Йога Форум

Ако приемем, че йога е философията на промяната на съзнанието, то основа за това не е винаги само информацията, схващането, разбирането, осъзнаването. Например една атмосфера може много да промени човек. Затова се казва, че с какъвто се събереш такъв ставаш. Създаването и поддържането на  атмосферата в ашрама е на практика част от практиката. Начинът на живот, начинът по който някой решава даден проблем, както действа, говори, движи се, седи, едни поглед, жест, изражение, понякога могат да бъдат много по-поучителни от всякакви думи. Някакво усещане което се предава и което е отвъд думите може да бъде много по-голям учител от всякакви думи и смисли. Някакво лично присъствие в присъствието на което всякаква необходимост от въпроси и думи отпадат е много по-голям учител и е самото някакъв смисъл. Нали смисълът е да бъдем по някакъв определен начин..

Някъде Източен каза, че било по-добре да не сме ахкали и охкали ами да говорим аргументирано.Необходимо е човек да изразява емоциите си за да се освободи от тях. Подтискане не е здравословно. Промяна, управление на емоциите. Емоциите са сила, като всяка една сила която човек притежава, силата на мисълта, на тялото, на хората, на парите, на времето трябва да я използваме в наша полза, вместо да я унищожаваме. Ако имаме контрол над емоциите си, тогава може да нямаме емоции. Ще имаме контрол над емоциите си ако имаме контрол над мислите си. Ще имаме контрол над мислите си ако можем да се концентрираме на една мисъл, ако можем да спираме мислите, да ги избираме, да ги създаваме, да ги променяме. Изразяване на емоции не означав липса на контрол. Въпрос на озъзнаване, както би казал Брахман. Може би преводът на подтискане не е точен. Нали има изгаряне на васани. Всъщност какво трябваше да се подтиска. Васаните.

Както някои напълно отричат мазнините, но те са неизменна част от една балансирана диета. Така, може би и васаните. Може ли съвсем без васани. Може би просто са необходими правилните васани в точната пропорция. Балансът е ключа.

Развиването на еднонасоченост изисква (поне в повечето случаи) упражнения за развиване на еднонасоченост.
Тратака на свещ, концентрация между веждите(описано още в Бхагават гита), съсредоточаване с повтаряне на Мантра (по ЙС) - за да създаде трамплин от вредните васани към по-високо ниво на съзнание, различни самями - дори на върха на главата или на светлината на сахасрара, ако някой се притеснява да прави самяма на Акаша. МЕТОДИ ИМА - дори класически, ако някой се притеснява от "съвременните Гуру". Но практическо приложение трябва. Разбиране и приложение са две различни неща. Някой може да разбира, че трябва ума да е еднонасочен, но е слабо вероятно според мен това автоматично да направи ума му такъв (по дефолт - щото чете Йога Сутра - не!)
И колкото повече се прилагат методи за развитие на еднонасоченост, толкова по-лесно може да става постепенно, с траен резултат, изменят се потоците, създава се ново направление на движение(вътрешно и външно)

Уважаеми събеседници, вие от страна на теоретиците или от тази на практиците ще изясните проблема?

Моля, пояснете за непросвет(л)ените какво е самамя и къде се намира акаша, на което се прави това.


Изкуствено е такова разделяне. Ако като вас, човек в едновременно и теоретик и практик, то какво в него има сякаш двама души ли.

Между другото, не винаги е така. Погледнете този текст: http://www.shamarpa.org/index.php?id=3 (http://www.shamarpa.org/index.php?id=3) Мисля, че ще ви заинтересува.

Не. Това е съвсем друг път. Пътят на изолацията.


Прав сте. Действително някои хора се повече теоретици, други повече практици. Според вас кое е по-добро? Има облаци които гърмят, но не валят. Има които валят но не гърмят и има които и гърмят и валят. По-добре е, според мен, по-малко приказки,  повече дела, но щом сме се събрали тук на форум а не някъде на практика значи сме теоретици, което автоматчино говори, че сме слаби практици. Където е нашата слабост, обаче, там трябва да полагаме усилия, нали?

Коя е теорията на практиката и коя е практиката на теорията?
И кой е средният път между двете?

Контрол. Напън. Личност.

