Лесна Раджа йога

[Imago]

А и в Йога-сутра се казва, че предмет на възприятието е особеното и уникалното, а предмет на извода - общото. Същата идея е прокарана и в алфата и омегата на будистката логика - Няя-бинду.

Особеното и уникалното са атрибути на екзистенцията, общото и универсалното - на есенцията. Ако Параматма е същността (есенцията) на този свят, то неговото познание би трябвало да се извършва с помощта на логиката, а не с помощта на интроспекцията (антаракша). Друг е въпросът, че този, който наблюдава отвътре, е Антаракшин.

[чери]

Алфата и омегата на предметния свят ще ги открият в някой ускорител на частици, чрез пълна екстраверсия ще ги открият. Ние с Вас няма да можем.

Те нищо няма да открият ако няма хора като вас които да наблюдават експериментите и да възкликнат - открихме. Алфата и омегата не е въпрос да бъдат открити ами да бъдат открити за човешкия ум. То си ги има. Идеята е, че преди да залепи нос на стъклото, човек следва да си отговори на много по-важния въпрос кой съм аз който открива, мисли и пр. Когато това го открият в ускорителя ще им се поклоня до земята. Вашата вяра в това е, разбира се, основателна, не вярата - еретична.

Мисля и, че е въпрос на поколение. Вие сте от това поколние което е живяло с разитието на науката и техниката, вълнувало се е с неговите  вълнения - оттам е черпило вдъхновение, там е намирало източник - припознавало е - оттам ще дойде спасението. За по-съвременното поколение което е родено след този бум, това е даденост, нормална част от света която тя приема без излишен патос и от което дори търпи разочарование. Инстинктивно още то усеща, че нещо някъде генерално е сбъркано, което едва ли ще се оправи в лабораториите които ще публикуват новото си откритие. По-старото поколение е живяло в сравнително по-устойчив свят, с постоянни идеали. По-новото поколение е родено в променящ се свят, то чувства как светът се разпада, ценностите се променят и едва ли решението ще се намери така лесно и на готово и е променящо се, счита, че всеки трябва сам да прави някакво вътрепно, самостоятелно усилие за промяна и усъвършенстване, а не да седи и да му казват как и какво да мисли, спрямо най-новите открития и да се надява, че като тръгне голямата каруца и мен ще ме викнат да се кача.

Да, неправилно го казах. Интроспекцията не може да е източник на познание, то е резултат от познание. Ако знаем какво има вътре в нас  - кои сме -  това ще привелече погледа ни, ще ни впечатли, ще ни вземе окото. Ако незнаем какво има - не знаем какво търсим и няма на какво да си спрем окоро.

Неправилно е, че това е Параматма вътре в нас. Не, в нас сме си само ние - частният аз, който е особен и уникален, но в същото време и притежава нашата същност. За другите хора аз съм общ, но също съм и уникален - няма друг като мен. В мен се съдржа света дотолкова доколкото си е моя малък, уникален свят с моите познати, моите възприяти представи и пр. Това е един малък свят.

За Параматма се казва, че е тази душа която спрямо другите души е по-висша - нейното съзнание по-общо, тя обема в себе си другите души - като ги счита за част от своя свят, от своето семейство - счита ги за деца свои.... Тя е алфата и ометага на общия човшки свят, а аз съм алфата и омегата на своя уникален свтя на който тази обща алфа и омега също е алфа и омега - мой баща 0 така, че и всичко души са част от моето семейство. Затова се казва, че душата е като огледало - тя може да възприеме познанието и съзанието на върховната душа, не е нужно да бъде и да става самата нея, което сигурно не е и възможно.

Чрез логиката само - как ще достигнем до познание на аза, без допълнителна информация. Ние ще заключим само какво не е аза по пътя на логиката, защото за него нямаме утвърдително съждение - азът е....

[Quiet]

в Йога-сутра се казва, че предмет на възприятието е особеното и уникалното, а предмет на извода - общото. Същата идея е прокарана и в алфата и омегата на будистката логика - Няя-бинду.

това разделение присъства още от Удалака в Чандогя и Брихадраняка Упанишад

Ако познанието на същността се извършва с помощта на логиката,
с какво се извъшва съзнаването на логиката?
И с какво се извъшва съзнаването на съзнаването?
"И" "може ли" "то" "да бъде" "разделяно" "на общо и частно"?

[Източен]

Мисля и, че е въпрос на поколение. Вие сте от това поколние което е живяло с разитието на науката и техниката, вълнувало се е с неговите  вълнения - оттам е черпило вдъхновение, там е намирало източник - припознавало е - оттам ще дойде спасението. За по-съвременното поколение което е родено след този бум, това е даденост, нормална част от света която тя приема без излишен патос и от което дори търпи разочарование.

Не съм чак толкова древен, че да съм бил свидетел на големите открития от първата половина на XX в.

Младото поколение е разочаровано от науката, защото още не е прочело една научна книга.

