Йога-сутра, Самадхи-пада 2

[rtsvet]

योगश्‍चित्तवृत्तिनिरोधः।।१.२।।
yōgaścittavr̥ttinirōdhaḥ..1.2..

भाष्‍य

।।१.२।। सर्वशब्‍दाग्रहणात्‍संप्रज्ञातोऽपि योग इत्‍याख्‍यायते। चित्तं हि प्रख्‍याप्रवृत्तिस्‍थितिशीलत्‍वात् त्रिगुणम्।

प्रख्‍यारूपं हि चित्तसत्त्वं रजस्‍तमोभ्‍यां संसृष्‍टमैश्‍वर्यविषयप्रियं भवति। तदेव तमसाऽनुविद्धमधर्माज्ञानावैराग्‍यानैश्‍वर्योपगं भवति। तदेव प्रक्षीणमोहावरणं सर्वतः प्रद्योतमानमनुविद्धरजोमात्रया धर्मज्ञानवैराग्‍यैश्‍वर्योपगं भवति।

तदेव रजोलेशमलापेतं स्‍वरूपप्रतिष्‍ठं सत्त्वपुरुषान्‍यताख्‍यातिमात्रं धर्ममेघध्‍यानोपगं भवति। तत्‍परं प्रसंख्‍यानमित्‍याचक्षते ध्‍यायिनः। चितिशक्तिपरिणामिन्‍यप्रतिसंक्रमा दर्शितविषया शुद्धा चानन्‍ता च सत्त्वगुणात्‍मिका चेयमतो विपरीता विवेकख्‍यातिरिति। अतस्‍तस्‍यां विरक्तं चित्तं तामपि ख्‍यातिं निरुणद्धि। तदवस्‍थं संस्‍कारोपगं भवति। स निर्बीजः समाधिः। न तत्र किंचित्‍संप्रज्ञायत इत्‍यसंप्रज्ञातः। द्विविधः स योगश्‍चित्तवृत्तिनिरोध इति।

तदवस्‍थे चेतसि विषयाभावाद् बुद्धिबोधात्‍मा पुरुषः किंस्‍वभाव इति –


bhāṣya

..1.2.. sarvaśabdāgrahaṇātsamprajñātō̕pi yōga ityākhyāyatē. cittaṁ hi prakhyāpravr̥ttisthitiśīlatvāt triguṇam.

prakhyārūpaṁ hi cittasattvaṁ rajastamōbhyāṁ sansr̥ṣṭamaiśvaryaviṣayapriyaṁ bhavati. tadēva tamasā̕nuvid'dhamadharmājñānāvairāgyānaiśvaryōpagaṁ bhavati. tadēva prakṣīṇamōhāvaraṇaṁ sarvataḥ pradyōtamānamanuvid'dharajōmātrayā dharmajñānavairāgyaiśvaryōpagaṁ bhavati.

tadēva rajōlēśamalāpētaṁ svarūpapratiṣṭhaṁ sattvapuruṣānyatākhyātimātraṁ dharmamēghadhyānōpagaṁ bhavati. tatparaṁ prasaṅkhyānamityācakṣatē dhyāyinaḥ. citiśaktipariṇāminyapratisaṅkramā darśitaviṣayā śud'dhā cānantā ca sattvaguṇātmikā cēyamatō viparītā vivēkakhyātiriti. atastasyāṁ viraktaṁ cittaṁ tāmapi khyātiṁ niruṇad'dhi. tadavasthaṁ sanskārōpagaṁ bhavati. sa nirbījaḥ samādhiḥ. na tatra kin̄citsamprajñāyata ityasamprajñātaḥ. dvividhaḥ sa yōgaścittavr̥ttinirōdha iti.

