Напълно съм съгласен, но действително има разлика какво разбираме като любов. Любовата която е към тялото, тя, действително няма как да отведе съзнанието ни отвъд тялото. Тази любов към материята, обектите действително е привързаност, води до привързване на ума с материята и неговото материализиране, ограничаване и затормозяване.

От друга страна, ако съществува някакъв друг тип любов, който не е насочен към тялото, но към духа то тя вероятно работи по същия начин, но само обектът е различен. Затова аз поддържам тезата, че смисълът на думата любов, което означава връзка, спомен, положително отношение, в своя пълен смисъл напълно и изцяло изчерпва и е тъждествен със смисъла на думата йога. Йога е любов, връзката привързаността на субекта на мисълта, с обекта.

Освобождаващата функция на любовта би могла да действа по следния начин. Не съществува абсолютна свобода, без всякакави граници. Липсата на всякакви граници е най-голямото ограничение. Нашият ум оперира в определен регистър от схващания и бихме могли да наредим различните състояние на ума по това доколко те са просторни или ограничени. Както казва Казандзакис "Не е ли така, че колкото по-високо е Бог, толкова е по-дълго въжето на нашата робия?"

Ако приемем, че умът не може да бъде празен, а в него трябва да има някаква мисъл, но от това каква, зависи какво ще следва, както любовта не може да бъде без обект, но трябва да има някакъв обект, така и познанието и илюзията или заблудата си приличат като две капки вода и затова ни трябва интелект за да ги различим. Истинкската любов която освобождава е тази любов която има за обект истината, обич, привързаност към истината. Тя особождава от лъжата. Заблуждението, само по себе си, не е само отсъствие на познание, но наличие на невярно и изкривено познание.

Затова любовта би била освобождаваща ако се базира на истината ако вижда, възприема и е насочена така, че последствията от това не са заблуждение. Такава обич може да е постоянна, както истината. Ако обичаме чрез сетивата, въпреки, че душата е пак тази която възприема чрез сетивата, но тази материална, сетивна любов се изчерпва. Любовта на ума и интелекта която е абстрактна и възприема абстрактни обекти и може да се свързва с тях и не зависи от материята може да е независима от материята. Някакво доказателство за тази сила е, че тя може да преодолява физически разстояния и да гори с някакъв вътрешен огън, без да се разпалвана от керосина на материалното възприятаие, а да е само интелектуален феномен, или както се казва Платоническа любов.

Любовта зависи от нагласата. Абстрактната, универсална любов която включва всички същества и обекти не е безобектна. Ние би следвало да упражняваме отношение на еднакво, положително приемане на всеки един конкретен обект, като най-висш обект. Истинската любов издига човека защото вижда и очаква от него най-доброто.  Истинката любов не търпи недостатъци.

Дори "половата любов" може да бъде пречистваща, стига да не се бърка с привързаност. Добре е представена разликата между любов и привързаност (страст, себелюбие)  в "Летящи кинжали" (House of flying daggers).

Е как какво?
теб със знание ли са те правили,или с любов
ако ваште бяха те прамили със знание,със сигурност щяха да ти закачат органите неправилно
или щяха да забравят да ти сложат тъпанче на деното ухо

Именно. Важното е веднага след това да се обърнеш на една страна и да захъркаш. Прекрасно съчетание на любов и непривързаност.

Да, обикновена любов, която се доближава до висшата (според Конц. за Любовта на Брахман). А "полова любов" е патент на Източен. И на мен ми звучеше по-добре "любов между мъж и жена", но реших, че кавичките ще пооправят нещата.