[чери]

Не, вие сте свикнал да критикувате, но това също е един нормален процес по-възрастното поколение да наставлява по-младото, но разберете, че всеки има своята свобода и недейте да подценявате хората затова, че не са чели една научна книга. Те не виждат полза от това, нямат интерес и действително от това няма и полза. За вас може да има полза защото така се затвърждава вашата вяра в науката. Всеки със своята религията. По-младото поколение са по-хипрливо настроени, или може би просто това е един етап който преминават - после и те ще улегнат и ще се заровят във великите достижения на науката. Но се съмнявам. Днес възприемането на информацията има съвсем друго измерение. Информацията нее никаква ценнот - тя  е напълно достъпна. За какво ти е да четеш цяла книга и да знаеш какво пише - като ще напишеш товакоето ти трабва да знаеш в гугъла и ще разбереш за една минута. Да, има и някакъв романтизъм на дебелите книги, но това е повърхностно и е мода. Децата не искат да ходят на училище действително, но това не е същото неискане, ами училищната система някак остаря и не работи, институцията на училището е развенчана. Децата индивидуалисти не разбират защо е нужно да си губят времето чаове на ред в час някой да им тъпче главата с неща които не са им интересни, не са им от полза и най-важното могат да намерят сами. Пред лицето на мощния гугъл вече никой учител няма авторитет. Всеки ученик може с лекота да провери и оспори думите на учителя. Проблемът е много дълбок. Всичко се крепи на една гола традиция която е куха и внушено уважение.

[Източен]

Аз съм за - дистанционно обучение, електронни учебници... Но тогава кажете кой ще отглежда децата на хората до ранния следобяд?

[Observer123]

Аз съм за - дистанционно обучение, електронни учебници... Но тогава кажете кой ще отглежда децата на хората до ранния следобяд?

това че няма кой да гледа едно дете вкъщи, не значи че е по-добре да го учат 11 години на неща, немалка част от които не само не са им интересни, но може да не са им нужни (да не говоря  е и начин за налагане на материалистическа парагима или казано на санскрит - МАЯ)
НЕ смятам, че е по-добре да пускаме на бебетата филмчета на компютъра,  за да си пие майката кафето с приятелки!

[чери]

Ошо и измислил решение - децата са собственост на комуната.

Според мен скоро ще стане излишно да обучават децата да пишат, по-скоро да ги научат на десетопръстната и мишката.

Днес човек може да стане известен изведнъж - чрез тези средства за комуникация или пък да забогатее отвратително като измисли напр. фейсбук и времето тече по друг начин.

Но вие приемате като неизменно условие че родителите са на работа от 9 до 5. Днес мняго хора работят от вкъщи. Но има и друго Това работене въобще трябва да отпадне. Днес системата е изградена така, че е прието да учиш и после да работиш - като да работиш - най често да станеш чиновник - подчинен на някого. Някой ти нарежда - ти си продваш труда и времето - част от живота, с който не разполагаш.

Има някаква група които произвеждат блага и разполагат с тях. Заради материалистичното мислене това се налага като основна дефиниция за общество. Не е чудно, че например ролята на художника е поставена под въпрос. Какво допринася той на обществото със своите рисунки напр. Каете ми друго как се оценява една картина на милиони - боята ли, платното ли е така скъпо - таланта обучението ли, името ли? Значи може някой да води екстравагантен начин на живот и да ебохем и свръхзадоволен а друг може да се скъсва от работа и едвам да свързва двата края.

Проблемът е в липсата на баланс, в прекрачане на някакви граници в експлоатацията. Казва се, че има един милиард души които потребяват голяма част от благата и друг черен милиард доито разполагат с много малка част. И ножицата се разтваря и това неизбежно ще доведе до някава промяна, до революция. Ще има глад, ще има суша. Ще трябва да се замисляме за такива проблеми. Има и идея да се създаде едно световно правителство което д аразпределя - това как ви се струва.

Днес отново се възвръща семейната ценност - родово имение - семейни фирми, а защо не и детето да се обучава у дома - от родителите. Правят се отцепнически лагери на екоселища където живеят с природата.

Това, че майката и бащата ходят на работа и се срещат и прекарват време с всеки друг повече отколкото един с друг е голям проблем за семейството. Винаги обаче има баба и дядо които са оправяли нещата. Но под въпрос е самият модел на - работи и живей през уикеда. Хората по-малко са клонни да си жертват времето и живота си, такъв живот им се вижда безсмислен а и явно е  трудо да се умре от глад, има някакво натрупване. Хващат пътя и обикалят или се чудят какво да правят, защото незнаят точно определео какво, но знаят точно и определено какво не искат да правят или да станат. Имат чувстото, че нещо изпускат.

[чери]

Другото е, че з амладите сякаш е пределно ясно, ч етози свят предстои да бъде разрушен и го приемат по-естествено - приели са го по принцип, тов ане ги смущава. Затова сигурно еи тяхното поведение. Те са родени в обречен свят и затованеобходимостта им да се утвърдят, да въстанят и д апроменят е много по-силна. З ахората които са живели преди веойните, преди атомната бомба, преди радиото - телевизията иинтернет - светът е имал съвсем други измерения. Днес има хора от това поколение също, новсе повече намаляват а младите стават все повече. Ето още една причина за промяна.