ЖИВОТЪТ Е ИГРА.  

Вие не сте от мъдрите щом не вярвате в закона на карма.


Така е. Ошо си е казал думата. Това сте го запомнил според мен и го повтаряте само защото и цял живот да го повтаряте няма да го разберете, не защото сте тъп, а защото няма смисъл, затова пък звучи високопарно, което е по-важно.

Как така като вселена е вечен и къде е това тук. Нали тялото се разгражда във вселената и от него не остава и помен.


Значи приемате, че има някаква частица, която е с постоянно съществуване.

Отношението към неизвестното (нап. смъртта) може би издава някаква наша вътрешна, базисна нагласа, защото защо под неизвестно някои рабират, че ще ги споходи нещо хубаво, други лошо, трети отричат неизвестното и пр. На какво се дължи тази нагласа. Само ние сами познаваме себе си най-добре и може да има някакво светоусещане, вътрешно чувство на самооценка, която формира мисленето и нагласата, защото защо имаме чувство, че някои неща ни се случват без да ги заслужаваме и роптаем. Защо искаме някаква базисна доброта, или пък очакваме изначалното лошо, дори независмо от действията. Това случайно ли е или има у нас съзнание за механизма на взаимодействие между действията и техния резултат. Дори понякога чувстваме, че заслужаваме по-малко отколкото искаме, или пък искаме да не се отчитат грешките, всичко да се изтрие - да потънем в дън земя. Това може да говори, че човек е преживявал изтриване на мозъка си, щом го иска.

За умирането съм забелязал, че човек от едно известно време, когато приближи достатъчно го приема и започва да се занимава с това, но явно да умреш не е толкова лесна. На някой може да му се умира днес и има много такива които искат вече да имират, не искат да влачат живота повече, но защото още не могат да умрат и са нито тук нито там и затова гледат да живеят по ярко сякаш за да се изморят и после да умрат. Сякаш искат да им се случи онова което не искат, приемат умирането по един сладострастен начин, като отреченото добро, като нещо което ни спохожда. Като онзи песимизъм в светлината на който фактите ще излязат положителни. Като онзи който си чукал камъни в главата защото му било много хубаво в промеждутъците. Животът започва да придобива такъв смисъл. От един момент смъртта се приема с чувство за освобождение.
 

По-добре да си играя.

Мдааа значи все още не си разбрал, повтаряш  

Не е въпрос на избор а на осъзнаване.

Тези които не разбират (тоест които НЕ са мъдри), те избират. Един избира да си играе, друг избира да е на сериозно в живота.

Тези които разбират (мъдрите) -  осъзнават. Осъзнават, че няма избор, всичко е игра. Повечето от хората я вземат на сериозно, но живота в крайна сметка си е една игра - лила. Дали ни се иска или не ни се иска, дали ни харесва или не ни харесва, дали е ПО-ДОБРЕ или не но всички си играем. Който знае -  знае.  

Мда, аз никога няма да разбера. Например защо на играта се гледа като на нещо несериозно? И какво значи, че няма избор?