Ако трябва да обобщим спецификата на методите:
При Патаби Джоис се обръща основно внимание на красотата и акробатичния подход
Айенгар е сходен с Патаби като се поставя повече ударение на геометричността на позите, ъгли, разпределение на тежеста
При Шивананда се набляга на дългия престой и статичното отпускане в позите
Системата на Брахмачари е характерна със специфичния мускулен синхрон и микроконтракции, (не знам да има школа извън Индия която да преподава по системата на Брахмачари, те и в Индия се броят на пръсти)
Да уточним за Евтимов, че той всъщност се придържа основно към системата на Свами Шивананда, както и останалите автори на книги, излезли в България до 1989 г. Наскоро в сладкарницата четохме едно интервю, в което Лучански направо обвинява Евтимов, че е преписал от "The Complete Illustrated Book of Yoga" на Свами Вишнудевананда. Това обаче не е вярно, двете книги са доста различни.
Мога да потвърдя. Помагал съм при създаването на графиките и снимките на втората (със синята корица)
А и надали е от значение. По принцип всичката йога литература е преписвана - така е дошла до нас.
Съветвам всички начинаещи преди да започнат да практикуват какъвто и да е вид Хатха Йога да придобият поне елементарно познание по анатомия и физиология - мускули, кости, лигаменти итн..
и специфично да се запознаят с различните видове разтягане,
примерно тук До контузии се стига изключително лесно и остават за години, ако не за цял живот.
"Няма страшно" е идеалната рецепта за инциденти.