Ако сте отворили темата, за да приказвате празни приказки трябваше да я поставите в раздел "Механа" напр. Макар че вината не е изцяло ваша. Толкова са ви научили, толкова можете да кажете. Това е един от триковете на псевдоучителите - да накарат ученика да спре да търси информация, да изследва самостоятелно и критично нещата и да се моли пламено и със сълзи на очи пред портрета на гуруто.

Теорията на практиката е правилното познание което ще доведе до практически резултати. Практиката на теорията е същото. Средният път е да ги има и двете.


Без контрол нещата излизат ивзън контрол. Без да се напъне, човек от леглото не може да се надигне. А какво лошо има в личността. Ако няма личност няма личност. Ние сме личности, може ли да не сме, въпросът е какви.


Не съм отворил темата да се заяждате и рекламирате.

Няма лошо - това е лошото.

Трябва да има ли, не ви рабирам.

Разбирате ме.

Теорията на Йога е погрешна, следователно практиката, основаваща се на подобна грешна теория, е вредна.

а пък тези, които я издават, "мара" ли ще закусва с тях :P


"Практиката на Йога(истинската) е полезна, следователно теорията е правилна, или поне е била в немалка степен за съответното време и място" :)

Йога Сутра (наклонения шрифт е коментар от преводача, мисля че е доста смислен!):


разгледайте етера като област от Вселената, най-близка до физическия свят, но не грубо материална.

А ако прочете, например в I.39, има шанс да разбере, че произволно избраните обекти се препоръчват за затруднените в изучаването, защото на един етап от Йога целта е да се съзерцават метафизическите принципи, а не произволно избран предмет.

Observer123 първо да се научи да чете деванагари, след това да се поупражнява малко в разделянето на сандхите и чак след това да дава оценка за това що е превод и що не е. В противен случай ще си остане в блажено невежество относно Йога-сутра.

В III.3 например има три важни грешки в транскрипцията. Давам шоколадче на този, който ги открие. И пържола на всеки, който даде правилен превод. ;)

За последен път Ви предупреждавам да престанете с намеците за меркантилност. Отстранен сте от форума за 3 месеца.

Става въпрос, че знанието (слово, обект и памет за обекта) се лишава от своята собствена форма и сякаш засиява с формата на обекта. :)

Някакъв пример за теория и практиката, може да се вземе с Иван Вазов и неговия брат Владимир Вазов. Единият е бил писател, а другият е офицер на фронта.  Чия залуга е по-голяма  и по значима за каузата която имат - да кажем - благоденствието на родината. (ако трябва въобще и може да се сравнява), на този който е седял удобно в кабинета над перото или н атози който се е бил на фронта. Действително има някакво пренебрежение към интелектуалния труд, че който не върши нещо с ръце, където няма видим резултат, това не е труд.  Просветителският труд е недооценен защото дава по-дългосрочен, по-неразличим резултат. Например сме учили, че Паисии Хилендарски полага началото на просвещението с информацията, идеите които пропагандира. Книгите на Вазов ли са спасили повече човешки  животи или са направили живота на хората по-добър или делото на Вазов  който на практика е спасил животите на войниците. (имаше конкретен случай)

Правилен превод не съществува - 3.20

вижте 1.43

Същата тази (тадевам) самяма е възприятие (самадхи, форма на директно познание), което сякаш (ива) е лишено (шуням) от собствената си форма и сияе единствено и само (матра) като обект (артха), т.е. с формата на чистия обект (артхаматра).

T.e. казва се, че чистият обект няма форма. Така ли е?

Не. Съзнанието се оцветява с формата на обекта.

Kакво e "чист" обект?

Обект, върху който не са насложени чужди сварупи.

тадевам е по отношение на пратяя екатаната 3.2
самяма е дефинирана едва в следващата слока 3.4 траям екатра самяма
артхаматранирбхасам е на деша 3.1
сварупа шуням е по отношение на драшту 1.3
според вас различават ли се деша и читася? (къде е деша? 3.1)
какво би означавало това за тълкуването на бандха? (и на 3.1-3.3)
или "дешабандхачитася пратяяекатаната артхаматранирбхасам сварупашуням"

няма такъв (но нито{...})

самадхи е трипути бханга - разрушаване на триединството субект/обект/процес
но не е лишено от възприятие
логично е да се запитаме Кой възприема?
и още по-логичния отговор е Ни(то)кой :)

Възприятието е първично. Кой-то се случ-ва, като лъч/поток в някаква посока на неописуемостта.
Затова и самадхи е непостижимо - няма Кой, който да направи усилие за постигане.
Усилието на/и Който е до дхяна.

