"Джняна Йога
Йога на божественото знание."
пише в един от горните форуми
....................

Защо всяко нещо трябва да се издига на пиедестал: бог,знанието,йога,учителите?
Каква е тази наклонност на ума да издига и отдалечава нещата?
Доколко практическият реалист обожествява знанието...реално ли е да се обожествява каквото и да е от "този" или от  "онзи" свят?

Под джняна тук се има предвид единствено и само знанието за Бога. Навсякъде другаде гносеологията се реферира с термина прамана-вада. За отбелязване е също така, че вярата, въображението и паметта не са прамани.

Еее виждаш ли че не знаеш основни неща. Зависи коя система изповядваш. Според индийските религиозни системи, след като познаеш бог, разбираш че ти самият си бог. С подобно "знание" човек може да получи жълт картон във веселата болница, ако живеем в нормален свят. Но ние живеем в идиотски свят, където хората които си мислят, че са богове започват да живеят на гърба на другите балами и серсеми които им вярват. При това живеят много добре, супер. Кефят се през цялото време. Погледни брататите гуровци, дембелските учители и учителки, няма нужда от много доказателства... 

Еее по първата точка така е според традицията но личното ми мнение е, че не винаги е така. Ученика може да е готов, но учителите хич хабер да си нямат от тази работа. Кой знае колко ученици са си отишли без да имат възможност да се научат...

От друга страна защо трябва да си тръгват? След като ученика е научил каквото трябва да се научи, тогава има много възможности. Може да продължат да работят заедно? Защо не? Втората точка май си е твоя измишльотина.

Казах че не е задължително да се разделят, може да продължат да работят заедно. Когато ученика е готов, той е равен на учителя. Тогава не може да се говори за "изоставяне". Изоставяне означава че човека все още има нужда от другият, но онзи другият го изоставя. Когато човек е постигнал пълна самостоятелност и независимост, за какво изоставяне може да се говори? Просто всеки си тръгва по своят път.

Това че Христос е плакал на кръста за баща си означава само едно, той все още не е стигнал самостоятелност и независимост. Ако човек е постигнал самостоятелност, той не плаче за чужда помощ.