Simran, здравейте!
Да, начинаеща съм, но искам да знам предварително, за да не ме свари някое самадхи неподготвена, че да се чудя какво да правя. Сега въпросите ми са за самадхи, защото съм на Самадхи-пада, като стигна до сиддхите, ще питам и за тях - телепатично ще питам. Шегувам се!
Целта ми не е самадхи, целта  ми, която дори не бих нарекла по този начин, е съвсем тривиална.
Урок № 1 е много добър.

Отказваш се само от самадхи-праджня (и вивека-кхяти), за да постигнеш пълно потискане на съзнанието (нирудха-бхуми).

Самата самадхи е състояние на еднонанасоченост (екаграта) на съзнанието.

Самадхи-праджня и вивека-кхяти не са ли следствие от самадхи?
Имам предвид, че когато излезе от еднонасочеността /екаграта/, обусловеното съзнание трябва да „преведе” на собствен език онова, което е схванало в самадхи /на съвсем друго ниво/. И едва след като се осъществи правилен превод, от него /и след него/ започва мъдростта и различаването.
Или пак не съм /прочела и/ разбрала правилно?

Спокойно, само махасамадхи би ме възпряло да пиша във форума.
Няма страшно и за останалото - чета с мярка и нямам никакво намерение да спирам да се наслаждавам и удивлявам на живота.
Това за йогите ми е странно. Не би ли трябвало знанието за висшите, божествени неща да води до развиването на по-голямо човеколюбие, търпимост и  съпричастност?

Simran, урок №2 ми хареса още повече. Прекрасно е!


Да, Сърцето ни е безпогрешен ориентир,
към истинското  светло и красиво,
съдържащо се в хиляди неща в света,
в които тихомълком се е настанило.
Не му е нужно даже капка знание,
защото има сили да усеща,
и чувствайки със трепетен туптеж,
то всеки по приятелски посреща.
За жалост често поругано е несправедливо,
от нашия немирен, раздвоен и хитър ум,
оплел се в мрежите на собственото си правдиво,
и глух за този Глас- Сърце,....... и сляп за правилния друм.


п.п. Ок.