Болистите и ненавременната смърт носят голямо нещасие. Причините за това не са само социални. Необходимо е личностно издигане за да се издигне обществото. Нали обществото е от индивиди. Ако повярваме в перфектният човек ще повярваме в перфектното общество, където няма безност, болест и ненавременна смърт. Какво лошо има в дестката градина и защо трябва да бягаме оттам, нали това са най-безгрижните и хубави мигове на детството. Не можем и да стоим там вечно. Светът, човечеството, самият човек, всичко  преминава през различни етапи. Въпросът е да определим в какъв етап сме сега и не е ли нашето общество в етапа на напредналата старост, не е ли сега светът пред крах и смърт и не е ли време сега отново да се подготвяме за един нов, чист детски свят, света на детската градина. Разумният се съобразява със ситуацията. Възрастният се вдетенява а детето имитира възрастният. Това е един затворен цикъл, но е въпрос на познание да знаем в коя част от цикъла се намираме в даден момент, защото не е адкеватно един дядо да се мисли за дете или обратното.

Едно време на болните и слабите се е гледало по друг начин. Днес има обожаване на болните и слабите. Усилията които хвърля обществото за грижа към болните и слабите не е пропорционално на тяхното участие в обещството. Например рейсовете се строят за да могат да се качват инвалиди с колички но аз никога не съм виждал инвалид с количка в рейса. Едно време болните и слабите са били отритвани от обществото. Днес се интегрират и така обществото става болно и слабо.

Това е същият принцип на...ако ръката съгреши - отрежи я. Тези които се надяват на друг се самоизключват от обещството на тези които правят усилие. Но тези които са слаби днес, може да са били силни вчера или да станат силни утре. Ние не знаем и затова трябва да ги гледаме с едно уважение, че ще станат силни, че ще се опомнят и пр. Също отрязването на органите което се практикува в ислямския свят може да има друго значение. Този огран към който имаме привързаност, имаме привързанот към усещанията които идват чрез този орган, той се отрязва в смисъл става безчувствен, нямаме повече усещания от него.

Не знам за репресивните методи. Освен тях има и стимулиращи. Някъде нещо трябва да се подтисне, другаде друго да се насърчи. Това е процес на хармонизация. Въпросът е какво се подтиска, какво насърчава. Кои качества у човека се стимулират в обществото, дори негласно, кои не пробиват. Напр. днес с честен труд не може да се забогатее. Никой няма да го наградят за това, че е честен. Остава да се надява на награда след смъртта или да промени начина си, защото за да се поддържат някои качества трябват големи еквилибристики.