Цялата Библия е описание за движението/еволюцията на съзнанието (обусловеното).
Символизирано е чрез географски области.

Река Йордан например е символ на гръбначния стълб, коритото и. Водата, където става т.н. "Кръщение" символизира Сушумна нади.
Египет символизира първа чакра и материалистичното съзнание (сребролюбието, материализма, липсата на духовност..).
Червено море е символ на втора чакра.
Пустинята, където еврейския народ се лута  и където Моисей, някакво ниво на т.н. "вътрешния водач" получава Закона от Бога, е символ на трета чакра.
Обетованата Земя/Обещаната Земя - Ханаан, в която се населват евреите и която по-късно се превръща в Израел - това е символ на четвърта чакра.
Самария символизира пета чакра
Галилея е израз на шеста чакра.

Всички тези неща са символизирани и с други думи. Например шеста чакра се символизира и с Асирия
Вавилон е символ на блудното обусловено съзнание, което търси да достигне величието на Бога (небето), чрез труд (издигане на кула).
Содом и Гомор са символ на похотта.

Седемте чакри са символизирани и чрез т.н. Седем Звезди, със Седемте църкви, със Седемте Златни Светилника в Откровение от Йоана. Тяхните сили представляват Седемте ангела.


Целият разказ, след потопа се извърта много бързо. Връзката с Бога отново е загубена, появява се духовно изкривяване и инволюция, до времето на Авраам, на който Бог му се разкрива.
Авраам е аспект от съзнание, например като Чити, който добива връзката, чрез която става изпълването с частична наслада.
Аврам повежда своя род и други съмишленици, които като цяло в последствие биват наречени "евреи".
"Еврейн" в превод е "движещ се", "преминаващ", "странник", "скитник", "не от този свят"/"чудак".
Аспект в съзнанието което върви от егоизъм към алтруизъм.
И така това съзнание с "времето" еволюира. Този еволют е изразен отново чрез символика - Исаак, Яков... докато се стигне до Йосиф и Мария - от давидовия род/коляно.
Целият този разказ, или по-точно да се каже - съвкупност от разкази, описва едно движение на пробужащото се съзнание в различните нива.
От изкривяването си Вавилонско (Шумер, Ур Халдейски), Авраам, чувайки Бога, който му се разкрива, потегля, заедно с рода си (въпросната част от обусловеното съзнание - някакъв по вид Врити - Аклища), към земята, която му обещава Твореца - дето в нея тече мед и мляко - сърдечната чакра.
Значи от пребиваване в изкривените мисловни схеми, фалшиви и пр. част от Читта-Врити, някаква по вид Аклища "тръгва" в търсенето на Мир и Любов, т.е. на Пуруша/Бога.
По пътя обаче те първоначално не разпознават тази Обещана Земя и попадат в Египет (в материализма). Не след дълго въпросното съзнание попада в Обетованата Земя, напускайки Егепет (материализма, сребролюбието, където властва Фараон - егоизтично съзнание)
Минават малко поколение - такъв е библейския сюжет.
Авраам има много синове - едни от робини, други от наложници, но няма дълги години син от законната си жена Сара, която е неплодна. За да даде наследник на Авраам, Сара прибягва до един юдейски закон, който повелява възможността да дадеш, ако си законна жена, на съпруга си, една от своите наложниците/робини и чрез нея да се сдобиеш с дете. Сара така и прави - предостъпва своята робиня Агар и тя ражда син от Авраам, който син се нарича Исмаил... След години обаче зарад праведността си и молитвите, които отправят, посредством Божията милост и сила, Сара зачева и на свой ред тя ражда син - Иисак. Така между двете жени - Сара и Агар започват игри и нитриги зарад първородството и наследството на техните синове и Авраам е притиснат от законната си жена и прогонва Агар, заедно със сина и Исмаил. Исляма произлиза от тук. Това е неговия корен - Исмаил.
Иисаак става единствен наследник и от него се появяват 2-ма сина - Исав и Яков...
От Яков и жените му се появяват общо 12-сет сина, двама от които са от жената, която Яков обича най-много - Рахил. Това са Йосиф и Венямин.
10 от тези 12-сет не са цветя за мирисане, поне в началото на историята и понеже 11 син е много добър (Йосиф), което го прави най-близък на бащата, а и на Бога, те намразват този 11-ти син и си наумяват да го продадът за роб. Така и правят и този син - Йосиф бива продаден като роб, попадайки в Египет.
С течение на времето в Ханаан настава суша и глад и 10-те синове, заедно с бащата Яков, стигат за заключението, че трябва да потърсят помощ от Египетското царство, за да оцелеят. Яков им дава пари и ги праща да закупят зърно от Егепет, без нито един от тях да подозира, че в това време, с течение на годините, продадения като роб син Йосиф е станал пръв съветник на Фараона, докарвайки в царството благоденствие и изобилие, най-вече с Божия помощ, с дорба за тълкуване на сънища и с умело стопанисване на цялото царство.
Истиратя продължава с това, че братята му купуват зърно от него, разкайват се и в последствие, заедно с целия род, бащата майката и най-малки син - Венямин, те се заселват в Египет, под опеката на Фараона, живеейки в изобилие и благоданствие... Но фараона умира и друг идва на неговото място.. С времето евреите поради това, че са били попечителствани от властта, стават твърде многолюдни, което в един момент бърка в очите на фараона и той се обръща срещу тях, превръщайки ги в роби. Минали са няколко поколения и тъй от началото на робството минават 400 години, докато се появява Моисей, който извежда еврейския народ от робство и от Египет и който повежда този народ отново към Ханаан.
И тъй, след много години еврейския народ се завръща в Обещаната/Обетованата земя, където се установява отново.
След време следва разделение между еврейския народ. Това се случва след смъртта на цар Соломон. Народът се разделя на две часта - едната от 2 племена, а другото от 10. Появява се юдейското царство и израилевото царство, което спомага за ослабването на този народ и попадането под Вавилонски робство и плен - 200 години.
След време Израел отново извоюва своята независимост, пак с полоща на Бога.
Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, Венямин... Моисей,... Давид, Соломон, Йосиф (мъжът на Дева Мария) са все еволюити на Аклища Врити.

