Концепцията за Любовта

[Брахман]

В продължение на хиляди години в западната цивилизация е създадено огромно количество литература за любовта. Като се почне от древните гърци и се мине през римляните и после Шекспир, Лермонтов, Пушкин, Гьоте, и т.н. до днешно време, не съм специалист в тази област и нямам право дори да пиша бегло за това. Само напомням. Нека специалистите и знаещите да си кажат думата. И ето че в днешно време идват от Индия разни „гуру” и изведнъж казват, че всички тези вдъхновени творби на литературата на Запада, тези прекрасни произведения на изкуството са насочени към описанието на едно съвсем дребно, тривиално, обикновено, посредствено чувство. Западният ум не може да приеме подобно класифициране. Та нали сме научени от най-ранна възраст, че любовта е най-възвишеното чувство? Особено когато става дума за родителската любов, или за любовта към родината.  Как смее там някакъв си гуру да посяга на тези ценности на Запада? Пък и в самата Индия има безброй произведения, които не отстъпват по вдъхновение на западните, ще споменем само произведенията на Калидас. Нима индийските гуру отричат дори „любовта”, възпята от техните собствени индийски поети. Любовта към любимия или любимата са били възпявани от всички големи поети по света, любовта към страната, към отечеството, към определена религия, любовта на майката и на родителите, нима всичко това е дребно чувство? Каква е тази „всеобща”, „космическа”, „необусловена”, „съвършена” любов, за която те говорят?

Тук съм събрал в едно различни точки, позиции, които дават отлична представа за това какво е разбирането на древните мъдреци, старите риши на Индия. Материалът е събиран в продължение на години от различни източници, главно Йога, Веданта и будизъм. Всяка точка може да се чете отделно, въпреки че те са свързани една с друга. Не е нужно да се помнят и практикуват всичките. Достатъчно е да се изберат само една две от тези практики и другите ще бъдат развити от само себе си. Нещо подобно както при скачените съдове. Когато се напълни един от тях, останалите също се напълват!


И още нещо много много любопитно и важно!!! Ако в долния текст се смени думата Любов с думата Щастие, всичко остава пак в сила. Защото Щастието и Любовта са едно и също нещо, едно и също чувство, но разгледани от различна гледна точка. Когато разглеждаме това чувство по отношение на себе си, ние говорим за Щастие, когато разглеждаме същото чувство по отношение на другите хора, ние говорим за Любов!!! Опитайте се да прочетете отново това, като замените думите любов с щастие и ще се убедите в това!

И още една забележка за тези, които не са запознати с индийските философски течения. Човекът, който се стреми или е постигнал вече Абсолютната, Всеобща, Чиста, Необусловена, Истинска Любов, се нарича БХАКТИ!! И ако не сте срещали подобни идеи преди, ако четете подобни интерпретации за първи път, не бързайте, четете бавно по една точка на ден!

[Брахман]

1.  Обикновената любов не е по-различна от Универсалната Любов, двете са едно и също нещо. Разликата е, че Обикновената любов е насочена към единичното, към индивидуалното, към отделното, докато Универсалната Любов е насочена към цялото, към тоталността, към всеобщото. При обикновената любов се прави разлика между това което е „аз” и това което не е „аз”. От една страна „аз” това са материално тяло, умът и интелекта, и от друга страна това „аз” обича някакъв обект, например шоколад, който в случая е „не аз”. При универсалната любов, „Аз-а” това е и тялото и шоколада взети заедно, с всичко останало. В ума не се прави „различаване” - вивека на отделни компоненти от цялото. Всичко е едно единствено.

2. При Обикновената любов, човек избира на кой какво да дава. Ние проявяваме предпочитание, тези които обичаме, тези които ни са симпатични, към тях се отнасяме далеч по благосклонно. Човек, който обича с Всеобщата Любов дава на другите това, което е по възможностите му, без да очаква отплата за това, без да поставя условия, без никакви уговорки. Отнася се еднакво към всички и всичко. Така както дървото дава плодовете си на всеки, който дойде и иска да си откъсне плод от него, без да подбира. По същият начин трябва да се дава, без да се прави избор на кого да се дава и на кого не, кой заслужава и кой не. Обикновено хората правят разлика, разграничават между тези които са им симпатични и тези които не се, тези които могат да използват и тези които са техни врагове, имат специално отношение към всеки човек в зависимост от неговия статус в обществото. Има една чудесна история за един зен учител. В неговата школа организирали голямо празненство. Самият учител застанал до вратата за да посреща гостите. До него стоял един от активните членове на школата, верен последовател на учителя, който по професия бил директор на фирма. Учителят се покланял на всеки един от гостите с нужното внимание и казвал: „Моля влезте в хола и си сипете чаша чай!” По едно време ученикът казал шепнешком: „Учителю, човекът който току що влезна е най-богатият в града. Мисля че трябва да му окажем специално внимание.” Учителят отговорил:
   - Директоре!
   - Да?
   - Моля, влезте в хола и си сипете чаша чай!


3. Любовта извира от разбирането за единството на всички и всичко. Думата „извира” е много важно да се употреби тук, защото любовта не е резултат на нищо, тя си съществува, любовта е! Няма нужда да се създава, култивира, развива и т.н. Затова се казва просто „мястото от където извира” е разбирането за единност на всичко и всички. 

Нека да обясним: не е възможно да се обичат другите само заради другите. Любовта е заради индивида, заради този който обича. Ние обичаме другите заради самите нас, ако нас ни няма, ако ние не „сме”, не е възможно да обичаме другите. Но тогава се получава противоречие, от една страна универсалната любов трябва да е алтруистична, но от друга страна ние обичаме заради самите нас а това е форма на егоизъм. И това е така при обикновената любов, която е егоистична. Но при универсалната любов няма егоизъм, защото индивида се е отъждествил с цялото, с цялата вселена. Човекът който е постигнал себе-познание се идентифицира с цялата вселена. Ако аз мисля за другите хора, че те са част от мен самият, тогава аз не мога да ги мразя. Аз не мога да мразя себе си. И в същото време аз не съм егоист, защото не правя разлика между мен и другите хора. Когато гледам на другите хора, като че ли те се част от мен самият, тогава аз не съм егоист! Защото аз отдавам толкова значение на другите, колкото и на мен самият. Когато обичам себе си аз обичам и другите в същото време, защото „Те” това съм „Аз”!

4. Обикновената любов е заради егото, заради низшият аз, заради обусловеното от желания съзнание, личността, индивида, частното, единичното, отделното. Всеобщата Любов е заради Истинското Себе, Атман, Чистото необусловено от желания Съзнание, Чистата Будност, Всеобщото, Цялото, Единото.

Когато обичаме с обикновената любов, това ние го правим не заради другият, не заради партньора, а заради самите нас, заради самите наши желания. Другият служи за да задоволи нашите желания, нашите потребности, нашите изисквания.

От друга страна този който обича с Всеобщата Любов се идентифицира с цялото, с общото, с тоталността. Обектът на любов, този който обича и самата любов стават едно. Той познава своето Истинско Себе, което е Чисто Съзнание, незамърсено от васани – желания. Той не се отъждествява със своето материално тяло, с чувственият ум и аналитичният ум – кая, манас и будхи. Той не вижда себе си в органите за възприятие и органите за действие – карма индрия и джнана индрия. Той знае за своето истинско себе като за Чиста Будност. И той вижда, че тази Чиста Будност, е Истинското Себе на всичко и всички. Това е Атман, това е Брахман абсолютната реалност! Такъв човек не прави разлика между „аз” и „не аз”. За него всичко е само АЗ. Онова което другите различават като отделни съставки за него е само сън, илюзия, умствено творение. За него любовта към другите е любов към самия себе си.

Така се вижда, че и висшата и низшата любов са не заради другия а заради самият АЗ.  В писанията често се среща думата Атман с която се означава обикновено Истинското Себе. Но често се използва за да се означи и индивидуалното обусловено „аз” тоест егото. Това пояснение го правим за да цитираме един известен стих от Брихадараняка  упанишада и да подпомогнем за неговото разбиране. В този стих думата Атман е употребена така че може да се разбира и в двете значения. Това прави сутрата изключително силна, и многозначителна. Тя изразява по-горното твърдение по следният поетичен начин.
Мъдреца Яджнявалкя обяснява това на съпругата си Майтри в Брихадараняка Упанишада (2.4.5.): ”...Съпругът бива обичан, не защото е съпруг, драга, а заради неговото Себе (Атман); съпругата е обичана, не защото е съпруга, а заради нейното Себе; синовете са обичани, не защото са синове, а заради техния Атман; Брамина (член на кастата на жреците) е обичан не защото е Брамин, а заради неговия Атман; Кшатрията (член на кастата на войните) е обичан, не защото е кшатрия, а заради неговия Атман; световете са обичани не защото са светове, драга, а заради техния Атман; Боговете са обичани, не защото са богове, а заради техния Атман; живите съществата са обичани не защото са живи същества, а заради техния Атман; тоталността се обича не защото е тоталност, а заради нейният Атман; Атман, драга Майтри, трябва да се опознае - трябва да се чуе за него, трябва да се размишлява върху чутото, трябва да се медитира върху него. Чрез познанието на Атман, драга,  посредством Шравана, Манана, Нидидхясана, всичко това се разбира.....”

