Аналози на Ида и Пингала нади

[rtsvet]

Наскоро си мислих за ида, пингала, сушумна - както за функциите и аналозите им в съвременното ни разбиране за човешката анатомия и физиология. Без изясняването на тези структури много от техниките в хатха-йога остават загадка. С тези мисли реших и аз да дам моите 10 стотинки към темата, която е много и разгорещено дискутирана през последните повече от 100 години. Ето един интересен стих, на който попаднах наскоро в Хатхаттвакаумуди. Мисля, че подобни стихове съм срещал и в други съчинения, и ако някой ми посочи къде, ще съм благодарен. 

??
      ?? ??
? ??
     

mala? pi?gal? s?ryan??yu?mav?ry?
      niruddh?'gnim?d?pya dahy?cchir?stham||
pratapt?? gad?hopa?antyai sudh?muhyam?n
      vaindav??? pradh?ry? ?ramaghn? || 27 ||

Пр. Пингала, която е суря-нади, изгаря болестите, лежащи в каналите (?ir?), увеличавайки топлината и така премахва болежките. Докато ида-нади, т.е. инду-нади е тази, през която амброзия тече, която премахва умората.

Т.е. тук като че ли имаме съответствие между някои функции на симпатиковата нервна система с пингала и някои дялове и функции на парасимпатиковата с ида. Не че симпатикусът загрява, но активността му предполага действие и потене.

Ако се следва тази аналогия, древните са търсели първо самараса, т.е. равновесие между двете, а после затихването им, за да се активира сушумна, на каквото и да съответства последната.

[Imago]

Има ли санскритски коментар към стиховете, защото изразът "ушма-виря нируддха" може да се разчете и като пингала, която е "потисната топлинна енергия".

[rtsvet]

Не за съжаление няма коментар. Превода до английски в на института кувалядхама, аз го преразказах на български.

[rtsvet]

Бях останал с впечатление, че съм срещал стиха вече някъде. Може би защото хатха йога учителите, които съм имал постоянно повтаряха, да си лежа на дясната страна накрая за да съм активирал ида нади, която носи възстановяване на тялото след изтощителна тренировка. Т. да се каже по нея течала лунната амброзия, която напоявала като дъжд. Сега обаче не мога да намеря друг точно такъв стих.

Иначе връзка на ида с луната и пингала с слънцето се среща на много места. Ето 2 примерни.


Хатхапрадипика гл. 10

? ? ?

i??y?? pi?gal?y?? ca carata?candrabh?skarau |
candrast?masa ityukta? s?ryo r?jasamucyate || 38 ||

candra functions in ida and bhaskara in pingala.
candra is considerad tamasa and surya as rajasa.


Saubhagya Lakshmi Upanishad (saubh?gyalak?myupani?at)III.5

? ? ? ? ? ??
?? ?
tatra v?me i?? candran??? dak?i?e pi?gal? s?ryan??? tanmadhye su?umn??
?vetavar??? dhy?yet |

There on the left is Ida, the moon-nerve; on the right is Pingala, the sun-nerve. In its centre, on Susumna of fair colour, one should meditate.

[rtsvet]

Разбира се това със слънцето което унищожава болестите, може да се разбере ако познавате индийският климат и сезони. Като слънцето прекали, земята изсъхва, и спасението идва от напоителният дъжд - тогава всичката растителност процъфтява и настъпва плодородие. После дъжда идва в повече и се завъждат всякакви комари, влагата способства за развитието на всякакви заболявания. От последните спасение е слънцето и така кръга се върти постоянно.