Защо ви го разказах всичко това?
За да проследите пътя. От ума, към сърцето, подминавайки сърцето, човек се установява в материализма. Вижте едно дете. Ражда се и с времето, понеже го учат да умува, животът му до пубертета е основно в ума, който все повече и повече подтиска сърцето. А в началото детето има малко ум и голяма изява на сърцето. То си играе, чисто е в съзнанието. Не може да мрази, няма злоба...
С пубертета, у детето се появява и желание за придобиване на това или онова, с цел да бъде харесвано. Така то с годините все повече и повече навлиза в материализма, в желанието за притежания, и в егоизма.
Повечето хора остават тук - в Египет и са подчинени на фараона - на своето егоизтично съзнание. Те не се издигат отново към сърцето, където да се установят, защото не чуват повелята/призива на Бога. Те остават коравосърдечни.
Старият Завет завършва с няколко книги - псалми, пророци, песни, притчи и тн.. Старият Завет завършва с очакване на Месията, който ще доведе до освобождението (пълното, безвъзвратното и абсолютното) на човека и на света.
Това е метафора и аналогия на човек да остане в своето сърце, и да очаква идването на Любовта.
Навият Завет започва с раждането на Иисус Христос, на Любовта в човевешкото сърце. Така бива да се тълкува.
Онзи, у когото тази любов не се е родила, Любов относително безусловна, към света, безразделна, такъв човек е още старозаветен, със старозаветно съзнание. Казано е: "Не се налива Ново Вино в стар мех.". Новото Вино е символ на Христовото Съзнание. Меха - това е тялото.
Какво представлява "Кръщението"?
Кръщението е тайнство в Християнството. Защо е тайнство? Защото то се случва най-вече вътре в човека, изключае външната обредност, която не е задължителна. Човек може да бъде кръстен и без външна обредност. Човек може да се роди кръстен, според нивото на духа, който се преинкарнира.
Та какво е кръщението?
Вътре в човека съществуват четири основни първоелемента - Земя (отговаря на първа чакра), Вода (отговаря на втора чакра), Огън (отговаря на трета чакра) и Въздух (отговаря на четвърта чакра):

