Съществува ли освобождение?

[Брахман]

По-нататъчнире спекулации са оставени на човека да се се пита дали е нужно постоянно да е блажен.

Вечно блаженство не е възможно! Това са глупави изказвания направени в писанията имащи за цел само реклама. Никой сериозен индийски мислител не би твърдял подобно нещо. Двойките противоположности са нужни за да има различаване, за да има осъзнаване, за да има с какво да се сравни едно положение с друго. Ако има „вечно” блаженство то не може да бъде осъзнато, разпознато, и т.н. тоест не може да му се насладим. Само ако знаем неговата противоположност – страданието, само тогава думата блаженство има смисъл. По същата логика няма и вечно страдание! Как може да се каже че някой страда ако човека не е изпитал и блаженство. Нали трябва да може да сравни с нещо? Когато липсва противоположното тогава има само неутрално възприятие!!!

Всички „големи” и „малки” светии са изпитвали „страдание” след просветлението си! Кришна, Будда, Махавира, Христос, Мохамед... Няма начин да не се изпитва и страдание след просветлението. Просветлените имат крака, ръце, ходят, спят, ядът, сънуват, радват се плачат, и т.н. и т.н. Разликата между тях и обикновените хора е че те имат по различно отношение към своите чувства и възприятия. Отнасят се към тях със знанието че всичко това е нещо преходно, не се пристрастяват и не са пълни с очаквания.

[rtsvet]

За васаните (и прарабда васананите) и освобождението.

Относно за това какво съм аз и кое е истинската себе-същност има различни отношения. Въпроса е релевантен защото освобождението често се свързва и дефинира спрямо това приемане. Т.е. в зависимост от това какво ще нарече своя истинска съшност често определя какво разбираме под освобождение. Тук има една интересна и забавна илюстрация:
По принцип в индийските вярвания се приема, че има неделима и неизменна субективна същност, която не се променя и това е Същността. когато човек се осъзнае като тази същност се освобождава. (горе-долу с вариации)

От друга страна някои западни мислители смятат това за абсурдно (и глупаво). Даже да съществува такава неизменна същност, то тя определено не е конкретният човек с неговите особености  и негова душевност. Те са добре илюстрирани ц написаното от М. Мински в "Society of mind" (Човека като професор по кибернетика перифразира доста простичко и ясно философите Та, Мински казва, че даже и да има една такава вечна и неизменна същност, то тя определено не е това което е той  и би било безкрайно скучно да се отъждествява с такова нещо. (Да не говорим че според веданта "това" нещо е общо за всички, т.е. не е уникално "аз" по никакъв начин )  Допълнително неизменността на атмана или пуруша е малко противоречива концепция отностно способността й да взаимодейства с света. (Виж. Книжката за цитат) Т.е. тази групичка, която смята, че човешката същност това са васаните :-)

Къде се намира хатха йога на тази скала? Като, че ли присъства настойчивото желание да се трансформират тези неустойчиви васани в по-устойчиви. Т.е. цели се дълголетие, колкото по-дълго толкова по-добре. Ако може да се надживеее пралая още по-добре. Последната трансформация включва и процеси на пречистване. От това което съм чел ми изглежда че хатха йога се стреми да си запази този индивидуален човек и не и пука дали има атман и с какво да се отъждествяваме. Самадхи ако четем внимателно хатха йога се използва главно за да се избегне съртта (или по точно за да се избяга от Смъртта) Разбира се това поведение не отрича съществуването на атма и не налага възглед. Директно казано хатха йога се занимава с тялото и неговите васани и те са за хатха йогина важните които трябва да се пазят. Това говори по-скоро за вторият мироглед.

Някъде помежду тези е християнската душа, която е вечна, но изменчива и съдържаща характера на човек. Последното е допълнително противоречиво, поради явното наблюдения че характера се определя от тялото и неговото състояние гладен(на) , жаден(на), разгонен(а), раздразнен(а)...

Та, какво ще спасяваме от какво? С какво ни се иска да се отъждествим? Или коя философия ни харесва най-много?

