...и едва тогава човек може да разбере и оцени тази мъдрост. Няма по-голям учител от живота.

Ако изучаването и следването на писанията може да донесе освобождение, възниква въпросът, дали може нещо, принадлежащо на този свят, от този свят, да ни освободи от този свят. За да се преодолее това противоречие се приема, че авторите са Бог, т.е. нещо извън този свят.

Разбирането на писанията, сигурно, е свързано и с разглеждане на социално-историческия контекст в който се зараждат, условия и времето в които е възможно да се пишат многотомни поетични съчинения, в контраст със съвременната епоха на есемеса. Само относителното спокойствие на ума може да провокира химни на възхвала на спокойствието на ума, само щедрата природа и безметежния живот на презадоволеност може да предизвика търсене на всеобщо, всеобхващащо, изначално решение на проблема с човешкото битие, вместо борбата със злободневното и ежедневно човешко съществуване. Но и в същото време противоречието, контраста, очевидната преходност, усещането за древност и принадлежност.  

Гуру практиката, приемане на хората като Бог, лягането в краката но и издигането на висок пиедестал, но и претенцията за световно господство, но не чрез силата на насилието, а чрез философия, духовност, познание и традиция, вероятно също са фактори, които играят своята роля. Както Германия вероятно не би тръгнала на война, толкова уверена, без лозунга: "Дойч юбер алес", Както САЩ или Русия се опитват да се налагат като супер сила, така и в Индия, сигурно не биха се зародили тези феномени, без усещането за място под слънцето, като център на религиозност, познание, философия, поезия,  където се цени и се разчита на истината. Именно и затова, това става свърталище за толкова псевдоистина, където има наивност, набожност и сила.

Култрата и манталитетът в Индия, сигурно също нямаше да бъде възможен без това, че тя е сравнително голяма страна, с богата и славна история, даващо основание за самочувствие, с което да се отстоява уникалността, последователността и традицията. Синкретизма в културата, който показва как могат да се съчетават противоположности, да се примирява противоречието, да се обема и да се включва и претопява, да се приема, всичко което се появи и почука на външната врата, може да бъде характерно само за това място. Географското разположение, също не може да не играе роля, неговата относителна самостоятелност на цял полуостров, на който има само една страна.

Както в България, моделът за българската мечта е да напуснеш родината и да се реализираш навън, да получиш признание и така да прославиш малката си и никому неизвестна родина, така в Индия има съзнанието за това да се даде подслон на всеки, в буквален и преносен смисъл, да се приеме, да се даде ръка и помощ, и напътствие. Там всеки е търсач на истината и е готов да ти изнесе лекция, но и е готов да слуша, и да възприема, и да се удиви.

Амбицията за всеобщост и всеобхватност се изразява в понятия като Джагаднатх, Джагадпита, Джагадамба, Джагадгуру и в песента за трикольора, който ще се вее високо, като спечели победи целия свят, и идеята за този който спечелва умовете и сърцата на хората.

Това не е сигурно. Ами, ако ни преследва ужасът на прераждането? Ако истината е тъжна, то значи животът е щастлив, тъжно ще е да се разделим с него, а той е живот на страдание също. Тъжно е, защото човек е привързан към живота, въпреки, че страда, човек е привързан, свиква със страданието и се адаптира. Но тъгата идва от страха от непознатото и промяната. Незнанието е страданието.

Indeed, http://www.youtube.com/watch?v=tH2w6Oxx0kQ

А дори и те се превръщат в космически прах.