Що е истинска духовност?

[Брахман]

  Пак ще повторя духовността това са човешките ценности, доброта, любов, състрадание, радостен спокоен умиротворен ум, ентусиазъм. Нищо друго не е по-дълбоко и важно от това! Без тях никакъв реален прогрес човек не постига. Те (човешките ценности) са сърцевината на духовността, на всяка религия.   

     

Така учат всички тарикат гуровци КОИТО ХАБЕР СИ НЯМАТ от религия и духовност. Които дори не са схванали основното, остави да са го приложили на практика. Не на празно ти зададох този въпрос, предполагах че ще отговориш по този начин и не съм се излъгал.

Любовта, добротата, състраданието, да правиш добро на другите и т.н. и т.н. НЕ СА ДУХОВНАТА СЪЩИНА НА РЕЛИГИЯТА!! Те са следствие!

Повечето религиозни тъпанари се опитват да ги насадят в главите на хората, да ги направят като морален кодекс, пишат ги като десетте божи заповеди на които всеки трябва да се подчинява безприкословно защото иначе лошият дядо бог ще ги накаже и ще им дърпа ушите. Законът на Карма щял да се стовари с цялата си сила върху тях. Така е с абсолютно всички организирани религии. Те налагат на хората някакъв морален кодекс, някакви норми на поведение, често пъти погрешни и неправилни, идиотски и смешни. Виж например какво правят мюсюлманите с жените??!! Ако си мислиш че това налагане на "добро поведение" е духовност, много грешиш!

Истинската духовност се състои не в сляпото налагане на система от правила и добродетели върху хората. Това може да е добре за детската градина или за първокласниците. Но за възрастни хора които искат да се занимават с духовност подобна принуда е точно обратното на духовността.

Истинската духовност се състои в освобождаване на ума от предрасъдъци и суеверия, в научаването на човек как да МИСЛИ СВОБОДНО, НЕЗАВИСИМО, НЕОБРЕМЕНЕНО. Как да следва с разума си логически наложените от  реалноста закони. Истинската духовност е да прозреш самостоятелно необходимостта от това да бъдеш добър към другите, да осъзнаеш, че състраданието е основа на зраво общество и е необходимо и за другите и за теб. Да разбереш че щастието не се състои в егоизма а в алтруизма.

Не някой сляп гуру да ти го наложи от горе със сила и страх от наказание, а ти САМ ДА ПРОЗРЕШ НЕОБХОДИМОСТА от тези неща. Човек може да види всичко това, само ако е постигнал СВОБОДА НА МИСЪЛТА!

Това е истинската духовност

[Imago]

Amen to this!

Наистина много хора бъркат духовното начало с емоционалното или нравственото начало. В Йога емоциите са пречка, а нравствеността е условие за еднонасоченост на ума към духовното, но не и заместител на духовното. В края на краищата нравствеността, разбирана като общоприетият социален морал или като дигиталните божи заповеди, е пречка към достигането на окончателното освобождение. С това не казвам, че трябва да бъдем безнравствени, в никакъв случай, а само, че нравствеността на йогина не е нравствеността, проповядвана от енорийския свещеник.

[Raja]

...а нравствеността е условие за еднонасоченост на ума към духовното, но не и заместител на духовното.

В този смисъл обаче нещата, за които пише Брахман също могат да се разглеждат като условия (особено последното):

- освобождаване на ума от предрасъдъци и суеверия
- научаването на човек как да МИСЛИ СВОБОДНО, НЕЗАВИСИМО, НЕОБРЕМЕНЕНО
- Как да следва с разума си логически наложените от  реалноста закони

[Брахман]

В този смисъл обаче нещата, за които пише Брахман също могат да се разглеждат като условия (особено последното)

Така си е това също са условия. В края на краищата човек трябва да се освободи дори и от тях за да може да постигне крайното. Пълното освобождаване на ума от всякакви обусловености го изисква. Но те са последните неща които трябва да отпаднат. Когато и те отпаднат, тогава дори не може да се говори за духовност. Ще пусна сега тук един постинг доста стара работа която ще оправя за в бъдеще, ще бъде преработен и преместен в друг параграф при изложението на веданта Пускам го само временно тук защото се отвори приказка в това направление

[Брахман]

Текстът по-долу е доста стара работа и ще бъде оправен в бъдеще, сега го пускам само за да отговоря на Раджа

ЩЕ ОТБЕЛЕЖА САМО ДЕБЕЛО С ЧЕРВЕНО!!! ТОВА ПО ДОЛУ Е ИСТИНСКАТА ДУХОВНА ПРАКТИКА!! ВСИЧКО ДРУГО Е БОШ ЛАВ РАБОТА!!!