5. При обикновената любов  когато загубим желаният обект, това предизвиква страдание, при всеобщата Любов, загубата на любимият обект не донася страдание. Това е много трудно да се разбере от западният ум. Как е възможно да се загуби например любимият човек, и от това да не се чувства страдание?  Всеобщата Любов произлиза от разбирането за единството на всичко и всички. Човек като индивид може да изчезне, да се изгуби. И тогава има страдание. Но Бхакта вижда в себе си цялата вселена, и също вижда в другите цялата вселена. Как може да се изгуби вселената като цяло. Като индивид да, ние се появяваме и изчезваме, но като вселена ние сме вечни!! Как може да изчезнем като вселена???

6. При обикновената любов има желание да се промени другият, да се манипулира другият,  да се притежава другият, да се използва другият за свои собствени егоистични цели. При Всеобщата Любов има безусловно приемане на другият, партньора се приема такъв какъвто е, без да се правят усилия да се промени, да се притежава, използва и т.н.

7. При обикновената любов, когато обекта вече не отговаря на нашите изисквания, когато той вече не е това което сме си представяли, ние повече не се интересуваме от него, преставаме да го „обичаме”. При Всеобщата Любов каквито и промени да станат с обекта от това нашето отношение на доброжелателство не се променя.

8. При обикновената любов ние си създаваме някаква представа за обекта на любов, и това обикновено е доста различно от самият обект. Склонни сме да правим отстъпки и компромиси, с цел да угодим, и да запазим добри отношения. Недовиждаме недостатъците, и преувеличаваме положителните черти. При Всеобщата Любов ние обичаме самият обект, такъв какъвто е, а не някаква илюзорна представа, която сме си изградили за него.

9. При Обикновената любов ние се идентифицираме с обекта на любов като при това се подценява всичко останало, и тази идентификация служи  на егото. Самият обект става част от нашето его. Ние „включваме” обекта в нашето его.  При Всеобщата Любов обекта се включва заедно с всичко останало, в едно Единствено Цяло, Абсолютната Реалност, Брахман. Бхакти вижда в „любимият” предмет себе си и цялата вселена и тази идентификация не служи на егото.

10. При Обикновената любов се прави усилия да се представим в такава светлина, по такъв начин по който ни се иска да бъдем, или по който очакват от нас да сме. Ние създаваме модел за себе си или се опитваме да подражаваме на вече готово създадени модели от медиите. Ние харесваме някой и искаме да го спечелим като приятел. Наблюдаваме какво този човек харесва и какво не. И се стараем да „станем” това което този човек харесва. Ние преставаме да бъдем това което сме, ние създаваме фалшив, недействителен образ за себе си, и се стараем да създадем в другите впечатлението че ние сме този „образ”. От друга страна другите очакват или изискват от нас да сме това, за което се представяме. Така те може да ни контролират, защото за нас е важно да бъдем това за което те очакват от нас. Ние губим свободата си, ставаме зависими от другите, от тяхното мнение за нас. И ако те другите не харесват това за което се представяме, ние се опитваме да се „променим” и да влезнем в техните изисквания, техните очаквания. При универсалната любов, ние не се интересуваме от мнението на другите хора. За нас няма значение дали те ни обичат или не, дали сме им симпатични или не. Няма значение дали ние приличаме на някоя модерна поп-звезда, дали говорим като тях, дали се държим като тях. Няма значение какво мнение имат другите за нас. Няма нужда да изграждаме фалшив образ за себе си. И така печелим отново свободата си да бъдем това което сме.

11. Безусловната любов означава да не се поставя каквото и да е условие на обекта. Например при обикновената любов има условие партньорът или партньорката да отговарят на определени качества, условия, за физическа красота, за възраст, за интелигентност, материално положение, социално положение, връзка със обекта и т.н. Например казва се, любовта на майката към децата и била безусловна любов. Но в същност това не е така. Майката подсъзнателно поставя едно важно условие, децата са „нейни”! Ако те не бяха „нейните” деца, тя щеше ли да ги обича по същият начин? И ако това не бяха деца, а възрастни хора? Щеше ли да има пак „безусловна голяма любов”? И ако тези възрастни хора не бяха приятелски настроени към нея, дали тя щеше да ги обича по същият начин? Вижда се, че от известна гледна точка дори „майчинската любов” е вид егоистична любов. Обекта „трябва да отговаря на определено условие”, и само тогава може да се обича. Има много родители които обичат децата си, само до толкова до колкото децата им правят това което се очаква от тях. Ако те не правят това което се очаква, родителите се „отказват” от любовта си към тях. Дори не искат повече да приказват със тях. Децата също се казва че били признателни и обичали родителите си. Общоприето е родителят да осигури на децата, дом, сигурност, възпитание, образование и т.н. И до толкова до колкото родителите са успели да извършат своите задължение, децата ги обичат и им са признателни. Но това не е безусловна любов. Децата ги обичат защото родителите са направили нещо за тях. Но ако родителите не бяха направили нищо за тях, и ако предположим че родителите са били лоши и т.н. възможно ли е въпреки това децата им да ги обичат? С обикновената любов това е невъзможно, но с помощта на Висшата Необусловена Любов може да бъдат обичани. Пък и защо непременно трябва да обичаме само родителите си? Нима другите хора заслужават по-малко внимание от тях? Виждате ли къде е скрито егото. Защото родителите са направили нещо за децата, и децата са „признателни” на родителите. Те отделят родителите от всички останали хора. Това е функция на егоистичната любов, да отделя „моето” от „чуждото”. Моите родители, моите деца, моята съпруга, моят съпруг, моя квартал, моя град, моята родина, моят футболен отбор, моята философия, моите знания, моя морал, моето виждане, моето разбиране, моята религия и т.н. Егото се крие зад думи като признателност, благодарност, дълг и т.н. Всичко това са условия, ние подсъзнателно поставяме условието „мое” на даден обект и след това го „обичаме” защото той ни принадлежи, служи на нашите желания, на нашите васани!!

12. Нашата истинска природа е любов. Няма нужда да се опитваме да изграждаме любов в нас, няма нужда да се опитваме да култивираме обич и признателност, достатъчно е само да се премахне омразата, предпочитанията, избирателността, и любовта която е нашата истинска природа ще се прояви. Всички ние притежаваме тази Висша Космическа Любов. Но тя е затъмнена от нашите желания, от Васаните, от Самскарите. Когато желанията бъдат премахнати и любовта се проявява.

13. Всичко на този свят е резултат на любовта. От любов цветята цъфтят, от любов растат дърветата, от любов вятъра духа, и от любов се движат планетите и звездите, от любов се движат всички и всичко, от любов се опитваме да постигнем нещо и към любов всички се стремим. От любов се опитваме да избегнем онова което не ни харесва. От любов е открита Америка, и от любов е открита теорията на относителната. Дори от любов се извършват най-големите престъпления. Просто хората които са извършили тези престъпления, не са имали възможност да бъдат научени правилно, да не бъдат възпитани правилно, как да използват това чувство вътре в тях. Не са успели да насочат това благородно чувство в нужната посока. При тях за нещастие това благородно чувство ги е насочило в погрешна посока. Нека обясним: Крадецът който се опитва да вземе непозволено даден предмет, изпитва същото чувство на желание да придобие този предмет, което се изпитва от съвестният и честен работник, който влага труд и усилия за да го придобие. Неговото невежество, липсата на достатъчно знание за единството на всичко и всички, е причината да употреби непозволени средства, и да причини страдание на другите. Разликата между обикновеният човек и крадецът е, че крадецът не го е страх да извърши престъплението, докато „честният” човек го е страх от наказанието. Крадецът е до някъде дори по-морален от страхливеца, който се пише само за морален. Него поне не го е страх да извърши престъпление за да се домогне до желаният предмет.

Истинският морал произлиза не от страх от наказание а от разбирането, че с извършването на дадена простъпка, се причинява болка и страдание на някой друг, който е в същност част от самите нас. Тоест когато причиняваме болка на другите ние в същност причиняваме болка на самите себе си! Истинският морал произтича от знанието, от дълбокото разбиране за необходимостта да се следва даден морален кодекс. Само този който разбира единството на всички и всичко, само той е истински морален. Моля да забележете тук има една тънкост, която е резултат от игра на ума, от нашата способност да се самооправдаваме. Когато чуем подобно твърдение, първата реакция е: „ Аз не съм от неморалните! Аз разбирам, че бих причинил болка на другите, и затова не се опитвам да придобивам желаните неща по непозволен начин! Аз разбирам необходимостта да се спазва моралният кодекс!”

