За блаженството, щастието, удовлетворението според йога

[rtsvet]

Понякога говорейки за нещо опростяваме и генерализираме излишно. Това води до грешки. С риск за много грешки ще напиша следното:

Seeker - хумора е хубаво нещо, човек трябва да може да се посмее над себе си. Най-малкото така получава необходимата необвързаност. А необвързаността е необходима, за възможно най-обективното разбиране на обекта на разсъждения, нали? Способността да се дистанцираш и да видиш комичното, винаги е признак ако не за интелигентност то поне за отворена позиция към други мнения. Гъвкавостта да видиш други мнения спомага и е спомагала ако не за друго то за оцеляването.

Yogimax - щастието е много важно нещо. За любовта писах преди не разбирам точно, това събирателно понятие, за кой какво означава. Но по принцип насърчава кооперирането м/у хората и размножаването, което е често добре. Та за щастието и  радостта. Това опасявам се са 2 различни неща. Но и двете са важни да присъстват от време на време в мозъка ни за да може той да функционира добре.  Но тук въпроса има 2 страни. Щастие да се постигне не е сложно - това е коктейл от определени химически в мозъка ни. Как постигаме увеличаването на тези невромедиатори е понякога второстепенен въпрос, но ако доведа  разсъженията си ad absurdum, то дадени наркотични вещества го постигат. Та представете си един наркоман с достатъчно дрога до края на живота му. Здравият човек изпитва интуитивно отблъскване към подобен род щастие. Даже да успеем да подкрепим и оправдаем пребиваването на наркомана в вечно блажеснство с някаква система от вярвания то няма да ни стане по-любимо. Защо е това отблъскване? Ами еволюционно ако не сме го изпитвали досега да сме измряли като вид пиейки отвара от гъби. Оцелели са останалите, които не са приели предложението за вечно щастие. За какво му е на здравият човек щастие и усещане за задоволство - това е част от нашата система за насърчаване и поощряване. Т.е. ние получаваме дозата си щастие съобразно дадена дейност и подход. Разбира се тази система е възникнала да служи в друга обстановка, от тази на съвременния човек. Навремето поощрението и щастието не са били толкова лесно достъпни, преди 100000 години това се е ценяло. Както се е ценяло месото, мазничкото и сладкото. Сега са съжаление имаме прекалено много от всичко за да мгат здравите ни рефлекси за преяждане да задействат. Това е обширна тема ...

Въпроса за щастието има и друга много важна страна! Мозъка има нужда от щастие за да функционира добре. Т.е. оцеляват успяващите и имащите шансове да оцелеят. Във всеки случай неврохимично дова има благотворно влияние в/у нервната тъкан. Рецепторите и механизмите за щастие и радост са умишлено малко в човешката нервна система. Ако сравните колко надежна и сложна е системата ни за болка, агресия и страх. Радостта е нещо оскъдно ... Човешкият мозък е еволюирал търсейки проблеми, питайки се "от къде може да дойде следващата опасност?" Всички ние имаме вродена склонност към страхове, паника, депресия, които се усилват от съвременният начин на живот. Знаейки тази своя склоност човек трябва да може съзнателно да и противостои и да я управлява според обективната си преценка. Методи за това има много и йога предоставя добър апарат.

Т.е. като добър пастир знаейки особеностите и нуждите на собствените си овце, нека да управляваме мозъка си, чрез мозъка си. Щастието и любовта спадат към тези нужди, но нека да им знаем мястото и опасностите от злоупотреба.

Извън темата за личната ми позиция, която разбира се влияе всяко мое изказване въпреки опитите за обективност. Обикновено хората са склони да разделят ум/тяло или да предполагат наличието на душа. При това те предполагат наличието едва ли не на някаква субстанция от които ум или душата състоят. Лично аз прилагам усилие да разбера това, т.к. за мен душата е тялото ми или по-точно това е процес на тялото ми. Личното ми усещане за мен като субект винаги е била просто особеност на този процес. Не намирам проблеми с концепцията за дадени умствени процеси интерпретиращи други такива и т.н.т. И освен това смятам за т.нар съзнателни процеси просто за една частичка при това не независима от цялото. Може би това е навеяно от бихевиоризма на осемдесетте и неврологията. Но за мен концепциите за абсолютен субект си остават изключително интересни приказки, една изключителна илюзия които процесите в мозъка създават.