ЧЕТИРИТЕ ПРАКТИКИ - САДХАНА ЧАТУШТАЯ

Процесът на събуждане или разхипнотизиране - Апавада (виж фиг.2) - може да се осъществи с четирите основни духовни практики - (Садхани):
1. ВИВЕКА - различаване на Реалността (Брахман) и илюзорния свят (Мая). В тази практика ученикът се стреми да не се идентифицира с дадена ситуация на удоволствие или неудоволствие (рага - двеша), тоест да не се идентифицира със своите тяло, ум или интелект. Например, ако тялото страда от някаква болест, ученикът си казва, че това е страдание на тялото, а не на неговото истинско Аз и като такова страданието има начало, има и край. Чрез вивека и “Нети Нети - не това, не това” той разбира, че неговото истинско Аз, Чистото Необусловено Съзнание, което е различно от неговото тяло не може да страда. Страданието е резултат от модификация, видоизменение на чистото Съзнание, което се е идентифицирало с тялото и се е превърнало в обусловено съзнание. Истинското Аз не е изпитването на удоволствие или неудоволствие, тоест не е това, което се възприема, нито пък е това, което възприема, тоест органите на възприятие, а е онова, което се нарича Атман - възприемащия Принцип.
Вивека това е различаване между Материя (Пракрити) и Единното Необусловено Съзнание (Брахман). Материята с всичките нейни проявления е нещо непостоянно, преходно, променливо, илюзорно, зависимо, подчинено на законите на Карма, на законите за причина и следствие; материалният свят е свят на двойките противоположности Дван Двас (харесвам - не харесвам, добро - зло, топло - студено, красиво - грозно); Пракрити е света на трите Гуни, света на Нама Рупа (име форма).
Брахман или Единното Необусловено Съзнание е един вид противоположност на материята Пракрити. Той е постоянното, вечното, непреходното, непроменливото. Той е Истината, независим от нищо, извън законите на Карма, причина и следствие, извън двойките противоположности, отвъд трите Гуни, отвъд име и форма. Всичко, което може да се възприеме от органите за осезание, всичко, което може да бъде обхванато от ума и интелекта се отхвърля от ученика чрез различаването -  Нети-Нети - Не Това - Не Това е Брахман. Той не може да осезае себе си, защото Той е принципа на осезание. Така, както с клещите можете да хванете всичко друго, но не и самите клещи.

2. ВАЙРАГЯ - това е духовната практика на безпристрастност. Това означава да няма Рага - Двеша т.е. харесвам - не харесвам. Това означава, че ученикът не изпитва привързаност към нищо, което принадлежи на илюзорния свят, не се обвързва с нищо. Желания за светски удоволствия не объркват ума му, нито пък е жертва на страдания породени от неблагоприятни обстоятелства. Тази безпристрастност не е резултат от борба между надигащи се желания и силна воля, която се налага и потушава всяко едно желание. Подобно подтискане на желанията не води до положителни резултати, а само до фрустрация и резултати обратни на очакванията. Истинската безпристрастност и не привързаност е резултат на ясно осъзнаване илюзорността на света. Тя е резултат на трансформация, на преструктуриране на система от ценности Например, децата обичат да си играят с играчки, колички, самолетчета, кукли и т.н. Когато пораснат, когато станат възрастни, те изграждат друга система от ценности, благодарение на която вече не обръщат внимание на детските играчки. В този смисъл може да се каже, че възрастните са развили Вайрагя по отношение на играчките, че те са безпристрастни към тях. Като възрастни обаче, те се привързват към коли, апартаменти, кариера, бизнес, политика и т.н. Това са техните играчки. Чрез промяна на системата от ценности и идеали може да се постигне безпристрастност (Вайрагя) към света така, както се постига безпристрастност към детските играчки.
Йогинът вижда, че в крайна сметка преминаването от една система на ценности към друга е една игра на ума, една илюзия. Той вижда, че всички тези “ценности” са преходни, временни, непостоянни и от това различаване, изгражда в себе си чувство на безпристрастност, Вайрагя.
В Бхагавад Гита Кришна обяснява на Арджуна за два начина на изграждане на безпристрастност. ТЯГА - което е отказване от плода на действието, и САНЯС, което е отказване от действието. В зависимост от конституцията на личността за едни хора е по-добре да практикуват Тяга, докато за други е по-добре да практикуват Саняс. Тук трябва да поясним какво точно означава да се "откажем" от действие или от неговия резултат, как точно трябва да се разбира това в духа на Бхагавад Гита. "Отказване" не означава физически  да се избягва действието, или да не се приема резултата. "Отказване" означава да няма идентификация със действието или резултата. Човек не се опитва да избегне действието, а го върши безпристрастно, с разбирането за необходимостта на това действие. Нито пък да се отказва от резултатите, а по-скоро да ги приема без излишна радост или нежелание, като нещо закономерно.

