Световноизвестният - главно заради "Бийтълс" - индийски гуру Махариши Махеш Йоги е починал в дома си в Холандия.

Предполага се, че човекът, който през 60-те и 70-те години на миналия век бе обявен за духовен водач на легендарната ливърпулска четворка, е бил на 91 години. От 1990 г. той живееше в градчето Влодроп, където е централата на неговото движение за трансцендентална медитация.

Махариши е роден в щата Мадхя Прадеш. През 1958 г. поставя основите на своето движение, което постепенно се разпространява из целия свят. Успява да привлече хиляди последователи, сред които най-популярни по онова време са "Бийтълс", групата "Бийч бойс", Клинт Ийстуд и др.

Джон, Пол, Джордж и Ринго го виждат и чуват за първи път през есента на 1967 г. на сеанс в Уелс. Те са така зашеметени от внушенията му, че след няколко месеца го следват в Индия, където се включват в групова медитация. За известно време това се отразява и на музиката им.

По-късно се разчува, че Махариши досаждал на актрисата Мия Фароу с "неприлични предложения". Това вбесява Джон Ленън, който взема повод от скандала, за да напише сатиричната песен "Sexy Sadie".

През 1964 г. в тираж над 1 млн. е издадена книгата на Махараши "Учение за съществуването и изкуството да се живее", която е преведена на 15 езика.

Махариши обещаваше на вярващите всеобщо щастие и твърдеше, че масовите медитации генерират положителна енергия, която може да пребори дори войната и насилието. Най-силният пример, който се привежда често, е съвпадението на медитация на 7000 души с момента, в който бе срутена Берлинската стена.

Мнозина го подозираха и определяха като безскрупулен шарлатанин, който се опитва да лансира икономическите интереси на своето движение. Смятаха го по-скоро за водач на секта. На уебсайта на движението пише: "Ако не можем да се издържаме финансово, нови напрежения ще възникнат в света".

В началото на тази година Махариши съобщи, че се оттегля по здравословни причини от ръководството на движението, което твърди на сайта си, че днес има 5 милиона последователи.

Източник

Махараши Махеш Йоги – Махеш Прасад Варма, е роден вероятно на  12 януари 1917 в семейство на Кшатрии, сравнително добре подсигурено материално според неговите думи. Дори точното место на рождението не се знае със сигурност. Според близките роднини на Махеш той е роден в  Чичли близо до Гадауара в Мадхя Прадеш, на около 150 километра източно от Бхопал (Chichli, near Gadawara in Madhya Pradesh, some 150 kilometres east of Bhopal). Това означава, че той произлиза от съвсем обикновено семейство, не е потомствен раджа или аристократ.

Бил е будно и умно дете и получава възможност да следва в университета в Алахабад физика и математика, нещо рядко и привилегировано за това време положение.

Възпитан типично в традициите на хиндустко семейство, той от ранна възраст проявява интерес към духовните дисциплини. Според спомените на Махеш той е искал да знае защо има толкова страдание по света след като бог е всемогъщи и бог е любов:

(He was later to recall:
This has been the one question in my mind ever since I was young: If God is omnipresent and God is almighty and God is merciful and in the heart of everyone, why should a man suffer having God within himself? And what is the value of oneself if he keeps suffering?"
"I was completely dissatisfied with what I studied in college. Because I knew - this can't be the whole knowledge. I was searching for something complete whereby I could understand everything.")

Той се среща със своят учител свами Брахмананда или „Гуру Дев” както той го нарича. По съвет на Гуру Дев, след като завършва своето образование и с разрешението на своите родители той отива в неговият ашрам. Свами Брахмананда Сарасвати е бил доста успешен гуру за своето време. Въпреки че той не е от директната линия на учител-ученик Шанкарачария, той успява да си сложи титлата „Шанкарачария” както много други самоуки учители в Индия.

Младият Махаш направо се влюбва в своят учител, изпада изцяло под негово влияние.  Не може да се каже същото обаче за Брахмананда. За него Махеш е бил един от многото му верни ученици. Той дори не му е дал основният ключ на духовното знание – не му е дал, не го е учил на истинското значение на махавяките и затова  Махеш си остава пълен със суеверия и предразсъдъци човек до края на живота си.
Смъртта на Брахмананда през 1953 година идва като шок за младият все още Махеш!!

Това е история която се повтаря отново и отново във всеки ашрам на Индия. След смъртта на гуруто остават два вида хора в ашрама. Първата категория това са хора които са получили цялото знание, които са просветлени. Те се съревновават по между си  кой да получи като наследство ашрама на учителя. Обикновено самият гуру обявява преди смъртта си кой ще бъде неговият наследник. Останалите трябва да  или да му се подчинят или да напуснат ашрама и да тръгнат по широкият свят с надеждата да основат някъде свой ашрам. Втората категория хора това са тези които все още не са получили цялото знание от гуруто. За тях има също две алтернативи. Или да останат в ашрама и да приемат напълно авторитета на новият гуру, или да отидат по широкият свят и да търсят друг гуру.

