... забелязах че в мен от време на време се промъкват отново начални мисли които да клонят към теизъм. Например ако попадна на нещо неизвестно или необяснено, аз инстинктивно тръгвах по познатият път да си обясня феномена със свръхестественото. Трябваше да се наблюдавам внимателно за да разбера че умът ми отива в неправилна посока и да се коригирам да не мисля по този начин....
Някои учени твърдят, че това е заложено във всеки човек. Т.е. това е резултат от способността ни да мислим.
Примерно: 1.Когато вятър разклати храстите, по-разумно е да се мисли "Кой е това?" отколкото "Какво е това?" Първите хоминиди е трябвало
автоматично да почнат да търсят, "кой" би могъл да причини клатенето на храстите на не "какво". (Който си е мислил че това е вятър е бил често изяждан от тигъра в храстите)
2. Способността ни да разбираме другите означава, че сме способни да моделираме вътрешнопсихическите им процеси. Това само по себе си ни позволява да допускаме психически процес сами по себе си (извън тялото), т.е. нематериална душа.
3. Неща които се случват едновремено или последователно и са оценявани като значими, винаги повдигат едно силно вътрешно усещане за взаимовръзка и "причинно-следствена връзка". Това е добре, защото така статистически (и чрез баезиева логика) ума оперира, за да се ориентира в този свят. Лошо е защото този иначе полезен механизъм е причина за суеверия - "ако няпрява такъв ритуал, ще стане еди какво си, ако ми мине черна котка път, ще има нещастие ...)
4. Както се вижда религиозните обряди помагат за сплотяването на племето, моралността, налагането на социални норми и други характеристики допринасящи за оцеляването.
Т.е. всички сме склонни на моменти, когато светлината на ума бъде замъглена да вярваме в суеверия, били то малки.
Аз си мисля, че това е голямата опасност пред всички хора решили да се занимават с йога (в широкият смисъл, като практика за просветление) Човек трябва винаги да се стреми да пази "огледалото на разсъдъка си чисто". Преди време се аргументирах полу-шеговито (на майтап), че това е същността на самадхи (сама-дхи) Апропо - не е важно колко голям е интелекта, важно е колко е чист.