Лесна Раджа йога

[rtsvet]

Е, това вече прилича на богомилска ерес   

[Imago]

Хората в последователността не са просто хора, те са нирманакая (според будистите) или нирманачитта (според индуистите). Тоест в тях е налице някаква степен на еманация на божествеността.

[чери]

Това е различна идея, която предполага, че Господ е навсякъде, но някъде в по-голяма степен отколкото другаде - напр. в гурутата. Ако Господ беше навсякъде или поне на няколко места, както се пропагандира - тогава, ако нашата цел беше да концентрираме своя интелект на Него - да имаме йога или връзка с него- как би се отразило това на нашия интелект. Той би се объркал, или би се концентрирал? Би се объркал. Това е друга новост, че Господ не е навсякъде. За да имаме връзка с Него трябва да имаме познание за Него, кой е, къде е, как се казва и пр. Казва се - в този свят не е Господ който е навсякъде - в този свят пороците са навсякъде.

Ако гурутата бяха божествена еманация, тогава нямаше да има разлика в техните проповеди. Еманацията не може да бъде степенувана. Например защо е необходимо да се отиде в храм, за да се обожава, при положение, че Господ е навсякъде. По какъв начин Той се намира повече в храма отколкото другаде.

Всъщност тези храмове, които са създадени, са спомен на живия храм който Господ създава по целия свят, в който самия Той е жив идол (Шивлинг). Идолите на божествата пък са спомена за живите...хора...за нас. Този процес на обожание също се променя. Отначало се обожава само един Господ, после се обожават различни божества, за което се казва "Вие всъщност обожавате себе си" т.е. своята форма от миналото..."Вие бяхте тези божества, и сега съм дошъл за да ви превърна отново в такива."

Сега гуруто казва, че първо трябва да обожаваме него, после да ходим в храма. Тези много хора които са еманация напускат телата си и оставят своите последователи сираци. Тогава техните последователи които до този момент не са били еманация, заемат трона на гуруто и се превръщат в еманация. Те не биха могли да разпознаят Господ, защото самите са Негова еманация.
 

[vitaminko]

А защо въобще е необходимо да разпознаваме господ и да си мислим съществува ли, не съществува ли? Мисля, че без и тези главоблъсканици можем да живеем смислено. В Бхагавадгита доколкото си спомням се казваше, че Брахман е извън всякакви представи, от което би следвало, че е напразно усилие да си го представим и разпознаваме.

[Imago]

Правилната теза (сиддханта) тук гласи, че всеки просветлен гуру се мисли за еманация на някаква Висша Божественост (парамайшваря).

По повод възможността за публикация, вж http://www.izdatel.org

[чери]

Доколкото виждам, това е Раджа Йога по смисъла на Бхагавадгита (т.е. царска теология), а не Раджа Йога по смисъла на Йога-сутра, като учение за висшите форми на познавателна и непознавателна (транспознавателна) медитация.

Моля, обяснете какво се има предвид под царска теология. Това предполага ли Господ във формата на цар. Какво е познавателна медитация - медитация която цели получаване на познание? Тогава какво е транспознавателна медитация - медитация която цели успокояване на ума, намаляван на мислите, отиване отвъд познанието или нещо такова?

Е, това вече прилича на богомилска ерес

Тогава трябва да запалим цяла Европа и сами да бъдем изгорени.

А защо въобще е необходимо да разпознаваме господ и да си мислим съществува ли, не съществува ли? Мисля, че без и тези главоблъсканици можем да живеем смислено. В Бхагавадгита доколкото си спомням се казваше, че Брахман е извън всякакви представи, от което би следвало, че е напразно усилие да си го представим и разпознаваме.

Има смисъл да търсим и да разпознаем Господ защото имаме полза от него. Разбира се, че можем да живеем смислено и без това, но това е живот без много мислене. Естествено е човек да се вълнува от тези въпроси и в това няма нищо лошо. Брахманд не е Господ, а е не-жив елемент. Да разсъжваме за него действително е безполезно. Господ се казва, че е Сат-Чит-Ананд (Истина-Жив-Блажен). Тези качства могат да се проявяват само когато е жив т.е. на земята. Брахманд е отвъд материалния свят.

Друга новост е теорията, че каквито сме, за когото мислим - такива ставаме и такива правим и другите. За това, че светът пропада от първата секунда и всички еманации на Господ - Буда, Христос, Мохамед и др. попадат в този свят на падение и понасят другите със себе си - надолу. Също, че никой не е отишъл в Нирвана (напр. Буда). Че всички идваме оттам и всички заедно отиваме там. Че никой не може да ни заведе там (някой гуру) освен Върховната душа. Че Буда, Христос са сега някъде между нас - като са пропаднали и те.