Но до колко това е само теоретично разбиране? Мярката за това дали наистина виждаме себе си в другите, и другите в себе си, е до колко сме готови да се радваме на успехите на другите. Или до колко сме готови да споделяме нашите успехи с другите!! Само до толкова до колкото ние споделяме с другите нашите притежания, нашите „любими обекти” и изпитваме удоволствие от това, не ревнуваме и не проявяваме скъперничество, само до толкова ние сме разбираме единството на всичко и всички. Мярката за морал не е до колко се въздържаме от престъпление, а до колко сме готови да пожертваме своите притежания, да ги споделим с другите.

И така да обобщим. Болшинството от хората живеят с разбирането че колкото по-малко престъпления човек извършва, толкова по-морален е той! Според източните философии обаче моралът не се измерва с броя на престъпленията. Защото човек може да се въздържа от извършване на престъпление поради страх. Моралът се измерва с това до колко човек се  идентифицира с цялото, с общото, с вселената. До колко той вижда себе си в другите и другите в себе си. От тази идентификация произтича разбирането за единност на всичко и всички и разбирането за необходимостта от моралните закони. Защото такъв човек разбира, че ако причини болка на другите той причинява болка на себе си. Мярката за идентификация пък е неговото желание, неговата готовност да споделя с другите своите най-цени и най-любими неща.

И от тук следва следващата точка.

14. Обикновената любов е неморална!? ( Хммм:) Любовта на Ромео и Жулиета – неморална? Трудно е да се приеме това но нека да изследваме внимателно подобно твърдение.) Тя е неморална защото всеки който „обича” с обикновената любов, обича егоистично, само за себе си. Не е в състояние да споделя обекта на любов с другите хора! Идеята, че любимият или любимата може и трябва да се споделят с други ако те пожелаят това, е шокираща за западният ум. За западният ум е неморално да се споделят сексуалните партньори с други хора, и е нормално да се ревнува. Според тантра обаче, където идеята за всеобщата любов е доведена до своя апогей, ревнивостта, и нежеланието да се споделя партньора с други е израз на егоизъм, и липса на морал. Според тантра, ако сексуалният партньор се чувства по-щастлив, „по-удовлетворен” с някой друг, то това трябва да води до радост. Радост, защото двама човека са се намерили, открили един друг и си доставят щастие. И тъй като бхакти вижда себе си във всичко и във всички, то той вижда себе си в своя” бивш” и неговия нов партньор, и тяхното щастие става негово щастие също. Той не ги ревнува, не ги осъжда. 

15. Мерилото за любовта това е жертвата. Само до толкова до колкото сме готови да жертваме себе си за другите, само до толкова е голяма нашата любов. До колкото сме готови да споделяме с другите нашите притежания, до толкова сме се отъждествили с цялото, до толкова проявяваме Универсалната Любов. Казва се също че здравината на една верига се състои във здравината на най-слабото звено на тази верига. Може всички други звена на веригата да са от стомана, но ако едно от звената на веригата е слабо, то здравината на цялата верига се измерва със здравината на това звено. По същият начин здравината на веригата на любовта се измерва с нейното най-слабо звено. Ние може да обичаме всички и всичко, но ако има само един единствен човек в света който да мразим, то здравината на нашата универсална любов не чини пукната пара.

16. Истинската Любов е не-причинена, тя не е възникнала защото е „станало нещо”, тя не е резултат от практиката на някаква техника. Не може да кажем, че ние обичаме поради тази причина или поради онази причина. Не може да кажем че ние обичаме защото притежаваме даден обект, или защото този обект има положителни качества, и няма отрицателни качества. Защото тогава любовта става избирателна, и условна.  Нито пък може да спрем да обичаме поради някаква причина. Наличието или липсата на дадени качества не могат да бъдат причина за възникване или спиране на любовта. Нещо повече, в момента в който възникнат въпроси  в нас от рода на „Защо обичам?” „Кого обичам?” и т.н. в този същият този момент истинската любов изчезва. Появява се обусловената егоистична любов. Защото започваме да търсим външна причина за нейното съществуване.

Природата на нашето Истинско АЗ – Атман, което е Чисто Съзнание, Чиста Будност,  има качеството  Любов. Това е неговото естествено състояние. Любовта е нашата истинска природа. Няма нужда да се култивира, няма нужда да бъде създавана, няма нужда от никакви външни обекти за да се „гради”. Човек може да „гради любов към родината” или към религията, или към дадено общество и т.н. но това си остава привързаност, егоистична любов, насочена към частното.  С техниките и практиката може само да се премахнат причините, които пречат на любовта да се прояви. Причините това се егоизма, омразата, завистта, желанията. Така както огледалото има свойството да отразява. Ако то е запрашено достатъчно е да се избърше прахта, и то ще прояви отново своето свойство да отразява. В момента в който нашите желания престанат да съществуват и в този момент любовта се проявява.

17. Истинската Любов е вътре в нас, и ние може да намерим любов само вътре в нас. Но вместо това всички ние търсим да намерим любов вън от нас, някой друг, нещо друго. Всеки от нас вярва, че може да намери някой който да го обича истински. Но всеки път резултатът е незадоволителен. В най-добрият случай „любовта” която намираме е еднопосочна, тоест само единият от партньорите обича другият. В такъв случай обикновено даващият „любов”  обича поради някаква себична цел, а на  приемащият „любов” му е удобно да получава такава обич. Този вид „любов” е най-дълготрайната!  Но това не е истинска любов, в момента в който обстоятелствата се променят и не съответстват на взаимните изисквания любовта изчезва. Всеки опит да се намери любов вън в света на двойките противоположности е обречен на неуспех. Единственото място човек  да  намери любов това е вътре в себе си. Любовта към частното, към отделното, към единичното е непостоянна, временна, илюзорна. Само любовта към общото, цялото е вечна, истинска.

18. Любовта е чувство, което може да бъде насочено не само към другите хора но и към животни, предмети, произведения на изкуството, природата, идеи, разбирания, философии, и т.н. въобще към Цялото Съществуване. Когато тя е насочена към самите нас, тогава тя се нарича Щастие. Когато е насочена към това което ни заобикаля тогава се нарича Универсална Любов. Но това подразделение се отнася само за тези които наблюдават Бхакта. За самият Бхакта който е постигнал това висше състояние на ума, не съществува нито любов, нито щастие, защото той не е съзнателен за тях. Това е обяснено в следващата точка.

19. Когато обичаме с Необусловената Любов, ние не сме съзнателни за това че обичаме. Ние не знаем, че проявяваме любов. Защото необусловената любов е насочена еднакво към всички и всичко, няма фон, няма заден план на омраза или предпочитание, и затова няма с какво да контрастира. Бялата точка може да се види когато е върху черната дъска. Ако дъската е също бяла, тя не може да се види. Във момента в който осъзнаем, че обичаме в същият този  момент ние прекъсваме акта на любов. Останал е само споменът. Възможно е по-късно да се върнем обратно в това състояние на съзнанието, но тогава отново самосъзнанието че сме в „акт на любов” ще изчезне. Не е възможно да „обичаме” и в същото време да знаем за това. Затова никога не питайте дали ви обичат, защото този който ви обича истински, сега в настоящият момент, такъв човек ако е искрен ще каже че не знае за това! Или пък вие ще прекъснете с подобен въпрос неговият „акт на любов”. В обикновената любов, тази която е егоистична, която е заради егото, заради нашите желания, е възможно да се обича и да се знае за това, че обичаме в същият момент, защото тази любов е на фона на това което „мразим”, тя е на фона на това което не обичаме. Обикновената любов е само предпочитание, обичаме нещо защото то служи на нашите желания, и не обичаме друго защото то не служи на нашите желания. Затова когато казваме на някой в такъв момент, че го обичаме, в същност само казваме какви са нашите желания, какви са нашите предпочитания. Нещо повече, ние имаме изградена някаква представа за този човек, която отговаря на нашите желания, и в същност това което казваме е, че ние обичаме представата, която сме си изградили за този човек. Ние не обичаме истински него самият, ние обичаме себе си, собствените си желания, и тази представа която имаме за него, защото тя служи да задоволява нашите желания.

20. Обикновената любов не е различна като чувство от висшата любов. Към нея само има прибавени нюанси на други чувства, и тя е стъпка към Висшата Любов. Затова трябва да се уважава и да се насърчава, независимо че не е съвършена.


21. Истинската любов е когато наблюдаваме без Рага-Двеша, без харесвам и не харесвам, без предпочитания, без избор,.

