Раджа-Йога на Вивекананда

[Imago]

Започваме публикация на нашето издание на Йога-сутра от 1991 г.

Раджа-Йога, т.е. Йога-сутра с коментарите на Вивекананда.

Текстът е публикуван без форматиране и диакритични знаци, от първата редакция на превода. Сутрите са преведени от санскрит и понякога са разминават с английския превод на Вивекананда. Окончателният превод е даден в Йога-даршана. Тези, които разполагат с двете издания, или поне с Йога-даршана, могат да направят съответните сравнения.

И така, Самадхи-пада
http://yoga.eurasia.bg/content/view/6/1/

[Imago]

Вивекананда казва:

Читта се проявява в следните форми: разхвърляност, помраченост, събраност, еднонасоченост и концентрираност. Разхвърляността е форма на активност. Тенденцията тук е да се проявява под формата на удоволствие или страдание. Помраченото съзнание е това, което е склонно към увреждания. Коментаторът казва, че третата форма е свойствена за Девите (боговете), а първата и втората - за демоните. Съсредоточаващата се форма е тази, която се бори със самата себе си. Еднонасоченото съзнание е това, което се опитва да се концентрира, а концентрираното е това, което ни довежда до медитация (самадхи).

Доста подвеждащи и неясни определения. Първото и второто състояние са правилно определени, но третото е разсеяност, а не съсредоточаващо се, докато петото е потиснато, а не концентрирано, защото такива, концентрирани, са третото и четвъртото състояние, с тази разлика че при третото състояние имаме временни отклонения на вниманието от обекта на медитация, поради което това състояние на съзнанието се нарича разсеяно. Трябва освен всичко друго да се помни, че разсеяността тук е модус на съзнанието по време на свръхестественото възприятие, отбелязвано като йогаджа-пратякша, т.е. по време на самадхи, а не просто в будно състояние на сетивата. Тоест тук става дума не за разсейване на сетивата, а за отклоняване на самадхина от фиксирания обект на медитация, който има формата на мнемична когниция (смрити-бхавана).