Точно в това положение се намира и Махеш. От една страна той все още не е получил пълното знание. От друга страна неговият гуру слага като свой заместник един от своите любими ученици свами Шантананада Сарасвати, човек който Махеш не може да повярва че е просветлен. Шантананда е бил просто един от старшите ученици на Брахмананда, едни вид негов приятел и съученик Как може той да стане учител на Махеш? Как може той да е просветлен човек? Махеш не е можел да си представи, че той може да научи нещо повече от своят колега по ашрам.

Какво да направи при това положение? Махеш решава да напусне ашрама и да отиде в Хималаите в една местност наречена „Долината на Светците”. Неговият учител Брахмананда е бил на това место, и тук той е намерил своят учител, тук той е получил просветление. С надежда да намери отново истински учител Махеш отива там и попада в ашрама Шри Шанкарачария Джнана Мандир
(With his master's passing Brahmachari Mahesh took leave of the monastery and retired to the caves of the "Valley of the Saints" in Uttar Kashi, high in the Himalayas. It was in this remote and ancient place that Swami Brahmananda had found his guru and taken initiation into the mysteries of yoga. The destination he sought lay on the outskirts of town, an ashram by the name of Sri Shankaracharya Gyan Mandir.)

Тук в Хималаите той се научава на техниките на трансцеденталната медитация с мантруване които той използва по късно на запад и тук също той са научава да пуши ганджи – марихуана. Живот на отшелничество в пещерните стаички издълбани в скалите не му се нрави и желае да се върне отново в „широката земя”.  Той споделя своите мисли с новият си гуру. В отговор той му казва: „Това тук е свещена земя, останалото по света е просто кал.” Махеш престоява още няколко седмици и накрая напуска с разрешение на учителя си Хималаите под обещанието, че ще походи малко по света и ще се върне отново на „свещената земя”. Обещанието му остава неизпълнено.

След година и половина престой в Хималаите Махеш се връща отново в южна Индия където се свързва с бившите последователи на своят първи гуру. Те му помагат да започне по активна дейност. Махеш си слага едно дълго и фрапиращо име с което да привлича вниманието на хората – Махараши Бала Брахмачарии Махеш Йоги от Утар Каси Хималаите ( 'Maharshi' (Great Sage) Bala Brahmachari Mahesh Yogi Maharaj of Uttar Kasi, Himalayas). Имайки на разположение някой прости хата йога техники научени от Хималаите, и половинчатото знание от Брахмананда, той успява да направи впечатление на един религиозен фестивал с предложението си да „спаси света” от духовно падение. Предлага да се основе едно Движение за Духовно Регенериране което се приема въодушевено от хората. Махеш получава увереност в себе си от този успех, а също и достатъчно средства за да започне едно обикаляне по света което го довежда  и до САЩ – неговата стара мечта. В Америка която чувства глад от гурувци по това време, той бързо става на мода. Сред неговите почитатели са едни от най известните личности Битълс, Биич Бойс, Донован, Клинт Истуъд, Дейвид Линч, Миа Фароу.

В САЩ Махеш започва своите учения като прави впечатление най много на зараждащото се движение на Хипитата. Той става техен основен гуру. Неговата основна идея е да се „ПРАВИ ЛЮБОВ А НЕ ВОЙНА”. Махеш е видял всички ужаси на втората световна война и разбира добре че войната не може да доведе до нищо добро. Това е най голямата заслуга на Махеш. Заедно с този девиз Махеш проповядва и лесните техники за мантруване които е научил в Хималаите, комбинирано заедно с пушенето на Марихуана той става нещо като бог за Хипитата. На известният фестивал в Уудсток през 1969 той е един от най известните и уважавани гости.

По късно през 1972 година той се вижда принуден да се откаже официално от всякаква пропаганда на Марихуана. Американското правителство и ЦРУ го предупреждават че ако не порицае публично вземането на наркотици ще му се случи нещо лошо. Уплашеният Махеш никога повече до краят на живота си не смее да прави реклама на ганджи.

Когато берлинската стена пада, Махеш приписва заслугата за това на себе си. Той твърди че благодарение на медитациите които се правят в неговите ашрами е настъпило краят на студената война. Подобни твърдения са правени също и от свами Вишнудевананда.

На стари години той съвсем изгубва здравият си разум като през 2002 година прави предложение на американското правителство че можел да спаси света, и можел да спре всички войни и терористични акции. За целта било нужно само да му се отпуснат един билион долара. С тях той щял да построи достатъчно ведически училища по света в които учениците като медитират и щели да спрат по телепатия всякакво насилие по света.

И да искаме, не можем да ви влезем в АБВ профила. Иначе забелязвам някои поразително идентични техники, например при опитите за левитиране. А и книгата на Махариши се казва все пак "Изкуството да се живее".

Направи ми впечатление подскачането в предшния Ви линк към youtube. Подобни движения на крайниците съм виждал само в ТМ.