3. ШАМАДИ-ШАТКА - означава, буквално групата на шестте. Това са шест качества на ума, които ученикът трябва да развие за да може да се подготви за следващия етап на духовна практика - медитацията. Всички тези качества се култивират посредством постоянната практика на Вивека и Вайрагя. Интересното е, че сред шестте качества няма нито едно такова, което да се определи като добродетел или като изкореняване на порок - например, любов към ближния, честност, състрадание и т. н. Изграждането на подобни качества не е предмет на Веданта и на Йога. Тези качества на личността са следствие на духовната практика. Да се опитваме да изграждаме, например, честност с цел да постигнем себе познание е все едно да поставим каруцата пред конете.
3.1. ШАМА - спокойствие на ума. Умът на обикновения човек е неспокоен и често свръх възбуден от силни желания и емоции или блуждае от една мисъл на друга. А това повлиява неговите действия, държане и цялостно поведение. В момент на свръх възбуда човек не може да взема правилни решения, нито може да контролира действията си. В момент на свръх възбуда хората правят грешки, за които после съжаляват. Спокойствието на ума се постига като се избягва идентификацията на практиканта със съответната емоция или желание. Ученикът разбира, че всяко желание или емоция са нещо преходно и мимолетно, нещо, което не принадлежи на неговия истински Аз.
3.2. ДАМА - себе контрол Ученикът трябва да се научи да контролира действията си. Всяко действие е резултат на поток от мисли. Всеки поток от мисли започва с една единствена мисъл. Всяка мисъл е резултат от изявата на определена Васана. Или всичко започва от пробуждането на тези спящи желания, наречени Васани или Самскари. При тяхното първо събуждане се получава определено възприятие, осезание или единична мисъл. Ако това не бъде санкционирано от интелекта Будхи, то се получава тенденция за повторно възникване на това възприятие или единична мисъл. От неколкократното повтаряне на мисълта се образува желание. Желанието води до съответното действие за да може то да бъде задоволено. Неколкократното повтаряне на едно и също действие води до образуването на навик. Затова, Ученикът трябва да бъде винаги буден и внимателен, за да може да пресече потока от мисли още в самото начало, когато възниква първата мисъл. И това е най-лесния начин за себе контрол Тук трябва да правим разлика между контрол на действие и контрол на поведение. Възможно е да се контролира отделна или единична мисъл, която е възниква за първи път, чрез подтискането и, но не е възможно да се контролира цялостното поведение на човек чрез обикновено подтискане, защото това води до фрустрация. Поведението е навик и може да се контролира само по пътя на промяна на системата от ценности и идеали. Промяната на поведението или смяната на навиците се постига само след упорита продължителна практика на Карма, Бхакти и Джнана Йога. Ако една мисъл възниква неколкократно независимо, от опитите да се отклони ума в друга посока, това означава, че тук става въпрос за навик. И не е нужно да се правят повече опити за подтискане на мисълта, а да се пристъпи към внимателно действие, тоест контакт с обекта на желание, но контакт придружен с Будност за това какво точно и защо се върши. Това самонаблюдение без порицаване или осъждане ще даде резултати рано или късно. Например, алкохолик не може да бъде излекуван, ако, направо, се лиши от всякакъв алкохол. Лечението трябва да стане бавно и да е придружено със самонаблюдение. Може да се позволи контролиран контакт с алкохол, като в същото време се правят опити за контрол на мисълта, и се практикува Карма, Бхакти или Джнана Йога.
3.3. УПАРАТИ - Не позволяване на органите за осезание да преследват желаните усещания и да бягат от нежеланите. С други думи, това е контрол на сетивата. Всяко едно от петте сетива може да функционира само ако умът (Манас) е в контакт с него. Ако ума не е в контакт със съответното сетиво, например, ушите, ние няма да можем да чуваме въпреки, че звука ще идва до ушите ни, защото вниманието ни е насочено към нещо друго. Затова най-лесния и най-правилния начин за контрол на сетивата е да ангажираме ума с подходяща дейност. Така умът (Манас) ще бъде зает и няма да се съединява със съответното сетиво. Например, ако се намираме в обстановка, която предлага изкушения за сетивата много по-лесно ще ги контролираме, ако сме заети с дейност, която изисква цялото ни внимание. Ако имаме по-голяма опитност в практиката на медитация можем да отклоним ума в посока на предпочитания обект на медитация и по този начин да избегнем дразненията на сетивата. Упарати съответствува на Пратияхара в Раджа Йога. Чрез Упарати се премахва силата на проектиране - Викшепа Шакти (виж фиг.2).
Викшепа Шакти -  силата на проектиране се проявява, когато манас е свързан със сетивата. Когато сетивата възприемат дразнения отвън, които се интерпретират от ума като приятни, неприятни или неутрални, тогава за да ги избегнат или за да се повтори възприятието отново, умът и интелектът създават или проектират върху Брахман, света на имена и форми. Викшепа това са раздразненията на ума. Всеки път когато има възприятие дори и то да ни се струва приятно, то е само едно раздразнение на ума. За да се избегне твърде честия контакт на сетивата със материалния свят е нужно да се намали процентното съдържание на гуните на Раджас и Тамас и да се засили гуната Сатва. Тогава умът става спокоен и не търси контакт със сетивните обекти.
3.4. ТИТИКША - издръжливост. Това е способността на ученика да понася търпеливо всички несгоди и лишения по пътя на духовната практика или с други думи, упоритост и постоянство в следване на избраната цел. Култивира се чрез ясно дефинирани цели и убеденост в необходимостта от постигането им (мотивираност). Това е стремеж за постигане на истината и готовност да се отхвърлят всички погрешни идеи и представи, колкото и неприятно да ни е това. Титикша не е проява само на моментна издръжливост, нито пък е магарешки инат, само и само да стане на вашето или да докажете нещо на собственото си его. Това е по-скоро разбиране на света, в който живеете с неговите превратности и промени. Онова, което се случва с вас е резултат от вашите минали действия. Законът за карма показва, че не можете да предвидите изхода на всяко действие. Не можете да знаете, с точност, какво ще ви се случи в бъдеще. Но това не отменя правото или задължението ви да действате съгласно вашите разбирания в момента. Всички пречки, трудности и несгоди в живота е добре да се приемат с разбирането, че те са закономерни и йогинът гледа на тях като на скрита възможност за успех, за ново начинание, за промяна на курса на действие към нови хоризонти. Така, че доволството от положението, в което се намираме - Самтоша, не е извинение за бездействие, а подтик към нови, решителни действия.
3.5. САМАДХАНА - концентрация. Това е способността на ума да се задържа на едно място, идея или действие. Често сравняват ума (Манас) с луда маймуна, подплашена от тигър и преследвана от рояк оси. Нещастната маймуна подскача от клон на клон и от дърво на дърво. По същия начин и човешкият ум подскача от мисъл на мисъл, без да се спира дори и за минута на едно място. Умът, обаче, не може да бъде задържан на едно място насилствено. Само, когато има естествено създаден интерес към дадена дейност или предмет, само тогава умът може да се концентрира, да се задържи за по дълго време едно насочен Интересът се поддържа от желанията, а желанията се образуват от многократното повтаряне на една и съща мисъл.
