Грахитри, Грахана и рефлексии от Веда и Античността

[Plotin]

ГРАХИТРИ, ГРАХАНА И РЕФЛЕКСИИ ОТ ВЕДА И АНТИЧНОСТТА

Откъс от книгата “Йога Философия и практика” , Н. Петров


Субект на познанието в Санкхя и Йога е “Азa”. Когато един човек каже: “Аз съм дърводелец”, то използуваното в случая “Аз” е тъждествено на отличаващата го професия, но това не е неговото истинско “Аз”. Тялото, възприятията, чувствата и разумът също не са “Аза”. Те са негови  инструменти. За разлика от античната философия на Платон, Аристотел и Плотин, и обективния идеализъм от новото време на Хегел и Шелинг, в Санкхя мисълта не е самостоятелна същност. Тя се приема като продукт на разума, а разума като инструмент на “Аза”.
Крайната цел на познанието в Йога е освобождението на индивида от Самсара, от страданията и кармичната зависимост. Това се постига чрез изучаване на проявленията на “Егото”, връзката му с Природата и установяването на контрол върху него.
Според Санкхя сътворението на света се осъществява по следния космически сценарии:
В момента на Великото Начало (Mahat), една част от Пуруша се съединява с Пракрити, като загубва своята  свобода и идентичност на чист разум и се изявява като Пуруша-Атман. В резултат на това съединяване на противоположности се нарушава космическото равновесие и се освобождава огромна енергия, която превръща Пракрити в огнен хаос.
Съгласно Ригведа  (Rigveda): “Законите (Rita) и Природата (Bhava) се родиха от възпламенилата се топлина (Tapas). Така се роди нощта. Така се роди неспокойният океан. От океана се роди времето (годината) състоящо се от дни и нощи, господар на всичко живо. Сътвориха се последователно Слънцето, Луната, Деня, Нощта и Земята, и въздушното пространство; след това светлината”. В тази ведически текст се съдържат няколко велики прозрения, които не се отричат от Санкхя:

Първото е, че самото Сътворение се предшествува от  възникването на Закони, на ред, по който се развива Природата.  Подобно и античните гърци приемали космоса като съвършено, закономерно и подредено творение. Те вярвали, че Природата и човешкото общество следват определени закони. Според Хераклит те са Логоса (λόγοζ) - “ефирно тяло, семето за зараждането на космоса и реда в установения кръговрат” . Същата идея намираме и в християнското учение: “В началото беше Логоса  (Словото, Бога Слово, Божия син)”, “Всичко стана чрез Него и без Него нищо не стана” (Йоан 1.1-3) . 

Второто е, че освен закон, Rita означава и истина. Тя обаче не може да се роди в самото начало на сътворението, защото истината се нуждае освен от реалност и от разум (Manas), който да я прозре, а също и от едно свободно съзнание, което да я възприеме без да я изкриви. Според Хераклит истината е знание за Логоса, а неистината е нашето заблуждение. В библейския смисъл, истината е способността на съзнанието да различи доброто от злото и вярното от невярното. Единственото чисто и свободно съзнание в момента на Сътворението на света е  “Пуруша-Брахман”, онази част от множеството индивидуални Пуруши, която при Сътворението е запазила изначалната си свобода. До Сътворението, истината е кухо понятие, поради отсъствието на реалност. “Тогава не е имало нито нещо съществуващо (Sat), нито нещо несъществуващо (Asat)...” .       “Наблюдавайки” Пракрити в нейното начално, огнено състояние и в нейното развитие, Пуруша-Брахман осъзнава как в нея се създава хармония и ред, как постепенно  безредието и хаоса отстъпват, как постепенно се оформя разум и истина. За него Пракрити е огледало, в което той вижда себе си, но вече не като абстрактен идеал, а като своето отражение в света на материята, като истина за едно реално материално развитие.
Най-висшето творение, от връзката на Пракрити с Пуруша, е Разума. От една страна той е свързан с Пуруша-Брахман, като идеална логика, а от друга с Пракрити, като материална реалност и развитие. Това го поставя в положението на слуга на двама господари. С появата на Разума се ражда и различието – доброто и злото, истинното и неистинното. Той може да бъде използуван както за добро, така и за зло, както за освобождение на индивидуалния дух (Пуруша-Атман) от Пракрити, така и за обвързването му с още по-здрави вериги. Колкото и обвързан да е разумът в тази си изначална дуалност, единствено и само той в света на Пракрити, може да различи истината за материалното развитие, и единствено само той може да прозре, че в развитието на материята се съдържа изначално вложен абсолютен идеал.
Същата идея за връзката между разума и истината се изказва и в християнско-юдейската схема за сътворението на света. В Битие 3.22, след като Адам изяжда ябълка от дървото на познанието ”Господ Бог каза: Ето, Човекът стана като един от Нас да познава доброто и злото”. Това е един забележителен момент в развитието на космоса, ознаменуващ появата на човешкия разум, поставен наравно с Бога, една нова брънка в космическата верига на времето, в която връзката между причината и следствието, вече се определя не само от еднозначните природни закономерности, но и от човешкия разум, от човешкия избор и воля. Това е моментът, в който човекът се самоосъзнава като нещо отличаващо се от природата. Този акт на отделянето на homo sapience, се изразява символично в Битие 3.23 с изгонването на Адам от Едемската градина (Библейският рай). Там, природният човек е живял по божията благосклонност, без отговорности, освободен от терора на противоположностите, но също така и без самосъзнание, без правото на избор, без свободна воля и без свобода изобщо. С изгонването на човека от рая се пораждат отговорността и свободата, онзи дискомфорт, който произтича от  необходимостта да се вземат решения. 