Интересно в съвременното общество е широко приета тезата че тялото е инструмент.
Кога ще започне да се приема че личността също е инструмент!?
Точно както тялото.

А ако няма усилие, ако се откажем от постигане?

Кой е който се отказва?
Това не е ли усилие?

Обектите на самадхи (което е самапатти, което е йогаджа-пратякша) са три - грахя, грахана и грахитри. Грахана е ноетичен процес и като такъв лежи в основата на всяко възприятие. Когато грахана-аламбана е схванат и съответно описан неадекватно, тогава медитиращият упражнява сананада-самапатти, за да се освободи от насложените викалпи. И макар грахана да е ананда, чистото познание на възприятието като ноетичен акт е нирананда-самапатти, т.е. един вид нирвикалпа-самадхи.

Такава е теорията. В случая със самадхи теория и практика съвпадат, защото самадхи е чисто съзерцание (теорейн).

Така е, от савитарка до сасмита е като околосветско пътешествие с плуване.
За медитиращия може би нирананда е като фон на който саананда се случва, и в който евентуално се разтваря.
Или спонтанно прониква възприятието.

Благодаря. С обясненията ви в допълнение към ЙС I.41 - I.43 всичко си идва на мястото.  :)

Един от абстрактните термини който често подвежда садхака е сварупа шуня, обикновено тълкуван като липса на собствена форма, за медитиращия е преживяването на липса на отделност/отделеност/различност на деша, ева който често се свързва с него (ева сварупа шуня) се използва в контекста че ако отделност наистина липсваше то не би имало възприятие за деша, но възприятие има - деша е възприемана, затова и отделеността Сякаш липсва.

Във връзка с темата, прилагам цитат:


Вижда се, че се дават тънки нюанси на смисъла на думите самапатти и самадхи, и се изяснява, поне според мен, разликата между теория и не толкова практика, колкото практикуване...

Възниква въпрос за обсъждане:
Ако самапатти е модификация на възприятието, модификация на кое средство за познание е нирананда-самапатти, "където" медитацията се лишава от обект за медитация и поради това се обръща към субекта, превръщайки го в обект на медитация? Лишава се от обект..., защото медитацията върху сетивата приключва на ниво медитация върху схващането.

Нирананда-самапатти е все още медитация върху схващането. Повратът става при сасмита-самапатти, макар че тук нещата стоят като с въжето и змията.

Нали не забравяте, както отбеляза по-горе и Имаго, за произхода на думата “теория” от гръцкия глагол “теорейн” – гледам, съзерцавам. Според мен, самапатти е последното стъпало в теорията, сливащо теорията с практиката чрез отхвърлянето им, краят на разбирането и “подарък” за зрителя. :)

Относно въпроса за обсъждане, мисля, че отговорът се съдържа в самия въпрос и във факта, че йогическото възприятие (йоги-пратякша или сакшаткара в търсения смисъл) се различава от понятието за възприятие като познавателен процес, чиито обекти се изчерпват с предметите и явленията от околната среда. Това е отразено още в коментара на Вяса (Вяса-бхашя  I.41, ЙД, Евразия, стр. 487) и обобщено по следния начин:

“Така че именно това е контактното познание: съзнанието, подобно на прозрачен кристал, се установява в схващащия, схващането и схващаното, т. е. в пуруша, в сетивата и в елементите, приема окраската на това, в което се е установило, и се уподобява на него.”

Струва ми се, че темата стана за доста напреднали. Може би, Източен има предвид нирасмита-самапатти, което (логично) би трябвало да следва саасмита-самапатти. Така ли е, или продължавам да бъркам змията с въже?