3.6. ШРАДХА - вяра. Тук става въпрос за доверие в свещените писания и в Учителите. Вярата, Шрадха е земята, по която стъпва Ученикът. Тя е неговата опора. Без наличието на вяра е невъзможно да се направи каквото и да е в нито една сфера на човешката дейност. Всяка една стъпка, която правим е съпроводена с вяра, че земята под нас ще ни удържи и нищо няма да ни се случи. Ако нямаме вяра, ние не бихме правили повече от няколко крачки в минута и в никакъв случай не бихме могли да ходим свободно! Вярата в писанията се постига с усърдното им изучаване и прилагане на наученото в живота, (опитността пък лежи в основата на увереността). А вярата в Учителя се изгражда на основата на предана служба.
Какво представлява вярата - Шрадха? Това е отсъствие на негативни мисли - мисли на недоверие. Щом като няма негативна мисъл тогава вярата е налице, но ако съществува дори и една единствена негативна мисъл по отношение на дадения субект или обект, тя ликвидира Шрадхата в него. Така, че изграждането на Шрадха става чрез отстраняването на негативните мисли. Негативна е тази мисъл, която е поддържана от емоционални и егоистични мотиви. Но мисли на съмнение, чиято цел е изследване и следване на Истината не са противопоказни за Шрадха.
Негативните мисли са резултат от егоистичния принцип, който ни кара да си мислим, че нашите знания са единствено правилни и достоверни и не ни позволява да видим или допуснем съществуването на други алтернативи. Например: Ако вие стоите спокойно в своята стая и аз ви кажа че зад гърба ви има гладен лъв, който ще да ви нападне всеки момент, това няма да ви обезпокои ни най-малко. Вие знаете, че е абсолютно невъзможно в стаята ви да има лъв и подобна мисъл е абсурдна. Това е пример за мисъл, която не е подкрепена от Шрадха.
   Но ако се намирате в джунглата и аз ви кажа, че зад гърба ви има лъв и вие чуете неговото ръмжене това ще ви накара да реагирате мигновено за самозащита. Мисълта и в двата случая е една и съща, зад гърба ви има лъв. Но в първия случай тази мисъл е не е подкрепена от Шрадха, докато във втория случай е подкрепена от Шрадха. Но какво представлява в същност Шрадха - вяра? От горния пример явно се вижда, че Шрадха е в същност липса на недоверие, липса на съмнение. В момента, в който съмнението изчезне всяка една мисъл става истинна за нас и това е така до момента, в който отново възникне съмнение. И така изграждането на доверие - на Шрадха в същност е само премахване на съмненията. Истинската вяра не означава сляпа вяра и тя не изключва съмнението. Напротив, истинската вяра започва винаги със съмнение и запитване, (вичара), търсене и изследване. Истинската вяра винаги държи една отворена за корекция врата.
Разликата между истинската вяра и сляпата вяра проличава, когато бъдем излъгани и установим истината в последствие. Ако ние сме вярвали сляпо, в нас остава чувството на обида и оскърбление не само към единичното, отделното, частното, но и по отношение на една по-широка сфера, която включва в себе си части и атрибути, които нямат нищо общо с конкретния случай. Тогава се казва, че на човека целия свят му е крив и той е склонен да обвинява всичко и всеки. В случай на истинска вяра,  доверието в тоталността остава като цяло и се налага само една малка част да бъде коригирана.
През цялата история на човечеството във всяка от организираните религии все се е говорило за необходимостта от вяра - вяра в писанията, вяра в религиозните водачи, като напълно се е отхвърлял всеки опит за собствено изследване, за собствено запитване. Но в същност всички тези религии (или техните нереализирани следовници, а често и водачи) учат само как да се следват сляпо догмите, а не как да се изследва, как да се открива. Те държат последователите си със затворени очи, а не ги учат как да вървят самостоятелно, иначе ще ги учат първо на съмнение, на искрено запитване, ще ги учат как да мислят самостоятелно, и как да е постигнат независимост и свобода. Всяка активност, която е насочена към откриване на Истината е истинско религиозно образование и проява на истинска вяра.
За съжаление всички утвърдени днес религии учат на сляпа вяра. Водачите на всяка една организирана религия твърдят, че дават истинско религиозно образование. Но на практика учат на Християнство, на Будизъм, на Мюсюлманство, на Индуизъм Те отнемат правото на самостоятелна мисъл и налагат своите догми на последователите си. Една стара история разказва следното:
Докато коларят поправял колелото на колесницата, принц Ху Ан, от Чи Ай, четял задълбочено книга. Като оставил настрана чука и длетото коларят учтиво попитал принца що за книга е тази, която чете без да бъде смущаван от шума.
“ Това е книга, която пази думите на Мъдреците.” - отговорил принцът.
“Все още ли са живи тези Мъдреци?” - запитал коларят.
“О, не” - казал принцът.” - Всички те са мъртви отдавна.”
“Тогава това, което четете не е нищо друго освен смет и отпадъци на отдавна живели хора.” - заключил коларят.
“Как смееш ти, колар, без образование, да намираш грешки в книгата, която аз чета, без дори и да си погледнал в нея. Кажи ми на какво основание смееш да говориш така, дай ми някакво оправдание за думите си или ще заплатиш с живота си.”
“Аз съм обикновен колар” - казал човека - “и ето как гледам на нещата. Когато удрям с чука по длетото, ако ъгълът е голям и ударът бавен, длетото не се отклонява, но се вбива повърхностно. Когато ъгълът е малък и ударът бръз, длетото се вбива надълбоко, но се отклонява. Правилната работа с длетото е резултат от добре премерен удар и точен ъгъл. Верният удар, обаче, идва не от ръката, а от сърцето. Това е нещо, което не може да се предаде с думи. То е изкуство, което не мога да предам дори на сина си. Затова той все още не може да ме отмени в работата, и ето ме тук на седемдесет и пет години все още правя колела за колесниците. Според мен, положението е било подобно и с тези, които са живели преди нас. Всичко, което те са искали да ни оставят, всичко, което си е заслужавало, е било невъзможно да се предаде с думи и то си е отишло заедно с тях. Останалото е било написано от техните ученици на книга, превърнало се е в догми, в сляпа вяра, без да казва същественото. Ето защо казах, че то е само смет и отпадъци.”
Истинската вяра не може да се учи от писанията, или изгражда от псевдо учители. Истинската вяра е резултат на освобождаване от всякакви предубеждения и предразсъдъци, резултат от възможността да се виждат нещата такива каквито  са. Това е лична опитност, към която ученика само може да бъде насочен от учителя, но трябва сам да достигне до нея. Главната разлика между истинската вяра и сляпата вяра е, че когато има Шрадха дори човек да бъде излъган от някой друг многократно той не губи доверието. Но ако човек има сляпа вяра то ако такъв човек остане излъган веднъж той се обижда, остава разочарован, и губи доверието в другия почти напълно. Човек който притежава Шрадха може да бъде "лъган" многократно и въпреки това неговото доверие в другия не намалява. Разбира се това не означава, че той няма да вземе предпазни мерки. Той се съобразява с нещата такива каквито са, но в него няма съмнения или недоверие.