[rtsvet]

Сетих се, че ако някой се пита, какво тече по пингала-нади, ако по ида тече амброзия? По аналогия - по пингала тече отрова

Ето някои хубави цитати:

Шандиля упанишад (част от ст. 15) ?ilyopani?at

? ??
? ? ?? ? ??
? ?? ??
?? ?? ??
pi?gal?y?? ravi? |
tamor?pa?candra? | rajor?po ravi? | vi?abh?go ravi? |
am?tabh?ga?candram?? | t?veva sarvak?la? dhatte |
su?umn? k?labhoktr? bhavati |

The moon moves in Ida and the sun in Pingala. The moon is of the nature of Tamas and the sun of Rajas. The poison share is of the sun and the nectar of the moon. They both direct (or indicate) time and Susumna is the enjoyer (or consumer) of time. Превода е на K. Narayanasvami Aiyar
Но смисъла според мен може да се напише и по-кратко нещо като: пингала е слънцето... и отровната част е от слънцето...

В Шива Самхита  гл 5 има също подобни стихове:

107. From that sphere of the sun, poison exudes continuously. That excessively heating venom flows through the pingala.
108. The venom (sun-fluid of mortality) which flows there continuously in a stream goes to the right nostril, as the moon-fluid of immortality goes to the left.
това е в превода на Rai Bahadur Srisa Chandra Vasu като манускрипта го имаше някъде по дискусиите.

Иначе има и друга критична версия на кувалядхама и йогавидя  където номерата на строфите са различни. (мисля че са 141-142 от главата за медитацията - там има и санскрит текста)

[rtsvet]

Та значи стана интересно:
Значи ли това да не се тровим с отровата на пингала?

 За да няма повърхностни тълкуване исках да спомена една друга аналогия дето ми идва в  главата. В приказките за да се съживи юнака трябваха и жива и мъртва вода.

Всичко писано по-горе го има по книгите, но лично не съм го срещал  с цитати, които да потвърдят. Аз си мислих за разни аналози: работа на части от автономната нервна система, сезони, приказки.

За отровата и реакциите на организма прилича и да има и друга възможна аналогия. (ако не се се задълбава в много детайли). Кортизола отделян при симпатикова реакция, е добре в началото. Той като слънцето ни кара  да  горим сланиниките, спира възпалителните процеси, възпира имунната система да не прави пакости, увеличава напречното сечение на алвеолите и ни позволява да си поемем дълбоко дъх  и да вентилираме евентуално загнездилите се бактерии. Да, ама ако прекали с него - настъпва ... е да не прекалявам с мед. описанията много лоши неща, да речем организма изсъхва (може да прочетете в/у някой  препарат с хидрокортизол ) Иначе можете да си представите всичко което възниква в резултат на хроничен стрес. Напоследък даже имаше изследване че даже може да се очаква измиране на неврони.

За това колко е важна пингала има описано и в Шива Самхита 2.12 като даваща нирвана. Всъщност сещам се за една лоша шега: сигурни ли сме че автора не е имал предвид адреналиновата нирвана, постигана от бънджи скок или каране с бясна скорост? (това е въпрос на майтап разбира се

[Imago]

По-скоро смисълът е, че по пингала се движи раджас, а раджас е подобен на отрова за медитиращия самадхин.

[rtsvet]

Да, като слънцето (рави) е под форамта на  раджас.

Но, стиха казва и, че луната е като тамас, (който тече  по ида нади) и частта й е амрита (амброзия).

Според мен текста се противопоставя на разбирането, че този нектар който идва от луната, която е тамас е амброзия за самадхина.

Нито нектара, нито отровата са това което трябва на самадхина. Нали така казват последните строфи.

Затова ми хареса стиха с който почнах темата.  Той посочва ясно ролята на амброзията, да премахне умората, т.е. да способства възстановяването на организма. Отровата си има своята роля (в живота) Разсъждението сигурно е като елементарен пример: Като де нараня първо дезинфекцирам, а после слегам възтановяващ крем или си измивам ръцете с дезинфектант, а после си слагам крем. Дезинфектанта е отрова и изгаря т.да се каже микроорганизмите

[rtsvet]

Всъщност сигурно дължа едно малко уточнение. Все пак нектара е това което се цели в много йога традиции (хатха, тантра). Но това е трансформираният нектар. Затова са и различните йога практики: за да се получи този трансформиран нектар. Но това го има писано вече.