[Seeker]

Понякога говорейки за нещо опростяваме и генерализираме излишно. Това води до грешки. С риск за много грешки ще напиша следното:

Seeker - хумора е хубаво нещо, човек трябва да може да се посмее над себе си. Най-малкото така получава необходимата необвързаност. А необвързаността е необходима, за възможно най-обективното разбиране на обекта на разсъждения, нали? Способността да се дистанцираш и да видиш комичното, винаги е признак ако не за интелигентност то поне за отворена позиция към други мнения. Гъвкавостта да видиш други мнения спомага и е спомагала ако не за друго то за оцеляването.

Сугласен съм за хумора и аз много го уважавам. Имам предвид добронамерения хумор,а не сарказма. Хумора е най-доброто оръжие с/у нашето Его.
От друга страна не бих позволил на духовни инвалиди да се гевезят с имената на велики личности на нашето време. По този повод Христос бе казъл:
Не давайте бисерите на свинете, защото те не могат да ги оценят.

[yogimax]

За любовта писах преди не разбирам точно, това събирателно понятие, за кой какво означава. Но по принцип насърчава кооперирането м/у хората и размножаването, което е често добре.

Нямам нищо против тази любов, но не визирам нея
Любовта бива различни видове. Любов към децата си, към съпругата, към родителите си, към брат си, към приятелите си, към природата, към животните, към Бога. Визирам безусловната любов.

Та за щастието и  радостта...то дадени наркотични вещества го постигат. Та представете си един наркоман с достатъчно дрога до края на живота му. Здравият човек изпитва интуитивно отблъскване към подобен род щастие. Даже да успеем да подкрепим и оправдаем пребиваването на наркомана в вечно блажеснство с някаква система от вярвания то няма да ни стане по-любимо. Защо е това отблъскване? Ами еволюционно ако не сме го изпитвали досега да сме измряли като вид пиейки отвара от гъби. Оцелели са останалите, които не са приели предложението за вечно щастие.

Какво общо има това с насоката на разговора? Нямаме никакви допирни точки с тези методи за "щастие". Това не е щастие, а робство. Робство е да се откажеш от нещо, което не ти носи полза, но да се откажеш от него ти носи страдание. Там има пристрастеност.

За какво му е на здравият човек щастие и усещане за задоволство - това е част от нашата система за насърчаване и поощряване.

В нашата природа е да сме щастливи, затова всеки човек се стреми към щастие и удовлетворение, никой не иска да страда.

Всички ние имаме вродена склонност към страхове, паника, депресия, които се усилват от съвременният начин на живот. Знаейки тази своя склоност човек трябва да може съзнателно да и противостои и да я управлява според обективната си преценка. Методи за това има много и йога предоставя добър апарат.

Не, страхът не е наша природа. Новороденото не познава какво е страх, то прохождайки пада, става, и пак пада, без страх. Но когато майката започне да му говори: "Не прави това, ще се удариш, не ходи там ще паднеш..." и у детето започва да се формира привнесеното отвън чувство за страх.

Щастието и любовта спадат към тези нужди, но нека да им знаем мястото и опасностите от злоупотреба.

Тук сте много прав. Такъв тип събирания могат да създадат невидима емоционална нишка и така да се привържеш към групата и учението. Това не е нещо опасно, но поне аз съм осъзнат за тази нишка и няма проблеми Не съм стигнал дотам да тегля заеми, за да отида на някое събиране в чужбина. Всяко нещо с мярка.

[rtsvet]

Новородените се плашат лесно. Имал съм щастието да отглеждам бебета. Така че освен твърденията на невролози и психолози имам и лични наблюдения от 7 дена 24 часа наблюдение. Но е вярно че уплахата на новородените е различна, различна е и реакцията на страх.  С думите на майката, и опита от болката страха само придобива форма - Символична репрезентазия в думи.

Връзката между наркоманите и някои йоги е търсенето на блаженство и щастие. Особено когато търсенето е на всяка цена. Разбира се някои йоги далновидно отхвърлят примитивните методи за постигане на блаженство. Но дали по-изтънчените методи са принципно по-добри.