апатти означава и влизане (а+пад), случване, както и проявяване, размяна
самапатти означава и срещане, превръщане, случайност

4те двойки самaпатти са спонтанни превръщания на едно в друго, но същото
(преливане от пусто в празно)

каква модификация/средство/познание ... съществува в осмата и деветата джхана
отговора е в дешабандхачитася

Именно поврата имам предвид. Допълвам с това, което казвате на стр. 271:


Наистина, тук май казвате това по друг повод, но дори извадено от контекста, това положение трябва да бъде всеобщо валидно. Следва ли, че сананда-самапатти е единствената медитация върху сващането (при общата класификация, нямам предвид тази на Бхикшу към I.46), в някакъв смисъл, доколкото нирананда е вече асмита като форма на правилна самоидентификация?

Това обяснява защо някои коментатори не приемат нирананда- и съответно нирасмита-самапатти.

Като казвате нирасмита-самапатти... На мен ми прилича на чист бхактизъм, "чиста партиципация (стр. 563)", казвате Вие.
Струва ми се, че това може да се отнесе към медитацията (по Бхикшу), която описва фактическо положение, макар целта на описанието да е друга: "15. Окрасен от (7) неопределено схващащ (стр. 571).", т.е. окрасен от непредизвикващо колебания тънко схващано  неопределено схващащ.
Редно е щом си с окраска, да се колебаеш... :)

Според вас обектността спрямо какво е?
Субекта,  способността за схващане, органа за схващане, таковостта на органа за схващане или фината/грубата материя на органа за схващане?

Може да е рефлексия спрямо интелекта като огледало.

 :o / :o
Кое е първоначалното изображение?

Имах предвид субекта. Обекта е спрямо субекта.

Ако е рефлексия, е фалшив субект, защото е украсен; ако не е рефлексия, как се схваща в неговата чиста форма?

Спрямо субекта или спрямо Обектността на Субекта / Субекта като Обект?

един от начините е чрез редуциране "с подобното" - рефлексия на рефлексията, схващане на схващането ...

Спрямо субекта, без да уточняваме за субекта. Защото в противен случай трябва да приемем, че буддхи е субект. Имам предвид, че "Субекта като Обект" се медитира в Йога, но "Обектността на Субекта" е буддхи.


Това обсъждахме по темата. По този начин се медитира схващането, сетивата, щастието... Така се стига до субекта, но как по този начин го медитирате?

Учудвам се на учудването си.
Като започвам от тялото.

всичко онова което е отбелъжано на тези страници е продиктувано от неразбиране или от мошният глас на егото.

чуите ме добре -нито един от вас нас нее начинаещ никoй няма нуждата да отиде където и да е или да постигне каквото и да е -всеки един е йога по рождение,всеки един е .
Tова което е неправилно е подхождането към предмета на йога втълпяването у хората че трябва да търсят и постигат каквото и да било, единственото условие за да осъзнаете себе си е да си зададете въпросите

Кой съм АЗ кой е този ,които пише слуша и тн, кой е този в които светът се проявява, кой е този който регистрира болката в него,--той е първичен а всички аспекти се проявяват в него,той е бил дори преди името което му е поставено  иначе не би бил никoй на когото да бъде дадено това име
с любов

Изхождайки от Вашия текст, трябва да кажем, че всеки по рождение е привърженик на съвременната Адвайта Веданта. :)

това не е ли ;)

ако беше така йога не би съществувала

а какво прави възможно това отбелъжване
и какво е което съзнава отбелъжването
на първичността, била тя и от мъжки род
но къде е

"Владеене на себе си не търся,нито пък освобождение.
За нищо друго е копнея,освен за Любовта към Твоите лотосови нозе"
Сант Арджан

Ти трябва да имаш само една любов-самата Любов!

И като я имаш? Тогава какво?

Който я има, не пита. :o  "Когато твоят ум разкъса булото на илюзията, ти ще станеш безразличен към това, което си чул и което ще чуеш." (БГ ІІ.52)

Аргументирате объркващо. В този стих, според Шанкара, става въпрос за илюзията на неразличаването, т.е. за Аз и не-Аз, за познание, а не за любов.

Точно така. Нали това (БГ ІІ.52)  е "знанието-благодат" от ЙД (І.16)?  В случая "Любов" е именно Азът (чистата съзнателност), а не някакъв вид (човешка) привързаност.