22. Истинската любов е когато обичаме без да имаме в ума си каквато и да е предварително заложена идея, представа, за обекта на обич. Когато гледаме на обекта това трябва да става без всякакви предубеждения, предразсъдъци, без да се търсят причина или да се анализира, без да се оправдава, защитава, порицава, отрича, подкрепя каквото и да е. Защото иначе обичаме не обекта такъв какъвто е в момента,  а идеята, която имаме за този обект. Предварително заложеното знание за обекта възпрепятствува да видим обекта такъв какъвто е сега в момента. И дори когато сме имали веднъж контакт с този обект, и сме имали правилна представа за този обект, правилно сме го оценили, това е оставило някакъв спомен в нас. Но когато имаме повторен контакт с обекта, не трябва да намесваме нашите спомени, трябва да се гледа с отворен ум, защото всичко на този свят се мени. Бернард Шоу веднъж  казал, че най-мъдрият човек който той познавал, това бил неговият шивач, защото всеки път когато отивал при него, онзи му вземал „нова мярка”!

23. Не трябва да се свързва предмета с нашите Васани, с нашите желания. Когато се гледа на предмета през призмата на нашите желания ние сме склонни да обичаме повече или по-малко, в зависимост от това какви са нашите желания, нашите васани. Онова което е наше, което ни служи, което ни е от полза, което ни допада по една или друга причина ние обичаме повече, просто защото служи на нашите желания. Ние сме по-благосклонни към нашите деца, към нашите родители, към нашите съграждани, към нашата раса, към нашата религия и т.н. Хора които принадлежат на друга религия, на друга класа, на друго съсловие, на друго образование, към тях изпитваме по-слаба любов, към тях сме по-малко толерантни.

24. Когато обичаме истински, наблюдателят, наблюдаваното и процеса на наблюдение се сливат в едно, тоест този който обича, този който е обичан и актът на любов се сливат във едно.

25. Истинската Любов не е мелодраматично, дребно емоционално, чувство на слабост, и от него не произлизат никакво съжаление, никаква симпатия, никакво съчувствие от рода, „ако аз бях на същото положение аз щях да страдам по същият начин”. Няма мисли от рода на: „Ако аз бях в същото положение, аз щях да съм нещастен (или радостен) по същият начин” Това не е чувство което води към проява на слабост, нерешителност, страх. Защото тогава състраданието което изпитваме не е  за другият, а за себе си, за собственото си его. Ние  поставяме на мястото на обичаният обект собственото си его и си представяме как нашето его би се чувствало в подобна ситуация. Или пък се страхуваме че ще изгубим някой нещо за себе си, ако изгубим предмета.  От подобна идентификация следва само безсмислен поток от себични емоции. От Истинската Любов произлизат сила, енергия, решителност, смелост. Това е така защото Бхакта има знание за по-висшите идеали, не се идентифицира с дребното, незначителното, а със вечното, постоянното, неизменното. Например ако едно дете изгуби играчката си и започне да плаче. Неговият родител не започва да плаче заедно с него за изгубената играчка. Родителят „знае” че играчката не е важна и че може да намери още много други такива играчки. Родителят проявява състрадание към „страданието” и сълзите на детето привидно, само за да го успокои, без да се въвлича емоционално. Истинското състрадание не е насочено към „страданието” на детето, а към неговото незнание, към неговото невежество. Когато детето порасне и придобие повече знание за светът, то повече няма да страда за изгубени или счупени играчки.. Състраданието на този който обича със Необусловена любов е от подобен характер. Състраданието е към невежеството, към незнанието на човека, който страда защото не познава своята истинска природа.

26. Истинската Любов носи свобода. Тя не ограничава нито този който обича, нито този който е обичан. Обикновената любов е заробване, бреме, психическо заболяване, натрапчива фикс идея, която е страдание за организма. Човек губи свободата си, когато иска да притежава или когато придобие обекта на своята любов, или пък се страхува че ще го изгуби.

27. Мерилото за обикновената любов е саможертвата, колкото по-голяма е любовта толкова по-голяма е саможертвата. При Обикновената любов големината на саможертвата се определя от това до колко обекта на любовта ни задоволява нашите желания. Колкото повече и по-силни желания задоволява обекта толкова повече сме готови да жертваме. Но в същност това не е саможертва. Това е само компромис. Ние се отказваме от едно нещо за да постигнем нещо друго което е по-ценно за нас. При Абсолютната любов, големината на любовта и големината на жертвата нямат измерения тъй като няма идентификация с желанията, нито пък има степенуване на по-важно и по-маловажно. Бхакта живее в духа на саможертвата, за него всяка една дейност е ягня – жертвоприношение. Най-голямото жертвоприношение това е да се държи ума балансиран, тоест да сме в йога.

28. При Обикновената любов любов, след като е извършена някаква жертва, се очаква „отплата” от страна на обекта на любов. При Висшата Любов не се очаква никаква отплата.

29. Здравината на една веригата е нейното най-слабо звено. Здравината на веригата на любовта е там където обичаме най-малко. При Обикновената любов ние винаги обичаме на фона на омразата. Може да обичаме всичко и всички в целият свят, но ако има само един единствен човек, към който да не изпитваме любов, то силата на нашата любов е съвсем нищожна поради омразата която храним към този единствен човек.
   
30. Всеобщата Любов  е много по-висша, много по-висока, много по трудно достижима от обикновената любов и не трябва да се себе-осъждане или себе-порицаваме ако забележим че ни е трудно или невъзможно да я следваме. Нито пък трябва да порицаваме другите които още дори не разбират този вид любов. Първо няма смисъл да се порицаваме, защото вече я имаме, както ние така и другите. Просто нашите желания я прикриват, затъмняват в момента. Когато умът се освободи от по-голямата част от желанията, от Васаните, любовта ще се прояви.

31. Най-висшата проява на любовта това е да се съзерцава вселената и всичко във нея с очите на пълно безпристрастие - Сакши, без да се поставят оценки, без да се анализира с ума, без да се броят положителните и отрицателни черти, без да се осъжда, без подценяване и надценяване, безусловно приемане на фактите каквито и да са, без да се създава негативно отношение към тях ако са „отрицателни” или да се привързваме към тях ако те са „положителни”, просто съгласяване със фактическата действителност. Без да се наблюдават нещата през призмата на нашите желания. Любовта е проявена до толкова в нас, до колкото ние можем да наблюдаваме безпристрастно обекта на любов, без да гледаме на него с нашите знания от миналото, нито с нашите очаквания от бъдещето. Защото иначе обичаме не обекта а представата която имаме за този обект, онова което очакваме от него. Безмилостно насочете светлината на вашата Чиста Будност, към вашите мотиви, емоции, желания, тенденции да контролирате, да манипулирате другият за свои цели, да притежавате. Погледнете безпристрастно своите предразсъдъци, предварително заложени идеи, егоистични очаквания.

Погледнете сериозно на някой който не ви харесва, някой който не ви допада, и анализирайте защо, открийте причината и бъдете честни със себе си. Нима само отрицателните качества на човека са причината за това? А можете ли да видите своите предрасъдъци, че другите трябва да се вместват в рамките на вашите очаквания?

Погледнете безпристрастно и обективно към някой към който сте привързан и вижте колко страдания това ви причинява, колко ненужни саможертви, какво безполезно изразходване на енергия за нещо маловажно.

Намерете малко време за съзерцание на природата като на мистично и необяснимо чудо, наблюдавайте полетът на птица, цъфнало цвете, сухо листо в прахта, течащата река, изгревът на слънцето, загадъчната луна, вълните на морето, силуетът на планината. И като наблюдавате така без да очаквате нищо, с очите на малко дете, постепенно твърдата обвивка на егоистичните желания ще се разтопи, и сърцето ви ще затупти с една позната но забравена чувственост, ответност и съпричастие. Тъмнината пред очите ви ще се разпилее, вашият поглед ще се изясни и ще стане проницателен, и най-после вие ще разберете що е това Любов.

Единственият акт на любов, това е възможността да се съзерцава безпристрастно, без наличието на егоизъм. Най-финият акт на любов това е съзерцанието, а не действието като служба и благотворителност. Когато се помага на другите хора, когато се подкрепят емоционално или със съвет или с материална помощ, или когато се утешават, или когато сме съпричастни, или облекчаваме болката в другите - всичко това не е акт на любов. Това е само резултат, следствие на любовта. Това е изтрезняваща мисъл която води до пробуждане от само-заблудата в джунглата от привързаност. 

[Брахман]

. В Бхагават Гита (глава 12 стихове от 13 до 20) се изброяват 35 КАЧЕСТВА, които се притежават от истинския Бхакти – йогинът, който практикува универсалната всеобща любов. Интересното е да се отбележи, че сред всичките тези качества не е казано в нито едно, че Бхактът трябва да “обича” някого или нещо.