Също интересно е описанието за начина на установяане на религия - че идва нова душа и променя името. Напр. в обикновения принц Сидхарта идва нова душа и той става Буда. Или в Исус идва нова душа и той става Христос и започва да проповядва (на 33 год).

Другата идея, която не е нова, но е малко по-иначе, е, че се намираме в Калиюг, но не ни предстоят още десетки хиляди години, че има грешка в сметката и тези приказки са само приспивни. Че разрушението ни гледа в очите, че атомните бомби са готови и определено ще бъдат използвани, не са произведени само за складиране.

Това не е за да се стряска някого, но да се погледне по-трезво на ситуацията.

[Imago]

"Царска теология" в контекста на Бхагавадгита е... всъщност защо да описвам какво е съдържанието на Глава ІX. Отворете Божествената Йога. Бхагавадгита с коментарите на Шанкара (изданието на Евразия) на стр. 189 и прочетете какво е казал Шанкара по този въпрос. Аз едва ли ще го кажа по-добре.

Всъщност, той е озаглавил тази глава още и като "Царствената мистерия".

Има смисъл да търсим и да разпознаем Господ защото имаме полза от него.

По-скоро няма вреда от вярата в него. Ако няма Господ, то вярата в него е една безобидна илюзия, стига да не я натрапваме на околните. Ако наистина има Господ, тогава ще попаднем в рая, в небето Тушита, ще постигнем окончателно освобождение, ще се освободим от сансара, ще смучем шербет и изобщо блажено ще починем.

[чери]

Разбира се, че сте прав що се отнася до нашата вяра, но дали тя самата създава Господ - считам , че този въпрос е неуместен колкото за кокошката и яйцето. Не съм съгласен и със забележката, че това е само безобидна илюзия. В името на религията и на Господ са се вършили и продължават да се вършат съвсем не безобидни неща, но що се отнася до нашата собствена, лична вяра с която, както казвате, не бива да вредим на околните, то нейното наличие и отсъствие до голяма степен определят нашите действия и живот. Казва се, че интелектът който има вяра е победоносен и този който е без вяра е разрушен.

Една друга нова концепция е, че може да съществува, има всякакви хора на земята, нали, така, че защо да не съществува и една такава личност (не Господ), но такава една друга, специална личност, която никога не губи вяра. За печеленето и губенето на вяра се казва като раждане и смърт. Една такава личност отвъд този цикъл.

Лесна Ражда йога според тази теология се отнася до тази практика която прави от човека цар на себе си - ума, сетивата. Казва се, че този който победи ума - побеждава света. Това е тази практика на контрол, която царете които са съществували в миналото са научили от някъде за да могат да станат царе. Това е училище за царе. Целта е да се превземе целия свят със силата на йога, защото това не е възможно чрез физическа сила.

Ако ми посочите точно с какво бите искал да ме запознаете от това което Шанкара е казал по въпроса, моля изпратете ми линк където да прочерта. Очаквах, че ще можете лично да ми кажете нещо което ви е впечатлито и сте запомнил и бихме могли да дискутираме и няма да ме препращате или няма да са необходими справки.

Друга идея е, за разликата на това да бъдеш знаещ по принцип -каквато е Върховната душа и да бъдеш знаещ след обучение какито сме всички ние. Това ограничено познание, което  е заключено между кориците на дебелите книги може да ни направи книжни червеи но не и истиски познавачи, ще получаваме отговори само доколкото е описано. Ние сме практикували това четене на тези писания за раждане след раждане и до този момент не сме видели някаква голяма полза от това. Между другото, както е казано и в Гита, само Господ може да преподава духовно познание и само чрез Него можед да научим за Него. Всички остнали идеи (дори тази на Шанкара) се оказват само хипотези или интерпретации които самите ние хората поставяме на висок пиедестал. Въпреки, че познанието е в изобилие, както например в настоящата епоха на интернет, предизвикателството е да се ориентираме.

Това ново и различно познание се казва, че е за бедните и нещастните, за тези които търсят и не намират. Разбирам, че ако някой е доволен от това което знае и намира по книгите, той няма да се интересува. Когато аз разбрах за него в живота ми настъпи голяма промяна, но после разбрах, че такъв е бил случая с много хора които са в Кришна съзнание, различни християнски практики и др. Всеки ще слуша този към чиято религия принадлежи.