Не виждам как може да се свърже думата "знание" с думата "любов", особено в смисъла на I.16? Втората дума означава пълна привързаност към одушевен или неодушевен предмет. Може би при някоя форма на нарцисизъм? Или имате предвид конкретна употреба на думата "любов" в някой от обсъжданите текстове?

Двете са отлично съчетани в ЙС І.33.  Дружелюбието е любов, състраданието е любов, благоразположеността е любов, безразличието към порока е любов. В Бходжа-вритти І.33 се казва: "Чрез такива пречистващи чувства като дружелюбието, състраданието и т.н. съзнанието просветлява и се прониква от щастието на самадхи". Думата "любов" не е чак толкова лоша... ;)

Това е една огромна разлика между източният и западният начин на мислене. Западният начин на мислене е сериозо повреден от третокласната религия на християнството и затова европейците в това отношение мислят все още на нивото на туземците от Нова Гвинея  ;D

Животинската любов, тази маймуни, прасета, мухи и т.н. действително означава привързаност. От тази "любов" човек трябва да се освободи - не му трябва. Истинската любов не означава "пълна привързаност"  а напротив пълна свобода. Любовта не води към привързаност а точно обратното. Когато човек е привързан, той е зависим, той става роб на предмета. Истинската любов води към освобождение, към независимост. Любовта означава жертва, добронамереност, приемане на нещата такива каквито са, вътрешно удоволетворение, желание да се помогне, да се даде, да се премахнат зависимостите които са бреме.

Хубаво е да се разбере правилно това понятие защото то е едно от основните и ако то не се разбере, няма да се разбере и цялта философия на изтока. Примери за това има много, големи европейски философи не могат да схванат изтока просто защото християнският начин на мислене им пречи да видят основите :)

Но анализът на състоянието, което се обозначава с понятието "любов", трябва да ни отведе към половата любов. Следователно, както казва по един повод В. Розанов, нещата на любовта се случват в пола - и чак тогава и в кръговете на мисълта (по памет).
Не бих твърдял, че нещо, което има своите основания дълбоко в трудно достъпна за осъзнаване материя, може да има освобождаващи функции.

Напълно съм съгласен, но действително има разлика какво разбираме като любов. Любовата която е към тялото, тя, действително няма как да отведе съзнанието ни отвъд тялото. Тази любов към материята, обектите действително е привързаност, води до привързване на ума с материята и неговото материализиране, ограничаване и затормозяване.

От друга страна, ако съществува някакъв друг тип любов, който не е насочен към тялото, но към духа то тя вероятно работи по същия начин, но само обектът е различен. Затова аз поддържам тезата, че смисълът на думата любов, което означава връзка, спомен, положително отношение, в своя пълен смисъл напълно и изцяло изчерпва и е тъждествен със смисъла на думата йога. Йога е любов, връзката привързаността на субекта на мисълта, с обекта.

Освобождаващата функция на любовта би могла да действа по следния начин. Не съществува абсолютна свобода, без всякакави граници. Липсата на всякакви граници е най-голямото ограничение. Нашият ум оперира в определен регистър от схващания и бихме могли да наредим различните състояние на ума по това доколко те са просторни или ограничени. Както казва Казандзакис "Не е ли така, че колкото по-високо е Бог, толкова е по-дълго въжето на нашата робия?"

Ако приемем, че умът не може да бъде празен, а в него трябва да има някаква мисъл, но от това каква, зависи какво ще следва, както любовта не може да бъде без обект, но трябва да има някакъв обект, така и познанието и илюзията или заблудата си приличат като две капки вода и затова ни трябва интелект за да ги различим. Истинкската любов която освобождава е тази любов която има за обект истината, обич, привързаност към истината. Тя особождава от лъжата. Заблуждението, само по себе си, не е само отсъствие на познание, но наличие на невярно и изкривено познание.