tadavasthē cētasi viṣayābhāvād bud'dhibōdhātmā puruṣaḥ kinsvabhāva iti –



भोजवृत्ति

।।१.२।। चित्तस्‍य निर्मलसत्त्वपरिणामरूपस्‍य या वृत्तयोऽङ्गाङ्गिभावपरिणामरूपास्‍तासां निरोधो बहिर्मुखतया परिणतिविच्‍छेदादन्‍तर्मुखतया प्रतिलोमपरिणामेन स्‍वकारणे लयो योग इत्‍याख्‍यायते। स च निरोधः सर्वासां चित्तभूमीनां सर्वप्राणिनां धर्मः कदाचित् कस्‍याञ्चित् बुद्धिभूमावाविर्भवति। ताश्‍च क्षिप्‍तं मूढं विक्षिप्‍तमेकाग्रं निरुद्धमिति चित्तस्‍य भूमयश्‍चित्तस्‍यावस्‍थाविशेषाः। तत्र क्षिप्‍तं रजस उद्रेकादस्‍थिरं बहिर्मुखतया सुखदुःखादिविषयेषु विकल्‍पितेषु व्‍यवहितेषु संनिहितेषु वा रजसा प्रेरितं। तच्‍च सदैव दैत्‍यदानववादीनाम्। मूढं तमस उद्रेकाकृत्‍याकृत्‍य विभागमन्‍तरेण क्रोधादिभिः विरुद्धकृत्‍येष्‍वेव नियमितं, तच्‍च सदैव रक्षः पिशाचादीनाम्। विक्षिप्‍तं तु सत्त्वोद्रेकाद्वैशिष्‍टयेन परिहृत्‍य दुःखसाधनं सुखसाधनेष्‍वेव शब्‍दादिषु प्रवृत्तं, तच्‍च सदैव देवानाम्। एतदुक्तं भवति -- रजसा प्रवृत्तिरूपं, तमसा परापकारनियतं, सत्त्वेन सुखमयं चित्तं भवति। एतास्‍तिस्रश्‍चित्तावस्‍थाः समाधावनुपयोगिन्‍यः। एकाग्रनिरुद्धरूपे द्वे च सत्त्वोत्‍कर्षाद्यथोत्तरमवस्‍थितत्‍वात् समाधावुपयोगं भजेते। सत्त्वादिक्रमव्‍युत्‍क्रमे तु अयमभिप्रायः -- द्वयोरपि रजस्‍तमसोरत्‍यन्‍तहेयत्‍वेऽप्‍येतदर्थं रजसः प्रथममुपादानं, यावन्न प्रवृत्तिर्दर्शिता तावन्निवृत्तिर्नं शक्‍यते दर्शयितुमिति द्वयोव्‍र्यत्‍ययेन प्रदर्शनम्। सत्त्वस्‍य त्‍वेतदर्थं पश्‍चात्‍प्रदर्शनं यत्तस्‍योत्‍कर्षेणोत्तरे द्वे भूमी योगोपयोगिन्‍याविति। अनयोर्द्वयोरेकाग्रनिरुद्धयोर्भूम्‍योर्यश्‍चित्तस्‍यैकाग्रतारूपः परिणामः स योग इत्‍युक्तं भवति। एकाग्रे बहिर्वृत्तिनिरोधः। निरुद्धे च सर्वावृत्तीनां संस्‍काराणां च प्रविलय इत्‍यनयोरेव भूम्‍योर्योगस्‍य सम्‍भवः।

इदानीं सूत्रकारश्‍चित्तवृत्तिनिरोधपदानि व्‍याख्‍यातुकामः प्रथमं चित्तपदं व्‍याचष्‍टे –