Третото е раждането на Времето. Според Хераклит то е тъждествено с огъня, който подържа развитието.

Четвъртото е развитието на Природата. Според Ригведа то се осъществява по сценарий твърде близък до представите на съвременната физика, а именно, че с гигантски взрив започва структуриране на Природата, при което от изначалното огнено кълбо се оформят галактични, звездни и планетарни системи, включително и слънчевата система със Слънцето, Земята и Луната. Появяват се различни форми на материята: земя, вода, огън, въздух, етер. Още в Ригведа, се излага идеята, че вселената и нейните проявления, включително и живите същества са съставени от пет елемента – земя (твърдо състояние на материята), вода (течно състояние), огън (състояние на преход освобождаващ латентна енергия), въздух (газообразно състояние) и етер (полево състояние).
Подобно на Ригведа и според Хераклит огънят е първичен природен принцип (процес). Към този принцип той прибавя още два. Единият се нарича “Път нагоре” (όδόζ άνω) и води към единение, към сливане в едно. Това е пътя на “на дружбата и хармонията”. Вторият е “Път надолу" (όδόζ χάτω) и води към раздвоението, противопоставянето и разрушението. Това е пътя “на враждата, на омразата, на спора”. “Пътят надолу” превръща огъня във вода, а водата в земя. В “Пътя нагоре” водата се изпарява, достига слънчевата сфера и изгаря“, при което се раждат въздухът, етерът, планетите и звездите. Хераклит приема, че огънят не е стихия, а творяща, раждаща субстанция, през която се осъществява преходът между низшето и висшето, между небето и земята, между битието и небитието. Когато той се разгаря резултатът е чистота и единство, а когато той угасва резултатът е натрупване на противоречия и раздвояване. Така според Хераклит развитието на Природата се ръководи от три фундаментални принципа, които определят вертикалната слоеста структура на космоса. Най-ниско е разположена Земята, следвана от водата, огъня и въздуха. В Ригведа схемата е с пет елемента. Над въздуха древните индийци поставят – етера (празнотата, полето), най-финото проявление на материята.
Според Йога тази слоеста подредба на космоса се повтаря и в човешкото тяло. В него фините виталните центрове (чакри),  чрез които йогинът контролира телесните и психическите си функции, са подредени в същия ред:
Земя. В областта между ануса и гениталиите се намира чакрата Муладхара (Muladhara Chakra) със символен елемент Земя. При мантра медитация този елемент се сублимира в  мантрата Lang, (Lam). В Лая Йога при гласно произнасане на мантрите, те завършват със зука  “м”, а при негласно с “нг” (виж коментара към сутра І. 27.
Вода. Малко над гениталната област е чакрата Свадхищхана (Swadhishthana) със символен елемент вода. При мантра медитация този елемент се сублимира в мантрата Wang (Wam).
Огън. В областта на пъпа е чакрата Манипура (Manipura) със символен елемент огън. При мантра медитация този елемент се сублимира в мантрата Rang (Ram).
Въздух. На височината на сърцето, в областта на гръбначния стълб, се намира чакрата Анахата (Anahata) със символен елемент Въздух. При мантара медитация този елемент се сублимира в мантрата Yang (Yam).
Етер. На височината на шията, в областта на гръбначния стълб, се намира чакрата Вишудха (Wishuddha) със символен елемент Етер. При мантра медитация този елемент се сублимира в мантрата Hang (Ham).
Слоестата структура на универсума и човека води началото си от пантеона на Веда, в който всеки от боговете има собствено поле на отговорност и действие. Сред тях са боговете на слънцето Суриа (Surya), Луната и божествената напитка Сома (Sома), зората Уша (Usha), на деня и светлината Митра (Mitra), на водата, нощта и равновесието Варуна (Varuna), богът на ураганите и огнената стихия Рудра (Rudra), богът на вятъра Вайо (Wayu), предводителят на всички богове Индра (Indra), богът на жертвения огън Агни (Agni) и др. В тази поредица присъствуват едновременно два бога на огъня. Единият е Рудра, богът на разрушителния огън, а другият е Агни, богът на жертвения огън, приятел на хората и техен застъпник пред останалите богове. Връзката с Агни и другите богове се осъществява с помощта на описаните в Яджурведа  (Yajurveda) ритуални жертвени формули и действия, тържествени химни, магически заклинания.
От гледна точка на познанието, ритуалната практика през ведическия период олицетворява един своеобразен космически модел. Според него всяка една от петте природни субстанции: земя, вода, огън, въздух, етер е еманация на  пораждащият я принцип – божеството, което я владее. Капризите на божествата се изразяват в катастрофални бедствия – спиране на времето, бури, наводнения, вулканични изригвания, светкавици, суши и др. Най-сигурното средство за да се спечели милостта на божествата е почитането, възхваляването, употребата на магически “формули” и пренасяне на жертви. Когато боговете са изключително разгневени, нещо което се изразява в катастрофални природни бедствия или болести, за да се възстанови реда в природата се принасят дори и човешки жертви. Жертвеният огън се отъждествява със самото жертвоприношение. Добре контролираният жертвен огън води до