Отзив от участие в курс-тренинг Изкуството да живееш-част 2

[yogimax]

За 5 дни, в дните между 14 и 18 ноември 2007 г. 40 човека от цялата страна се събраха, за да бъдат заедно сред красивата природа на Старозагорските минерални бани. Събраха се, водени от импулса на сърцето в търсене на нещо повече за себе си, нещо по-градивно, нещо което да ги освободи от натрупаното напрежение на забързаното ежедневие, нещо което да им върне усмивките, нещо което да им даде нов смисъл и да ги стабилизира и укрепи по техния си път в живота. Поводът беше участие в курс, наречен „Изкуството да живееш-част 2”, огранизиран от едноименната школа, която има йогистки корени. Едни дойдоха за да научат нови техники за самоусъвършенстване, други за да получат отговори на въпроси, които ги измъчват отдавна; трети за да си починат; четвърти за да останат със себе си във вглъбяване; а други просто от любопитство. Но всички дойдоха с обща цел - да променят нещо в себе си към по-добро, да се почувстват по-щастливи. В началото не всичко тръгна по мед и масло. Някои, донесли със себе си натрупан емоционален багаж бяха недоволни от условията в хотела, минаваха им мисли да си тръгнат обратно. Постепенно преодоляха несгодите, пребориха се със себе си и останаха. Началото беше поставено с обща вечеря, последвана от запознаване на участниците и сатсанг с песни и информация за програмата на курса. На следващата сутрин започна същинската част на курса, със ставане по тъмно и с утринна практика от 7 сутринта, с асани и дишане. С всяка следваща сутрин изглеждащите сложни упражнения ставаха все по-лесни и по-приятни. Последва здравословна закуска и отново занятия, преговор на наученото от по-ниското ниво на курса, групови процеси, научаване на нови техники и нови знания (за мудрите, за енергийните центрове в нашето тяло...) , по-дълбоко вникване в природата на своя ум, качества и емоции. В 1 следобяд всички са поканени на вкусен обяд, последван от кратка разходка сред красивата природа на есента в планината и после отново занятия в следобедната сесия. По време на вечерния сатсанг всички влизаме в мълчание. От този момент почти до края на курса в продължение на няколко дни няма да говорим. Само тишина. Ако е наложително са разрешени жестове и писане на лист за изразяване на мисълта. Но без да се прекалява. Телефоните също са изключени, всички близки и познати са предупредени да не ни безпокоят в тези дни. Оставаме със себе си, в мълчание. Това е с цел натрупване на повече енергия, тъй като чрез говоренето ние пилеем много от ценната си енергия. За едни труден, дори трудно постижим, за други като мен лек и приятен процесът на мълчание започва. Срещат се само погледите в тези дни, в които любовта засиява все по-ярко. Усмивките стават все повече, покоят се разширява, умът се прояснява. Макар и всички заедно, всеки е насаме със себе си, покой и усамотение, за което е жадувал с години. Дните на тишина се съпровождат с цял цикъл ръководени медитации, със странното наименувание медитации „ Кух и празен”. Целта е да преживеем своята собствена форма, да осъзнаем своите емоции и усещания, да се докоснем до безграничното пространство, да изчистим слоя прах, който е покрил нашата сърцевина, нашата душа, нашият диамант. Всъщност всеки един притежава този диамант в сърцето си, просто са необходими само малко грижи и отговорност към себе си, за да засияе той с все по-силен блясък. Началото е трудно, неудобствата идват главно от трудното запазване на една и съща поза за медитация, някои се питат „какво правя тук, може би това не е за мен, може би тази техника не ми подхожда, а другите май преживяват блаженство...”. Целият този багаж от съмнения на ума. Но остават и продължаваме всички заедно, за да видим къде ще ни отведе това авантюристично пътешествие. Програмата на курса си върви, редят се дни на медитации, и вечери на веселие, песни на санскрит, въпроси задавани от нас и отговори от учителя на курса, и не на последно място прекрасни видеолекции със знание от нашия учител Шри Шри Рани Шанкар. Удивителен е начинът, по който той предава знанието-толкова прост и забавен и същевременно толкова истинен и дълбок. Тишината продължава. Умът се успокоява все повече и повече, мирът се вкоренява все по-дълбоко и по-дълбоко. Идва последният ден на курса, учителят казва „Вече можем да приключим мълчанието, нека всеки да каже една дума спонтанно, която му идва точно в този момент като първа след мълчанието, Тя ще има голям заряд и сила”. Аз казах „Лекота”. Друг каза „Любов”, трети каза „Блаженство”, четвърти каза „Супер!”, някой каза „Имам чувството, че не съм участвал в курс, просто защото се чувствам все едно съм у дома си” и т.н. Всеки беше осъзнал и изпитал благотворната сила на този и на останалите процеси, през които преминахме, вече бяхме станали като едно семейство. И затова когато учителят каза:” Нека сега всеки да поздрави останалите с прегръдка и с думите „Аз ти принадлежа” „ , всички го направихме искрено. Ние бяхме осъзнали, че наистина си принадлежим и в някакво дълбоко ниво на битието сме свързани в едно, не само ние, всички хора на тази планета! Имаше сълзи от благодарност. И то от хора, които първоначално недоволстваха и искаха да си тръгват. Те казаха „Добре, че останах, доволен съм от курса”. Никой не бързаше да си тръгва, тези дни в които споделяхме всичко ни бяха сближили, бяха отворили сърцата ни, бяха ни направили по-човечни. Учителят ни успокои „Курсът всъщност не свършва сега, той едва сега започва. От тук нататък приложете наученото в живота си, в света. Този курс е само една от първите крачки по дългия път на духовното усъвършенстване.” Бяхме решени да отнесем със себе си и да донесем в живота и на нашите приятели и близки това съкровеното, което засия в тези дни у нас. Всеки, получил съкровени отговори на своите въпроси, спечелил нови техники, зареден с повече енергия и ентусиазъм си тръгна щастлив по родните места с обещанието „Ще се видим отново!”. Сега светът изглежда по-красив, по-светъл, животът по-смислен и по-дълбок.
Снимки:
Началото на албума е от тази снимка и нататък до края:
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=155436&photo=15
Видео:
http://www.youtube.com/watch?v=G56fTl9MeB4
http://www.youtube.com/watch?v=_QnAdQvOt34
 