bhōjavr̥tti

..1.2.. cittasya nirmalasattvapariṇāmarūpasya yā vr̥ttayō̕ṅgāṅgibhāvapariṇāmarūpāstāsāṁ nirōdhō bahirmukhatayā pariṇativicchēdādantarmukhatayā pratilōmapariṇāmēna svakāraṇē layō yōga ityākhyāyatē. sa ca nirōdhaḥ sarvāsāṁ cittabhūmīnāṁ sarvaprāṇināṁ dharmaḥ kadācit kasyāñcit bud'dhibhūmāvāvirbhavati. tāśca ̔ikṣaptaṁ mūḍhaṁ viikṣaptamēkāgraṁ nirud'dhamiti cittasya bhūmayaścittasyāvasthāviśēṣāḥ. tatra ̔ikṣaptaṁ rajasa udrēkādasthiraṁ bahirmukhatayā sukhaduḥkhādiviṣayēṣu vikalpitēṣu vyavahitēṣu sannihitēṣu vā rajasā prēritaṁ. tacca sadaiva daityadānavavādīnām. mūḍhaṁ tamasa udrēkākr̥tyākr̥tya vibhāgamantarēṇa krōdhādibhiḥ virud'dhakr̥tyēṣvēva niyamitaṁ, tacca sadaiva rakṣaḥ piśācādīnām. viikṣaptaṁ tu sattvōdrēkādvaiśiṣṭayēna parihr̥tya duḥkhasādhanaṁ sukhasādhanēṣvēva śabdādiṣu pravr̥ttaṁ, tacca sadaiva dēvānām. ētaduktaṁ bhavati -- rajasā pravr̥ttirūpaṁ, tamasā parāpakāraniyataṁ, sattvēna sukhamayaṁ cittaṁ bhavati. ētāstisraścittāvasthāḥ samādhāvanupayōginyaḥ. ēkāgranirud'dharūpē dvē ca sattvōtkarṣādyathōttaramavasthitatvāt samādhāvupayōgaṁ bhajētē. sattvādikramavyutkramē tu ayamabhiprāyaḥ -- dvayōrapi rajastamasōratyantahēyatvē̕pyētadarthaṁ rajasaḥ prathamamupādānaṁ, yāvanna pravr̥ttirdarśitā tāvannivr̥ttirnaṁ śakyatē darśayitumiti dvayōvryatyayēna pradarśanam. sattvasya tvētadarthaṁ paścātpradarśanaṁ yattasyōtkarṣēṇōttarē dvē bhūmī yōgōpayōginyāviti. anayōrdvayōrēkāgranirud'dhayōrbhūmyōryaścittasyaikāgratārūpaḥ pariṇāmaḥ sa yōga ityuktaṁ bhavati. ēkāgrē bahirvr̥ttinirōdhaḥ. nirud'dhē ca sarvāvr̥ttīnāṁ sanskārāṇāṁ ca pravilaya ityanayōrēva bhūmyōryōgasya sambhavaḥ.

idānīṁ sūtrakāraścittavr̥ttinirōdhapadāni vyākhyātukāmaḥ prathamaṁ cittapadaṁ vyācaṣṭē –

[Брахман]

Някой отново е изтрил преводът и интерпретацията на втората сутра. Тъй като не съм се ангажирал да правя поправки на първоначалният превод, просто копирам и пействам това което съм писал преди.


योगश्चित्तवृत्तिनिरोधः॥ २॥
yogaścittavṛttinirodhaḥ || 2||

I. 2. Йогаш читта_вритти ниродхах

йога    = йога

чита    = обусловеното съзнание съставено от три категории мисли, ахамкара, манас и будхи

врити    = каквато и да е модификация на съзнанието, всякакъв вид мисли. Те са резултат от проява (манифестация) на Самскарите (тоест васаните). Всяка мисъл е проява на спящо желание - самскара

ниродха(н)    = подтискане, преустановяване, спиране, не позволяване на възникване и проява

І-2.      Йога това е Ниродха (подтискане, задържане) на Врити-те (всички възможни мисловни форми и модификации) на Чита (обусловеното съзнание).

В тази Сутра Патанджали дава цялата истина, цялата философия, цялата тайна на Йога. Така както и в много от упанишадите, цялото учение се дава наведнъж в едно кратко изречение.

Йога се определя като състояние на пълна безмисловност, пълно изпразване на ума от всякаква мисъл. Това на вид съвсем просто определение е много подвеждащо, и обикновено начинаещият читател би стигнал до заключение че е разбрал „всичко”. В по следващите сутри става ясно, че нещата са далеч по сложни.