Истинската  Любов не е да обичаш всичко и всички, а да не мразиш никой и нищо.Първото най-важно качество е: 1. АДВЕШТА САРВА БХУТАНАМ - Не мразещ никого. Интересно твърдение, казва се не да обича всички и всичко, а да не мрази. Любовта може да бъде усетена, открита, разпозната само когато е на фона на нейната противоположност – омразата. Ако човек обича всички същества еднакво, той не може да знае това, защото няма с какво да сравни и съпостави своето чувство. Бялата точка не може да се види на бял фон. В момента, в който ние знаем, че обичаме някой или нещо, в този момент любовта престава да съществува и бива заместена от егоистична привързаност и чувството за собственост. Ние знаем, че обичаме нещо или някой, защото можем да сравним, и знаем, че има други неща, които обичаме по-малко. Появяваме предпочитание, и оттам се появява и омразата. Всички останали 34 качества са само следствие на това качество на Бхакта. То се развива, като Йогинът избира все по-високи и по-високи идеали, докато стигне до идеята за себепознанието. Когато практикуващият Познае Себе си, познае своето истинско Аз - Атман, той вижда себе си във всичко и във всички, такъв човек не може да мрази. Това обаче се постига на етапи. В началото любовта е егоистично насочена към самите нас, към конкретния индивид. След това любовта е насочена към партньора, децата, родителите. С разширяването на кръга на идентификация се разширява и кръга на любовта. Постепенно се преминава към обич на все по-голяма група от хора, на конкретна организация, клуб, религиозна общност, националност, обществото като цяло, докато накрая се постигне универсалната всеобща Любов. Така универсалната любов е насочена към всички и всичко. Човек, който е постигнал тази любов, знае само, че не мрази никой и нищо.

Има и друго обяснение, от друга гледна точка. Любовта - това е качество на нашето истинско АЗ, на Атман. Това е едно от качествата на нашата истинска природа и то не може да се развива, да се увеличава, да се утвърждава, да се култивира. Качеството любов е наше вътрешно присъщо качество. Но то е затъмнено от нашите желания. Ние желаем нещо повече, отколкото други неща. Нашите желания стават причина за възникване на омразата. Ние храним омраза към това, което възпрепятства постигането на някое наше желание. Когато се премахнат желанията, когато се премахне идентификацията с желанията, с това се премахва коренът на омразата. С изчезването на омразата се проявява универсалната любов, която е нашата истинска природа.

Да обобщим, най-важното качество на Бхакта НЕ Е да обича всички и всичко!!! Най-важното качество на човека, който притежава Универсалната Любов, е да не мрази никой и нищо, тоест да има доброжелателство към другите, независимо дали те са враждебно настроени или не.

Ето и останалите 34 качества на този, който обича с Всеобщата Любов така, както са споменати в Бхагават Гита.

2. МАЙТРИ - приятелски настроен. Независимо с кого влиза в контакт Бхактът е винаги приятелски настроен.

3. КАРУНА - състрадателен. Всеки човек има някакъв проблем или нещо, което му липсва. Бхактът винаги бива състрадателен към страданието на хората. Той разбира, че страданието на хората се дължи на тяхното невежество и се отнася към тях като към малки деца, които не разбират, че плачат за дреболии. Така Бхактът проявява състрадание към невежеството на хората, а не към техните “проблеми”.  И състраданието не е насочено само към тези, които ни са симпатични. Всеки може да прояви състрадание към някой, който ни харесва, който ни допада. Трудността се състои в това да се прояви състрадание към тези, които не са приятелски настроени към нас. Обичай враговете си! Това е много трудно да се направи.

4. НИРМАМА - без чувството за собственост, независимо дали се отнася за пари, материално състояние, съпруг и съпруга, деца, бизнес, знание, откритие, творение, и т.н.

5. НИРАХАМКАРА - свободен от егоизъм.   

6. САМАДУХКХА-СУКХА - балансиран в болка и удоволствие. Бхактът не губи умствено равновесие, защото помни винаги преходността на всичко и защото не се идентифицира с превратностите на живота

7. КШАНТИ - прощаващ. Бхактът вижда в тези, които грешат, потенциала да поправят грешките си и вярва в доброто, скрито във всеки човек. Бхактът знае, че всяко “зло”, както и всяко “добро” в човека са само обусловености на Чистото Съзнание и поради това са преходни и мимолетни неща.   

8. САМТУШТА САТАТАМ - винаги доволен от това, което има или което му поднася съдбата. Това не означава отказване от дейност, пасивност, липса на инициативност. Това е дълбоко разбиране на законите на карма, че ние винаги получаваме това, което сме заслужили. Състоянието, в което се намираме в момента, е резултат от нашите минали действия. То е факт и нищо не може да се направи, освен да се приеме без всяка мисъл на недоволство, без да се обвиняват другите за това. От друга страна ние можем да вложим усилие да работим за бъдещето. Всяко едно действие извършено сега може да има последствия в бъдеще и затова трябва да сме изключително внимателни. Това не означава, че трябва да очакваме в бъдеще резултата от нашето действие сега. Бъдещите резултати се определят както от нашите действия сега, така също и от нашите действия в миналото. Поради това резултатът е винаги несигурен и невъзможно да бъде определен. Разбирайки така закона за Карма, Йогинът приема всеки резултат без ропот.   

9. САТАТАМ ЙОГИ - Винаги държащ се като Йога. Йога е този, който стои винаги над ежедневните проблеми с ум фиксиран във вечния Брахман.

10. ЯТАТМА - самоконтрол. Самоконтролът не означава себеотричане или себе потискане в негативния смисъл на думата от всичко и от всички удоволствия, което би довело до фрустрация. Самоконтролът означава поставяне на висш идеал и интелигентно действие за постигането му. Тогава умът престава да бяга по маловажните неща, а тривиалностите на деня не водят до обезпокояващи мисли и желания. Това означава контрол на мисълта. За Буда се казва, че той е направлявал мислите си така, както добрият пастир направлява стадото си. 

11. ДРИДХА НИШЧАЯ - обладан от твърдо убеждение. Бхактът не се отклонява от вътрешните си убеждения и никога не прави компромис с тях. Но в същото време е без предубеждения и е готов да коригира всяко свое погрешно разбиране, без да бъде измъчван впоследствие от чувство за вина.   

12. МАЙИ АРПИТА МАНО БУДДХИ - с ум и интелект посветени на Мен. Това означава, че Бхактът посвещава всички свои действия на най-висшия идеал - самопознанието.

13. ЯСМАТ НА УДВИДЖАТЕ ЛОКА - този, който не тревожи света. Бхактът знае, че не е възможно да се угоди на всички и на всяко желание. Действа със скромност без егоистични мотиви и това се оценява дори и от неговите противници.   

14. ЛОКАТ НА УДВИДЖАТЕ ЯХ - този който не бива тревожен от света.   

15. ХАРША АМАРША БХАЯ УДВЕГАЙХ МУКТАХ - свободен от излишна радост, завист, страх, възбуда. Промените в света не предизвикват неконтролируеми емоции.   

16. АНАПЕКША - без желания и очаквания.

17. СУЧИ - чист. Чистотата е от два вида - външна и вътрешна. Външната чистота не се изразява в проста хигиена. Понякога човек трябва да извършва дейности, които го препятстват да поддържа “нужната” чистота поради характера на неговата работа. Чистотата се изразява в поддържане на будност по отношение на състоянието, в което сме, без да се отнасяме с погнуса и отвращение към някои дейности, които са наложителни. Тази будност по отношение на нечистото дава възможност на ученика да поддържа нужната хигиена в зависимост от обстановката, в която се намира. Вътрешната чистота се състои в чистота на мислите и желанията. В отсъствие на негативни мисли като например завист, злоба, ревност, алчност, жестокост, гордост и т.н. В най-висшата си степен чистотата означава да няма замърсяване на Атман от Васани, тоест Чистото Съзнание на индивидуалния Аз да не бъде замърсено от желанията – да няма идентификация с тях.

18. ДАКША - експерт, сръчен, похватен. Бхактът пристъпя към всяка дейност пълен с енергия и желание да извърши работата заради самата работа, без его и без очакване на резултат. Когато едно действие се извършва с нежелание, тогава качеството на работата се влошава и действието става бреме. Същото се получава, когато се очакват резултати от дейността. Единствено, когато се извършва дейност заради самата дейност, се получава правилно действие.     

19. УДАСИНА - безразличен. Това означава, че ума на Бхакта не бяга в миналото или бъдещето, не очаква резултати, нито пък прави нещо за отплата. Това не означава безотговорност или липса на съчувствие. Бхактът възприема всичко, което вече се е случило в света, с мъдрост, знаейки, че “Няма смисъл да плаче по разляното мляко”. Бхактът не очаква резултати от своите действия, нито награди и поощрения, нито наказания и порицания. Положението, в което се намираме сега, е резултат от нашите действия в миналото. Нищо не може да се направи, за да се променят кармичните зависимости и резултати. Онова, което ще стане в бъдеще, е резултат от нашите действия сега и от действията, които сме извършили в миналото, следователно резултатите са също несигурни. Защо тогава да залагаме на карта нашето щастие за нещо, което е несигурно? И накрая, каквито и да се резултатите, те са нещо непостоянно, променливо, преходно, мимолетно. Има една известна история с един дзен учител - Нансен. В своята младост той живеел като монах отшелник в един будистки храм близо до неголямо селище. Хората често идвали в храма и носели храна и подаръци. В селището живеел богат търговец, който имал красива дъщеря. Тя тайно от родителите си се влюбила в беден рибар, от когото забременяла.

