Това не е само нашият град. Днес целият свят е заспал. Той е заспал съня на  невежеството, че е това материално тяло. Въпреки многото информация, никой не вярва, че има някакъв смисъл отвъд това тяло и отвъд този живот. Животът се състои в наслаждение тук и сега. Сетивно наслаждение (бхога), е нещо напълно противоположно на йога. Този сън на невежеството е приятен. Защо да се прави усилие? Кой гарантра нещо? Защо да правим услие да се издигнем над сетивните наслаждения, когато е по-приятно да се отдаваме на сетивни наслаждения. Още повече, че от всяко друго усилие няма видим резултат, а от наслаждението има. Дори не се вижда страданието. Така, че сега, може би повече от всякога е небходимо да се извършват действия без видим реултат, действия за които ще полуим награда там, не тук. Действия които да се отнасят до ползата на ума и интелекта, душата, стремеж към свръхсетивна радост, а не действия които чрез тялото носят временно удоволствие. Нещо което да носи смисъл, да дава обяснение и покой на ума, да можем да приемем живота си, да го обърнем, да го разберем. Чрез временното удоволствие интелектът и ума деградират и се ограничават, стават неспособни да видят по-далеч и по-голяма полза от чинията, леглото и гроба. В спящият град никой не иска да се събуди защото реалността не изглежда приемлива, труд, ядене, спане и смърт. Кого ще ангажирате с такава философия. Но тя е практическа днес и дава много страдание. Тиха скръб която не се забелязва. Загубени, отдали се на временното удоволствие ние сами убиваме интелекта си за да не мислим за накакви по-големи постижения от тук и сега. За нас няма там. В този спящ град никой не се буди защото няма за какво да се събуди, няма какво да прави като се събуди. А ако някой се събуди, всички започват да кашлят, да сумтят и да мърморят, пречи им да спят. Но нима сънят е нашто естествено състояние или будността е нашето естествено състояние. Будност означава  съзнателност по отношение на невременния смисъл, невременните ползи, усилието което трябва да правим. Нима слънцето няма да свети ако сме със затворени очи. Тук стигаме и до такива изводи. Нали за да имаме полза ние сами трябва да направим нещо за себе си. Нали за да видим слънцето трябва да отворим очи. За да преживеем наистина това което сънуваме трябва да се събудим.  Ако нашата полза се състои в нещо постоянно, не зависи от временното, този сън ще престане, ние ще преминем в постоянно бъдно състояние и спящиет град ще се превърне в сияещ.

друг въпрос е ,че не всеки може да е заслужил Ананда, вместо бхога. Някои може да са изминали част от Пътя в минал живот.
А за тези, които имат някакъв стремеж към развитие, за тях да се полагат усилия - предимно с личен пример - промяната на света започва от самите нас. Исторически обратното май не е давало много положителен резултат.



поезията се свързва с висши мозъчни центрове, може да е начин за манифестация на сатва:)
лошо няма:)

няма "безплатен обяд"
(желанието за ананда може да не е достатъчно условие за нейното преживяване)
примерно за тантранада - да се работи за преодоляване на инстинктивните импулси, касаещи обикновенния секс

В Йога бхога е на първо място нещо, което се изпитва с ума. Познанието е първото ни екзистенциално задължение като бхогове. Пуруша като чист бхогин е освободен както от първото, така и от второто ни екзистенциално задължение. Той не е нито сат, нито истински чит, нито пък ананда. Трите неща са трансцендентална илюзия съответно на сатта, читта и сухкха.

ти откъде знаеш,че това,с което се отъждествяваш,е истина?
всъщност- скакво се отъщдествяваш?-предполагам,с човек,който разбира от нещата и мисли трезво?а дали е така?