Няколко думи за Ниродха.

Ниродха не е цел, която може и трябва да се постигне.  Когато се постави като цел, тогава това само по себе си става препятствие и пречка. Нито пък това е процес, който може да се извършва по определена схема.

Ниродха е бездействено действие, което е спонтанно и затова свободно от „себесъзнание”. Нека да обясним:

Какво означава „бездействено действие”? Това е такова действие, при което няма очакване на някакъв „резултат от действието”. Затова то се нарича още „спонтанно” действие. Има доста неразбиране на запад, пък и не само на запад за това какво означава „спонтанно”. Обикновено се казва че нещо се случва от само себе си, без усилие. Това се разпространява от много лъжливи учители, и от Индия дори. Те казват че било достатъчно човек да легне и да чака нещо да се случи. Поради това се е разпространило мнението че Йога учи на мързел. Подобна интерпретация за „спонтанност” води йогинът в точно обратната посока.

Спонтанност има тогава когато действието и мотивите за действието съвпадат, когато те са едно и също нещо. Например ако един студент решава математическа задача. Неговите мотиви могат да бъдат най различни. Той може да прави това за да получи похвала от преподавателите. Може да го прави за да се подготвя за изпитите. Може да го прави това с цел да завърши образованието си и да си намери подходяща работа. Може да го прави с цел да тренира ума си. Може да го прави с цел да впечатли други студенти които са го предизвикали и т.н.

Но може да решава задачата защото просто му е интересно да решава тази задача, интересен му е проблемът, приятно му е да дълбае с ума си в тази материя. Това е случаят в който мотивът и действието съвпадат. Когато едно действие се извършва по този начин, се казва че то е спонтанно.

Спонтанността и изключително важно нещо не само в Йога но и във всички останали учения на изтока. Например ако човек отиде в планината, той не ходи за да отиде еди къде си. Той ходи, защото му се иска да ходи, защото му харесва да ходи. Целта не е да отиде от тази точка до онази точка. Просто ходи защото иска да ходи.

Или ако човек пее. Ако човек пее за пари, или за да развлича другите хора, това не е спонтанно действие. Но ако той пее, просто защото му се иска да пее, тогава действието е спонтанно. (Ако той иска да развлича другите хора, той може да прави това с пеене, но тогава действието не е пеене, а развличане на другите хора. Просто той ги развлича с пеене. Тогава това ще бъде спонтанно действие.)

Когато действието се спонтанно, тогава деятелят е свободен от „съзнание за себе си”.

Обикновеното действие, което не е спонтанно, е придружено от „себесъзнание”. Човек се идентифицира със своите желания. Неговото „аз” стават тези желания. Такъв човек действа от позициите на тези желания, от позициите на тази идентификация. Например когато човек извършва нещо със очакване, той се притеснява от това, дали ще постигне очакваният резултат. Смущава се, обърква се често, изпада в  положения които изглеждат комични за другите хора, и крайно нежелани за него самият.

И така Ниродха  не може да се прави, да се извършва, да се постига. То може само да се случи. Йогинът може само да създаде благоприятни условия в които това състояние да се случи. Но никакви действия, умствени или физически не могат да станат причина за настъпването на Ниродха.

Умственото състояние което се постига с Ниродха е „Естественото състояние” на нашето съзнание. Когато йогинът постигне това състояние и се отъждестви с него, той излиза от това състояние със едно ново разбиране за това какво е неговото Истинско Аз.

Един път след като изпита това „просветление”, това себепознание, йогинът започва да живее със съвсем различно отношение към заобикалящият го свят.  Когато то е свободно от всякакви стремежи и желания за бъдещето, без всякаква мисъл на съжаление или мелодраматична радост насочена в миналото, без оценки, без да осъжда и порицава, без да проявява привързаност, няма рага двеша, предубеждения и предразсъдъци в настоящето, когато възприятието спира със самото възприятие и т.н и т.н.