[Seeker]

Старозагорските минерални бани са приятно място. И ние често сме ходили и ходим там.
На 9 Ноември,вечерта имаше репортаж по BBC за твоя учител.

[yogimax]

Старозагорските минерални бани са приятно място. И ние често сме ходили и ходим там.
На 9 Ноември,вечерта имаше репортаж по BBC за твоя учител.

Да, приятно е, практически всяка година поне по веднъж правим курс там. Не пропускам удобна възможност да ходя на тези събирания, за мен са безценни.
Не знаех, че е имало репортаж за Шри Шри по ВВС, но се радвам, предполагам, че материалът е бил положителен
Тук е качен репортажа, който беше излъчен по CNN през 2006 г.:
http://www.youtube.com/watch?v=1D3mPnM0Mr8
и още един от тази година пак с участието на Шри Шри по същата ТВ,
http://www.youtube.com/watch?v=p-Sstlp1u7Y

[Брахман]

Бихте ли ми казали кой е по велик? Нирмала Деви или Шри Шри....? Защото гледам, че портретите на Шри Шри може да се купят за 30 долара, докато на Нирмала Деви са почти безплатни. Освен това Шри Шри има по голяма брада от Нирмала което го прави далеч по духовен.    От друга страна Нирмала превъзхожда по килограми далеч повече Шри Шри! Все пак има повече цена материя от нея от колкото Шри Шри. Нали всяка прашинка от техните свещени тела е важна. Един портрет който е по "изпълнен" със свещено тяло е далеч по мощен. Трудна дилема за начинаещ който все още не е избрал своят гуру! Чий портрет да си окачи в стаята? Моля за помощ и съвет 

[yogimax]

Портретите, които имам вкъщи са безплатни. Всеки може да си набави при добро желание безплатно.
Но ако искаш да си вземеш цял плакат-календар с природни картини например, в луксозна хартия голям формат, разбира се, че за изработката му трябват и пари. Няма как да ти е безплатен. Отиваш в която и да е книжарница и си купуваш. Няма да ти го дадат безплатно, нали?
Нирмала и да иска не може да си пусне брада като на Шри Шри
При нас се хапва само вегетарианско, и на курса беше така, Шри Шри няма от какво да напълнее.
Можете да окачите собствения си портрет, мисля че това най-много би ви прилягало.
Нарочно пуснах снимки с негов портрет и свещички, и очаквах ответната точно тази ваша реакция.
Разбирате ли, един ум който постоянно търси за какво да се захване като недостатък, не може да бъде щастлив и в мир.

[Брахман]

...Нирмала и да иска не може да си пусне брада като на Шри Шри ...