единство с отвъдното, до благополучие и спокойствие. Слабият, угасващ или прекалено силният жертвен огън водят до конфликт с отвъдното, до натрупване на противоречия. Спазването на ритуала е от фатална значимост, поради което той се изпълнява едновременно от няколко жреци, като ролята на единия от тях е да контролира останалите. Колкото и примитивна да e концепцията за необходимостта от жертвоприношения, това е първият осъзнат модел за осмисляне на универсума с помощта на причината и следствието, както и първата форма на възникване на колективно съзнание, основаваща се не върху табута, а върху принципи. Във всички следващи философски системи, включително и в Йога, идеята за само-жертвоприношението, играе определена роля. За да постигне своята свобода и сливане с Пуруша-Брахман, йогинът е длъжен да самопожертвува своето “Его”, да се отрече от спонтанността на телесните, чувствените и дори мисловните прояви. Йогинът медитира върху образа на бога на огъня - Рудра за да изгори онази част от себе си , която той не възприема като свое истинско “Аз”. При медитация върху Кундалини, в тялото му се освобождава силна топлина. Йогинът усеща изгарящ и пречистващ огън в местата през които преминава събудилата се змия. Това е енергията, която се освобождава от съединението на Шива и Шакти, която йогинът контролира и превръща в психо-ментална форма. В някои тантрически култове на мистично сексуално съединение, посветената партньорка Йони се приема за жертвен огън в който жертвата - йогинът, трябва да изгори за да се прероди духовно. Това е повторение на Сътворението на света, при което Пуруша осеменява Пракрити, превръщайки я в огнено кълбо (Tapas). В процеса на символичното изгаряне, йогинът се освобождава от ненужното.
Приемайки боговете в техните пет сфери на влияние, като метафорични персонификации на  обективно съществуващи природни закономерности, Санкхя въвежда пет невидими природни енергии (сили), наречени пет фини елемента – Танматра (Tanmatra). Те са идеалната първопричина за възникването на петте груби елемента – земя, вода, огън, въздух и етер. Както в природата, така и в човекът всичко е изградено от тези фини и груби елементи.
Тъй като според Санкхя (І.1, принцип ІІІ) Човекът и космосът са копия един на друг, в развитието си човекът следва космоса. Според Aitareyaranyaka , първоначално Атман се съдържа в природните форми: “...земята, вятърът, въздухът, небесните тела....”. В тези най-ранни форми на проявления на Природата, той е размит в природния субстрат, неосъзнат и пасивен. Той е толкова “Аз”, колкото и семето е растение. По нататък в същото произведение се казва: “Съществуват растения, дървета и животни и Атманът се разпознава все повече (в тях). В растенията и дърветата има сок, в животните има усещания. Атманът при животните стига до по-голяма чистота, тъй като и при тях също има сок, а в растенията няма мисъл. Атманът става още по-чист в човека. Защото човека още повече е надарен с разум”.
С появата на животните, Атман се само-обособява, като сетивност и чувственост, но продължава да е неосъзнат като разум и дух. На този етап  бъдещото “Его” се проявява в сетивност и чувственост. Неговата активност се изразява латентно, в действия свързани с инстинктивното поведение. С появата на Разума, чрез Homo sapience, “Егото” се  самоосъзнава. То започва да използува Разума като инструмент, но не се отъждествява с него и намира своята истинска същност в емоциите и чувствата. С развитието на Разума, индивидуалният дух Пуруша-Атман постепенно се самоосъзнава като “Аз”, като дух, който се отрича напълно от “Егото”. За осъществяването на този преход обаче, само разумът не е достатъчен. Необходими са и интуитивни прозрения, чрез които съзнанието да се самоопредели. Според Хегел, човекът е Дух само дотолкова, доколкото го е разпознал в себе си. Човекът, който не е разпознал Духа в себе си е в плен на собственото си “Его”. Духът съществува във всеки един, независимо от това дали го осъзнава или не. Дори привързан с тройна верига към Материята, той във всеки миг може да се “събуди" и освободи от нея. Това би могло да се случи като просветление, вследствие на екстремно човешко изпитание или като резултат от дълго и упорито търсене. Надписът “Опознай себе си” върху храма на Аполон в Делфи може да се разглежда като подтик към човека да се стреми да открие и да опознае “съвършената си вътрешна природа”, духа в себе си.
В “Йога сутри” на Патанджали “Азът” се реализира, чрез свободата и истината. Пътят към тях минава през изучаването и осмислянето на следните 25 принципа:
1.Пракрити – пасивната първопричина на всичко.
2.Пуруша – осеменяваща духовна космическа сила. 
3.Разумът – най-висшето творение от връзката на Пуруша с Пракрити.
4.Произтичащото от Разума “Его” (Ahankara). 
5-9.Произтичащите от “Егото” пет фини елемента – същности (Tanmatra).
10-14.Породилите се от петте фини елемента, пет груби елемента: земя, вода, огън, въздух и етер.
15-25.Породилите се от “Егото” органи:
- на сетивата – очи, уши, нос, кожа, език;
- на действието – гласов орган, ръце, крака, седалище и полов орган;
- на вътрешно-телесната сетивност.

