Тогава,кажете ми какво е Бог?-това е въпросът ми.
/На ухо: И ...сигурни ли сте,че контактувате с Бог?/

Но вие казахте,че ние също сме Бог като вас-значи всеки може да я напише.
един милион стотинки...един милион лева...един милион долара...един милион евро...един милион лири...

Част от казаното може би все пак е истината. Не бива да се отхвърля всичко казано от Азсъзсега само защото го е казал Азъсмсега. Първият абзац си е направо класика.

Това, че е класика, че така се мисли масово от векове означава ли, че е истина? Не. Ако Бог беше безпрострастния наблюдател в мен, какви са основанията това съзнание да се е променило някога и сега да е забулено в невежество. Такова съзнание е над невежеството. Фактът че всички сме обусловени сега означава, че не сме това за което си мислим. Да, ние можем да го постигнем, можем да станем като, равни на Господ, когато постигнем такова състояние, но това не означава, че сме самия Господ.

Ако Господ беше нещо във всеки, защо човек търси навън и се моли на нещо извън себе си, възприема външно познание. Какви са осноавнията ако това съзнание е забулено у някого да се разбули някога изобщо, че да започне да преподава на другите истината. За Господ се казва вечно знаещ, а ние се учим, спомняме си и забравяме.

Ако Господ беше нещо в нас защо се обожават специални божества и различни божества. Нямаше ли да е без значение, нали той присъства по равно навсякъде. Защо има степенуване най-висше божество, обикновено божествоо и пр. Защо има символ който се обожава масово напр. Шивлинг. Господ се възприема в мъжка форма. Това не говори ли, че поне в половината от хората не се намира. Този шивлинг е също символ на такова нетелесно състояние което не всеки мъж има. В следствие на усилията си всеки може да достигне това състояние до някаква степен, липса на съзнанието за тяло, но един е този който го преподава, показва, който живее в такова състояние, когото всички обожават и на когото се молят. Защо хората се събират заедно да се молят и да медитират. Явно всички търсят едно нещо, нещо което не се намира във всички.

Не може да има концентрация ако няма един уникален обект на който да има концентрация. Умът не може да разграничи Господ ако е навсякъде у всеки един и всеки е Господ.

Ние всички сме субекти и имаме връзка или отношение към обектите. Връзката на субекта на мисълта или нейния производител с обекта или целта на мисълта се нарича йога на интелекта. Когато мислим за себе си, сами сме си обект, имаме йога със себе си.
Има един субект само който е само субект. И няма връзка с никого и е свободен от привързаност, той е безпристрастен наблюдател, ние можем да станем като него, но не него. Ние сме малко или много пистрастни. Фактът, че сега не сме това доказва, че не можем да станем, т.е. да станем винаги това щом сега не сме, нали сега е част от винаги. За разлика от това Господ е вечен, постоянен, не е е временен т.е, няма колебание, неговото състояние не варира и не се променя. По това може да се познае. Така е известен като Сада Шив. Иначе хората започват и преподават на хората и това е погрешно позанание. Те самите не са това, не са в това състояние, но дори да не са вместо да говорят истината те препоават позанние както им се иска да бъде, както сметнат за добре, както си го представят.

Така, че аз напълно подкрепям Симран. Точно това беше което бих казал на аз съм сега. Разбира се, че не бива да има преднамереност, но нали всички бъркаме тук и там , но пълната истина може да е само пълна и да няма никаква лъжа в нея.

Не е както Брахман казва, да зобнем малко оттук, оттам, хубавото от древите писания, хубавото от съвременната наука. И в дрвените писания има истина и в съвремената наука. Вместо обаче да трябва да отсяваме, защото проблемът е в това, че нямаме база, критерии, основа да преценим кое е вярно и кое не освен собствения си интелект. Така всеки ще си преценява сам и защто всеки има различно разбиране никога няма да има единомислие т.е. истина. Истината за един ще е лъжа за друг и така. Затова е необходимо съществуването на една всеобща истина или Господ която е външна за всеки т.е. не е плод на нашия интелект, един външен интелект и критерий, който не е плода на нашето разбиране и чувството ни за разграничение. Трябва такава истина което да е постоянна и да си остане такава независимо как ние ще изменим мисленето си. Така тя може да бъде коректив. Иначе всякакви философии са обречени на безкрайност, може да е така, може да не е, ще видим, незнам. Това е невежество. Познанието и просветлението е пълна яснота, познание за истината. Той като истина и лъжа са философски, морални катогории, отнасят се до разграничението, до интелекта, но за Господ се казва,че е истина,че преподава какво е добро и зло, не е ли възможно Господ да се явява като един източник на информация, източник на истинската, вярnата, точна информация за духовните теми, моралните категории, начина на живот, усилието на душата – ума и интелекта и пр. Ние придобиваме познание не като си изкривим съзнанието, ами като възприемем, научим тази информация. Не е ли това най простият и обикновен начин?

Гита Forever: