Лесна Раджа йога

[чери]

Грешникът е "собствената природа", от която постепенно трябва да се освободим.

Ако се освободим от собствената си природа, тогава ще възприемем някоя чужда природа, а нали знаете, какво се казва в Гита, че има щастие в собствената религия и нещастие в чуждата. Това е защото ще трябва да станем зависими от нещо, обусловени - там в чуждата религия която възприемем - ще трябва на някого да служим, с нещо да се съобразяваме, ще трябва да се преправяме, а в собствената си природа ние сме си себе си и следваме спонтанно, естествено и без усилие.

Страданието или грехът са именно когато не следваме собствената си природа. А каква е собствената ни природа, трябва да знаем за да не грешим спрямо нея. Ние забравяме за нея и считаме за своя природа - чуждата природа и затова следването на това става грях. Нашата природа е дуалистична, ние се променяме и нашата природа се променя. И затова грехът или негрехът не са по отношение на нас само, на нашетоо временно състояние, че в зависимост от времето, ситуацията и моралния канон се изменя, едно е грех днес, утре друго. Не. Грехът може да се определи само по отношение на някакъв неизменен коректив с непроменлива собствена природа, който за нас е външен. Следвайки нещо външно за себе си, което самото то е само аз, ние ставаме себе си. Не ставаме себе си когато следваме променливата си природа и временните си прищявки и настроения, защото тогава няма собствена природа, собствената природа не би могла да се дефинира. Всичко би могло да бъде моя природа, аз бих могъл да стана всякаквъв. Няма да има собствена природа, по отношение на която да има несобствена - чужда природа.

Някой ще каже, че на тигърът работата му е да е хищник и за него, не е грях да е месоядец. Така  и ние можем да влезем в положението на пияницата и да го оправдаем, че понеже е пияниеца - за него е естествено да пие, но разбира се не е така, защото той не е бил винаги пияница, както и тъгърът може да е бил вегетарианец някога.

Нашата изначална природа е  чиста. Всичко е  отначало чисто и после се изменя, измества, замърсява и става грешно. Ние трябва да се завърнем към себе си, към това което действително сме, да намерим себе си, да отмахнем фалшивото и натрупаното в последствие,  а не да отидем някъде другаде и да се превърнем в нещо друго.

Но когато се има предвид природа се има предвид характер. Характерът е въпрос на натрупване. Греховете се натрупват. В зависимост от дългогодишната си практика някои са повече грешни, някои по-малко,  но всички са грешни, няма някой който да е безгрешен сега, защото вече имаме дългогодишна практика. Да, може сега когато светът е грешен някой да не изпитва страдание, да е сравнитено чист, но това в временно. Когато сме в началото на пътя си, ние сме безгрешни, чисти като дете. Всеки от безгрешен става грешен и от грешен - безгрешен. Когато всички са безгрешни няма някой който да е грешен.  Това отваря въпрос за дуалността на природата на човека, че в нас има и добри и лоши характеристики и е въпрос на процентно съдържание и съотношение, затова природа на някои е по-безгрешна, а природа на други по-грешна. Но иначе собствената природа на всички е една и съща, която се отнася до вечния, трансцедентален аз който преживява праведност и грях, щастие и страдание и трябва да е някаква постоянна, но която също губим и печелим, от която се измятаме и която отново припознаваме, забравяме и си спомняме и това е спокойствие. Присъщата природа на всички души е спокойствие. Те стават неспокойни чрез контакта с тялото. Първоначалната, присъща природа на нематериалната душата е чистота, тя става нечиста чрез контакта с материалното тяло. Но всяка душа има своя собствена, уникална роля, различна за всяка душа. В зависимост от своята роля, всяка душа възприема различни характеристики, но иначе всички са актьори в костюма на тялото на този свят като сцена. Добрият актьор би бил способен да играе всякакви роли и на добър и на лош. Той ще е най-добрият когато ще е добър и ще е най-лошият когато ще е лош.

[Imago]

Първоначалната, присъща природа на нематериалната душата е чистота, тя става нечиста чрез контакта с материалното тяло.

Къде точно душата контактува с тялото?

[Източен]

Нашата изначална природа е  чиста. Всичко е  отначало чисто и после се изменя, измества, замърсява и става грешно. Ние трябва да се завърнем към себе си, към това което действително сме, да намерим себе си, да отмахнем фалшивото и натрупаното в последствие,  а не да отидем някъде другаде и да се превърнем в нещо друго.

Тогава целта е да живеем максимално дълго, да чакаме старческата деменция да се погрижи за изчистването.

[чери]

Къде точно душата контактува с тялото?

В мозъка. Чрез мозъка душата контактува с цялото тяло, сетивата и така външния свят. Затова например ако някой загуби зрението си, той не загубва представата си, спомена си за образите. Затова има и психични разстройства, които са свързани с мисленето на душата, не с някакъв проблем в тялото. Затова например някой може да ти каже лоша дума и човек може да получи срив или шок, инфаркт или инсулт - нематериалното поражда изменение в материалното, но да, разбира се налице е и обратната връзка. Душата също влияе на тялото. Най-простият пример за това е, че мислите ни се изписват на челото - виждат се на лицето, или пък се казва, че който има добри мисли изглежда добре, изглежда млад и здрав.

Когато душата чиста, нейното влияние е по-силно, а обратното влияние е по-слабо и балансът се променя с времето. Например в случая когато във вече възрастно тяло влиза нова душа - напр. при Христос то новата душа не изпитва нещастие чрез това тяло, но променя мисленето и поведението на старата.

Тогава целта е да живеем максимално дълго, да чакаме старческата деменция да се погрижи за изчистването.

Да, целта е да живеем максимално дълго, но старческата деменция не е благонадежден начин да се изчистим защото е естествен, материален, процес. Детето че е чисто, се има предвид, не че душата не е извършвала грях ами тялото е неспособно, органите не са развити. Едно дете, една грешна душа в малко тяло е толкова добра колкото е един престъпник в затвора. Той не извършва престъпление защото не може, а не защото не иска. Същото е и със страческата деменция, това е невъзможност в главния мозък да изпълнява нормално функциите си, поради което контактът с душата е нарушен, но това не е условие да се изчисти съзнанието. Да, един възрастен човек също е свободен от порок, но защото не може, а не защото не му се иска. Смъртта не е спасение. Спасението трябва да е приживе. Умът ни да се изчисти със съзнателно усилие.

[pada]

Ако се освободим от собствената си природа, тогава ще възприемем някоя чужда природа

"Собствената природа" е само една- гуните.

Грехът може да се определи само по отношение на някакъв неизменен коректив с непроменлива собствена природа, който за нас е външен.

Азът е този коректив (с уточнението, че не е нито външен, нито вътрешен). Грях е привързването към преходните неща. Правилната памет (саммасати) в будизма изисква постоянна бдителност (будност)- тялото да се разглежда като тяло, усещането- като усещане, ума- като ум, душевното състояние- като душевно състояние. За тях не трябва да се мисли  "това съм аз" или "това е мое", а безпристрастно, както напр. "за лопатата като за лопата". (Увод в инд. философия, Евразия, 1995, стр 113).

Нашата изначална природа е  чиста. Всичко е  отначало чисто и после се изменя, измества, замърсява и става грешно. Ние трябва да се завърнем към себе си, към това което действително сме, да намерим себе си, да отмахнем фалшивото и натрупаното в последствие,  а не да отидем някъде другаде и да се превърнем в нещо друго.

В "Сутра за змията" Буда разглежда поотделно преходността на тялото, усещането, осъзнаването, нагласите, познанието (на шестте сетива), характеризира ги като "страдание" и заключава: "Откажете се от всичко, което не е ваша собственост! Защото това, от което сте се отказали, дълго ще служи за вашето благо и щастие."

Завръщането към себе си е отказът от всичко преходно.

Но всяка душа има своя собствена, уникална роля, различна за всяка душа. В зависимост от своята роля, всяка душа възприема различни характеристики, но иначе всички са актьори в костюма на тялото на този свят като сцена. Добрият актьор би бил способен да играе всякакви роли и на добър и на лош. Той ще е най-добрият когато ще е добър и ще е най-лошият когато ще е лош.

Всичко това се отнася за "свадхарма". Всяка "душа" всъщност е всяка "собствена природа". Според учението на Гита, "подвластно на раджас е това знание, с помощта на което човек познава разнообразните същества като обособени Азове в отделните тела". (БГ-бхашя ХVІІІ.21).

[Seeker]

"Собствената природа" е само една- гуните.

Истинското Себе е Духът-Атма.

[чери]

"Собствената природа" е само една- гуните.

Тогава тя не може да е постоянна. И какво има да търсим като всичко е съставено от гуните. И ние сме гуни. Кое съчетание на гуните е собствената природа и кое не е. Всяко съчетание е собствената природа. Тогава няма несобствена, терминът се обезсмисля.

Азът е този коректив (с уточнението, че не е нито външен, нито вътрешен).

Ако азът е коректива, тогава кой е този който бива коригиран? Може ли да се коригирам спрямо себе си. Азът не може да е коректив защото е непостояненен, неговата природа попада под различни влияния и се чувства и държи различно. За да бъде един аз коректив, то той трабва да има постоянно състояние, т.е. да не е човек, постоянно безгрешен и корекциите трябва да са незименни. Хората нямат право да съдят хората, дори себе си. Трябва някой който да има едно и само едно отношение, да говори едно и също нещо, да се държи еднакво, и да не се променя, всичко около него да се промени, но той да остане непроменен - това може да е коректив.

Вижте как е в църквата. Какво щеше да бъде ако попът реши всеки ден да бие камбаната както му скимне, да приказва каквото му дойде. Именно защото ние се съмняваме, нашата природа е колеблива и непостоянна, затова ни е нужен коректив. Когато сме на правата посока не ни е нужен. Нужен ни е когато сме в кривата посока. Ако бихме могли да се изправим сами, тогава защо ще кривваме. Ние сме изкривили посоката само защото сме се заблудили, помислили сме кривата посока за права. Затова е необходимо нещо външно, защото нещо външно е това което ни заблуждава, нещо външно е това което ни оправя.

"

Откажете се от всичко, което не е ваша собственост! Защото това, от което сте се отказали, дълго ще служи за вашето благо и щастие."

Тогава бихме били най-щастливи ако се откажем от тялото си, от роднини, приятели и въобще от целия свят.

"подвластно на раджас е това знание, с помощта на което човек познава разнообразните същества като обособени Азове в отделните тела".

Подвластно е на раджас това съзнание когато ние съдим хората като различни, този добър, онзи по-добър, другия еди какъв си, тогава нашият ум реагира различно и е динамичен. Ако имаме унифициран поглед, който не зависи от различията, тогава това е сатвично състояние.

[Източен]

Умът ни да се изчисти със съзнателно усилие.

За мен най-изчистен е умът, напълнен с прамани.

[pada]

Тогава тя не може да е постоянна. И какво има да търсим като всичко е съставено от гуните. И ние сме гуни. Кое съчетание на гуните е собствената природа и кое не е. Всяко съчетание е собствената природа. Тогава няма несобствена, терминът се обезсмисля.

Ползваме различни преводи на Гита и вероятно от там идват проблемите.

БГ ІІІ.33. "Дори притежаващият познание човек се държи според собствената си природа. Всички живи същества следват собствената си природа. Какво би могло да се постигне с ограничаването и?"

Така я обяснява Шанкара:

БГ-бхашя ІІІ.33.1. "Според собствената си природа. Природа (пракрити) тук означава отпечатъците от вече извършени действия- праведни или неправедни, които се проявяват в настоящото или някое по-късно прераждане на хората. От тази природа зависи поведението на всяко живо същество, дори на човека, притежаващ познание, да не говорим за невежия. Следователно всички живи същества следват своята природа. Какво може да се постигне чрез ограничаване или запрещение от Моя страна или от другиго? Следователно е трудно да се ограничава човешката природа."

Тази "собствена природа" е грешникът, а не Азът, който е "непроявен, немислим и неизменен" (БГ ІІ.25)

Тогава бихме били най-щастливи ако се откажем от тялото си, от роднини, приятели и въобще от целия свят.

А вие как си представяте свободата?

Подвластно е на раджас това съзнание когато ние съдим хората като различни, този добър, онзи по-добър, другия еди какъв си, тогава нашият ум реагира различно и е динамичен. Ако имаме унифициран поглед, който не зависи от различията, тогава това е сатвично състояние.

Приемем ли съществуването на отделни Азове, грехът вече е налице. А с него идват привързаността и отвращението. Моето и чуждото.

[чери]

БГ ІІІ.33. "Дори притежаващият познание човек се държи според собствената си природа. Всички живи същества следват собствената си природа. Какво би могло да се постигне с ограничаването и?"

Тук се казва, че човек не може да избяга от собствената си природа. И знаещият и незнаещият се държат спремо собсвтената си природа. Каква е разликата помежду им? И знаещият и незнаещият извършват действия които водят до резултат (отпечатъци) в съзнанието, но докато знаещият разбира философията на действията и последтсвията на действията, и така остава свободен от зависимост, невежият се отъждествява с временните прояви на характера. Знаещият знае метода, правилната нагласа което му дава възможност да се дистанцира от природата, характера или ролята която играе, чрез концентрация на непреходния аз и така остава свободен от ефекта на действията. За невежият природата е неизменна, той нито има идея, нито вижда смисъл да я променя и живее под влиянието на променящата се материя. Знаещият докато живее в материалният свят, притежавайки индивидуално себе и характер остава отвъд влиянието на действията както лотосът над водата. Знаещият наблюдава как характерът му се проявява отстранен, със спокоен ум, без привързаност и необезпокоен, почиващ в съзнаието за своя аз, различен от временните проявления на природата, докато незнаещият наблюдава развитието на характера си като лодка плуваща по течението, поемана люшкана от вихрите и бурите на живота, защото той не знае своя собствен аз (душата) и счита за свой аз временното проявление на природата (тялото).

Ограничаването на природата не води до промяна на ефекта от действията, но съзнанието с което действията се извършват води до един или друг резултат или до липса на резултат, когато съзнанието не е повлияно от инструмента на действието - тялото.

Приемем ли съществуването на отделни Азове, грехът вече е налице. А с него идват привързаността и отвращението. Моето и чуждото.

Метафората за единният аз центрира съзнанието в някаква събирателна точка където съзнанието на вски се събира. Ако вие и аз мислим за едно и също нещо нашето съзнание ще се оподоби. Този единен аз е мястото където всеки ум намира целта си, където излива съдържалието си и потъва без остатък, където се концентрира без да трепне. Но това не е нужно да е единен аз, така, че да няма отделни азове. Може да бъде един аз от всичките. Ако той е навсякъде на какво ще се концентрираме. каква ще е дната точка и за вас и з амен споемо която нашите съзнание ще си заприличат.

