Средновековната европейска и индийска физиологии си приличат удивително. Ето една статия с картини на Леонардо Да Винчи илиюстриращи Аристотелевата физиология. Разясненини се тогавашните разбирания за 3-те канала между половите органи и мозъка.

http://archive.samj.org.za/1986%20VOL%20LXIX%20Jan-Jun/Articles/04%20April/1.15%20HISTORY%20OF%20MEDICINE.ON%20THE%20SEXUAL%20INTERCOURSE%20DRAWINGS%20OF%20LEONARDO%20DE%20VINCI,%20A.G.Morris.pdf

В съвремието често се забравя, че "аюрведа"-подобните теории са миналото на съвремената медицина. Хуморалната терапия е била общоприета до 17 век.

За добро или за лошо, много теори биват отхвърляни. Обществото често забравя "какво и защо" е било отхвърлено. (Исмам да наблегна, че много минали решения имат и положителни страни)

Което ни връща, че "институционалната амнезия" е по-скоро правило, отколкото изключение. Т.е. това е правило -  нещата функционират така. Както един спомена:
Anyone who's worked in a large engineering firm is familiar with institutional amnesia. Things get built, and then forgotten. Documentation is supposed to help, but rots, is lost, or uses obsolete methods and notation nobody understands anymore. "

Имам предвид поне 3 направления в темата. Разбира се сравнението е интересно и са възможни по нататъшни изводи и спекулации от него. По интересна е дискусията, за развитието и обмяната на идеите. Но още по-забавно е да се помисли върху нещата, които отхвърляме и забравяме защо. Също и в смисъл, че на тавана можем да намерим стари но ценни неща, осен стари боклуци. Друг е въпроса, че бихме могли да намерим нова употреба на неща, непотребни в оригиналният им замисъл.
И въобще, имат ли нещата вътрешно присъщо предназначение или са само това, което ние виждаме в тях Quiet@?