Относителната и Абсолютната Реалност
В разговор един брат запита за относителната и абсолютната реалност.
Учителя каза:
Гъсеницата е материалист, пашкулът е идеалист, а излюпената пеперуда е реалист. Тези думи употребявам символично. Представете си стая, в която живее човек. Тази стая е отвсякъде затворена. Стаята е осветена. Човекът, който е в стаята, я изследва. Той е материалист. Друг човек пробива стената и през дупката изучава какво има вън. Това е идеалистът. А реалистът е този, който свободно се разхожда навсякъде – вътре и вън от стаята.

Когато казваме, че материалното не е реално, искаме да кажем само, че материалните работи са резултат. Резултатът не може да съществува, ако не са работили най-малко две-три сили. Когато се разглежда материалното, то не трябва да се откъсва от Божественото и от духовното, защото материалното е израз, резултат на духовното. Материалното и духовното са едно и също нещо. Те са две течения на Целокупния Живот. Ако не можеш да разбереш материалния живот, не можеш да разбереш и духовния – и обратно.

Ние считаме това, което виждаме, за реалност. Това е вярно, но и това, което не виждаме, и то е реалност. Онзи свят и този свят са един свят. Този един свят е един малък сектор, една малка проекция на онзи свят. Ангелският свят е по-реален от нашия.

Как е създадена Вселената? Самият този въпрос е неуместен, понеже Вселената съществува. Но като говоря това, разбирам Реалния свят, а физическият свят е сянка. Ако се говори за създаването на физическия свят, това не е създаване, а проявление. Защото реалната Светлина, която съществува вечно, е над физическия свят. Сянката може да се яви, да изчезне, пак да се яви и т.н.

Ние живеем сега в един преходен свят. Някой спи седем часа, сънува, че завършва университет, взема диплом, назначават го за учител – и се събужда. Как може за седем часа да завърши и да стане учител? В съня това се счита за реалност, а всъщност това е илюзия. На Земята има илюзорни неща. И като се събудим в реалния свят, виждаме, че това, което е на Земята, е илюзия. Не че е илюзия, но е по-малко реално.

Така, както Бог схваща света, това е Абсолютната Реалност. Както най-разумните хора го схващат, това е относителната реалност.

Две реалности
Калу Ринпоче , от "Пътят на Буда"

"Ученията на Буда се основават на две реалности:
относителна и абсолютна.
Тези, които не разбират разликата между тези две реалности,
не разбират и дълбоката същност на тези учения.
Без опора на относителното
не може да се обясни абсолютното,
не може да се постигне нирвана." Нагарджуна Мулмадхямикакарика, XXIV 10,8

Всяка вещ и всяко явление може да бъде разгледано от две гледни точки: като относителна /обусловена/ реалност и като абсолютна реалност. Тези две реалности съответстват на две гледни точки, на две визии за реалността. Относителната действителност, или гледна точка - е относително вярна, но е и относително илюзорна. Висшата реалност, или гледна точка  - е вярна абсолютно. Тя е истинско преживяване на опита зад предела на илюзиите.

В сансара всички възприятия са опит на относителната действителност.

Нирвана (а тя е извън илюзиите и страданията на сансара) – е ниво на висшата реалност.

Например - от относителна гледна точка преживяванията на съществата, намиращи се в адските светове – са реални, но от гледна точка на висшата реалност – те са илюзорни. Това означава, че ако дадено същество пребиваващо в сферата на ада, страда там в момента, от негова гледна точка - мъченията са напълно реални, и това е ад. Но от висша гледна точка, абсолютна реалност на ада не съществува, той е просто проекция, резултат от работата на ума, природата на който в своята същност е пуста.

Страданията произтичат от илюзии, причината за които е – неразпознаване на пустотата на всички явления и феномени. Поради това ние преписваме на явленията реалност, която те нямат. Привързаността към този стереотип ни поробва и ни довежда до мъчителни преживявания.

Това лесно може да се разбере, ако вземем за пример съновидението. Да допуснем, че сънуващия се намира във властта на кошмара и страда. За него самият кошмар е реален, това дори е единствената действителност, която вижда в своя сън. Но в този сън няма осезаема реалност, в него няма нищо, освен обусловеността,  присъща на ума на сънуващия и неговата лична карма. Така че от пределната гледна точка на висшата реалност – това е илюзия. Илюзията на сънуващия е в това, че той не разпознава природата на своя опит. Непознавайки тази природа, той приема плодовете на въображението си и на своя ум за самостоятелна реалност, страхува се от своите творения и сам си създава страдания.
Буда е казал, че всички състояния в сансара, всички явления и въобще целия наш опит е обусловен и не бива да се считат за действително истински. За да визуализира обяснението на тази двойна природа на нещата, той е използвал образа на луната, отразяваща се върху водната повърхност:

Природата на всяко явление, на всичко видимо,
е подобна на отражението на луна във вода.

Луната отразяваща се във водната повърхност е реална дотолкова, доколкото тя е видима. Но нейната действителност е просто привидна, относителна и илюзорна, тъй като луната във водата – е само отражение. Тя не е истинска реалност, но не е и илюзия.
За една такава гледна точка при която относителната реалност изглежда като действителност, Буда е използвал и други примери. Той е казал, че всяка вещ по своята природа е подобна на отражение, магия, дъга, мъгла, мираж, образ в огледало, ехо и прочие. 
Ще добавя, че всяко явление, което е видимо и е генерирано от „действия”  като съпътсващи фактори, не притежава  собствено съществуване или с други думи свой собствен живот.
Трябва да се постараем да разберем добре това положение на нещата – въпреки, че явленията нямат истинска реалност, ние все пак сме привързани към тях, все едно са реални. Целта на учението на Буда е – да се отслаби и премахне тази привързаност, която е източник на илюзии, и то почти толкова устойчива, колкото и кармическата обусловеност.