Струва ми се важно да подчертая една особеност на индийския терминологичен ландшафт и тя е почти пълното съвпадение на мисъл и ум. И двете се предават с термина манас, който веднъж се превежда като ум (mind), но много по-често като thought (мисъл).

Затова, когато някой твърде, че Йога е това, което става между две мисли, практически се има предвид две състояния на изключения ум. А умът е изключен, когато е покрит от гуната тамас.

При това положение, казват всички велики учители на Йога (от класическа Индия, а не съвременни тълкуватели и побъркани на тема религиозен синтез фантасмагози - защото в него има пари и бизнес), Йога се намира в място, което не е подходящо за медитацията. Покритият от мрак ум е йога-пратипакша, противопоказен за медитация.

Медитацията (самадхи) е мисъл, функция (вритти) на просветления ум. За да има медитация, трябва да има просветлени мисли. Мислите могат да бъдат три вида - перцептивни, аналитични и спекулативни (в добрия смисъл на тази дума, като дълбоки размишления, вичара).

Ако това не се разбере и се опитваме още отначалото да потиснем всички мисли, никога няма да стигнем до продуктивна медитация, в която да ни бъде позволен достъп до истините за битието. Да не говорим пък за състоянието, известно като Облак на дхарма.

Не изчезва, а заспива, покрива се от тамас. Именно това състояние се описва в Йога-сутра като нидра, сън без съновидения. То също е читта-вритти, функция на съзнанието.

Мислите се пораждат от ума, а не от външните сетива. Външните сетива само доставят една или друга случайна информация, която се синтезира от ума (вътрешното сетиво) и се идентифицира от интелекта (буддхи), на основа на което Аз-факторът (аханкара) взима съответното решение за действие.

Ясно ми е какво иска да каже Джнянешвари, но дори и казаното от него не е вярно в контекста на Йога-сутра. Виж поста за външните обекти:

Мислите за сетивните обекти не се изключват в медитацията. Напротив, грубите материални обекти са единственият обект на първата степен на медитация с нейните две подразделения - савитарка-самапатти и нирвитарка-самапатти. Именно затова тази медитация се нарича още груба (стхула-самадхи).

Когато в медитацията липсва концентрация (еднонасоченост, екаграта), съзнанието изпада в плоскостта на разсейването (викшипта-бхуми), която определено е противопоказна за йога.

Човек трябва да е много напреднал в Йога, за да практикува безобектна медитация (нираламбана-йога). Като казвам "много напреднал", имам предвид йоги от рода на Брахма, Индра или някои от видехините (безплътните).

Иначе изпразването на ума от мисли за нас, обикновените хора, означава единствено покриването му с тамас, а покритият с тамас ум не е самахитен (самоовладян по смисъла на самадхана).

Да не бъркаме мрака на празноглавието със светлината на лъчезарния ум.

За невъзможността на будистката медитация сме изписали 16 страници. Жалко, че връзката към уводния материал не работи, тъй като Фойерщайн се отказа от YREC.info

http://www.mudrost.org/index.php/topic,852.0.html