Грешката ти е, че искаш да стане на третия ден. Повечето тук вероятно ще бъдат безмерно щастливи, ако някоя велика душа им съобщи, че ще успеят след един милион години.

Иначе позата трябва да е удобна, без значение дали си с кръстосани крака или се разхождаш. Единственото канонично изискване към позата е да можеш да останеш дълго време в нея, тоест да постигнеш физическа стабилност, която е условие за умствената стабилност. Последната пък се изразява не в липса на мисли, а в концентрация върху една мисъл, идея или представа. Необходима е еднонасоченост на ума, а не изпразване на ума.

Другата половина определено са идиоти със смущения в дейността на темпоралния лоб. Само на такива се случва светкавично прозрение.

Пречистването на кармата не може да стане за един живот. Това е ясно дефинирано в сутрите и коментарната литература.

Премествам темата в Изкуството на живота.

Проблемът не може да е в позата. Не би трябвало позата да има някакво значение. въобще не е нормално човек да се приготвя, да сяда, да медитира. това е една мода. Не е вярно,че физическата позиция е условие за умствената. ПО начало умът и физиката са независими. Духът и материята, душата и тялото са две отделни неща. Обратното, тялото следва ума, в зависимост от нагласата на ума тялото се успокоява или не. Затова в концентрацията ни не бива да се отвличаме от някакви материални или физически цели, къде ще седнем, как и за колко време.

Също нямаме основание да смятаме, че някаква такава практика ще изчисти кармата, независимо за колко животи. Кармата или резултатите от действията които ни е сме извършвали в миналото но не си спомняме са зашаметъени в самите нас по някакъв начин под формата на санскари или черти на характера. В зависмост от миналите си действия само ние сега сме едни или други. Спокойствието на ума е естествената, първоначална, приорода на човека, на душата, тишината. Това усещане се получава когато човек промени нагласата си за себе си, като се възприема като нетелесна, нематериална душа в центъра на челото, една точка светлина или звезда, безкрайно лека, и се възприеме като отделен от тялото. Това съзнание е необходимо да се поддържа докато све движим, говорим, работим.

Натрупването и изчистването на кармата зависи от умстената нагласа или действията които извършване са грях или не в зависимост от умствената нагласа. Има такова състояние в което никое действие не е грях.  Правилно е да се очаква да има такава апрактика която да дава моментални резултати.  ако ти кажат, че ще правиш усилие сега и след много животи ще успееш, кой ще се хване. Медитацията може да се оприличи на мисленето или спомнянето когато си сшпомняме материални обекти. Това насоено мислене може да бъде контролирано чрез практика. Ни трябва да  успяваме да контролираме мисленето да му сложим стоп когато пожелаем и да се концетнрираме в една мисъл колкото дълго пожелаем.

Imago беше твърде милостив. За помагаща мисъл са нужни повече от един милион години.
Но, вие съобщавате нещо сериозно! Какви са тези три месеца?