[Брахман]

Даже да съществува такава неизменна същност, то тя определено не е конкретният човек с неговите особености  и негова душевност. Те са добре илюстрирани ц написаното от М. Мински в "Society of mind" (Човека като професор по кибернетика перифразира доста простичко и ясно философите  Та, Мински казва, че даже и да има една такава вечна и неизменна същност, то тя определено не е това което е той  и би било безкрайно скучно да се отъждествява с такова нещо.

Мински е казал само това, което е основен принцип в индийските философски учения, но ОПРЕДЕЛЕНО той е ПРОПУСНАЛ да разбере нещо много важно от тези учения! Защото не би употребил думите „безкрайно скучно”. Но така им се пада на тези учения. Те биват редовно „неразбирани” от съвременните учени. Просто в тях има много глупости, суеверия, предразсъдъци и затова предизвикват съмнение в един критичен ум. Подобни подозрения водят до липса на желание да се задълбочи човек в тях, да разбере цялостно дадено учение и оттам и пропуските като тези на Мински.

И така тази „неизменна същност”, която е във всеки човек, е Атман, Чисто Необусловено Съзнание (Pure Unconditioned Consciousness) – или ПОТЕНЦИАЛНОСТ ЗА ОСЪЗНАВАНЕ! То е лишено от качества, лишено от характеристики. Затова не може да се каже, че е „безкрайно скучно”.

Когато има „съзнание за нещо”, тогава се казва, че съзнанието е обусловено (Conditioned Consciousness). Обусловеното съзнание това са Васаните. Човек има различни Васани. Може да бъде бял, черен, добър лош, висок нисък, умен прост, скучен забавен и т.н. Каквито и качества да притежава човек, това все са временни работи. Васаните са ПРЕХОДНИ, НЕПОСТОЯНИ – днес ги има, утре ги няма. С тях може да е весело или тъжно, приятно или неприятно, скучно или интересно. (И това също са Васани. Затова се казва в Бхагават Гита, че Васаните се движат между Васаните. Мъдрите знаят това и затова не им пука от нищо)

На човек като му махнат Васаните и остава само Потенциалност за Осъзнаване – Атман. Като му прибавят Васаните, се превръща в личност със съответните положителни и отрицателни черти – „КОНКРЕТНИЯТ ЧОВЕК”. В това отношение Мински не казва абсолютно нищо ново!

Новото, което е казал Мински, е резултат от неговото неразбиране и повърхностно схващане на тези дълбоки психологически философии. Щяло да бъде скучно?? На кого? На чистото съзнание? На чистото съзнание не може да му бъде скучно! Скучно му е на обусловеното съзнание, на КОНКРЕТНИЯ ЧОВЕК!!! Кажи на Мински да си гледа компютрите и да не си пъха носа там, където не му е работата. Или пък ти чети само това което е писал за компютри, а онова което е писал за индийската философия го прескачай

С какво ни се иска да се отъждествим?

Мински е пропуснал да разбере и теорията и практиката!! Нещата не са толкова сложни, трябвало е да положи малко повече усилия

Васаните са нещо преходно, днес ги има - утре ги няма. Ето един груб пример:

Днес „КОНКРЕТНИЯТ ЧОВЕК” обича да яде кренвирши, пише се християнин, харесва слаби мадами с тънки крачка, привърженик е на ЦСКА и на царската партия. Не обича комшиите от долния етаж и е приятел с комшиите от горния етаж. 

Утре същият този „КОНКРЕТЕН ЧОВЕК” не обича кренвирши, станал е мюсюлманин, харесва дебели мадами, вика „доло ЦСКА” и плюе по царя. Станал е приятел с комшиите от долния етаж и се кара с горните.

Когато „конкретният човек” се отъждестви със собствените си васани и мисли, че това е всичко, той изпада в смешни или трагични положения. Става проблем за него и за обществото. Идентификациите на мюсюлманите водят до джихат и тероризъм. Идентификациите на американците водят до Джордж Буш и неговата мания да покаже на света, че само той е прав.

Когато човек се отъждестви с Чистото Съзнание, тоест с Атман, тогава той проявява ОБЕКТИВИЗЪМ. Тогава той е в състояние да следва Истината, а не да се държи за своите малки глупави васани.