Що се отнася до Тушита, то аз не зная какво означава това и на какъв език е, но ние смятаме, че целта на душата не е да се освободи от самсара и дори това не е възможно. Ако самият Господ е обвързан с драмата, или пиесата, или цикъла в който идва и играе роля, както ние всички играем своите роли, как може която и да е душа да се освободи вечно от този цикъл. Вярва се, че ролята на всяка душа в вечна и се повтаря, и не може да не се играе. От света на душите, когато иглата на плочата на пиесата на света попадне на точно определената писта, тя слиза за да играе своята точо определена роля. В тази пиеса нищо не е в повече или в по-малко и това е една точна пиеса, всичко в нея е както трябва. Ако което и да е се освободи от цикълам, тогава цикъла трябва да спре. Ние вярваме, че той се върти постоянно и се повтаря идентично и се е повтарял безброй пъти в миналото, и ще се овтаря безброй пъти за в бъдеще.

Този свят, където почиваме блажено, за който говорите, е различен и този свят на Земята, който е Рай е различен. В онзи свят душата няма тяло и няма мисли, и не може нещо да смуче или нещо да върши. Разбира се ние също можем да преживеем това състояние и тук, но този свят, и този свят тук може и да се промени и да стане Рай, където да си почиваме докато си живеем добре и спокойно, и това, според това познание е само въпрос на вчера. Там, в Рая, душата напуска тялото без страдание и взима ново. Няма работа - природата се грижи по естествен начин за човека, който е господар. Няма нито много, нито малко дъжд, нито много горещо нито много студено време, като вечна пролет. Няма полиция, съдилища и доктори, и никакви катастрофи.

Едно разумен довод, поддържащ тезата, за реалното съществуване на Господ е, че хората спонтанно се обръщат към него в беда, дори без да ги е учил някой специално как да го правят. Значи той е направил нещо за нас някога. Масовото разпространение на концепцията за Господ също е по посока на хипотезата за Неговото съществуване. Както е описано в тази брошура, не е, че Той е навсякъде, но той заема определно място в интелекта на хората под формата на спомен (за Него).

Разбира се, при положение, че имаме вяра ние биме полагали съответните усилия за това в което вярваме, което всякак е нещо положително (ако целта е добра). Ако Господ е измислица, то тогава всичко е позволено, няма недежда въобще, няма никакъв смисъл. Кой  въобще някога се е усъмнил в Господ и сега ни промива мозъците. Това, че тази материя е духовна и борави с неуловими въпроси като душа, която не може да се види, но може да се разбере, Господ, добро, зло, измерения, които трудно се измерват и доказват физически, не я прави достойна за пренебрегване.

Другата нова и различна идея е, че Бог Кришна не е Проповедника на Гита (а Шив Шанкар), и войната Махабхарата не става на края на Медната епоха, но на края на Желазната и началото на Златната епоха или Диамантената епоха, в която се намираме сега, която е епохата на въплъщението на Господ, в която се издигаме и ставаме като диаманти. Иначе през цялото останало време падаме. Това изглежда логично, защото след идването на Господ трябва да има някаква полза за света т.е. новата Златна епоха и не порочната Желязна епоха (която идва след ерата на Махабхарата и Гита т.е идването на Господ на Земята). Идеята е, че Той идва и създава Рай на земята и после ние хората превръщаме Рая в Ад. И Той пак идва в Ада и създава Рай и така се върти до безкрай.

Също така се счита за възможно човек да живее блажено тук и сега. Да не причинява страдание на никого и да не изпитва страдание докато живее в света. Райско щастие в обстновката на Ад в която се намираме. Това е въпрос само на нагласа. От съзнание за това, че аз съм това тяло в съзнанието за себе си, че съм душа и другите са наши братя души.

[rtsvet]

Има един проблем.

Всяка вяра си вярва че е най-правата и че само нейните обяснения са най-прави. Най-често различните вери не се понасят и си противоречат. Най-честите войни са заради някакви верски противоречия. Въпреки това всеки вярващ е готов да обяснява, кое е право ( и защо другите не са) Всъщност всеки вярващ е неверник. Защото той по дефиниция не вярва по начините описани от другите. Даже и претенциите за толерантност често са само повърхностни и целят приютяването на другите в люлката на дадена вяра. Те. съгласието е само повърхностно и е по-скоро договаряне м/у привържениците на различните участващите вери да не се избиват. (напредък - безсъмнено

Да с две думи защо трябва да се приемат на доверие, верските спекулации на който и да било? Всяка теза си има антитеза и в момента на изричането си вярата съдържа противоположната вяра.


Защо човек трябва да си губи времето с една вяра освен за да се запознае, с съществуванието на поредната и така да не се обвързва с нито една?

П.С. Не количеството божества и дали те са едино се отличават. Вярата на един пантеист в камената ера е съвсем различна от абстрактното отношение към бога примерно на един мюсюлманин.  Не е нужно да се антрополог за да го разберете. Отличават се количеството души, количеството светове след смъртта. Различават се според вярата или отричането на прераждането и т.н.т.