Рибарят се уплашил от гнева на бащата и забягнал. Дъщерята пък я било страх от  родителите и излъгала, че детето е от Нансен. Родителите се разгневили и заедно с неколцина съграждани отишли при Нансен и го обвинили в разврат, безотговорност, мошеничество, и т.н. Нансен слушал невъзмутимо през цялото време, без да промълви нито дума, като едва накрая казал спокойно: “Аха, такава ли била работата?” Когато детето се родило, го оставили в храма при Нансен. Той го приел като свое. Полагал всички усилия, за да му създаде нормални условия за живот. Намирал му мляко и подходяща храна, въпреки че селяните напълно престанали да идват в храма и да носят подаръци. Минавали години, а Нансен учил детето на всичко необходимо за живота, той бил за него и баща, и майка, и учител. През това време бедният рибар успял да се замогне и се върнал в селото като богаташ. Той се срещнал с родителите на момичето, признал си всичко и поискал прошка. После всички заедно отишли при Нансен с много извинения и обещания, като накрая смирено поискали да си вземат обратно детето. Те мислели, че след толкова време и усилия, той се е привързал към детето и не били сигурни дали ще могат да си го вземат обратно. Нансен слушал невъзмутимо, без да промълви и дума. С готовност върнал детето, а накрая казал: “Аха, такава ли била работата?”

20. ГАТАВЯТХА - никога в беда. Означава, че нищо не безпокои Бхакта независимо от това какво се случва с него. На злополучията в живота Бхактът гледа като на предизвикателства, които разкриват нови възможности.   

21. САРВА АРАМБХА ПАРИТЯГИ - принасяйки в жертва всяко едно начинание. Каквото и да е извършил, Бхактът не приписва на себе си заслугата за това. Той вижда, че зад всяко едно действие стоят заслугите и действията на множество хора от различни поколения, всеки, от които е допринесъл с нещо, за да стане възможно това последно начинание. От друга страна резултатът от това действие ще стане предпоставка за множество други постижения за в бъдеще. Йогинът разбира, че действията му са само една частица от този гигантски процес на само разгръщане на Пракрити.   
 
22. НА ХРИШЯТИ - без да се радва. Това означава “опитността завършва със съответната опитност”. Това е добре известно състояние на спортистите. В момента, в който те позволят на ума да се радва повече от необходимото върху моментния успех в следващия момент ги очаква поражение. Бхактът не губи контрола над себе си, дори когато нещо хубаво се случва с него. Винаги си спомня, че всичко на този илюзорен свят е преходно и нетрайно и стои не привързан към обектите на удоволствие.

23. НА ДВЕШИ - без да мрази. Когато влизаме в трудни взаимоотношения с другите хора и особено, когато някой явно е постъпил несправедливо спрямо нас, ние сме склони да осъждаме личността и да анализираме действието, когато всъщност трябва да постъпим точно обратното - да осъдим и порицаем постъпката и да анализираме личността.

Обикновената любов е съпроводена с омраза, омраза към всичко, което не я подкрепя и което и противоречи, което я възпрепятствува, но омразата е вторична. Първичното е пристрастието към обекта, желанието да се притежава даденият обект, да се използва за задоволяване на нашите желания.

24. НА ШОЧАТИ - без да скърби. Скръбта е резултат от безпредметното блуждаене на ума в миналото. Често се налага да се анализира миналото, за да се коригира нещо или да се направят важни заключения. Но когато това се прави безцелно и безпредметно, води до застоялите води на тъгата.

25. НАКАНКШАТИ - без да желае, без да се стреми към нещо. Качествата, описани в точки 22-25 са вътрешно състояние на Бхакта. Той не се отдава на безполезни мисли за миналото или бъдещето, които да предизвикват излишни емоции. Това не означава, че Йогинът не трябва да анализира миналото или пък да планира бъдещето, когато това е необходимо. Това означава само свобода от сантименталност в отношението към миналото или бъдещето.

26. ШУБХА АШУБХА ПАРИТЯГИ - принасящ в жертва (отказващ се от) понятията “добро” и “зло”. Добро и зло съществуват само когато има поставена цел за постигане. Всичко, което помага за постигането на целта, се класифицира като добро, а всичко, което възпрепятствува постигането на целта, се определя като лошо. Само разгръщането на света е една мистерия и Йогинът разбира, че неговото знание е крайно недостатъчно, за да определи целта или посоката на това само разгръщане Той вижда кармична предопределеност във всяко едно събитие и затова не се опитва да го определя като “добро” или “зло”.

27. САМА ШАТРАУ ЧА МИТРЕ ЧА ТАТХА МАНАПАМАНАЙО ШИТОШНА СУКХАДУХКХЕШУ - еднакъв към приятел и враг, чест и безчестие, студ и топлина, радост и тъга. Двойките противоположности не му влияят, Бхактът е незасегнат от тях.

28. САНГАВИВАРДЖИТА - отхвърля всяка привързаност към нещо притежавано.

29. ТУЛЯНИНДАСТУТИ - за когото порицание и похвала са еднакви.

30. МАУНИ - пазещ мълчание. Йогинът не говори излишно, той не порицава, не осъжда, не критикува, не изказва мнение, не квалифицира, не употребява епитети и лични местоимения, вътрешния диалог в ума му е сведен до минимум.

31.САМТУШТА ЙЕНА КЕНАЧИТ - доволен във всичко. Независимо какво притежава, независимо от обстоятелствата, независимо от това дали е в компанията на приятели или врагове, Бхактът е винаги благодарен на Бога и е доволен от положението, в което се намира.

32. АНИКЕТА - бездомен. Това не трябва да се взема в буквалния смисъл на думата. Тук става по-скоро за отношението на Бхакта към собствеността му. Например, ако току що сме си купили нова къща с постлани вътре персийски килими и поканим приятели да ни дойдат на гости. Ако те са невнимателни и замърсят новата къща с разхвърлени по пода отпадъци и т.н. това ще ни засегне и дори може би ще стане причина да си развалим отношенията с тях. Но ако поканим тези приятели в един чисто нов хотел, който сме наели за една вечер да отпразнуваме нещо, то накрая в каквото и да е състояние подът, ние няма да се безпокоим много от това. Бхактът живее в собствения си дом като в хотел и в хотела като в собствен дом.

33. СТХИРАМАТИ - с неподвижен ум. Ума на обикновения човек е като луда маймуна, подгонена от тигър и рояк оси едновременно - непрекъснато скача от клон на клон и от дърво на дърво. По същия начин ума на обикновения човек скача от мисъл на мисъл, от идея на идея, без да намира и миг покой. Ако си записвате всички мисли, които ви минават през ума само в продължение на час и след това ги прочетете бихте заключили не без основание, че това са записки на ненормален човек. Умът на Йогина е относително неподвижен и насочен към Висшия идеал, без да се отклонява в странични посоки така, както погледът на орела е фиксиран върху жертвата, която преследва, или е нетрепкащ, като пламъка на свещ в помещение, в което няма движение на въздушните маси.

34. ШРАДХАДХАНА - изпълнен с вяра. Тук става въпрос за вяра в личното божество като олицетворение на идеала, който изповядваме - Ища Девата, вяра в учителя - Гуру, вяра в писанията - Шастрите. Вярата означава липса на всякакви мисли на съмнение. Истинската дълбока вяра е абсолютно необходима за развитието на Йогина. Може да се каже, че човек може да стигне дотам,  докъдето достига вярата му. Истинската вяра помага да се изучават писанията и да се разбере казаното от учителя, да се осмисли наученото, да се асимилират знанията и да се превърнат в собствено знание за ученика, в негово убеждение, в част от неговата личност, и той да започне да преживява това знание, докато бъде изцяло трансформиран от него и накрая постигне предназначението му, а именно - самопознанието.

35. МАТ ПАРАМА - който Ме счита за върховен. Кришна е олицетворение на Атман, върховният Аз във всяка личност. Това се счита за най-висшата мисия и цел в живота - Самопознанието.

[rtsvet]

Хубава тема и добро разглеждане. Ето и моите 10 стотинки:

Любовта е ... абе какво разбирате в действителност под любов? Любов е думичка скоято хората изразяват различнинеща и различни отношения. събирателно понятие т. да се каже. Не случайно в една реклама се казваше "Автомобилите обичат Шел!". А пък аз обичам хубавото време (слънце пече много е добре и т.н.т. ) Обичам и колата си и жена си, макар и не задължително по един и същ начин. ) Някои казват че част от чувстата на любене са притежателни, а други типове любовни чувства са били даващи. Абе, то и Хитлер искаше да даде ред на света. ( Ordnung mu? sein - вие ако си мислите че човека е искал да завладее света грешите.)