Та, какво ще спасяваме от какво?

На Мински му липсва разбиране и затова задава подобен въпрос. Чистото Съзнание няма нужда от спасяване. От спасяване има нужда само Конкретният Човек. Защото Конкретният Човек може да стане терорист, може да стане пияница, може да стане егоист, може да стане всичко. Може да навреди на себе си, може да навреди на семейството си, може да навреди на другите хора. Той има нужда от спасяване. Когато човек се идентифицира с някои васани, той може да изпадне в критично състояние и да се самоунищожи. Липсата на идентификации с Васаните води до обективизъм, здрав разум и в крайна сметка спасява Конкретния Човек.

[Брахман]

Къде се намира хатха йога на тази скала? .... От това което съм чел ми изглежда че хатха йога се стреми да си запази този индивидуален човек и не и пука дали има атман и с какво да се отъждествяваме.....

Какво е била „Хата Йога” тоест физическите упражнения и азаните преди хиляди години може само да спекулираме. Хата Йога която познаваме днес е късна тантрическа дисциплина която е пълна със символизъм. В Геранда Самхита и Шива Самхита са дадени в сбит вид целите философски разбирания на Веданта и Йога. Във Хата Йога има и Атман и Брахман! Има и премахване на Васаните и абсолютно всичко! Погледни Шива Самхита и Геранда Самхита

Като, че ли присъства настойчивото желание да се трансформират тези неустойчиви васани в по-устойчиви. Т.е. цели се дълголетие, колкото по-дълго толкова по-добре.

Еййй ама се хващаш за рекламите първо. В хата йога писанията почти във всяка азана има и по една две реклами от вида че който я практикува ще живее вечен живот и ще се излекува от всички болести. И ти веднага хоп!! лапваш въдицата Остави ги тези реклами! Виж какво казва Патанджали например за азаните!!!
ІІ-46
http://www.yoga.eurasia.bg/forum/index.php?topic=599.0
ІІ-47
http://www.yoga.eurasia.bg/forum/index.php?topic=600.0
ІІ-48
http://www.yoga.eurasia.bg/forum/index.php?topic=601.0

Азаните имат за цел направят Йогинът да постигне „свобода от двойките противоположности” тоест да направят ума по устойчив. С азаните се намалява силата на васаните, тяхната интензивност.

Когато умът е неустойчив, разсеят, разпилян, тогава не е възможно да се медитира, не е възможно да се изпразни главата от безброй мисли и проблеми. Само когато васаните намалеят, само тогава може да се изпразни главата от мисли, тоест умът става спокоен и медитацията е възможна. Това е казано навсякъде - Хата Йога е подготовка за Раджа Йога.

[Imago]

Много е трудно да се каже кое точно е Прарабда Васана и кое не. Няма критерий в шастрите.

ПрАрабдха-васаните са като прАрабдха-кармите - генетично заложени обусловености. Няма начин да не им се поддадеш. Но по принцип са преодолими посредством стабилна практика. Това, което и стабилната практика не може да преодолее, са обусловеностите, създавани от самото практикуване.

Виджняна Бхикшу завършва със следните думи своя коментар към Йога-бхашя (Самкхя-правачана-бхашя) на Вяса:

[Възражение:] Да допуснем, че благодарение на тази втора Йога съзнанието постига окончателната си основа, но все пак не е ясно как се постига върховната цел – Пуруша.

С намерението да изясни това коментаторът казва: „И тъй като съзнанието“ и т.н. Тъй като съзнанието престава да действува, при това бездействие пуруша се освобождава. Тук основните и зародишни спецификации са установеност в собствената форма и т.н. Освободеният от [формата на] отразяващите страданията и т.н. пуруши се установява в собствената си чиста форма. Пречистената иманентна връзка [с Върховния Пуруша] го освобождава от добродетелите и пороците. В десетки превъплъщения той постига иманентността на Вечно Устойчивия, и средството за постигане на целта е именно насладата от тази иманентност. Съхраняването на постигнатото от така освободения е единственото условие, от което зависи дали той ще бъде свободен или обвързан. Следователно модусът на освобождението е главният плод на Йога. Това е смисълът.