Но мисля, че основното в позицията ни е еднакво признаване нуждата от независима оценка и изучаване. Както и разбирането за мярка.

Написах постинга само защото срещнах често думата щастие и любов. Образно казано в ума ми светва червена аларма, когато се споменат по-често тези думи. Сещам се за планетата на "истинарите" от приключенията на Нуми и Ники 2, която съм чел като дете. Там едни типове нямаха никаква други занимания освен да изпитват блаженство и да се "сливат в хармония с природата" на една райска планета. Който е чел книгата (приказката) разбира за какво говоря.

---------
Въпроса за мен е интересен и затова ще продължа с опита си за дисекция.

Хубаво е да отбележа, че правя разлика между блаженство и щастие. Блаженство е усещане на удоволствие, нещо като изпитването след ядене на шоколад, ако го обичате. (Любов към шоколада спада ли в категорията на любовта? - но да не се отплесвам) Блаженството е краткотрайно усещане и е свързано с отделянето на опиоиди.

Щастието е нещо много по-дълготрайно и се свързва с общото състояние не човека и кръга му на общуване. Не е задължително човек да изпитва наслада, за да е щастлив. Свързано е с серотониновата система в мозъка.

Изследване на действието на двете емоции може да направи наблюдявайки действието на морфина и на екстази. Есктази повишава комуникативността на индивида и има опити за използването му в някои терапии. Абе ставате душата на компанията и "обичате" хората и хората ви обичат.

За блаженството и опиоидите искам да пиша по-ксъно.

[yogimax]

Разбира се някои йоги далновидно отхвърлят примитивните методи за постигане на блаженство.

Защо само някои? Поначало в йога заляга схващането за естественост. Тя не изпозва никакви външни стимуланти, затова и се избягват прекалено дразнещите и възбуждащи храни като силни подправки, черен чай, кафе, кока-кола. Аз лично не ги употребявам, а и школата е на същото мнение. За алкохол и наркотици е излишно изобщо да говорим. За мен блаженството не е някакъв вид емоционална възбуда като радостта например. Блаженството се свързва с безметежност. Последната пък не бива да се бърка с безразличие. Блаженството може да се укрепи в нашия живот, когато в действията си изхождаме от своята вътрешна природа, без емоции, без очаквания, без страстни желания. Тогава нищо не може да ни извади от центъра ни, и постигаме блаженство. То не е някаква еуфорична радост, а е просто сила на духа, установеност, да си кажеш "какво от това" и да останеш неуязвен, вместо да бъдеш нараняван постоянно от променящите се събития около теб. Това е много ценно. То може да дойде в резултат на знание и осъзнаване. В този смисъл блажонството е също дълготрайно. А удоволствието е нещо различно, в блаженството ти не изпитваш удоволствие, нито страдание. Удоволствието е нещо временно и краткотрайно.
Тази школа няма нищо общо с откъсващите се от света медитиращи йоги. Това време е отминало. Сега трябва да сме в света, тук сме по-полезни. А тези събирания са краткотрайни, с цел презареждане и връщане на центрираността, която неизбежно се губи в ежедневния живот с всичките му ангажименти. Не се поощрява изолирането от света, много от знанията тук подтикват към динамизъм и реализация в обществото. 

[rtsvet]

Поначало в йога заляга схващането за естественост. Тя не изпозва никакви външни стимуланти

И с изкуствените и с естествените причинители на блаженство трябва да се внимава. За мозъка е едно и също. Практически с естествените е по-трудно да се злоупотреби, но не е невъзможно. Някои хора търсят в йога бягство от реалността.

Не говоря за конкретна школа и не визирам конкретен човек още по-малко някой от форума. Говоря си по принцип Темата ми е просто интересна.

... с цел презареждане и връщане на центрираността, която неизбежно се губи в ежедневния живот с всичките му ангажименти.

Съгласен съм. Разбира се че трябва "презареждане". Нека то да се разбира мъдро и да се използва по предназначение. Тъкмо затова говорих, казвайки че ума е естествено склонен към тревожност и търсене на проблеми. Ние трябва съзнателно да го изкарваме от "зациклянията", които могат да доведат до невроза. Ние сме клонни да виждаме повече проблеми, затова трябва съзнателно да балансираме тази си склонност и да следим да не се превърне в хронична. Отново казвам - съгласен съм, но нека имаме мъдрост.