4. МУМУКШУТВА - желание за себе познание или желание за освобождение. Според индуските представи тялото на човек, а също така и неговия ум, мисли, желания, емоции са като затвор за душата - за Атман. Себе познанието води до освобождение на индивидуалната душа. Желанието за освобождение се утвърждава с разбирането, че всичко на този свят е преходно и мимолетно. Когато желанието за освобождение узрее, то се превръща в Джижнаса - желание да се знае, във вътрешен подтик за изследване и следване на знанието за Себе-то и Бога.
Едва, когато ученикът се утвърди в своята практика (Садхана), едва тогава учителят започва същинската работа по неговата трансформация. Гуру предава учението на четирите Махавяки. Ученикът възприема учението посредством Шравана - внимателно слушане, това се отнася до чуване на четирите Махаваки и обясненията върху тях, Манана - размишление върху чутото, което е интелектуалното им разбиране, Нидидхясана - съзерцание, което е практическо приложение на чутото. Така ученикът превръща интелектуалното разбиране своя собствена опитност. Това е медитацията във Веданта, която съответствува на Самияма в Раджа Йога. Шравана, Манана и Нидидхясана са трите процеса, с които се премахва силата на завоалиране - Аварана Шакти. (виж фиг.2)
Аварана Шакти - завоалиращата сила представлява сборът от всички наши знания, опитност-и, памет, обусловеност-и на съзнанието, дори и самото учение на веданта. Всички тези знания ни помагат да интерпретираме света, да го възприемаме като многообразие от имена и форми и това ни пречи да видим Абсолютната Реалност зад илюзорността на света. Аварана Шакти се отнася по-скоро до интелекта от колкото до ума. Тя се изразява по три различни начина: 1. Аз не зная   2.  Аз не разбирам   3. Аз нямам опитност.
   Първото изразяване на завоалиращата сила се премахва като се осъществи контакт с учителите, или писанията. Те са тези, които посочват истината, че зад видимия свят има една абсолютна Реалност - Брахман.
   Втората проява се премахва като се слушат обясненията на учителите и третата се отстранява чрез практиката на медитация.

