Теория и практика
Моля, влезте или се регистрирайте.
08 Февруари, 2012, 08:36:37
Заглавна страница Помощ Търси Календар Вход Регистрация
Новини: Правила на форума. В Йога БГ важат регистрациите от Вяра.орг и Будист.орг. Конвертор.
+  Йога Форум
|-+  Общ раздел
| |-+  Йога за начинаещи
| | |-+  Теория и практика		 0 Потребители и 2 Гости преглежда(т) тази тема. « назад напред »
Страници: 1 2 3 [4] 5 6 ... 12 Разпечатай
Автор Тема: Теория и практика  (Прочетена 6268 пъти)
Quiet
Йогарадж
*****
Публикации: 1011
« Отговор #30 : 24 Юли, 2010, 09:02:01 »
Така е, от савитарка до сасмита е като околосветско пътешествие с плуване.
За медитиращия може би нирананда е като фон на който саананда се случва, и в който евентуално се разтваря.
Или спонтанно прониква възприятието.
Активен
нитo {[...]}
अस्तीति शाश्वतग्राहो नास्तीत्युच्चेददर्शनं तस्माद् अस्तित्वनास्तित्वे नाश्रीयेत विचक्षणः।
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं।
jelyuena
Садхак
***
Пол: Жена
Публикации: 185
« Отговор #31 : 24 Юли, 2010, 11:39:44 »
Благодаря. С обясненията ви в допълнение към ЙС I.41 - I.43 всичко си идва на мястото.  Емотикон
Активен
Истинската практика започва, когато станеш от мястото за медитация.
Quiet
Йогарадж
*****
Публикации: 1011
« Отговор #32 : 24 Юли, 2010, 01:02:50 »
Един от абстрактните термини който често подвежда садхака е сварупа шуня, обикновено тълкуван като липса на собствена форма, за медитиращия е преживяването на липса на отделност/отделеност/различност на деша, ева който често се свързва с него (ева сварупа шуня) се използва в контекста че ако отделност наистина липсваше то не би имало възприятие за деша, но възприятие има - деша е възприемана, затова и отделеността Сякаш липсва.
Активен
нитo {[...]}
अस्तीति शाश्वतग्राहो नास्तीत्युच्चेददर्शनं तस्माद् अस्तित्वनास्तित्वे नाश्रीयेत विचक्षणः।
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं।
Източен
Йогарадж
*****
Публикации: 2888
« Отговор #33 : 25 Юли, 2010, 05:17:44 »
Във връзка с темата, прилагам цитат:

Цитат
Самапатти изобщо означава правилно (самяг) постигане (апатти) на формата на опорния обект на медитация и в този смисъл е модификация на възприятието. И това състояние на съзнанието, известно като мъдрост, възниква само в когнитивните [функции на Йога], не и в [такива доминирани от волята активни операции по фиксиране, съзерцание и овладяване на контемплативния обект като]
дхарана, дхяна и самадхи, защото при тях опорният обект за медитация не се схваща в своята конкретна тоталност (самагря), докато непосредственото възприемане е ориентирано единствено към уникалната форма на особеното (Йога-варттика I.41, ЙД, Евразия, стр. 493).

Вижда се, че се дават тънки нюанси на смисъла на думите самапатти и самадхи, и се изяснява, поне според мен, разликата между теория и не толкова практика, колкото практикуване...

Възниква въпрос за обсъждане:
Ако самапатти е модификация на възприятието, модификация на кое средство за познание е нирананда-самапатти, "където" медитацията се лишава от обект за медитация и поради това се обръща към субекта, превръщайки го в обект на медитация? Лишава се от обект..., защото медитацията върху сетивата приключва на ниво медитация върху схващането.
Активен
Imago
Домакин
Йогарадж
*****
Пол: Мъж
Публикации: 7540



WWW
« Отговор #34 : 25 Юли, 2010, 08:37:47 »
Нирананда-самапатти е все още медитация върху схващането. Повратът става при сасмита-самапатти, макар че тук нещата стоят като с въжето и змията.
Активен
http://www.eurasia.bg
jelyuena
Садхак
***
Пол: Жена
Публикации: 185
« Отговор #35 : 25 Юли, 2010, 09:41:08 »
Цитат
Вижда се, че се дават тънки нюанси на смисъла на думите самапатти и самадхи, и се изяснява, поне според мен, разликата между теория и не толкова практика, колкото практикуване...

Възниква въпрос за обсъждане:
Ако самапатти е модификация на възприятието, модификация на кое средство за познание е нирананда-самапатти, "където" медитацията се лишава от обект за медитация и поради това се обръща към субекта, превръщайки го в обект на медитация?

