплеска немирните дупенца! :D

А ако аватара е тантрист -тоест посланник на божията майка..напрао не ви -виждам ще ви скъса от секс.хахахахахах :D

Ако е пратеник на БОГА -този аватар ще има толкова редки качества на волята че каквото каже ще става -на тази планета.... :D

Какво е Себето според Будизма?

С риск да бъда обвинен, че поучавам, все пак ще кажа с намерението да бъда от полза:

Има учения, в които Божествата са просто души сред многото.
Има учения, в които Божествата не са вечни.
Има учения, в които Бог не може да попречи на човек в стремежа му към освобождение.
Има учения, в които човек има много души.
Има различни тантри, майчини, бащини, а както и неподлежащи на тази класификация.
Не трябва да се бъркат с любовните умения. Някои тантри са с напълно пуритански морал. (отхвърлят напълно секуалните техники и синволизъм - виж примерно Панчаратра)

Душа и дух, така както ги разбирате, са понятия, които се отнасят към христянския дискурс и нямат нищо общо с йога и будизма.


Вие трябва да докажете, че съществува, а не аз, че не съществува.

Душата е Джива Атма, а Духът Атма.  Атма е отражение на Бог в нашите сърца. Когато усетите Атма ще разберете.

АНАТМАВАДА . Няма да ви разбера, а и Буда не би ви разбрал.

По-скоро... когато разберете, ще усетите правилно. Защото ако усещаш без да разбираш, си застрашен да смяташ всяко усетено за същност. Още повече пък духовна същност.

Усещанията са първични, след тях е разумът, който е по-висш и ги овладява. Ако липсва познание, буддхи не може да управлява индриите, както кочияшът  - непокорните коне. Но ако липсват конете (индриите), колесницата с Атман ще спре. :) Където има познание, разумът управлява сетивата така, както кочияшът – добрите коне. (Катха упанишад 3.3-3.10).

Бог не може да бъде разбран. Припомнете си Салокия, Сарупя...

Съвършенно вярно! Не само не може, но и не трябва. Да разберем, да постигнем, да докажем Бог по рационален път, означава да го овеществим, да го сведем до обект от феноменалния свят. Един доказан Бог, както имах случай да кажа преди време в този форум, не е Бог. Затова ни е необходим един грандиозен и ирационален акт на ВЯРА, сравним с този да допуснеме, че между Земята и Марс има един порцеланов чайник, който обикаля по елиптична орбита около Слънцето. За подобни подвизи не ми стига нито интелект, нито въображение.

Да допуснеш бог като цел, означава да дезертираш от елементарните общочовешки отговорности - да живееш в очакване на магически способи за решаване на битовите, социалните, психическите проблеми. ;)

Понякога Бог е и превенцията на подобни проблеми, което донякъде оправдава и обяснява идеята за него.

Кеф ти риба кеф ти паламуд! :D
 :P

Имате нещо да кажете или си пишете просто така?

Приемете го като закодирана висша истинА!
Всъщност всеки би я тълкувал според своята гледна точка или догматично според учението което следва! ;)

Гледната точка не струва нищо, ако не е съгласувана с догматиката, т.е. с consensus gentium.

житейската философия се практикува под формата на ..следвай девиз или съвет!
всеко твърдение има смисъл но само ако търсиш такъв.... :D :P