Според Диоген Лаерций  и Платон, подобно на Санкхя приема, че светът е дуалистичен. В неговата космологична схема, космосът е резултат от смесването на двете  независими космически начала – Разума  (бог) и материята.“Съществуващата в състояние на хаос материя била събрана на едно място от бог, защото решил, че хармонията е по-добра от безредието. И от това смесване произтичат четирите елемента-огън, вода, въздух и земя, от които се ражда космосът и неговото разнообразие”. “Крайната цел в развитието на космоса е да се уподоби разума (бога)”. С тази идея, Платон заема позиция много близка до тази на Веда и Санкхия, а именно, че в процеса на развитието на Природата, Духът се изявява все повече и повече. Той се изявява най-добре в съвършенството на човека. Според Платон, подобно на човека и космоса е одухотворен. Той е сферичен, защото това е най-съвършената форма. В човешкото тяло съществуват три идеални (фини) центъра на душата: в главата е съзнаващата душа, в сърцето е емоционалната душа и  в областта около пъпа и черния дроб е желаещата душа. Платон вярва, “...душата е вечна и последователно се облича в много тела”. “Започвайки от центъра на тялото тя го обвива от всички страни .... Разделена е с помощта на хармонични деления и образува два свързани кръга - вътрешният, който също е разделен на шест и прави общо седем кръга.. [Душата] е съставена от елементи...Външният кръг е на единството, а вътрешният на различията. Мненията са свързани с движение по кръга на различието, а знанията по кръга на единството”.
Според Диоген Лаерций, с думата бог Платон означава Ума и Причината. Той не е господар на вселената, на “всичкото”, както е в християнството, а е само единият от двата изначални космически принципа. Другият принцип – материята не се създава от бог. Тя съществува сама по себе си още преди сътворението на света в своето изначално хаотично и безформено състояние. Представата на Платон за Бог е близка до представата за Пуруша в Санкхя.
 
