Това е отговор на човек от Дира който също чете тук. Според него:
„…Любовта е шофьор, а желанието е моторът на колата. Без любов желанията могат да те отведат на неизвестно място. "
от книгата: "Първа стъпка в Бъдещето" – Лазарев
Подобно е разбирането на повечето християни!
Ако говорим за обикновената любов, която е егоистична, вид желание за притежание, желание за манипулация и контрол, желание да се задоволят лични нужди,
тогава да, тази любов мое да бъде шофьор. Но подобна „любов” е в същност вид желание, нищо повече.
Ако говорим за всеобщата универсална любов, тогава не. Тя не може да бъде „шофьор”. Шофьорът има функции да управлява, да насочва, да заведе колата от едно место на друго желано место. Всеобщата космична или „божествена” любов както я наричат още не може да се сравнява с „шофьор”.
Ще дам два примера с подобие:
Първи примерВсеобщата любов е като допълнително оцветяване което придава друг характер на възприятието, на действието, на реакцията. Така както „розовите очила” придават друго настроение на този който гледа през тях.
Нека да обясня Човек може да изпълнява дадена дейност или да поддържа някакъв комплекс от мисли (паринама) и да има различни чувства, различно отношение, различна ментална настройка. Това е важно да се разбере. Едни и същи мисли но с различна настройка. Например човек може да е ядосан и да пресмята колко прави две и две. Човек може да е весел и да мисли абсолютно същото.
Това е важно, моля внимавайте тук. Един човек може да има проблеми с друг човек и да се ядосва на него, да изпитва неприязън, да изпитва злоба, завист и т.н. Човек може да обмисля какво да направи с другият, как да се държи, какво да каже, какво да извърши и т.н. И в същото време той може да „кипи” отвътре, да му е криво, да иска отмъщение, да иска разплата, да иска да го накаже и т.н. Но е възможно и другото!!! Човек мое да има АБСОЛЮТНО СЪЩИТЕ МИСЛИ, как да се справи с дадената обстановка, но в същото време да изпитва ПРИЯТЕЛСКО ЧУВСТВО към въпросният човек!! Човек може да му вика, да го псува, дори да го бие и в същото време да бъде настроен приятелски и дори да го обича!!!! Изглежда на пръв поглед невъзможно но….
Има подобни упражнения от Тантра с които да се постигне подобно нещо!! Опитайте например когато сте в негативно състояние на ума, да запомните проблема който ви е направил да се чувствате лошо. Запишете си го ако трябва. Нищо повече. След време може би след месец дори, ще ви се случи да бъдете в добро настроение, ще ви се случи да бъдете оптимистично настроен. В този момент си спомнете проблема който сте имали. Опитайте се да задържите чувството за оптимизъм и в същото време да повторите умствено същите мисли които сте имали когато сте били ядосан. Внимавайте да не изпуснете чувството на оптимизъм но в същото време прехвърлете през ума си старата ситуация. Ще видите че е възможно, човек може да има едни и същи мисли но НА РАЗЛИЧЕН ФОН!!!
Идеята при бхакти йога е да може човек да прекарва през ума си абсолютно всякакви мисли но на фона на „Всеобщата Универсална Любов”. Тази „любов” служи само за фон, на който стават всички останали мисловни и физически действия. Тя не служи за направление, тя не служи за да се взема някакво решение, тя е само фон. Нищо повече.
Защо са опасни подобни упражнения? Защото човек може да се научи да изпитва удоволствие в случаи когато не трябва да има подобно усещане. Това може да доведе до садизъм, до мазохизъм и т.н. Човек трябва да има напълно изградена морално етична основа, пълно интелектуално разбиране за това кое е добро и кое не. Едва тогава той може да премине към изпълнение на подобни упражнения. В противен случай не са редки случаите когато хората полудяват.
Интересно в средновековието тъпите фанатизирани християни, които са горели живи на кладите разни нещастници по обвинение че са вещици, магьосници и т.н. Каква "божествена любов" са изпитвали към тях??
Ако наистина са били искрени те може би наистина са изпитвали любов? Те може би наистина са вярвали че спасяват по този начин душата на тези хора, въпреки че изгарят тялото. Може би са слушали виковете на живогорящите нещастници и са се топели от любов към тях като са си представяли че дяволите излизат от тях и душите им се спасяват?

Както и да е, важното в случая е че Универсалната Любов служи само като цветови фон на който се разиграват мислите и действията.
Втори пример.Всеобщата Универсална Любов може да се сравни също така и с „вятъра”. Той духа свободен в която си иска посока. Корабът в морето се управлява от капитана и моряците. Те трябва да знаят как да сложат платната как да управляват кораба за да може да отиде той там където те искат. Вятърът не управлява кораба, вятърът е този който движи кораба.
Капитан съответства на Будхи – интелектът.
Платната съответстват на желанията.
Моряците съответстват на чувствата – Манас.
Въжетата съответстват на индиите – органите за действие и възприятие.
По същият начин човекът не се управлява от всеобщата любов. Капитанът е този който управлява кораба. Той решава къде да отиде, в каква посока. По същият начин интелектът Будхи управлява човек в морето на живота. Будхи е този който решава къде да отиде кораба. Платната са желанията. Моряците това е манас, чувствата. Платната се движат от въжетата. Желанията се контролират от индриите.
В случаят е важно да се има предвид че Всеобщата Любов това е вятъра. Той не управлява кораба. Той е причината за да се движи кораба. Кораба може да отиде в правилна посока, може да се натъкне на скали и т.н. Всичко зависи от кораба и капитана.
Тук трябва да се добави, че всеобщата любов е в основата на всяка една привързаност, на всяка една обикновена любов, в основата на всяко желание. Просто не е осъзната правилно, нищо друго. Всяко едно престъпление е извършено поради неправилно осъзнаване на Всеобщата Любов. Лакомията, алчността, жестокостта, себичността, и т.н. са в основата си „неосъзната Всеобща Любов”. Това е смисълът на следният стих виж точка 4 в първите постинги!
Мъдреца Яджнявалкя обяснява това на съпругата си Майтри в Брихадараняка Упанишада (2.4.5.)
”...Съпругът бива обичан, не защото е съпруг, драга, а заради неговото Себе (Атман); съпругата е обичана, не защото е съпруга, а заради нейното Себе; синовете са обичани, не защото са синове, а заради техния Атман; Брамина (член на кастата на жреците) е обичан не защото е Брамин, а заради неговия Атман; Кшатрията (член на кастата на войните) е обичан, не защото е кшатрия, а заради неговия Атман; световете са обичани не защото са светове, драга, а заради техния Атман; Боговете са обичани, не защото са богове, а заради техния Атман; живите съществата са обичани не защото са живи същества, а заради техния Атман; тоталността се обича не защото е тоталност, а заради нейният Атман; Атман, драга Майтри, трябва да се опознае - трябва да се чуе за него, трябва да се размишлява върху чутото, трябва да се медитира върху него. Чрез познанието на Атман, драга, посредством Шравана, Манана, Нидидхясана, всичко това се разбира.....”