[Zweifel]

Ето точно с тези си изказвания вие окончателно сринахте авторитета си на учени пред всеки, който има поне някаква обща представа що е наука и как се прави тя!
Вие (всички изказали се) тотално обърквате субективното и екзистенциалното с научното и обективното - нещо напълно недопустимо за един учен. Първо претендирате, че се опитвате да водите научен дискурс, после тръгвате да определяте що е "истинска духовност"!?! По голям абсурд не бях виждал!!!
Духовността е нещо екзистенциално и лично. Тя няма нищо общо с научния дискурс или с познанията за Йога. Допускам, че правите тази грешка, защото окончателно сте преминали границите на научната обективност. В последното не би имало нищо лошо, ако някои хора тук не натрапваха постоянно претенциите си за научност и обективност.
Аз разбирам г-н Градинаров, че това което днес наричаме съвременна философия не се е преподавало в Университета, който сте завършили. В това няма лошо. Само не забравяйте, че философията на Хусерл НЕ е съвременна философия! Ето защо, аз горещо ви препорачвам, да попрочетете малко истинска съвременна философия. Докторите в другите науки, постоянно си актуализират знанията, защо и ние философите да не го правим! Прочетете малко постпозитивистка философия на науката, малко Имре Лакатош, малко Паул Файерабенд, пък научете що е това теоретически и методологически плурализъм, за който аз на няколко пъти (уви, напразно) споменавам. Разберете най-накрая, че тия категорически, императивни съждения, дето ги декретирате във сяка ваша тема, в съвременните философски (научни) среди будят повече смях и от вярата в Матаджи!
Сега вие окончателно се принизихте на нивото на такива закоравели догматици в българските философски среди, като съставителите на сборника "Средновековни философи", от който както казахте, имате 1000 бройки. Дръжте си ги тия бройки и си чете! Щом сте догматик е все едно дали четете Патанджали или Фредегизий от Тур - "духовният" ефектът е все един и същ!
Това ви го казвам за ваше добро, а вие ако искате ми сложете бан!

