Описаниете –оли практики в Хатха Йога Прадипика (ХЙП) винаги са оставали загадка и са разделяли духовете (особено пуританските). Ще се опитам да представя някои разсъждения за практиката на амароли. ХЙП 3.96-97 представящи възможност за нейната реконструкция.

В индииските писания още от ранни ведически времена се постулира връзката между мъжките и женски сексуални флуиди и плодородието, зачеването на нов живот. Тази зависимост е описвана широко както в ведически така и айурведически текстове. [1] Но апогея си като че ли се отбелязва в тантризма. Амрита – нектара на бесмъртието (а – мрита)  се постига и олицетворява от смесването на тези 2 течности. Амара има същото значение – а-мара без умиране. Предполага се, че свързаните с това ритуали първоначално са били напълно буквални. За поръсване със смес на мъжки и женски флуид виж „йони тантра”, края на втора патала [2].

По късно подобни ритуали биват интернализирани, т.е. те стават напълно вътрешно преживяване (визуализации) и техники в хатха йога. Местонахождението на разглезданите флуиди бива постулирано в тялото на практикуващият. Ето и илюстриращ цитат от Горакша Шатака 72-74 [3].

Раджас (менструалната течност) е разположена в намястото на слънцето и бинду се намира на мястото на луната. Много е трудно достигането на тяхното смесване.

Бинду - Шива. Раджас - Шакти. Бинду - луна. Раджас – слънцето. Чрез тяхното смесване се йогина постига най-висшето състояние. 

Смесването се постига с издигане на червеното бинду до черепрната кутия, където намира място алхимията на смесването, резултат на която е нектара на безсмъртието.

По-късно даже това се сублимира в чисто абстрактни визуализации. При последното остава само розовият цвят на напоителният нектар на безсмъртието, който се лее от черепната кухина. Виж Шива Самхита 4.5 [4]

.. Той се издига по пътя на Брахма, преминавайки през трите линга, до нектара на безсмъртието, който е на небето и се характеризира с най-голямо блаженство, розов цвят изливащ се като струи дъжд.

След това кратко, но надявам се сравнително аргументирано, предположение разбирането на амароли, като техника изпълнявана с описаният нектар изглежда вероятна. Освен това се осмелявам да предположа, че ритуала не е бил сублимиран, което би обяснило повърхностното му описание. Последното би могло да намери потвърждение в описването на ритуала като част от традицията на капаликите. Последните са известни с меко казано своята ексцентричност. Но най вече по сведения от своите противници. [5] Интересно е използването на носа в тази практика сигурно може да се потърси и еквивалентен вътрешен нади във финото тяло?
Описанието може да се обогати с много повече примери и детайлност на разглеждането, но ще е отегчително.

А иначе за често срещаните тълкувания на амароли като тип уринотерапия. Последните се срещат даже и при начетени хатха йога учители. Единственото възможно предположение ми изглежда, че те прикриват още по-неблагопристойната истина ? Или с други думи спасяват профанният ум (сърце) от инфаркт (Благородна лъжа така да се каже.)  Макар, че подобни тълкувания се отхвърлят от самият текст на ХЙП 9.6 (Манускрипта с 10 глав) за което виж цитата по-горе.

За вселата част: 

Сега си представете някоя домакиня в някой модерен SPA салон „медитира”, как я пръска розов дъжд.

Друго: 
Някой да е правил изследване за традицията да се носят мартенички ?


1: За обзор виж. литературата посочена във тантра форума: Историческо развитие на тантра концепциите
2. има го в публикуваният в интернет откъс: http://www.shivashakti.com/texts.htm
3. goraksa-satakam: версията от Briggs’ Gorakhnath and the Kanphata Yogis
4. http://www.yogavidya.com/Yoga/ShivaSamhita.pdf
5. Виж. сборника „Tantra in Practice” ISBN-10: 0691057796 стр. 81 „Parody of Kapalikas in Mattavilasa”; Показателна е и легентада за Шанкарачаря и кръвожадният капалика. Както и много други.

Намерих още едно пряко доказателство в полза на по-горе предложеното тълкуване на Амароли.

В ?a?karadigvijaya  на ?nandagiri разказва за някой си Bodholba?a, който възхвалява адептите капалики, които: Винаги притежавали върховно познание (бодхи) получено от съставки за пиене (dravyam). Последните винаги били награждавани в прегръдките на прекрасни жени (?akti) и били пристрастени към пиенето на нектара произведен от сексуалното единение.

Цитата е от Lorenzen в книгата му "Kapalikas and Kalamukhas".
 
Подобно разбиране се подкрепя и от разлгеждането в:
Criminal Gods and Demon Devotees: Essays on the Guardians of Popular Hinduism By Alf Hiltebeitel стр. 232

Първо едно ГОЛЯМО благодаря за книгата!! Супер! Бях чувал за различни варианти на Хата, но не бяха ми попадали до сега, не съм правил усилие да ги търся и намирам. Останах приятно изненадан. Има доста повече философия вътре  направо от Веданта и Йога. Така Хата йога вече не е само за физически упражнения и подготовка но в същност дава цялата нужна информация за постигане на просветление. Наистина в съкратен вид, но дава! И честно казано на мен този вариант ми харесва повече от това което се смята от пандитите за оригинал. Та благодаря отнвово!


Тук давам оригинала на санскрит, и два превода. Единият превод е заедно с коментариите на Брахмананда, които са станали почти като класика и се дават заедно със книгата.

ПП Интересно е, че в много преводи сутрите за сахаджоли и ваджроли мудра се пропускат съзнателно от преводачите като "уж това не били хубави практики". Например свами Вишнудевананда си позволява лукса да осакати книгата с някакво пуританско лицемерие, като е издал свой превод в който споменатите сутри липсват

Интересно е изрично а се отбележат някои особености на поза лък (dhanur?sana) описвана в ХЙП. В текста с 10 глави това е строфа  2.11 иначе 2.27
Интересна е бележката на Гароте. Той смята, че тук трябва да разбираме т.нар. aka?a?a dhanur?sana. Както изглежда оригиналната санскрит строфа го позволява. Разликата тук е с Гхернадхасамхита 2.18 където се описва позата с лежане по корем.

Позата е по-лесна и така я смятам за по-вероятно описвана отколкото почти невъзможно изтегляне на палците на краката  до ушите в лък. Не мога да си предстая някой с по-стар от 20 и с по-малко от 6 лумбални прешлена да я изпълни

Обаче според Дхирендра Брахмачари и двата прочита са погрешни, той смята, че няма разминаване между Гхеранда-самхита и Хатха-йога-прадипика и става дума за съвсем различна поза.
Ето неговият превод:
"Постави обтегнатите като пръти крака устойчиво на земята, фвани с ръце края на стъпалата и се извий като лък. Това се нарича Дханурасана."
Гхеранда-самхита ІІ, 18
"Хвани с ръце палците на краката и ги изпъни към ушите, огъвайки се като лък. Това е Дханурасана.
Хатха-йога-прадипика І, 27

Не мога да открия точна илюстрация на позата в интернет, изглежда приблизително като Халасана (при Брахмачари - Сарвангасана), но горната част на тялото е разтеглена още по-назад от това положение:


Но не чак толкова, нещо по средата между двете


И така позата наистина прилича на лък, краката са тетивата, а тялото е огънатият корпус на лъка. Всичко се съгласува, така че Брахмачари според мен е дал най-точното тълкувание.
****
Ето я в крайна сметка: