Плотин, защо смятате, че веданта се отнася с по-голямо презрение към житейските радости, отколкото самкхя и Патанджала йога? По принцип дуалистичните философии и религии винаги са били по-предразположени към подобна нагласа. Това е така, понеже при тях имаме две противостоящи страни и плътта обикновено попада в грешната.
Още в Бхагавад Гита, която е компонент от тройната основа на веданта се препоръчва избягване на всякакви крайности (напр. в храненето). За веданта важно е преди всичко отношението към действието; доколко то е подпечатано с осъзнаването на истините, които се съдържат в маха вяките. Разбира се, дисциплината (тапас) и евентуално аскетизма са съществен аспект от практиката по пречистване на съзнанието, но едва ли можем да кажем, че това важи повече за веданта, отколкото за йога. По-скоро е обратното, доколкото първата все пак е път на познанието, а втората извежда на преден план психофизиологическата тренировка.
В тази връзка, ако желаете, може да приведете тук или в съответна тема превода и тълкуването си на брахмачария.

Брахмачария може да означава най-различни неща. Според “Monier-Williams”  във ведическите представи то означава следната понятийна множественост: изучаване на Веда, безбрачие при религиозна отдаденост, сдържаност и умереност, сексуално въздържание, чистота, строгост, простота. Но ведическите практики са противоречиви, защото в Brihadaranyakopanishad се казва, че същия резултат, както при брахмачария, може да се получи и от ритуално сключен брачен съюз. Според Eliade  в тантрическите представи, ако при сексуален акт брахмачарина (целомъдрения) задържи спермата си той запазва целомъдрието си, дори ако е имал контакт с блудница. В тантрическата литература, под брахмачария, понякога се разбира запазването на семето.
В преводите на Патанджали сутри, брахмачария  е това което си мисли коментатора. В книгата си съм изложил и своето мнение, то не излиза от можеството в “Monier-Williams”.

...


В дуалистичната Санкхя Пуруша е първият мъж, а Пракрити е първата жена. “Всички нейни действия са наслада за него”. Те са две независими космически начала, партньори в сътворението на света и природата. В този процес те не се сливат, те се съединяват, "както в любовна връзка". Чрез Пракрити, Пуруша придобива способността да участвува в материалното развитие. Така той “излиза” от същността си на абстрактен идеал и  проявява присъствието си, като матрица по която се осъществява материалното развитието. Човекът (в двете му проекции – индивидуален дух и тяло) е най-висшето творение на любовната игра на Пракрити и Пуруша. В Санкхя се приема, че между човека и Космоса съществува изоморфизъм (взаимно и еднозначно съответствие). От тази гледна точка телесното в човека добива и своите космически мащаби и смисъл, и достоинство. За разлика от Веданта, в Санкя светът е познаваем и реален. Той не е илюзия, нито отрицателна рефлексия.

В монистичните религии и философски системи природата и човека са  отрицателна рефлексия на абсолютното начало. Материята не е партньор. Тя дори е илюзия. Тя е греха. Затова умъртвяването на плътта, чрез самоизтезания, аскетизъм и отшелничество обикновено се приема за най-краткият път към абсолюта.   
Що се касае до моето лично мнение то е, че в една кастова социална система отшелничеството и “умъртвяването на плътта” са  необходимост. Така се притъпяват социалните рефлекси. Те са омекотената форма на човешкото жертвоприношение, което както знаете се е практикувало през ведическия период. 


Интересно е, че според Диоген Лаерций,  Платон е имал дуалистично мирозрение. Подобно на Санкхя и той приема, че светът е дуалистичен. В неговата космологична схема, космосът е резултат от смесването на двете  независими космически начала – Разума (бог) и материята.“Съществуващата в състояние на хаос материя била събрана на едно място от бог, защото решил, че хармонията е по-добра от безредието. И от това смесване произтичат четирите елемента-огън, вода, въздух и земя, от които се ражда космосът и неговото разнообразие”. “Крайната цел в развитието на космоса е да се уподоби разума (бога)”.

Не за това го ценим.

Определението на Амаракоша гласи:

ब्रह्मचरतीति ब्रह्मचर्यम्

Брахмачаря е (достойно за) Брахма поведение. Каквото и да означава това. Повечето говорители са приели, че става дума за полово въздържане. Не е много ясно защо тъкмо това поведение е достойно за Създателя на Вселената.

И най-вече да не задирят жените от дома на учителя.

PS. Или поне да не го правят в дома на учителя.