Защо удентификация на аз със схващаното.
Защото Е ЛИ Е НЕЩО - е схващано.
Независимо дали атом, колективно същество, светлина, съзнание....
само е С-Хващано КАТО Аз.
Ахамкара = Аз (който) е Нещо (което е).
Ахамкара е оазяването на схващанОто.
Аз съм [такова, онакова, това, онова].
Аз съм някаква таковост.
Аз съм схващанОто.
Когато схващащият схваща себе си, аза, тогава схващащият схваща схващаното, съвщадат
Не.
Схващащият е само етикет.
Когато схващащият осъзнае парадокса на възприятието -
че може да схване САМО ТОВА КОЕТО НЕ Е СЕБЕ СИ,
че схващанОто няма независимо съществуване,
че всяко нещо което Е е причина/следствие от/към всички други причини/следствия едновременно,
че всяко Нещо е само Таковост / съвкупност от Таковости
и че самото С-Хващане е само отаковостяване на Неотаковостимото,
тогава осъзнавайки това, той се отказва изцяло от С-Хващането/О-Пределянето.
Но за да бъде "постигнато" преустановяването на С-Хващането
е необходимо преустановяването на самото усилие ЗА отказ от С-Хващане.
Защото и то е породено от Аз С-Хващане.
Това е и сърцевината на Манипура Шуддхи практиката.
С-Хващащият, схващанЕто и схващанОто съвпадат САМО когато няма АЗ КОЙТО ГИ ОПРЕДЕЛЯ КАТО РАЗЛИЧНИ.
Само когато няма личност.Различността им е личността.