Казано е, че метафизическата връзка между страданията, делата и т.н. е връзка, която има формата на слепващо съединение, или привързване към света. Трябва да се разбере, че това освобождение засяга интелекта, а не непоклатимия и непривързан пуруша. Това е казано в шастрите за освободения, това показва и чистият опит. Същото е казано и в Самкхя-сутра: „Просто израз, а не реалност, поради установеността в съзнанието.“1 Що се отнася до пуруша, обвързването и т.н. са само изрази, [докато реалните] състояния на обвързаност и т.н. се отнасят само за съзнанието. Целта на пуруша е да изпита и овладее страданието в неговата метафизическа дълбочина. Именно това се казва по един превъзходен начин в Самкхя-правачана. Що се отнася до Самкхя, нейното учение за постигането на върховната цел отхвърля съществуването на Ишвара и определя транскогнитивната йога като безотносителна към постигането на тази цел. Споменатото освобождение идва единствено от знанието за живата реалност (дживататтва, или, за реалната същност на душата). Според нашата шастра обаче неизбежното, несъмнено и желано освобождение е здраво свързано със знанието за Върховния Ишвара. Показано е също, че транскогнитивната Йога е основанието за бързото освобождение. Това е същността.

[rtsvet]

Радвам се на всички много добри коментари и разяснения. Сега нещата са погледнати от много страни. Особено мерси на Брахман, че описа толкова добре проблемите на отъждествяването с васните. И действително в Прадипика се разглежда освобождаване от васаните 

Остана още един въпрос, какво ни кара да допускаме, че интелекта въобще е способен на прозрение и освобождение?

[Брахман]

Сборът от всички Прарабда Васани се нарича Прарабда Карма.
Сборът от всички Санчита Васани се нарича Санчита Карма.
И т.н.

За васаните има две възможности да бъдат унищожени. Единият начин за да се унищожи васаната това е ако бъде задоволена с опитност, с практическо удовлетворение на желанието. Например ако имам силна васана за лека кола Мерцедес последен модел, това желание може да се унищожи като си купя колата. Един път след като съм собственик на тази кола, васаната за Мерцедес е свършила (Когато се задоволи една васана по този начин, след нея обикновено възникват други васани!!   )

Другият начин да се унищожи една васана е без да се постига пълно физическо задоволяване на желанието. Това е по скоро умствена работа. Човек „осъзнава” глупостта на желанието и то изчезва без да има нужда от практическото му задоволяване. Например вместо да си купувам последният модел Мерцедес, успея да осъзная че и старият ми Трабант ще ми върши същата работа в повечето случаи. Основният принцип тук е заместването на едно желание с друго което е „по-висше”. Например децата обичат да си играят с играчки коли, играчки самолети, играчки пистолети и т.н. Но когато пораснат те заместват тези желание с други „по-висши” тоест истински коли, истински самолети и т.н. Един такъв възрастен не може повече да се върне в детството си и да си играе с играчки. Ако едно дете като малко е имало желание да играе със самолетчета но никога не е имало възможност да се сдобие с подобна играчка то може да остане за цял живот с желание за подобно нещо. Но възможно е също и желанието да си изчезне без последствия, детето просто да израсте тази васана.

Прарабда Васаните са такива желания които не могат да бъдат унищожени ако човек не мине през съответната опитност. Само когато тези желания бъдат задоволени на практика, само тогава те биват задоволени напълно. Никакви медитации, никакви учения, никакви убеждения не могат да свършат работа в случай че става въпрос за Прарабда Васана. Човек дори не може да сложи край на живота си за да се освободи от тях. Защото Прарабда Васаните задължително трябва да бъдат реализирани и изразходвани в настоящият живот – това е по определение. Така че ако човек иска да избегне дадена прарабда Васана с помощта на самоубийство, това няма да може да стане. Самоубийството ще бъде неуспешно. А ако успее да се самоубие човек това означава, че Прарабда Васаната е била най накрая задоволена или че това не е било Прарабда васана изобщо

[Imago]

Изстреляната стрела е прАрабдха-карма, стрелите в колчана са санчита-карма, а стрелата, която възнамеряваме да изстреляме, е Агами-карма.