[Imago]

Когато Файерабенд и Лакатош заговорят за същностно виждане, тогава ще им обърна внимание и на тях. Засега Хусерл и Йога ми стигат. Не може да си актуализираш знанията с точно противоположната философска платформа, която изцяло отрича възможността на феноменологическия опит. Между другото, от началото на 90-те години феноменологическата онтология (разбирана като формална онтология) е в разцвет. Само че в нашите университети са се побъркали на тема позитивистка и постпозитивистка философия на науката, като всичко останало са го оставили презрително на културологията. Философията на науката винаги ще си остане парафилософска - и по същество антифилософска дисциплина, в сравнение с феноменологията и новата онтология.

[yogimax]

Брахман
 

Любовта, добротата, състраданието, да правиш добро на другите и т.н. и т.н. НЕ СА ДУХОВНАТА СЪЩИНА НА РЕЛИГИЯТА!! Те са следствие!
Истинската духовност се състои в освобождаване на ума от предрасъдъци и суеверия, в научаването на човек как да МИСЛИ СВОБОДНО, НЕЗАВИСИМО, НЕОБРЕМЕНЕНО. Как да следва с разума си логически наложените от  реалноста закони. Истинската духовност е да прозреш самостоятелно необходимостта от това да бъдеш добър към другите, да осъзнаеш, че състраданието е основа на зраво общество и е необходимо и за другите и за теб. Да разбереш че щастието не се състои в егоизма а в алтруизма.
Това е истинската духовност

Така...Аз не казах ли абсолютно същото?

