когато ти губиш представа за себе си,"господ" продължава да подържа тази представа вместо теб.
тъй че,няма що да полагаш каквото и да е усилие,за да подържаш представа за себе си

Точно си в реалността, тук и сега, ако на форум на издателство за източна философия опитваш да обсъждаш съответните писания.

Зависи с кой подход се пътува по Пътя.
Ако е чрез Бхакти, то няма нужда нищо да се изхвърля/отрича/игнорира. Тъкмо напротив - това е пътя на събирането, на единението, на единосъщието.
С този подход нито его-то е пречка, нито желанието, нито Бог, нито "другия". Всичко е красота и наслада!
Благодат! Пиянство на духа, както го наричат.
http://www.youtube.com/watch?v=Ahv6IkOTvkw&list=FLSTL1TdvXkitsZ595JGRMCg&index=444&feature=plpp_video
Пее се за това как едно момче попитало баща си - да му покаже правилния път, а той му рекъл да се обърне към Аллах и то така направило.
Тогава Аллах му отворил душата, сложил му ореол над главата и в този момент момчето разбрало, че неговата любов е Той!
След това поело праведния Път, с чиста душа, възхвалявайки Единствения!

Суфите винаги са твърдели, че е по-добре да не се превръщаш напълно в Захарта, за да можеш винаги да се наслаждаваш на нейната сладост.
Въпросният Път обаче не може да мине без напълно, поне веднъж, да умреш/угаснеш.
Тъй твърди и апостола с думите: "Аз всеки ден умирам!".

Докато не се слееш с Бога не премахвай копнежа по Него. То това само ще отпадне в Себепознанието.

Едно е Любовта да е част от пътя ти, а съвсем друго е Любовта да е Пътя ти.
Със сигурност има люде, които никога не са се отказвали от Бога. Друг е моментът, в които се изживява "забрава", или "безбожие", "безверие", но това е съвсем различно от отхвърлянето, от отричането, от отказването.
Аз също съм минавал през отричането, но не и на Бога. Оричал съм, отхвърлюл съм хиляди неща. Губил съм вяра, увереност. Забравял съм.

Да, случват се и моменти в които Любовта липсва, поне докато човек не достигне до крайното поправяне, до безвъзвратното състояние. Сам човек е пречка на Любовта, Кармата му, нагласите му и пр.
"Само"? Любовта е всичко.

Бог е съставна част от определен модел на устройство и управление на света. Има разлика между идеите за Бог и Бог. Идеите за Бог са много и много са били манипулациите с тях, но винаги в едно теистично общество има някаква най-висша ценност.

Съгласен съм, че много пъти сме ставали теисти и атеисти и нашата вяра се е раждала и е умирала. Бог е единственото решение на формулата на света сега, който вярва в човека е за мен романтик. Само Господ може да ни оправи, а защо ни е да се оправяме? Всеки принадлежи на тази религия, на която приема постулатите. Хората които се надяват и търсят Господ имат полза от него. Според мен един благовъзпитан и благоприличен Господ никога не би се натрапвал, ако вие не го търсите. Но войнстващият, фанатичен атеизъм се налага въпреки желанието, сега е така, религията е осмяна. Ако някой може да организира едно толерантно общество, според мен това би било един Господ който да търпи всеки, но не и хората които воюват помежду си.

Бог по отношение на духовното ни усъвършенстване и по отношение на света се отнася така както майката и бащата в семейството. Без него няма духовно раждане, няма духовно осъзнаване, няма духовно усилие и следователно духовен резултат, духовен подем. Без него светът, в ръцете на хората, употребяващи груба, физическа сила става рай за малкото и ад за многото.  Бог е упованието на бедните и нещастните, които нямат сила и средства да се опълчат и да обърнат устройството на света. Той е тяхната надежда за революция и обещание за рай, когато нещастието е навсякъде. Той е за слабите които не се надяват на собствените си сили, защото с ужас за забелязали, че изпод ръцете им излиза само вреда. Той е за тези които не могат сами.