Нали не забравяте, както отбеляза по-горе и Имаго, за произхода на думата “теория” от гръцкия глагол “теорейн” – гледам, съзерцавам. Според мен, самапатти е последното стъпало в теорията, сливащо теорията с практиката чрез отхвърлянето им, краят на разбирането и “подарък” за зрителя. Емотикон

Относно въпроса за обсъждане, мисля, че отговорът се съдържа в самия въпрос и във факта, че йогическото възприятие (йоги-пратякша или сакшаткара в търсения смисъл) се различава от понятието за възприятие като познавателен процес, чиито обекти се изчерпват с предметите и явленията от околната среда. Това е отразено още в коментара на Вяса (Вяса-бхашя  I.41, ЙД, Евразия, стр. 487) и обобщено по следния начин:

“Така че именно това е контактното познание: съзнанието, подобно на прозрачен кристал, се установява в схващащия, схващането и схващаното, т. е. в пуруша, в сетивата и в елементите, приема окраската на това, в което се е установило, и се уподобява на него.”

Струва ми се, че темата стана за доста напреднали. Може би, Източен има предвид нирасмита-самапатти, което (логично) би трябвало да следва саасмита-самапатти. Така ли е, или продължавам да бъркам змията с въже?
Активен
Истинската практика започва, когато станеш от мястото за медитация.
Quiet
Йогарадж
*****
Публикации: 1011
« Отговор #36 : 25 Юли, 2010, 10:33:46 »
апатти означава и влизане (а+пад), случване, както и проявяване, размяна
самапатти означава и срещане, превръщане, случайност

4те двойки самaпатти са спонтанни превръщания на едно в друго, но същото
(преливане от пусто в празно)

Цитат
модификация на кое средство за познание..
каква модификация/средство/познание ... съществува в осмата и деветата джхана
отговора е в дешабандхачитася
Активен
нитo {[...]}
अस्तीति शाश्वतग्राहो नास्तीत्युच्चेददर्शनं तस्माद् अस्तित्वनास्तित्वे नाश्रीयेत विचक्षणः।
न संसारस्य निर्वाणात् किं चिद् अस्ति विशेषणं न निर्वाणस्य संसारात् किं चिद् अस्ति विशेषणं।
Източен
Йогарадж
*****
Публикации: 2888
« Отговор #37 : 25 Юли, 2010, 07:04:33 »
Именно поврата имам предвид. Допълвам с това, което казвате на стр. 271:

Цитат
...когато отстраним щастието като непосредствено усещане на чистата сетивна процесуалност, т.е. на сатвичната природа на схващането, медитацията става безобектна, а тъй като по определение всички когнитивни медитации са обектно отнесени, тя автоматично намира своя обект в субекта на схващането, т.е. в схващащия. С други думи, медитацията не може да бъде нирананда, защото лишената от щастие медитация е вече непосредствено безобектно съзнание за идентичност, т.е. асмита.

Наистина, тук май казвате това по друг повод, но дори извадено от контекста, това положение трябва да бъде всеобщо валидно. Следва ли, че сананда-самапатти е единствената медитация върху сващането (при общата класификация, нямам предвид тази на Бхикшу към I.46), в някакъв смисъл, доколкото нирананда е вече асмита като форма на правилна самоидентификация?
Активен
Imago
Домакин
Йогарадж
*****
Пол: Мъж
Публикации: 7540



WWW
« Отговор #38 : 25 Юли, 2010, 09:26:37 »
Това обяснява защо някои коментатори не приемат нирананда- и съответно нирасмита-самапатти.
Активен
http://www.eurasia.bg
Източен
Йогарадж
*****
Публикации: 2888
« Отговор #39 : 26 Юли, 2010, 08:18:56 »
Като казвате нирасмита-самапатти... На мен ми прилича на чист бхактизъм, "чиста партиципация (стр. 563)", казвате Вие.
Струва ми се, че това може да се отнесе към медитацията (по Бхикшу), която описва фактическо положение, макар целта на описанието да е друга: "15. Окрасен от (7) неопределено схващащ (стр. 571).", т.е. окрасен от непредизвикващо колебания тънко схващано  неопределено схващащ.
Редно е щом си с окраска, да се колебаеш... Емотикон
Активен
Страници: 1 2 3 [4] 5 6 ... 12 Разпечатай 
« назад напред »
Отиди на:  


запомни име и парола
Top Oriental Sites Powered by SMF 1.1.2 | SMF © 2005, Simple Machines LLC
Joomla Bridge by JoomlaHacks.com 		MySQL | PHP | CSS