Съществуват малко и голяма кръщение. Малкото кръщение се прави с вода. Водата гаси огъня. Огъня - това са завишените емоции. Там е гнева, яростта, омразата... Когато огъня е изгасен в вода, но в същото време водата да е не е повече от огъня, та да наводни, тогава се образува пара, сиреч въздух (първоелемента на четвърта чакра) и сърцето се отваря в Любов.
Това е Кръщението в Християнството. Водното кръщение. Това ужким се прави в съвременното църква, само че нищо дефакто не се прави, освен обрядността.
Кръщението значи човек да се е уровновесил до някаква степен, да се е отворило неговото сърце, да се е свързал с Бога, посредством Любовта и да започне върви като Христов последовател, т.е. да стане Християнин - да върви след любовта - Любовта да е водещата в неговия живот.
Това е истинския християнин. Любовта разкрива много тайни, защото тя разбулва духовния свят. Тя отваря интуитивното познание, което те прави познаващ и ти разяснява неща, въпросите, света.
Когато човек се кръсти - за него започна Нов Завет, сиреч той сключва ново отношение с Бога.
Преди да се кръсти човек, т.е. преди да стане хармоничен, преди да навлезе в своя мир и хармония, той трябва да се покае. Покаянието е тайнството, което предвещава Кръщението в Християнството. Без да си се покаял, как ще намериш своя мир, ако ти самият се измъчваш и страдаш от своите дайствия/грешки, ако ти самият не си си простил? Няма начин.
Но как да се разкае човек, ако не знае че това, или онова е грешно?
Ето защо преди покаяните се разесняват нещата. Някой трябва да ги разясни. Това го прави или свят човек (гуру), или твоя кръсник (в духовно отношение, а не физическия, всъщност физическия ти кръсник - на него би трябвало да лежи тази задача, но това е доста забравено вече от хората), или от истински зрящ свещенник, а не от тези който уж са такива, пък се напиват, крадат от народа, безчинстват и безочливо носят расото, сиреч лицемерстват.
Сам човек трябва да поиска да тръгне по Пътя на Любовта, да се отдалечи от своята зла, егоизтична природа, и да се прикачи към своята добра природа. Сам човек трябва да потърси покаянието и да го намери, независимо, дали с помощ или без, т.е. директно чрез пряко отношение с Бога/със Себе Си.
Който не познава Любовта, който е далеч от нея, той не може да бъде свещеннослужител и не може да бъде съветник/учител на другите. Да, може да опитва, може да се мисли за такъв, но дефакто няма да бъде такъв, а само ще живее в своето заблуждане.

Готово. Промених заглавието, за да можете да пишете свободно тук и без цитати.

А, според мен има не само общо.

Съществуват данни от Хелиополис, които свидетелстват за изгубена тайна относно постигането на безсмъртието, която била обяснена в изчезнал скрижал. Точно него търсили под дърво и камък фараоните от последните времена на Египетската цивилизация. Този скрижал бил скрит в седем кутий/съндъчета, които се побирали едно в друго, като матрьошки и които били изработени от различен материал.
Разбира се, че става дума за седемте чакри.
Има и "Изумрудени скрижали от Тот". Доста е спорно, че са това, което Друнвало представя, но въпреки това е по-добре човек да има едно на ум, преди стремлението да тегли черта с предвалителна и предубедена категоричност.