Не е нужно да има един аз за да няма грях. Ако възпирмем себе си като част от този аз и ако сме грешни то прехвърляме греха на дугата част която не сме аз. същото става и когато има отделни азове - прехвърляме греха от себе си - на друг.  Всеки аз може да бъде праведен или да извършва грях.  Ако наблюдаваме, че вски аз е грешен, .т.е всяка част от този едине аз е грешна , то целият той е грешен нали, тогава къде остава съществуването на чист аз. Това може да се обясни с наличието на един уникален вечно-чист аз който никога не става грешен, който винаги е отделен от всички, но влизайки в контакт с когото всеки аз постига неговото състояние на чистота. Изчистава се. Пречистител.

Както се казва, че Господ е навсякъде, във всяка частица, и това се счита за негова голяма слава. Този аз е вездесъщ, но ако беше така защо има разлика в характерите. Господ е една душа която идва з амалко на света и пречиства всички, в спомен на което се празвува раждането на Шива и давайки познание, чрез човешко тяло, пеейки песента на Гита променя света от Ад, светът в който се намираме в рай. Установява една истинска религия - религията на аза, на душата и разрушава всички религии, установени от телесни човешки същества. В следствие на това у всяка душа остава запечатан спомен за тази уникална душа и така той става навсякъде в умовете и сърцата на хората по света.

Ако няма отделен аз тогава не може да има отделни характери, няма да има натрупване на отделни, различни ефекти от различни действия. Азът е там където се съдържа, натрупва, формира и променя характера, това е този който действа и търпи ефекта от действията.

Наличието на един Аз не е единственият начин да се справиш с егото и "моето". Единият начин е правилата идентификация, какво съм, каква е истинската ми природа, какво ми принадлежи, и предаване на всичк останало, другото е състояние за приемане на всичко образно и позлване като, че ние повечрено, съзание за право, че всичко, целия свят ми принадлежи, небето, земята, водата, всичко е мое, аз съм господар на това, това ми принадлежи, дадено ми е, но не от теб или него. Дадено е от един на всички, не само на мен.  Ако всички има такова съзнание ако съзнанието не е разделено на моето стига до тук, оттам нататък не е мое, тогава няма да има конфликт. Както в едно семейство всичко е общо. Няма мое, няма твое, така светът е едно голямо световно семейство.

А вие как си представяте свободата?

Представям си свободата като свобода от страданието Хората зарязват къщите си и отиват в гората защото бягат от нещастието и търсят спокойствие, но умът им продължава да се лута в материалния свят. За да можем да избягаме, ни трябва място където да отидем и да се скрием, някакво място което не принадежи на този свят, откъдето можем да бъдем свободни от този свят. Това е място където се отива с краката на интелекта и там умът сяда в поза лотос и преживява спокойствие, каквото няма никъде на този свят. За това не е нужно да ходим по свети места до отхвърляме действията или да правим специлано усилие или ритуали ами само трябва да отхвърлим целят свят с ума си, да го ритнем с крак зад себе си. Но за да придобием силата да го направим ние не е нужно да скачме отчаяно в нищото. Ние заменяме този свят с друг  по-добър. В ръката си на ума ние държим глобуса на новия свят, на рая и впечатлени от това ние късаме връзка с всичко останало Ние си пренасяме багажа на мислите от този свят в оня, натоварен на влакови композиции които следват една друга и пристигат там където съзнанието е пуснало котва и се чувстваме у дома си. Докато сме още наполовина в този наполовина в оня свят, докато единият крак е в едната лодка, а другият в другата ние се клатушакме, колебаем се, изпитвам естрадание, но ще се отблъснем от брега и ще напуснаем целия свят. Ще го жертваме в името на новия. Цялата материя от стария свят ще влезе в употреба за новия, но ще се промени, ще се изчисти. Ще хвърлим всичко в жервтвения огън на познанието и самите ние ще скочим както молецът се изгаря в лампата от обич към светлината, за да изгубим, да изгорим съзнанието си за тяло, за да остане само това съзнаие за душа, тогава ще бъдем свободни от съзнанието за тяло, но това не означава свободни от тялото. Докато сме живи да бъдем свободни от съзнанието за тяло.