Атман е колективен, а Егото, Ахам е самостоятелно.

В крайна сметка идеята за атман е ведическа и санкхя и "Йога на Патанджали" се придържат към нея:
Според Aitareyaranyaka атман се съдържа в природните форми: “...земята, вятърът, въздухът, небесните тела....”. В тези форми на проявления на Природата, той е пасивен и размит в природния субстрат. Пак там се казва: “Съществуват растения, дървета и животни и Атманът се разпознава все повече (в тях). В растенията и дърветата има сок, в животните има усещания. Атманът при животните стига до по-голяма чистота, тъй като и при тях също има сок, а в растенията няма мисъл. Атманът става още по-чист в човека. Защото човека още повече е надарен с разум”.

Атман е същността на Пуруша, която инплантирана в еволютите на Пракрити се проявява като природен Логос, който най-ясно е изразен в разума на съвършенния човек.

Когато един камък е хвърлен и пада от високо, той се подчинява на принципите на Нютон.

В този израз има две формални несъответствия.

Първото е: “той се подчинява”.
Ако би се подчинявал, той би бил субект, а не неодушевен обект.

Второто е: “принципите на Нютон”.
Принципите не са на Нютон, а на “природния Логос”.
Нютон само ги е прозрял, изучавайки философията на природата.

Какво да се прави такива са ни езиковите възможности!

Всъщност, поведението на камъка се определя от Природния Логос, който е Атман – въплътената същност на Пуруша в Природата (в Пракрити).
Най-силно е изразено присъствието му в човека - в притежаването на свободна воля и разум! Атман е онова което управлява еволютите на Пракрити.

Пуруша е “логиката”, която е била предварително заложена в архитектурния проект "Космос”, а Атман (природния дух) е логиката която се използва за неговото актуално осъществяване.  

В същностен план, извън формите на развитието, като абсолютна същност Пуруша и Атман са едно и също нещо.

Не съм много съгласна с вас.
Закониите и принципи,които толкова величаете,та чак ги изписвате с главни букви, не са валидни/не работят/ при хора,които са отвъд законите и принципите в материята.
Но духовните и недуховните човеци ще се объркат,ако живеят без законите и принципите,няма да знаят какво да правят със себе си.На духовните и недуховните хора им е необходима материя/която си има закони и принципи/,с която да се борят/както правят недуховните/ или в която да се оглеждат/както правят духовните пичове и пички/.
/Нали знаете,че няма разлика мегжду духовен и недуховен човек-и двамата си живеят в Самсара,та ако ще да се изживяват като никарнация,или като богове,или архангели /

 Адам би си останал парче глина без дъхът (духът) божий!
Без връзката си с непроменяемия Атман, Пракрити би била безформена и безструктурна  субстанция.
Метафорично, Атман е съзидателния "дъх" на Пуруша.
Без непроменяемия Атман Пракрити би била Мулапракрити:

Most of the Samkhyan cosmology is concerned with the unfolding of the prakriti principle; or more precisely mulaprakriti or unmanifest root-nature (equivalent to the Greek concept of Hyle or formless matter).  Mulaprakriti is described as "unmanifest" (avyakta), "uncreated" or "unmade" (avikriti), and "the chief one" (pradhana) [ Gerald J. Larson,  Classical Samkhya, pp.160-1, (Motilal Banarsidass, Delhi, 1979)].  It is the original primordial root-nature from which everything else arises through a process of self-unfolding, triggered through the proximity of the purusha or centre of consciousness.

 Mulaprakriti itself contains or is made up of three primary qualities, the three constituents or strands, called gunas.  In the unmanifest Mulaprakriti these exist in a state of equilibrium and balance, and so there is no manifestation.  When the gunas are disturbed however through the presence of the purusha the equilibrium is destroyed, and creation, both gross and subtle, comes about. 
The creation hoiwever is not simple but involves a series of 23 fuurther tattwas, the later ones being derived from or unfolding out of the earlier ones.  The basic series is as follows:

From prakrti emerges mahat ("the great one"), also called buddhi.  This is the subtlest form of mental activity, and the source of will and the unconscious.  From buddhi evolves ahamkara, the "I-maker", which is the source of the sense of ego or individual identity.  From ahamkara there is a four-fold unfolding into mind (manas), sense organs (jnanendriyas), the organs of action (karmendriyas), and the subtle elements (tanmatras). Of these the mind and senses are predominantly sattva, the organs of action rajas, and the subtle elements tamas.  These latter are the source from which evolve the five gross elements of the material world.