Затова любовта би била освобождаваща ако се базира на истината ако вижда, възприема и е насочена така, че последствията от това не са заблуждение. Такава обич може да е постоянна, както истината. Ако обичаме чрез сетивата, въпреки, че душата е пак тази която възприема чрез сетивата, но тази материална, сетивна любов се изчерпва. Любовта на ума и интелекта която е абстрактна и възприема абстрактни обекти и може да се свързва с тях и не зависи от материята може да е независима от материята. Някакво доказателство за тази сила е, че тя може да преодолява физически разстояния и да гори с някакъв вътрешен огън, без да се разпалвана от керосина на материалното възприятаие, а да е само интелектуален феномен, или както се казва Платоническа любов.

Любовта зависи от нагласата. Абстрактната, универсална любов която включва всички същества и обекти не е безобектна. Ние би следвало да упражняваме отношение на еднакво, положително приемане на всеки един конкретен обект, като най-висш обект. Истинската любов издига човека защото вижда и очаква от него най-доброто.  Истинката любов не търпи недостатъци.

Да, може да се каже, че любов=йога. Но според мен истинската любов е безобектната. В противен случай Освобождението е невъзможно. Ако светлината не е твоя същност, ще си мъртъв още приживе.

Дори "половата любов" може да бъде пречистваща, стига да не се бърка с привързаност. Добре е представена разликата между любов и привързаност (страст, себелюбие)  в "Летящи кинжали" (House of flying daggers).

Брахман говори за Любов! :o
Сигурно е дошло Второто Пришествие :D

Е как какво?
теб със знание ли са те правили,или с любов
ако ваште бяха те прамили със знание,със сигурност щяха да ти закачат органите неправилно :D
или щяха да забравят да ти сложат тъпанче на деното ухо :D

Ти сигурно не разбираш за какво говоря и изобщо хабер си нямаш от Бхакти Йога иначе нямаше да споменаваш за Второто Пришествие.  :)

Именно. Важното е веднага след това да се обърнеш на една страна и да захъркаш. Прекрасно съчетание на любов и непривързаност.

Мисля, че знам за какво говорите. Това е любовта, в която влизаш чист, свободен и абсолютно сам, без спомени от минало и без очаквания за бъдеще. Любовта тук и сега, в която ти си другият и другият е ти. Не е лесно с думи да се опише... :)

Да, обикновена любов, която се доближава до висшата (според Конц. за Любовта на Брахман). А "полова любов" е патент на Източен. И на мен ми звучеше по-добре "любов между мъж и жена", но реших, че кавичките ще пооправят нещата. :)

Е, тука ме хвана ня тясно - не знам! Това си е тяхна работа.

Трябва да си призная също, че не разбирам нищо от това, за какво говорите.

(но прилича на маструбация с клавиатура ...)  ;D

Явно SIMRAN има предвид БГ ІІ.16: " Несъществуващото не става биващо, а биващото не става несъществуващо. Тази двойна истина е била прозряна от великите провидци."  Т.е. знанието е мъртво, а любовта (Азът)- жива. :)

Афектираният човек не може да говори. :)

Щото гледах да не давам повод за създаване метафизика на секса, като се нарича висша любов. ;)

Афектираният човек говори много, но при това липсва контролът на съзнанието.
А практикуването на йога не ни прави слепци с изключено сърце...

Сър,забелязвам нещо при йогите.
че те често са склонни да  мисли,че другите не ги разбират :D
/но и не правят нищо,за да бъдат разбрани.
следователно им харесва да си мислят,че другите не ги разбират :D/

А на мен ми харесва когато ме разбират  :)

Imago, може ли Observer вече да пише във форума?

Би трябвало да може вече. Вероятно не е можел да пише, защото е имал и друга забрана заради втора регистрация, която забрана е била безсрочна. Изтрих всички забрани, свързани с неговото IP. Няма други причини, поради които не може да пише.

благодаря(липсваше ми участието във форума, но четях:) ::)

Да обичаш себе си, да поддържаш самосъзнанието за себе си, да се свързваш с истинския си аз е също да имаш йога със самия себе си. Освобождението е от погрешните представи, илюзията за себе си , напр. за преходността. Светлината която гасне и се пали е светлината на познанието за себе си. Да си умрял приживе е да си несъзнателен, да нямаш познание за себе си. но има и положителен смисъл на това да умреш приживе - да умреш за всичко материално, за тялото и роднините на тялото за предметите, да забравиш всичко и така ставаш свободен. Не случайно се казва, че човек отива в рая след като умре. След като умре приживе за съзнанието за тяло той отива в съзнанието са себе си като душа. Да отидеш в съзнание за себе си е да отидеш в рая.