Няма нищо невъзможно за Нирмала Деви! Питай Търсача ако не ми вярваш. Не е казала и не го е направила. Само да реши и може да си пусне такава брада дето Шри Шри ще изглежда като кюсе до нея.

[Zweifel]

Бихте ли ми казали кой е по велик? Нирмала Деви или Шри Шри....? Защото гледам, че портретите на Шри Шри може да се купят за 30 долара, докато на Нирмала Деви са почти безплатни. Освен това Шри Шри има по голяма брада от Нирмала което го прави далеч по духовен.    От друга страна Нирмала превъзхожда по килограми далеч повече Шри Шри! Все пак има повече цена материя от нея от колкото Шри Шри. Нали всяка прашинка от техните свещени тела е важна. Един портрет който е по "изпълнен" със свещено тяло е далеч по мощен. Трудна дилема за начинаещ който все още не е избрал своят гуру! Чий портрет да си окачи в стаята? Моля за помощ и съвет 

Това е уникално!



Обаче виждаш ли Брахмане, колко щастливи и усмихнати хора са показани на снимките? Наистина изглеждат така, сякаш са изпушили по едно наргиле с опиум. Това отново доказва тезата ми, че често пъти хората приемат дадена теоретико-догматична система (която често пъти се състои от абсолютно нелепи изказвания) за единствена и абсолютна Истина. Причината за подобно алогично поведение от страна на тези хора е описана от Ерих Фром като "бягство от свободата". Тези хора се чувстват неспособни да се справят сами със собствената си свобода, плашат се от нея, не могат сами да устройват живота си, не могат сами да поемат отговорност за собствения си жизнен проект и затова отиват и принасят свободата си в жертва в нозете на Шри Шри, Матаджи, Бабаджи, Сатя Сай и кой ли още не (включително и в нозете на твоя любим Ошо). От този миг нататък отговорността за техния живот и душевен комфорт се поема от личността на Шри, от религиозната общност, кумуната, клуба по интереси и пр. Така е било и в Германия през 30-те години на миналия век - хората, загубили ориентир в живота, са отивали и са се записвали в Германската Национал-социалистическа Работническа Партия, отказвали са се от свободата си в полза на Фюрера, за да може той да им предпише "правилния" ред, по който да устроят живота си. Резултатът от това бягство от свободата беше катастрофален за Европа. Слава Богу, че Шри Шри и Нирмала Деви не притежават харизмата и ораторското майсторство на Хитлер иначе положението можеше да стане много зловещо и току-виж нас с теб и хер Доктора са ни хвърлили в пламаците на някоя йаджна. 

[Seeker]

Някой, хора ми звучат като моя преподавател по Диалектически материализъм. Не знам дали службите още отделят средства за такива като нас. 
Ние в Сахаджа йога още си имаме по един двама на щат.
Е да ние честито. 

[Zweifel]

Някой, хора ми звучат като моя преподавател по Диалектически материализъм. Не знам дали службите още отделят средства за такива като нас. 

Ерих Фром, когото си позволих да цитирам, е немско-американски философ, социолог и психолог, представител на неофройдизма. Няма никаква връзка с ДИАМАТ. Е, добре, споменавайки за Фюрера, трябваше да спомена и ситуацията в Съветска Русия, която също се характеризира с култът към личността и бягството от свободата.

Отговорът ви не съдържа нищо, което да оборва моите аргументи.

Параноята изразяваща в налудни идеи за следене от специалните служби е сериозен здравословен проблем. Ето защо се надявам, че подозрението ви, че съм служител на МВР е шега! 

[Seeker]

Ерих Фром, когото си позволих да цитирам, е немско-американски философ, социолог и психолог, представител на неофройдизма. Няма никаква връзка с ДИАМАТ. Е, добре, споменавайки за Фюрера, трябваше да спомена и ситуацията в Съветска Русия, която също се характеризира с култът към личността и бягството от свободата.

Отговорът ви не съдържа нищо, което да оборва моите аргументи.

Параноята изразяваща в налудни идеи за следене от специалните служби е сериозен здравословен проблем. Ето защо се надявам, че подозрението ви, че съм служител на МВР е шега! 

Не разбрах какви са ви аргументите. Това, че някой хора не се притесняват да излезат от анонимност и показват какво са постигнали, това ли ви смущава. Да се прикриваш зад прашни книжки на Кант,Ерих Фром и т.н., това ли ви научи живота? Кога най-после ще започнем да цитираме себе си?
Ех, живот ли е да го опишеш?