Когато се разшириш отвъд егото си, когато служиш на света, тогава просветлението идва по един естествен начин, тогава просто усещаш знанието, единството на вселената, че си тук като искрица на Съзнанието, за да правиш добро, не за да се чувстваш отделен и да се отдаваш на мимолетни удоволствия.

Търсиш конфронтация непрекъснато там където просто я няма. Не ми каза нищо различно с това. Мненията ни съвпадат.

Не някой сляп гуру да ти го наложи от горе със сила и страх от наказание, а ти САМ ДА ПРОЗРЕШ НЕОБХОДИМОСТА от тези неща. Човек може да види всичко това, само ако е постигнал СВОБОДА НА МИСЪЛТА!

Защо се изказваш за неща на изуст? Нашият гуру никога на никого нищо не е налагал със сила. Твърде много истории на гурута си слушал. Той не се стреми да контролира никого. Как може някой, който знае че притежава цялата вселена като просветлен да се стреми да контролира каквото и да било??? Хората отиват и го питат "Дали да се оженя". Той им отговаря: "Решението е ваше, благословията от мен"

D-r Zweifel каза неща, които са много верни за вас неколцината собственици на този форум, неща които забелязах още от самото начало, но на мен не ми правят впечатление, те са си за ваш размисъл. Не е моя работа да определям духовното ниво на останалите. Но е хубаво че той го каза, като няма учител, врагът ти е най-добрия учител, той най-добре ще ти посочи пропуските.

[Imago]

Единственото нещо, което d-r Zweifel каза, е че професорите Бояджиев и Каприев са догматици. А са догматици, предполагам, защото работят с оригинални текстове. Поради което и ние тук също заслужаваме да бъдем наречени догматици, което, вярвам, ще потвърдят и други членове на форума.

Когато нещо е наистина познато, то се декретира; когато не можеш да го разбереш, започват интерпретациите.

Но да се върнем на темата. Що е истинската духовност в Йога и Веданта? Последното уточнение е много важно, защото никой тук не говори за духовността изобщо. Обсъждаме проблемите на духа в тези две школи. Що е духовно и какво е истинска духовност?

Абсолютна заблуда е да се смята, че в Йога и Веданта духовното е "екзистенциалното и личното". В Бхакти-Йога и ISOC може би, но не и в оригиналните даршани. Sorry, guys, you have taken the wrong train of thought.

[rtsvet]

М-дааа.
Сигурно има основание да кажем че това е екзистенциална ценност. Но зависи за какво говорим.

Но иначе може и по-формално да походим за да избегнем неразборията и флейма.
1. Духовност според речника е нещо свързано с духа. Кой какво разбира под дух?
2. Друго значение е нещо свързано с неща определяни като свещени? За кога какво е свещено?
3. Свързано с духовни ценности. Кой какво разбира под духовни ценности?

Ако не си изясним позициите най-вероятно е да не се разберем. (а даже и да го направим пак може да не се разберем, но поне ще е ясно защо)

Лично аз предпочитам да избягвам толкова неясно нещо като "духовни ценности", силно зависи от когнитивната мрежа на отсрещният индивид, дали ще се разберем.

Интересно е че сега почвате темата! "New York Times" от 12. Януари има един дълбок анализ на Моралният Инстинкт. Или инстинкта към моралност, кой както предпочита.

Навремето Ричард Феинман каза: "Philosophy of science is about as useful to scientists as ornithology is to birds."

Философията на науката е също толкова нужна за учените, колкото орнитологията за птиците. 

Защо да заплитаме едно научно изследване с философски дебати?

Лично предпочитам научното пред философското изследване. 

Забравих линка:

Статията

Автора: Steven Pinker prominent Canadian-American experimental psychologist, cognitive scientist, and author of popular science. Pinker is known for his wide-ranging advocacy of evolutionary psychology and the computational theory of mind.

http://en.wikipedia.org/wiki/Steven_Pinker