Не обичам когато някой ми продава нещо, казвайки че е  лесно това ме поставя нащрек.

[чери]

Разбирам. Това е Лесна Раджа йога, защото такава е дефиницията, защото теориите и практиките са елементарни. Това е защото е предназначена за обществото, за обикновените хора, за възрастните майки на Индия, които дори не са получили обучение в училище. За тях е трудно да разбират много сложни концепции. Иначе навсякъде виждаме неколцината просветлени, които парадират със специалността си която много често е само на думи или покачзват някакви фокуси от които нищо не следва. Те се надсмиват на тълпата. Теяхната издигнатост е в пряка зависимост от нашата подчиненост.

Напълно ви разбирам относно верите. Мисля, че проблемът с който се сблъсква съвременното общество е пренасищане с информация. Да не принадлежиш на никоя религия, това не те прави принадлежащ на всички - да можеш да черпиш отвсякъде. Разбира се, че можеш, но се получава така, че взимаш отвсякъде по малко и накрая оставаш само с огризки и никъде не си намерил същността.

Аз бих се доверил в по-голяма степен на някой, който е убеден в правотата на своята собствена религия и е стабилен и твърд в нея, въпреки, че може да е вече станала пошла, остаряла и безсмислена. Да следваш едно нещо и само него е добродетел, която помага за силата на концентрацията, докато с човек който постоянно се мени е дори трудно да се говори, защото незнаеш откъде ще ти излезе и как ще те изненада. Днес ще твърди едно, утре друго. Сякаш са двама отделни души.

В днешния свят е абсурдно да се говори за религия така. Въпреки, че може да има атентати, терористи, и религиозен фундаментализъм - много добре знаете, че милиони хора, в много градове, къщи, офиси, магазини, хора от различни религи са заедно, работят и живеят заедно, ходят на пазар, общуват по интернет и обемят идеи и се разбират на практика.

Това, че всяка религия настоява за върховенство над останалите, все пак не означава, че всички ще са на върха. Това значи само, че във всички религии се съдържа някаква доза истина и именно това е което прави Върховната душа, за разлика от останалите религиозни основатели. Те са идвали и са създавали нова религия - Будизъм, Християнство, Мюсюлманство и са разделяли света, докато Върховнат душа избира издигнати души от всяка религия и ги обединява в една броеница - символ на братство. Затова този символ, зърната на който символизират самите души, а нишката символизира една любов и едно познание, тази броеница се почита и се върти от представителите на всички религии, дори днес. Религиозните бащи не са могли да се справят с тежката задача да се изправят лице в лице с вече остарелите порядки, да разрушат другите религии, за да остане само една религия на земята.

Сравнението за това е, че ако в един съд имаме отровно мляко, въпреки, че може да доливаме мляко то остава отровно. Трябва да се изпразни съда, да се измие и тогава млякото което се сипе няма да е отровно.

Все пак религиите се развиват хронологично. От гледна точка на историята, ако приемем, че едно време на света е имало само една религия, тогава всички по-следващи ще бъдат и по-чужди за тези които са принадлежали на тази първа религия.

Рвазбира се, че също има малко излишна чувствителност на темата за религията. Хората бойко защитават правото си на независимост на убежденията, докато всъщност прикриват неудовлетвореността си и използват празно философстване за да докажат своята принадлежност към света на вярата, докато сами не са сигурни кое е правилно и кое не.

Какво толкова се е случило? Никой на никого нищо не натрапва. Това са условията на пазарна икономика, където действат законите на свободно търсене и предлагане. Когато се чувствате застрашен, моля, изключвайте монитора.   

Разбира се, че някои религии приемат, а други не приемат идеята за прераджането. В случая се приема идеята за прераждане. Казва се, че всеки е надарен с интелект и може да го използва, за да отсъди за себе си какво е правилно и какво не. Също така, често религията се приписва към тялото, т.е. сегашното тяло, и религията към която принадлежим сега, докато не знаем в коя религия сме били преди. Такъв поглед засилва съзнанието за тяло, докато стремежа е да гледаме на душите от всички религии като на души - по еднакъв начин.

Също така се казва, че накрая всяка птичка си каца на своето клонче -там където принадлежи. Дори атеистите са включени - както знаем, те също съществуват, имат право на глас и всъщност дори добре са се развили и са се разпространили така, че сега много хора са атеисти. Това е станало и защото няма вдъхновяващи и нови идеи. Казва се, че те - атеистите стават инструмент за разрушението, както вие самия давате пример - те избират пътя на опонирането и изоставят лесното за да намерят трудното.