От толкова много смисъли в думичката любов се обезсмисля.

Затова има и толкова приказки за любовта - щото е неясно кой какво разбира под тази думичка. Винаги ще се намери някой да се опита да напъха и  набута нов смисъл в тази така звучна думичка.
Аз питам а не може ли Концепция за нещо по смислено и определено"?

[Брахман]

Любов е думичка скоято хората изразяват различни неща и различни отношения. събирателно понятие

Така си е. Хората нямат понятие за това какво е любов. Всеки сам за себе си прави откритие, дава дефиниция и живее според своето собствено разбиране. Онова което е най обикновена привързаност или чувство за собственост и притежание се нарича с думата „любов”.

Например егоистичното чувство за собственост и притежание на 99 процента от родителите се нарича любов? И те дори не го осъзнават и отказват да го разберат.

Или алчността и жаждата за власт, слава, пари на някой хора е прикрита отново зад понятията „любов към отечеството”,  борец за свобода и т.н.

Но не трябва да бързаме да обвиняваме тези хора! Те в същност нямат все още прозрението, нямат необходимото разбиране за това какво е любов. Не са прочели, нямало е кой да ги научи. Работата е там че във всеки човек има ИНСТИНКТИВНО ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ за това какво е любов. Но не всеки може да го осъзнае, защото това ПРАВИЛНО РАЗБИРАНЕ е скрито, завоалирано от Егоистичният принцип – Ахамкара.

Абе, то и Хитлер искаше да даде ред на света. ( Ordnung mu? sein - вие ако си мислите че човека е искал да завладее света грешите.)

Така е! Хитлер от криво разбиране на думата любов е направил престъпленията. В същност всяко престъпление е направено поради криво разбиране на думите ЛЮБОВ и ЩАСТИЕ. Във всеки човек движещите сили, най вътрешните мотиви са стремеж към Щастие и Любов. Но за съжаление в някой хора има изключително неправилно разбиране точно по тези неща. И затова те извършват престъпленията. Просто те не знаят как да постигнат тези неща. Крадецът краде за да получи щастие. Престъпникът който изнасилва го прави за да получи любов!? Хитлер е водил войни с които е смятал че ще му донесат щастие и щастие за „неговите хора – германците” И т.н. и т.н.

В тези хора има ПРАВИЛЕН инстинктивен стремеж, но липсва правилното разбиране за това какво е истинско щастие и любов. Затова тези нещастници се стремят да постигнат любов и щастие по неправилен начин, с неправилни средства. И в крайна сметка завършват трагично.

Липсата на знание, на правилно разбиране по тези въпроси е в голяма степен причина за проблемите на повечето хора. Те не се различават твърде много от престъпниците. Въпрос на градация, те са само малко по малки Хитлеровци!

От толкова много смисъли в думичката любов се обезсмисля.
 

Това е типично изказване на сектантски учител от типа на Шибендо, Прем Рават, и хиляди още като тях заблудени и фалшиви гуровци. Те учат че нямало нужда да се философства, нямало нужда да се замисля човек върху тези неща. Всичко щяло да се нареди от само себе си, ей така като човек им се моли на тях и те по магичен начин ще налеят в главите на хората правилното разбиране.

Истината е че при всеки човек това е един дълъг и труден път. Трябва много четене, много учене, много размишление, прилагане на практика това което е прочетено, самонаблюдение, медитиране и пак отново четене, учене и т.н. и т.н.

За да осъзнае човек своето ПРАВИЛНО ИНСТИНКТИВНО УСЕЩАНЕ за това какво е истинска любов и истинско щастие е нужно доста размишление, доста наблюдение, доста работа. Не може ей така само малко фалшива медитация продадена от някой тарикат гуру да се постигне знание.

Много думи които са казани по горе не са толкова много. Това са различни гледни точки, различен поглед към понятието любов. Всяка една точка може да се чете отделно, независимо от останалите. Може да се разбере. Всеки път когато човек разбере една точка, той се доближава до правилното разбиране. Всяка една точка по горе е вид устройство за трансформация на съзнанието.

Всеки човек действа съгласно неговото разбиране за това какво е любов, какво е щастие. В зависимост от това разбиране този човек може да извършва „добрини” или „престъпления”.  И най-големите светци са извършвали добрини подтиквани от тяхното инстинктивно разбиране за любов и щастие. И най-големите грешници са извършвали престъпленията си подтиквани от същото чувство!

Трябва да се разбере че правилното разбиране на тези понятия като ЛЮБОВ, СВОБОДА, ЩАСТИЕ са ключов фактор в цялото поведение на отделният човек. Това е нещо което е абсолютно необходимо. В никакъв случай не трябва да се оставят на самотек, ей така от „провидението” да се изграждат знание в отделните хора. Цялата психическа дейност на човек се основава на правилното разбиране на тези понятия. От тях зависи как човек програмира своят мозък, как програмира своето поведение. Когато в тях има грешка, тогава има грешка и в поведението. Да се пренебрегват, омаловажават или да се оставят на самотек си е меко казано безотговорност.


Само когато се учат тези неща, само тогава е възможно индивида да върви напред, пък и обществото като цяло също зависи от това. В никакъв случай не може тези неща да се оставят.

[Брахман]

Двама последователи на Шибендо писаха:

Безпътен - Само като прочетох заглавието на темата и прихнах да се смея на глас

Инкогнита - и аз бая се зверих на темата
не друго, ами теоретическо изучаване на любовта!

Така си е, трудно е да се разбере необходимоста от теоретично изучаване на подобни неща като Любов, Свобода, Щастие, Жертвоприношение и т.н. Обикновеният човек под влиянието на Шибендовците и Прем Раватовците смятат, че "знаят" всичко, което има да се знае по тези въпроси и нямат нужда от допълнителни знания.

Всъщност ако не се знае какво е ЛЮБОВ, човек се движи като слепец, не знае в каква посока да се развива духовно, не знае кое е добро и кое е лошо. Той е като моряк без копас, не знае коя е вярната посока. Такъв човек опипва в тъмното, често попада в канавките на лъжегуровците.

Човек, който знае какво е Любов, какво е Свобода и т.н., знае в каква посока да се движи, какво е добро и кое е лошо, кое е правилно и кое не. Знае кое да избягва и върху кое да работи.

Липсата на правилно теоретично знание по тези най основни концепции означава, че въпросният човек не прави йога въобще.

[Imago]

И с мене е така - като чуя името Шибенду и ме обзема огромно състрадание към всички шибендоидни българи.

[rtsvet]

Сигурно ги има много, щом са толкова натрапващи се. Шибендо не беше ли оня чичко с шкембенце и поглед все едно че ще припадне?

[Брахман]

Това е един типичен пример за погрешно разбиране на концепцията за любовта. Това е също и чудесен пример за необходимостта от правилно разбиране на тази концепция. Ще цитирам думите на един юзер от Дира с ник „бай Оро”. Бай Оро е типичен сектант, заблуден от глупостите на един индийски гуру и тарикат Прем Рават.

Във връзка с горното изложение на концепцията за любовта въпросният юзер бай Оро писа:

..... Ти някога бил ли си влюбен ....?
Изпитал ли си онова вълшебно чувство....."Да ти звънят камбани в главата от любов към едно момиче" както казват англичаните......

.... Хей словоблудецо ЛЮБОВТА Е ЕДНО ИЗ-ЖИ-ВЯ-ВА-НЕ А НЕ ТЕМА ЗА СЛОВОБЛУДСТВА. Всички въздействуващи поеми, стихове, любовни романи, филми и песни СА НАПИСАНИ НЕ ОТ ХОРА ПОДГОТВЕНИ ТЕОРИТИЧЕСКИ /както го пишеш ти/ А ОТ ХОРА, КОИТО СА БИЛИ ВЛЮБЕНИ И СА ИЗПИТАЛИ ЛЮБОВТА САМИТЕ ТЕ....

И все в този дух критика. Дори не му е минало през ум на бай Оро, че тези точки, това изложение на концепцията за любовта е взето от писанията, от шастрите. Това са препоръки които се дават от тези големи учители на които той се клани и пали свещи в църквите. Онова което го дразни е, че „многото думи” изискват човек да седна да положи труд да разбере първо една много сложна концепция. След това изисква още повече труд да се приложи на практика, да се живее според тези изключително важни принципи.

Но онова което Прем Рават и другите подобни „ню-ейджърски” гуровци учат е че е достатъчно човек да „практикува” любов. Нямало нужда да се разбира, нямало нужда да си блъска човек главата с подобни неща, защото било безсмислено.

Само няколко реда по долу бай Оро пише:

... Аз често съм го изпитвал още в прогимназията, когато се влюбвах в съученичките си, приятелките на сестра ми и дори учителките..... И после в живота ми често съм се влюбвал..... десетки и стотици пъти.....

