Мисля че има известна неосведоменост по въпроса. Няколко пъти посещавам
Сакя манастира в Пурвала и съм задавал въпроса за месоядството на няколко лами (вкл Кенце Норбу Ринпоче), на монаси, на една секретарка на Далай Лама, на началника на артелната на една Кагю общност, също така в няколко ашрама в Ришикеш, вкл. Шивананда ашрам, във Вишваятан ашрам (сега вече Морарджи Десай), в Йога колеж, и най-вече на доста садху от различни течения.
Отговорите са доста "шарени" и установих че просто няма единна концепция по въпроса.
Независмо на кои писания и авторитети се позоваваме.
По голямата част от будистите са месоядци, вкл. Далай Лама.
На въпроса как съчетават "compassion" с месоядството най-често отговора е че е така понеже те нямат право да съхраняват храна и да отказват подаяния, а хората обикновено ги даряват с прясно заклано животно или сушено месо, давайки най-скъпата си храна като израз на благодарност за оказаната чест да приемат свят човек в дома си.
И че в случая химса се води на домакина, а не на госта.
Друг често срещан отговор е че във високите части на Хималаите няма друг източник на протеини. Основният ресурс са тибетските якове.
Секретарката на Далай лама каза че разбирал недоволството на хората и се опитвал да не се храни с месо поне през ден.
има доста
информация по въпроса в мрежата
В Ришикеш на улицата ще получите баналния отговор че месоядството е химса, яденето на месо е забранено в цялата околност от Харидвар до Девприяг. В Шивананда ашрам, както и в повечето тамошни ашрами това се пропагандира и на новодошлите шишя, а на постоянните обитатели мнението е че основната причина за поддържането на вегетариански режим на хранене е хигиената, там тока спира често, и няма условия за съхранение. Иначе в Ганга гъмжи от риба, и то голяма. Това е снимка от моста при Рам джула.
** Интересно е че независимо от демонстративното стриктно публично отношение към месото, обитателите на ашрамите масово консумират junk food, сладолед с изтекъл срок, пепси менте, минерална вода менте (от ганга), храна от мръсни посуда в мръсни ресторанти, и боклука се изхвърля направо в реката, а брега е отрупан с пластмасови пликчета. Сигурно е така защото някой е пропуснал да го отбележи в свещените писания.
При последователите на Йога в НюДели това зависи от принадлежността им към определена религиозна общност. В Йога колежа дискутирането на тази тема довеждаше хората до ръкопашен бой. И беше забранена за обсъждане. Интересното е че когато хората се скарваха и търсеха страната на Гуруджи, той обикновено ги питаше какво мислят по въпроса и казваше ОК и на двете страни.
Садхус има всякакви. При практикуващите някакъв вид Йога съм срещал от суровоядци, през млечни вегетарианци, до рибни вегетарианци, ритуални месоядци и човекоядци.
В горите около Ганготри йогите са предимно млечни вегетарианци, но донякъде е така заради лесния достъп на храна от туристите.
В Кедарнат и Ямунотри основното препитание са ядки, сушени плодове и ориз.
Край Бадринат прекарах известно време в пещера с поклонник на Хануман и хата йоги, който ме черпеше с бисквити и кафе. Имаше и неонова лампа на батерии. Откъде си доставяше батерии не успях да разбера.
Имам приятели в южните щати които ми казаха че и там положението е подобно, макар и по-малко колоритно.
Джайнистите са от най-стриктните вегетарианци, които не употребяват нищо което расте под земята, (корени, картофи) но и гъби които им напомнят на месо, а и чесън, но мнозинството консумират junk food, и четат етикетите, без да обръщат внимание на Е-тата (няма ги в свещените книги защото)
Има и по екстремни общности, които се хранят само със суров ориз и нищо друго, не помня как се казваха.
Подобно е положението и с Брахмачаря а и с другите тин вратас.
Добре би било ако съвременните изследователи на Йога, можеха да прекарат повече време в полева работа сред йога общностите в Индия. Тогава представата за нещата би била съвсем различна, и определено не толкова стерилна. А за вегетарианството в Йога смятам че има по-скоро пожелателен характер.