За тези, които обичат да се ровят в произхода на нещата, предлагам една интересна книга за много популярната сега на запад система аштанга йога (аштанга-виняса, виняса, power yoga ...).

Малкоповърхностни разяснения.(интригата накратко)

Привържаниците на системата и основателя и твървят, че тя е описана от Вамана Риши в Йога Корунта. Ръкописа бил (бил)  намерен от Кришнамачаря който го преписал и обучил своят ученик Паттаби Джоис. Скоро след това ръкописа  се разпаднал или го изяли някакви паразити. Никой никога не е виждал този ръкопис.(Ръкописите често са в/у палмови листа или брезови кори)

Друга по вероятна и по-добре обоснована теория за произхода предлага Н. Сьоман в книгата си The Yoga Tradition of the Mysore Palace
http://www.amazon.com/Yoga-Tradition-Mysore-Palace/dp/8170173892

В библиотеката на Мисорският дворец, същата която учителя на Джоис е посещавал, е  намерен манускрипт наречен Шритатванидхи описващ ок. 122 асани. Ръкописа е от началото на 19 век. Съставенен е от един махараджа, поставен като политическа кукла на 5 години, по-късно е отстранен от колониалната англииска власт. Последният се отдава на делото да съхрани и опише традиционната индииска култура. Като добавим, че в мисорският дворец, в салона, в който от 1930 година Кришнамачаря, преподава йога, като протеже на махараджата, се е преподавала западна гимнастика. По това време е била модерна т.нар. калистетика основната идея, на която е красиво и силно тяло без гири и упражнения с собствената тежест на тялото. В общатта картина трябва да се включат и упражненията на индииските борци. (бойни искуства демек В по-долу предложената книга има описание на Малла Пурана - упражнения за бойци и борци. (пехливани) (някаква аналогия с Йога Малла на П. Джойс?).

Разбира се след като източника на така прехваленята система е възможно късна  компилация, не намалява ценността на системата. Все пак Сйоман доказва съществуването на добре разработена асана база преди началото на 20 век! Постиженията на "западната гимнастика" по лично мнение не са за изхвърляне, както и предложените упражнения на индииските пехливани. Всъщност точно това прави Кришнамачаря гениален - способността да обедини всичко. Самата система от упразнения си работи - постигаш прекрасно тяло, подвижност, гъвкавост и разбира се спокйствие на ума. (След 1.5 -2 часа workout тялото е "мортус")

И ето обещаният линк:

http://www.yoginpiter.ru/knigi/din-praktiki/dinprakniki.zip

Навремето в рунета, четох много добро копие на Шритаттваниддхи, което за съзаление вече го няма. Но и тези чернобели фотографии ще дадат обща представа.

Освен това аз намирам за хубаво да се знае следното:
1.Често авторите на манускрипти в индииската история приписват авторството им на свой учител или друг велик риши. Това се прави отчасти от скромност и не винаги за по-голяма авторитетност.
2. Съставителите в индииските писания (само те ли?), често пренаписват историята по свой начин. Така примерно някой части от Махабхарата са добавяни много по-късно като реакция на други течения. (будизъм примерно) За съжаление понякога това е и случая с някой модерни преводи (Имам предвид предложената от Дешикачар необосновано ранна датировка на Шри Йога Йаджнавалкйа - сравни с обосновката и датировката на Лонавла Йога Института )

Книгата на Н. Сьоман се опитва да покаже едно проучване по въпроса откъде идват такова количество асани, след като в типичната древна йога литература такива почти не се описват. Особенно е интересно откъде се взима това количество и стил на изпълнение у Кришнамачарйа. Нищо не се появява отникъде, нали?

А иначе динамично раздвижване и гимнастика има и тибетската тумо практика. Тай Чи не е по-различно.

За линка:

Това е сборник. Текста е сканиран (т.е. изисква домашна работа)  Последното ве пак е ОК, така на който му хареса сборника може да си го купи.
Включен е и "Малла пурана" - тескт от 12-14 век. За тренировъчни техники на бойци. Интересно е че се упоменава сиршасана, асаната станала емблематична за йога, но неупомената в нито един класически текст директно. (освен ако не се придържаме към виждането че випаритакарани, би могла да бъде и сиршасана). Упоменати са и много други съвременни асани и практики.
За желаещите е включена и книгата на Лино Миеле по Ащтанга Йога (1 и 2 серии)

Става дума за линка с динамичните практики, нали така?

Динамичните практики понякога водят до изключване на съзнанието, т.е. до транс, както става например с въртящите се дервиши. Едва ли може да се каже, че изключеното (притъпено) съзнание е добра почва за култивиране на Йога. Няма спор, че то е добра илюстрация на какво прилича потиснатото съзнание, но между двете има огромна разлика и тя е, че потиснатото равнище на съзнанието е естествена кулминация на еднонасоченото съзнание, което пък е диаметрална противоположност на притъпеното съзнание.

Благодаря за уточнението относно Яджнявалкя. Това е голяма фигура във Ведите. Може да се каже основоположник на индийския идеализъм.

За динамичните практики:

 Това си е просто добра гинастика за атлетични хора (младежи).  Мисля, че просто избистря съзнанието и успокоява. Определено не е транс техника. След гимнастика, човек се чувства освежен и определено по-способен да се концентрира и успокои. Аз лично го намирам за добре. Е следващият въпрос е разбира се е а защо не друга гимнстика? Лично намирам Тай Чи а твърде мудно -на съвременният човек му е нузно да напрегне мускулите си преди да ги отпусне. Едновременно с това не е нужно да се стига до превъзбуда и еуфория, както е при джогинга или айробиката. Не е нужно да се правят мускули... Средното положение е нещо като т.нар Аштанга Йога на П. Джойс  (Виняса Йога ...) Е чоек може да пробва и с пилатес Допускам че би имал подобен ефект - без да превъзбужда, да освежи и освободи от стресса.