в блаженството ти не изпитваш удоволствие, нито страдание.

Опиоидите действат точно като блокират усещането за болка. Много от тях не предизвикват еуфория като емоция. Предизвикват безметежност. Еуфория предизвикват други нервомедиатори. Болката идва след това - когато рецепторите за болка "се събудят" тогава и най лекият допир до кожата се усеща като болка. Даже сигналите от рецепторите се положение на тялото се възприемат като болезнени. Това разсъждение е само като база за по-нататъшни разсъждения. Ние имаме нужда от опиоидите си в мозъка! Отново се изисква мъдрост.

Друга идея за размишление - в йога действията според йога даршана (ЙС 2.1) влиза тапас. Това често се разбира като аскеза. Човек трябва да се научи да действа въпреки неудобствата, а не само в търсене на удоволстие. Това разсъждение има връзка с основната функция на висшата нервна система - подтискането.

[Seeker]

Блаженството, безметежност, щастие...
Аз бих нарекъл това състояние УДОВОЛЕТВОРЕНИЕ. Това е много неутрална и балансирана дума.
Когато жадния е утолил жажадата и  търсещия е намерил,това което остава е УДОВОЛЕТВОРЕНИЕ.

[Seeker]

Мозъка има нужда от щастие за да функционира добре. Т.е. оцеляват успяващите и имащите шансове да оцелеят. Във всеки случай неврохимично дова има благотворно влияние в/у нервната тъкан. Рецепторите и механизмите за щастие и радост са умишлено малко в човешката нервна система. Ако сравните колко надежна и сложна е системата ни за болка, агресия и страх. Радостта е нещо оскъдно ... Човешкият мозък е еволюирал търсейки проблеми, питайки се "от къде може да дойде следващата опасност?"

Относно мозъка струва ми, че е му се обръща много голямо внимание. Ние сме създадени така, че сърцето има приоритет пред мозъка. Ако мозъка спре сърцето продължава да работи, но ако сърцето спре всичко спира. Това е така защото нашия Дух се намира в сърцето.

[Брахман]

Ако мозъка спре сърцето продължава да работи, но ако сърцето спре всичко спира. Това е така защото нашия Дух се намира в сърцето.

Леле каква логика? Шибендовска бих казал, ама принадлежи на Нирмала!

Ами ако сърцето е изкуствено? Тогава духът къде отива? Има вече доста случаи когато  хора живеят с изкуствено сърце!

Ами ако се смени сърцето? Ако се вземе сърце от друг човек? Тогава чий дух ще живее в тялото?

Аз бих казал, че духът се намира в мозъка, защото ако се смени мозъка (това още не са го направили учените но за в бъдеще защо не!) тогава се сменя духът - хихиихии. Ако се смени сърцето тогава духът си остава същият. Така че духът живее в мозъка.

В сърцето няма нищо. Сърцето само служи на мозъка. Бие по бързо когато човек е развълнуван, когато нещо го тревожи. И бие по бавно когато е спокоен. Но това е резултат от жлезите с вътрешна секреция. Следователно духът по скоро живее в жлезите с вътрешна секреция от  колкото в сърцето. Старите йоги не са били много големи специалисти по анатомия  Но те са от старите времена простено им е. Но да живееш в 21 век и да говориш подобни глупости... хммм хайде да не употребявам епитети

Хей човек ти в кой век живееш? Съзнанието е свойство на високо организирана материя под формата на мозък и субективно отражение на обективната действителност!

[Imago]

Не е съвсем така, нашият ум (манас) се намира в сърцето, а духът е някъде по-нагоре от врата.

Макар че първият индийски материалист Уддалака поучава сина си Шветакету - "Атман, сине мой, има размера на синапено семе и се намира в сърцето."

Йога-даршана разяснява тази мистерия, като казва, че Атман не може да бъде в тялото, в сърцето, т.е. в ума, разположен в сърцето, се намира само отражението на Атман, което ние поради своята наивност разглеждаме като Автентичния Аз.