Много от ашрамите са строени на доброволни начала, будистките манастири се прехранват основно чрез дарения, като им е забранено даже да съхраняват храна (не че не го правят). Винаги се намират хора които да се грижат за Садхус, а има много общности в които децата след училище готвят храна за бедните, и това е така от не един или два века.
Да това е така. Това вярване в масите поддържа светите люде и манастири в Индия.
Т.е. в Индия определено се вярва, че подпомагането на духовните хора, подпомага и личното духовно извисяване. (т.е. носи добра карма) На запад църквата създава същото отношение.
НО, това само по себе си е далече от дейността без разчитане на плодовете. (резултатите от нея) А само последната е описана като цел на карма йога.
Иначе бих питал, къде в кой текст е написано - "храни светите хора и така ще постигнеш окончателно освобождение"?
-------
Разбира се всяка дейснот извършена по-подходящ начин може а доведе до освобождение, според писанията. (а именно с необвързаност към резултатите и пр.)
Новото разбиране обръща нещата - т.е. практикуващия трябва да извършва действия, от които не печели. Най-често обаче товаа се изражда в откваз от малката печалба в интерес на голямата печалба (мокша). Т.е. ако сега си напиша домашните, после мама ще ми позволи да играя на Нинтендо.
Но, както отбелязах в началото, подобна нагласа подпомага социалното движение. Така имаме манастири и си храним свети люде. (Аз не съм против практиката, просто не я намирам за обоснована в класическите писания като начин за освобождаване)
Трябва да правим разлика между добра карма и освобождение, макар че на много свещеници им се иска да ни убедят, че те са неразделно свързани.