Да, вниманието трябва да се насочва към джива. В Гита се казва, че душата може да бъде възприета с ума:

ХV.9. Ушите, очите, кожата, езикът и носът, както и умът. Като се опира на тях, джива се наслаждава на обектите.
ХV.10. Заблуденият не я възприема, когато тя напуска или присъствува, или се наслаждава на контакта с гуните. Единствено тези, които притежават мъдрото зрение, я възприемат.
ХV.11. Тези, които упорствуват, надарени с Йога, възприемат джива като установена във вътрешния Аз. Но тези, чиито умове са непречистени и не са овладели вътрешния Аз, не успяват да я възприемат.

Душата е навсякъде из нашето тяло.
Как де се насочи вниманието там. Сигурно имате предвид към Духът-Атма.

Както един управител на фирма седи в своя офис на висок стол, но неговите насоки стигат до всички отдели и от всички отдели той възприема информация, така душата се намира на едно място (в междувеждието) в тялото, но нейната енергия достига до всяка точка на тялото.

Душата в индуизма е всепроникваща субстанция подобно на акаша, следователно е навсякъде. В джайнизма е ограничена до размерите на тялото. Колкото по-голямо тяло - толкова по-голяма душа. Не е ясно обаче защо като ти отсекат главата, душата я няма нито в трупа, нито в главата.

Мисля, че някъде в Шарирака-бхашя се казваше, че "при силна болка душата се отказва от тялото" (и дори забравя за него).

Когато на някого му отрежат главата, душата се скрива, защото се чувства объркана, не знае според коя теория следва да се прояви - дали да бъде намерена в самата секира и навсякъде, дали в главата, в сърцето, в цялото тяло или въобще да я няма.

Царят на Чанакя отхвърля този аргумент експериментално. Потапят един осъден на смърт в каца със смола и оставят само една малко дупка в кацата, през която душата да излезе навън.

Така и не успели да установят наличието на душа.

Точно това е трагедията на експерименталното познание -
показали са само, че те не могат да установят наличието на душа.
Един мистик можа за 5 мин, да наговори толкова, колкото един учен не може за 50 години да опровергае.

В логиката има едно правило. Липсата на доказателство, не е доказателство за липса. (Т.е. от notA не следва A )
ОБАЧЕ, има един случай когато липсата на доказателство, е добро основание да приемем липсата на нещо. И това е при случай, че сме направили старателни и смислени усилия да докажем наличието на нещо.

Т.е. след като в течение на дълги години, човечеството се е опитвало  неуспешно да открие малки зелени гномчета, сега е разумно да изходим от верността на обратното твърдение - няма зелени гномчета.

Много ще се радвам, ако @Имаго ми посочи, къде се обсъжда първото правило в Няя. (иначе знаме, че първото правило е добре описвано още от Аристотел)

В Няя основното правило е, че практиката е критерий на истината. След като практиката не може да докаже наличието на отделна от тялото душа, прераждане и окончателно освобождение, такива неща не би трябвало дори да се опитваме да отричаме доказателствено.

Това се потвърждава и теорията на Няя за отрицанието (абхава-вада). Основното правило в нея гласи: Разумно може да се утвърждава липсата (абхава) на нещо, което доказано съществува, или на нещо, което е абсурдно.

Например: Гхато бхутале насти - На пода няма гърне. В отношенията на утвърждавано отрицание гърнето (гхата) е пратийогин (контрарелат), а подът (бхутала) е ануйогин (базов релат).

Рогатият заек е атянта-абхава (абсолютно небитие), защото съществуването му е абсурдно.

