Мисля си, че причина за популярността на "Йога" в съвремието е фактът, че "Йога" се занимава с персоналната идентичност. Т.е. повечето хора, страдащи от криза на личността или т.нар. personality disorders, се чувстват неминуемо привлечени от обещания, че някой ще им обясни какво са те в действителност. Демек, ще им разреши проблема с кризата на идентичността.

Иначе не мога да си го обясня. В западната философия, преди въобще да възникне понятието "идентичност", е имало доста учения, които да ни казват как да живеем в света, така че да не страдаме. Циници, стоици, нихилисти, епикурейци и хедонисти ...

С други думи екзистенциалното страдание в общ смисъл не е проблем. Проблем е острата или хронична криза на персоналната идентичност. И може би желанието за ЕКЗОТИКА. далекоизточната екзотика .... ах

Така хората се мъчат да разберат неща като атман, брахман, пуруша, които те би трябвало всъщност да са . Разбирането на последното явно би излекувало моментната им (или хроничната им) невроза. (Съвременния йога гуру явно живее и се храни от човешките неврози - и не само той.)

А иначе човек постоянно преживява екзистенциални кризи и ситуации, към които трябва да се адаптира - ако му е студено иска да се стопли, като се стопли, му става горещо. Като придобие покрив над главата, иска далечни пътешествия или романтична разходка под дъжда. Пази боже от угодия - това преживяват само дрогите на пейките в парка  

Започнах с Епиктет, за да припомня колко подобно на Будда звучи той.
Само да не бяха приказките за атман, брахман, пуруша, буддха дхату, светлинно тяло... (който май не са били персонален афинитет нито пък на Будда в частност).

Та вие какво мислите? Наздраве
------------------------------------
Преди ренесанса само математиците са имали представа за думата идентичност.

Или идентичността липсва, не защото липсва, а защото е разпиляна в предметите. Оттук френетичната нужда от утвърждаване, защото в противен случай си изгубен и непрекъснато се губиш в предметите.


Всеки ще Ви каже що е Аз, що е мислене..., само някой философ ще има първо да се почесва. Защото по тези въпроси всеки "знае" по рождение. Затова е пълно с псевдоучения в хуманитаристиката, каквото не може да се каже за другите науки.

Търсенето на причините в личното е в частност и неговото утвърждаване.
(като реално и независимо съществуващо)

Затова Йога.
Обуздаване на съм-о-идентифицирането.

@феникс: Единственото, което ограничава и "слага затвор" на човека, е разглезеният му "Аз".
Неудобството да имаш "Аз-отъждествяване" е ограничението, което последното налага

Но си прав да напомниш, че много хора се занимават с езотерика в частен случай "йога", като бягство от реалността.  Бягство в един изкуствено създаден от Егото свят, където то да се чувства добре.

Света е какъвто е, и нищо не е самостоятелна същност.
Затова се казва - предметите са изпразнени от собствена същност.

П.С.
Искам да кажа въпроса ми в началото беше допълнително и в смисъл, разликите между ранния Буддизма и стоицизма. Явно суровостта на стоицизма, е като горчивото лекарство, което болния по-никакъв начин не иска да приеме. Повечето популярни буддистки интерпретации предлагат и шоколадче, захарче за преглъщане? или  ?