  Rigvedasanghita Х,190.
  Stephanus, Poesis philosophica (G.W.F. Hegel, Vorlesngen Uber die Geshichte der Philosophie, Erster Band, D.Heraklides); също и в
 H. Diels, W. Kranz, Die Fragmente der Vorsokratiker, Bd, Berlin, 1934.
  Rigvedasanghita Х,129.
  Aitareyaranyaka II, 3.
  Diogenis Laertii, De Clarorum Philosophorum Vitis.
  В най-стария древногръцки ръкопис на “Йоан” в 1.1 се използува думата Логос, едно от значенията на която е и слово. В последващите преводи вместо Логос се използува думата Слово, която е много по-близка до колективното народно съзнание. В християнското учение думите Логос, Божието Слово, Словото и Бог Слово са синоними.
  Яджурведа е третия сборник от Веда
 
 

[Seeker]

Според Хераклит те са Логоса (λόγοζ) - “ефирно тяло, семето за зараждането на космоса и реда в установения кръговрат” . Същата идея намираме и в християнското учение: “В началото беше Логоса  (Словото, Бога Слово, Божия син)”, “Всичко стана чрез Него и без Него нищо не стана” (Йоан 1.1-3)

Словото беше ОМ нали? Или т.н. Амин.

Вода. Малко над гениталната област е чакрата Свадхищхана (Swadhishthana) със символен елемент вода.

Бих изпозвал елемент Огън за Свадхистана чакра, а водата бих оставил за Набхи чакра и пространството около нея-Войд/Бхавасагара-Океана на илюзиите/
Интересното, е че Свадхистана чакра се движи около Набхи чакра по периферията на Воида. 

[Plotin]

І. Според Svami Devananda мантрата “ОМ” е използувана още преди повече от 5 000 г. от шумерските жреци, а  с миграцията на арийските племена от Евразия на изток, тя е пренесена в древна Индия заедно с техните ритуали и митологични схеми.
В текст записан върху шумерска глинени плочка се споменава за идол наричан “ОМен” (Omen). В древен Египет, култът към въздуха, вятъра и невидимото движение се персонифицира с древното божество АМОН ( Оmен, Amon, Аmеn, Аmin, Аmoun, Аmmon). Словото Амин (Omen, Amen) се среща в Царете ІІІ.1.36 като фонема предхождаща израза “така да повели господ Бог..” Някои изследователи приемат, че в юдейството тя е заимствана от египетския пантеон, където освен име на бог означава и “дъх който дава живот".

ІІ.
Както във Вайдика, така и в Тантрика и Пураника чакрата  Свадхистана се свързва с елемента вода. Фината концентрация в чакрата е върху образа на древния бога (на водата) Варуна и неговата съпруга Ракини. Главната мантра на чакрата Wang (Wam) се свързва с името му.

Чакрата на елемента Огън, според същите източници е Манипура (Набхи чакра ). Фината концентрация в чакрата е върху образа на древния бог на огъня Рудра и неговата съпруга Лакини.  Главната мантра Ранг (Рам) се свързва с името му.

[Imago]

Аз бих свързал разума с буддхи, а не толкова с манас, който е по-скоро разсъдък, ако следваме Хегеловото разграничение между разсъдък и разум. Защото, от гледна точка на Санкхя-Йога, манас в края на краищата е сетиво, което еволюира от саттвичните модификации на буддхи (интелекта-разум).

[Plotin]

В смисъла на прецизността, вие сте абсолютно прав. Причината все пак да предпочета понятиета манас пред буддхи, в едно кратко и популярно изложение е, че несъмнено първата крачка, при формирането на отличаващия се "Аз" в развитието на "природния" интелект е "истината за неговата сетивна увереност".   