Тук съм обяснил някои логически понятия в Навя-Няя, между тях и пратийогита

http://www.indopedia.org/Category:Nyaya-kosa.html (http://www.indopedia.org/Category:Nyaya-kosa.html)

Малък пример...
Когато има гъста мъгла не се вижда нищо.Да кажем,че гъстата мъгла е МахаМая, когато мъглата се вдигне тогава се вижда всичко... ;)

Освен, ако немаш "GPS"! Тогава, това дали има, или няма мъгла, не те бърка, пък и у мъглата може да си играеш на криеница, Лила дет му викат! :)

Това с Лилата става само ако можеш да оправиш няколко дузини гопита за една нощ - иначе се забъркваш в голям проблем....
(http://www.arizonahandbook.com/images/PakIndiaB034.jpg)

Тъй е, верно си писувал!
Проблем: порочно зачатие и нежелана бременност - тежест, мъка, пък после и отроче/отрочета на бел свет... но и от тук ще се измъкнеш въздесъщ, оу ти най-силен всред мъжете! :) Или както се казва - "`Секо зло за добро."

Сещам се за разговора между младият султан и неговият престарял но мъдър везир. Султана се оплакал на везира:
- Имам 7 жени, за всяка нощ от седмицата по една. Докато мине седмицата съм напълно изтощен и трябва да започвам отново. Не ми остава време да чукна нещо на страни. Ти мъдри везирю как се справяш с твоите 50 жени та винаги гледаш и нещо ново да чукнеш?

Везира казал:
- Ами много просто, аз ги оправям всичките за една вечер и след това съм свободен до края на седмицата!

Султана се учудил:
- Абе стига бе, как я правиш тази работа на тези години?

Везира отговорил:
- Много лесно. Аз нареждам една жена, един негър, една жена, един негър, една жена един негър... и най открая заставам аз. Става като с индиго....

Горкия Кришна, глей го къде се е качил от страх...

Не бре, приятелю, Imago!
Туй дет го гледаме е навярно сценка след акта - дето щото се разиграл у калта, Гипи-тата требвало да си перат окаляните сари-та у реката на Животу, а и да се позамият, пък нашиу левент Кришна литнал после да ги просне, тез одежди, на дървото, дорде просъхнат.
Тъй ще да е, га гледам към илюстрацията... ама кой знае!? :)

С GPS или без си остава факта, че при мъгла видимост няма ;)
Не ви/всички/ съветвам да си играете с Шри Кришна... 8)

Думата "GPS" използвах кат алегория, Герка, за онова, чрез което самата ти разправяш, че ставало виждането, но не с очите.
Да си играя с Кришна? Това значи да си играя със себе си. :)

Точно това се опитвам да кажа, че не става с очите на телесната обвивка ;)

Браво бе! Ти откри Америка!
Ама дали не обясняваш на американците що е то Америка? :)

Нещо против ли имаш :)

Имам против това, което и на теб самата не ти харесва - твоето собствено неведение.
Като издигнеш Кундалини ще разбереш. :)

Отдавна е над Сахасрара и не само... ;)

Всъщност всяка гордост е не намясто, Гери. Но ти не си виновна. Това е Карма.
Никак не си издигнала Кундалини до Сахасрара. Намали гордостта си/Супер Егото и може да се получи.

Не забравяй, че всичко се постига с пълно смирение и отдаденост на Бог и Божия Дух.

Ами приложи го де! Тогава ще постигнеш! :)
Всичките ти изказвания са изпълнени с гордост и извини за прямостта/откровенността. Когато все още гордостта взима превест над Любовта, тогава няма постигане.
Промени си отношението към индивидуалностите. Виж ги, като Мен/Бог. Виж ги като Едно! Тогава ще остане само Любов в теб и ти ще станеш Любовта. Нищо друго. :) Недвойствено.

Всичко е Едно... :)

Дръж се тогава, с това Едно, както подобава, все едно се държиш със себе си - с Любов.
Каквото ти е отношението "навън" такова ще ти е и "навътре" и обратното, докато и тази двойственост не изчезне. :)

Скоро/може би/ ще разбереш... :)

Отново се изказваш от дуалното съзнание, от погледа на разделението. Пак гордост и високомерие. :)
За да издигнеш Кундалини работи върху себе си. :)

Време е съветите, които даваш да ги приложиш върху себе си :)

А така. Сега го приложи към себе си! :) Ако го направиш, значи ще напреднеш, ако не - оставаш в самозаблудата.

 :)

Сега го наприви истинско, от сърце - ей тъй: (http://images.bigoo.ws/content/gif/love/love_391.gif)