Има само две възможности - или тук, или в Салдкарницата.

Исая 19
"1 Пророчество за Египет: -
Ето, Господ възсяда на лек облак
И ще дойде върх Египет;
И Египетските идоли ще потреперят от лицето му,
И сърдцето на Египет ще се разтопи всред него.    
2 И ще подигна Египтяни против Египтяни;
И ще ратува всеки против брата си
И всеки против ближния си, -
Град против град, царство против царство.    
3 И ще повене духът на Египет вътре в него;
И ще разсипя съвета му;
И ще потърсят идолите, и чародеите,
И бесовъпрошателите, и вълшебниците.    
4 И ще предам Египтяните в ръката на жесток господар;
И свиреп цар ще ги владее,
Говори Господ Иеова Саваот.    
5 И водите ще изчезнат из морето,
И реката ще пресекне и ще пресъхне,    
6 И реките ще престанат,
И оградените отоци ще спаднат и ще изсъхнат;
И тръстта и ситникът ще повенат.    
7 Ливадите при реката, при устията на реката,
И всичко посеено при реката
Ще изсъхне, ще се разпилее, и ще се изгуби.    
8 И рибарите ще охкат,
И всички които хвърлят въдица в реката ще ридаят,
И които метат мрежи във водата ще жалеят;    
9 И които работят тънък лен,
И които тъкат висон, ще се посрамят.    
10 И всите негови стълпове ще се съкрушат,
И всички които правят печалба ще бъдат скърбни духом.    
11 Наистина князовете на Танис са безумни,
Съветът на мъдрите Фараонови съветници стана безсловесен.
Как ще кажете всеки Фараону:
Аз съм син на мъдри,
Син на древни царе?    
12 Де са сега твоите мъдреци?
И нека ти изявят сега, и нека разумеят
Що е решил Господ Саваот за Египет.    
13 Князовете на Танис избезумяха,
Князовете на Мемфис се заблудиха,
И измамиха Египет началниците на племената му.    
14 Господ смеси всред него дух на замайване;
И измамиха Египет във всичките му дела,
Както пияний полита в бълването си.    
15 И не ще има дело за Египет
Което главата или опашката, финикът или ситникът, да може да направи.    
16 В онзи ден Египтяните ще са като жени,
И ще треперят и ще се боят
От замахването на ръката на Господа Саваота
С която той замахна върх тях.    
17 И Юдината земя ще е ужас на Египтяните:
Всеки който я поменува ще се ужасава
За решението на Господа Саваота
Което реши против тях.    
18 В онзи ден пет града ще има в Египетската земя
Които ще говорят Ханаанския език
И ще се кълнат в Господа на Силите:
Единият ще се именува град Херес.    
19 В онзи ден ще бъде олтар Господу
Всред Египетската земя,
И стълп Господу при предела й.    
20 И ще бъде в Египетската земя
За знамение и свидетелство Господу на Силите;
Защото ще викнат към Господа от притеснителите,
И ще им проводи спасител и велик,
И ще ги избави.    
21 И ще стане познат Господ на Египтяните;
И Египтяните ще познаят Господа в онзи ден,
И ще принесат жъртва и приношение,
И ще обрекат оброк Господу, и ще го изпълнят.    
22 И ще удари Господ Египет:
Ще удари и ще изцели;
И ще се обърнат към Господа;
И ще бъде умолен от тях, и ще ги изцели.    
23 В онзи ден ще бъде друм
От Египет към Асирия;
И Асирийците ще дойдат в Египет,
И Египтяните в Асирия:
Египтяните с Асирийците ще служат Господу.    
24 В онзи ден Израил ще бъде третий
С Египтянина и Асириеца:
Благословение всред земята ще бъде;    
25 Защото Господ на Силите ще ги благослови и ще рече:
Благословен Египет, людете мои,
И Асирия, делото на ръцете ми,
И Израил, наследието ми."