[Imago]

Интересна тема, която ни връща отново към дискусията за природата и функциите на буддхи, манас и аханкара.

[Plotin]

Още една гледна точка

“И така от тамастичната си част аханхара създава танматрите, а от сатвичната си част – манас.Само тук, в учението Санкхя  в сътворението, се описва началото на разделянето на субекта от обекта. Принципът за обособяване на индивида- аханкара (отделящия се “аз”) създава потенция за обособяване на предмета (обекта), за появата на “особенност”, за свойство, за отличимост от обкръжението.
От друга страна същият “личностен принцип”- аханкара създава условия за паруша да отличава обособените предмети (vicessha). За да може такъв процес обективно да се осъществи, е необходимо възникването на една нова същност, която да реализира принципа на рефлексията; тази същност е манас.”

                                                          Борис Смирнов
                                                         откъс от   "Побоище палицами", Ашхабад, 1981, стр.172   

[Imago]

Точно така. За да го направим още по-лесно, нека си представим, че буддхи е контейнерът на всичката карма на света, а Аханкара* е този, който взема една част от вселенската карма и я прикрепя към Пуруша, създавайки илюзията, че Азът (Атман, Пуруша) е отговорен за състоянието, в което се намира Егото (Аханкара).
_____________
*  Eго-производителят, букв. правачът на Аза (Ego) като първо лице ед. число, за разлика от Атман, който е самобитието на съзнателността, чистото самосъзнание, изпразнено от всякаква обектна референтност, Свръх-Азът.

[rtsvet]

Забележката е от латерално значение за дискусията, но все пак да си кажа:

Както във Вайдика, така и в Тантрика и Пураника чакрата  Свадхистана се свързва с елемента вода. Фината концентрация в чакрата е върху образа на древния бога (на водата) Варуна и неговата съпруга Ракини. Главната мантра на чакрата Wang (Wam) се свързва с името му.
Чакрата на елемента Огън, според същите източници е Манипура (Набхи чакра ). Фината концентрация в чакрата е върху образа на древния бог на огъня Рудра и неговата съпруга Лакини.  Главната мантра Ранг (Рам) се свързва с името му.

Лесно е да се вземе от Госвами едно описание което пасва. Всъщност така казва и известната сега на запад система от 6+1 чакри популяризирана от А. Авалон в "Serpent Power". Последният пък ги е превел от 2 късни произведения: "Шатчакра нирупана" и "Падука Панчака".

Това над което трябва да се замислите е: "А дали е така? и дали е било така винаги? Какво казват някои други по-стари текстове? Ако има различие какво стои зад това и каква е логиката на развитие?" Примерно можете да почнете от добре достъпен текст на Герандха самхита 3.72 където се цитира друго божество.

Ето линк за историята и развитието на чакровите системи.
http://www.yoga.eurasia.bg/forum/index.php/topic,932.0.html

Освен това не съм много съгласен с използванто на понятието Тантрика. Това предполага определена система. Ако под това се има предвид сума от всички "тантристки течения", то понятието е твърде общо за да има конкретен смисъл на  определена система. Бих ви попитал как бихте определили едно течение като тантрическо? Странно за мен е използването и на понятие  "Пураника", която била описвала чакри!

[rtsvet]

Мислейки си за ахамкара, ми е интересно да попитам дискутиращите, как по-точно разбират този принцип с оглед на практическите му прояви.

Ето едни разсеяни мисли, които ми идват в главата:
 Основна задача на имунната ни система е да разграничава "аз" от "не-аз". Т.е. изглежда разбиране за това какво е "АЗ" седи кодирано в всеки един протеин в/у клетъчна мембрана или намиращ се в нещото, което обичаме да наричаме "Аз". Под ахамкара имаме ли предвид абстракция включваща и тази функция или си представяте нещо чисто ментално?
 Ако е нещо чисто ментално, то каква е роля отделяме на съзнанието в тази функция? Интуитивното понятие за "Аз" като дефинирано за границите на тялото ни е не-съзнателна функция.
Ако лишим ахамкара от тези функции, то какво остава? А коя инстанция ще натоварите с изпълнение на по-горните функции?

Или приемате че няма противоречие? Т.е. функцията включва всичко даже на телесно ниво.

А имат ли животните ахамкара принцип? Или древните философи и 'абер са си нямали за тази проблематика