Бай Оро дори не си е направил труда да прочете два реда от това което съм писал. Аз пиша тук за Универсалната Всеобща, Върховна, ЛЮБОВ!! Не за някакво дребно ученическо увлечение, за някакъв тривиален флирт, за всекидневните подхлъзвания на които е изложен човек. Всеки е изпитвал подобни „любови”, дори и последният идиот се е влюбвал по подобен начин и това не нещо с което човек да се хвали и гордее. Точно тази „любов” е критикувана от всички големи учители, точно тази любов е анализирана по горе.

Тази любов, за която бай Оро пише, е нищо повече от едно егоистично чувство за собственост, едно силно желание за притежание, това е инстинктивното чувство за себе-произвеждане, това чувство за доминиране, това е чувство за задоволяване на животинските инстинкти, това е идентификация с примитивните желания.

На бай Оро дори и през ум не му е минало, че точно тази „любов” за която той пише е най-тривиалното и най често срещаното чувство. Едва ли може да се намери човек който да не е изпитвал подобна „любов”. Най некадърните идиоти, най големите престъпници, най заблудените тъпунгери са способни да изпитват подобна „любов”.

Но тази любов няма нищо общо с истинската, Всеобща, Безусловна ЛЮБОВ! Подобна „любов” води до трагични резултати понякога. Истинската Любов води към Щастие. Дребните увлечения водят до негативни и нежелани умствени състояния. Резултатите от истинската Любов са винаги добри.

След това бай Оро без дори да съзнава какво е станало с него дава чудесен пример със самият себе си, какво става когато човек няма правилно разбиране за концепцията за любовта. Той пише:

.... Да. Аз вече имах 2 брака направени от добро сърце и състрадание.....и бях решил "никога повече". С първата ми съпруга подписах защото се появи дете /неочаквано и нежелано и баща и щял да получи инфаркт ако узнае че е незаконно. Та подписах фиктивен брак, но не сме живяли заедно. Тя е от Русе и дъщеря ми е доста голяма. Виждаме се всяко лято и сме в отлични отношения. Тя беше първата ми студентска любов-бяхме в един курс/ Вторият брак имаше нещо аналогично - пак се появи дете...... без да имаме брак. И подписах, за да има детето дом а тя софийско жителство и работа в София като инженер. Тя е от Пловдив. По онова време не можеше всеки да живее и работи в София. И тъй подписах фиктивен брак месец преди да напусна България.....завинаги и те живяха в моя дом 18 год гратис и дъщеря ми стана топ красавица и модел. Сега живее в Австралия женена щастливо за един американец. Но майка и побесня, че не съм я изтеглил в Норвегия и ме прокле и..... дълго боледувах от клетвите и. Но оцелях.
Третият фиктивен брак /Виж аз никога не съм мечтал за семейство и домашно огнище - винаги съм имал по-високи идеали и мечти от тези на еснафа/както казах стана отново непланиран. Просто съдбата или Бог ме срещнаха с тази нещастна жена и нещо в мен ми каза - Помогни и! И го сторих с пълното съзнание, че върша Божията Воля. Естествено не очаквах нищо в отплата и за това не страдах от нейното поведение. Само дето се тръшкаше и виеше ДЕНОНОЩНО: - Господи вземи ми живота! Не искам да живея! Беше като обсебена.... Водил съм я и на психиатри и на шаман от племето на "сАмите" от сев.Норвегия и при Ванга - да и развалят магиите. Изпълнявах и всякакви желания - записах я и плащах да ходи и да язди коне, защото била мечтала за това от малка. После я заведох на Канарските острови и я записах на курс за леководолази, защото си била мечтала да види какво има на дъното на морето....и какво ли не. Тя страдаше от страхова невроза. Хващал съм я за крака в последния момент, когато искаше да скочи през прозореца и тялото и бе вече навън. Това бе АД за мене. Не можех да мигна по цяла нощ защото тя не спираше да се тръшка и вие като куче...... без никой да и прави нищо. Само я успокоявах и обгрижвах с цялата си любов..... Всичките ми приятели ми казваха: "Тази жена ще ти окачи кожата на стената" но аз чувствувах вътрешна сила, че ще издържа. И оцелях. Спасих и живота и синовете и получиха условия да се развиват и си намерят място в живота - тук където социалните помощи са на световно ниво и има условия за развитие.....
Ееее това е чудесен пример! Възможно е човек да се ожени един път по погрешка докато е млад и не знае, няма опит, не разбира. Да направи втори път грешка това означава липса на прозорливост. Да направи трети път грешка е смешно.

Изпитал бай Оро едно „висше чувство на любов” пръкнало му сърчицето и побързал да се ожени. Защото се „появило дете”??? Хммм ... ами къде ти е му е бил ума когато е правил детето? Изглежда са му „звънели камбанки в главата” когато е правил животински секс! Подписал бай Оро и дори не живял заедно със законната си съпруга? При това е имал и дете от нея! Това не е ли липса на безотговорност? Оставил жена си и детето си и тръгнал по света да му „звънят камбанки” с други жени. Бай Оро може да е бил голям любовчия, но от истинска ЛЮБОВ не е разбирал нищо.

Вторият му брак бил „аналогичен”! Не си е научил урока от първият брак. Изпитал бай Оро „космическа любов” – хихихии, излъгал някой нещастно момиче, пак се появило дете, пак му „звънели камбанки” в главата, пак от „добро сърце” подписал граждански брак за да „помогне” на жена си и детето си.

Трети път се оженил нашият герой бай Оро, пак от добро сърце да помогне на другите. Най вероятното е, че третата му жена е била доста по младичка от него. Звънели са му камбанките в главата и той хоп побързал да сгреши отново.

Истинската любов изисква саможертва. Бай Оро се е жертвал не един път ами три пъти. Истинската любов е вечна, неизменна, постоянна, безусловна. Бай Оро обича по същият начин, все още храни силни „чувства” към бившите си съпруги че дори не иска да ги види.

Та това е резултата от практикуване на „истинска любов”!! Нямало нужда от много думи, трябвало само практика!??

[Брахман]

Папароско писа:
.. Излиза, че щом има определение за думата любов, би следвало, теоретически, да съществува една правилна любов и много неправилни любови.....

Прочети точка 1 от това което съм писал: Има една единствена любов, но в зависимост от това към какво е насочено това чувство и на кое служи, резултатите са различни!! Това е все едно да имаш нож. Един нож може да служи за добри и лоши неща, за полезно и вредно. Всичко зависи за какво използваш ножа, с каква цел. Друг пример е огъня. Огъня може да се използва за добро и за лошо. Човек трябва да знае какво е това ОГЪН за да знае как да го използва. Ако не знае, ще се изгори!

Папароско писа:

...  от това следва, че на практика, човек който не е запознат с теоретичната част на въпроса, би могъл да се разминава често с изпитването на правилната любов и да не се стреми да я познае, защото ще живее в заблуда....

Едновременно разбираш и не разбираш. Чувството е едно и също. Но за какво го използваш, към какво го насочваш, с какви мотиви? Това е много важно! Ако човек не осъзнава тези неща, тогава резултатите са плачевни. Така както ако си играеш с огъня, без да знаеш за какво да го използваш и как, ще направиш пожар и ще се изгориш здравата.

Папароско писа:

.... Едва когато прочете даденото определение, що е правилна любов, то той вече ще може да се стреми да я изпита и познае, че я изпитва. В същото време да разбере, че това което до тогава е изпитвал е било само имитация на правилна любов. То той се е заблуждавал......

Едва когато се научиш как да използваш огъня, едва тогава ще знаеш как да не се изгориш. В противен случай някой път ще ти върши работа, някой път не. Само когато знаеш какво е истинска любов, само тогава ще знаеш как да използваш това чувство, да не правиш грешки, да не го насочваш в неправилна посока, с неправилни мотиви.

Папароско писа:

... Много интересно се получава. Излиза, че, Брахман, ти идваш точно на време
за да ни покажеш каква, на практика, любов трябва да изпитваме. И че всякаква друга любов е боклук.

Като месия си, да му се невиди!...

Първо можеше да си спестиш сарказма. 

Второ аз не съм месия и нямам претенции да съм месия. Аз съм изследовател и при това със съвсем скромни възможности и знания. Онова което те дразни и причината да си саркастичен е че от една страна ти самият си последовател на някой тарикат гуру, или на няколко, вярваш им на глупостите и мислиш че всякой който говори като тях също иска да бъде месия като тях. Аз не съм Дънов, Махараджи, Нирмала, Шибендо, Сай Баба и т.н. Те са тези които са сложили в ума ти „месиански” идеи. И поради това не можеш да видиш няколко разумни довода. Сляп си защото те са те направили сляп, вярваш че всичко става от само себе си, ей така без да се използва разума. Не вярвай в тарикатите! Виж какво казва Вивекананда: „Може да говорят против разума колкото си искат, но разума е единственото средство да се намери истината и затова аз ще се придържам към разума.”