Не разбирам!?
Бихте ли обяснили каква е разликата между тези двете:
1. "дали паметта извиква опитно познатия предмет "
2. "дали паметта извиква .... представата за него"
!?!?!?

И още един въпрос, бихте ли казали на коя страница и кой параграф се говори за това?

Мисля че Смрити в Йога и Смрити в Будизъм са доста различни неща. В йога паметта е просто психически феномен. Патанджали не се задълбочава повече от това да го спомене. Това което е писано от коментаторите на Патанджали е по скоро представяне на собствените  спекулации на различни късно ведантически школи в това отношение. Тъй като веданта е повлияна силно от будизма, то не се очудвам че има доста подобия.

Докато в Будизма се прави изследване на това как паметта се отразява върху нашите действия, върху нажият живот. Будистите правилно разбират че от паметта зависи нашето възприятие. Човек който е запаметил мюсюлманските идеи, схваща света като мюсюлманин. Човек който е запаметил християнските идеи схваща света като християнин. Паметта е тази която определя нашите възприятия, която ги оцветява.

Колкото повече знаем, колкото повече сме запаметили, толково повече нашите възприятия са повлияни от паметта. Човек който не разбира нищо от компютри и види компютър за първи път ще го "схване" по един начин. Човек който е специалист по компютри и види същият компютър ще го "схване" по друг начин.

Кое е правилно и кое е неправилно схващане зависи от целите на наблюдателя. Ако целта на наблюдателя е да поправи компютара, тогава най добре е да схваща компютъра с очите на "специалист по компютри". Ако наблюдателя има за цел да постигне просветление, тогава най добре е да наблюдава компютъра с непривързаност, без очакване на резултати, без идентификации, без предварително заложени идеи, без предрасъдъци и суеверия,  и т.н. Ако наблюдателят е вече просветлен, тогава той поглежда компютъра най напред с очите на безпристрастност, след това с очите на специалист, след това отново с безпристарстно, след това отново с очите на специалист и т.н. докато реши поблема и накрая отново поглежда компютъра с безпристрастност 

Мърдането на пръста и емоциите на просветления не го обвързват към нищо.
Освобождението и в будизма и в патанджаладаршана е да се осъзнае, че природата в това число ума и т.н.т. са изпразнени от "аз-субект" (аз-душа). Кой осъзнава тогава? сияйната сатва на пречистеният интелект.

За да свършат добре някаква работа, древните даже специално са се нахъсвали и са поемали извънредни дози емоции, които да ги съсредоточат за предстоящата работа. Преди лов или война танцуват около изображения на ловния обект или врага, а шаманът изпада в екстаз, пророкува изхода и т.н. Същата роля има водката или бойният вик "ура" преди атака на нашата армия - все мощни емотивни стимуланти.


Която също е не-Аз и по-добре да не си мърда пръста, за да не му се налага да внимава да не падне в някаква идентификация. Всъщност, дали е възможно да свършиш нещо смислено (като работа) без поне частично да се идентифицираш?

Може, след силен стрес мъчения, усилия и т.н.т депривация. Сигурно не искаш да го постигнеш. Това е почти сигурен критерий че после ще страдаш от PTSD.  (постравматичен стрес)



...ама остави идентификациите си на мира! Наблюдавай ги! Те възникват променят се и ако не се вкопчващ в тях отшумяват!