Няма нормален човек (пуруша), който да обича поробителя си (пракрити). Но явно има някакъв остатъчен синдром на робската психика, който те кара да обичаш насилника си.
Робската психика е работа на роба. Насила никой не може да бъде поробен. Преклонение, обожание, страхопочитание такива чувства всеки познава от ежедневието си, вкъщи, на работа, навън. Човек е изначално свободен, но бяга и сам се поробва и обича поробителя си защото го кара да се чувства нищожен, а да се чувстваш нищожен е съзнание е близо до медитацията. Обсебеност и разтоварване, не могат едно без друго. Обсебваме се от нещо, за да се освободим от друго.