За символизма

[Imago]

Това не е интерпретация, а класическа констатация, фиксирана във ведите и упанишадите. Интерпретация, при това твърде свободна, е тълкуването на сърцето като сърцевина на нещо. Няма смисъл рационализираме наивните представи на древните индийци за природата на човека.

[Брахман]

Подценявате, извънредно много подценявате древните индийски мъдреци! Всички истории от пураните са нищо друго освен символизъм. Символизмът се е използвал много в миналото. Далеч повече от колкото в днешно време. Старите риши са говорили с пиртчи, със сравнения, със символизъм. Ако си мислите че те са вярвали във всичките истории на пураните мисля, че грешите. Има литература от преди стотици години в които се обясняват символите на едно или друго сравнение или история.

[Imago]

Говорили са със символи, защото са вярвали в това, което говорят. Ако намеквате за чхая-вада (индийския символизъм), то той не е нещо по-различно от мая-вада.

[чери]

Но какво я мая-вада. Мая в смисъла на мая илюзията ли е? Чхая не означава ли "сянка"?

[Imago]

Чхая е точно сянка, вярно. И заедно с това се използва в названието за индийския символизъм (чхая-вада). По същия начин и [wiki]/wiki]-вада ([wiki]Йогачар�

[Брахман]

Точно в сърцето си е, изразът е хридая-деше (в пространството на сърцето) или направо хридайе, в сърцето. Класическият манас (умът) е именно там, никакви метафори и хиперболи, в анатомичното сърце.

Говорили са със символи, защото са вярвали в това, което говорят. Ако намеквате за чхая-вада (индийския символизъм), то той не е нещо по-различно от мая-вада.

Не ми е ясно какво точно искате да кажете с второто подчертано с удебелено черно?

Ще се върна обратно на въпросният цитат, защото има подобни и в други упанишади! И мисля че това е важно да се изясни и от друга гледна точка. В моят превод на сутрите и интерпретациите които съм дал там, аз използвам на много места предположението че става въпрос за нещо символично от колкото за нещо което да се разбира буквално.

Първо искам да уточним следното:  Аз съм привърженик на схващането, че за в древността и специално в Упанишадите са използвали символизъм, сравнения, метафори, хиперболи и т.н. и при това извънредно много. Нещата които трябва да се вземат буквално са съвсем малко. Приемате ли това или не? И ако приемате че се използва символизъм, по какъв критерий горе долу определяте кое е символично и кое не?

Мисля че няма смисъл да минаваме на анализа въпросните стихове от Катха Упанишада ако вие мислите че всичко което е писано от древните риши трябва да се взема буквално.


ПП Съжалявам, че не мога да се включа веднага в разискванията но съм доста зает в момента. Все пак до вторник най късно ще мога да пиша в повече по тези въпроси

[Imago]

За символизма.

Все повече се убеждавам, че символизмът е опит да се рационализира натурализмът на древните философи, мистагози и митолози. Изобщо не вярвам в идеи от рода на Юнговата, че древните са давали символичен израз на колективното несъзнавано. По-скоро ние продуцираме този символен изказ, за да направим неразумното разумно, да усложним простото и да идеализираме материалното.

Не отричам обаче, че на един етап от историческото развитие, когато скептицизмът и научният подход са се развили достатъчно, елементарният натурализъм на древните е започнал да се идеифицира с помощта на символизма и всякакви онтологични транспозиции.

[чери]

За символизма.

Защо въобще разчитаме, че древните мъдреци нещо са постигали и сега се опитваме да правим литературен анализ на творбите им. По тяхно време е имало живи хора - какво са постигали те - когато са слушали на живо мърдостите. Дори и някой нещо да е постигал, до къде сме стигнали днес. Каква полза е имало от тези мърдости ако светът не може да се спре от падението.

Възможно ли е да тълкуваме извън времето. Нямаме ли нужда от съвременен поглед и още повече от съвременно познание - дадено днес, за днешния ден. Защо древните са били по мъдри от съвременните.

Когато се говори или пише също има прицелна аудитория. За кого е казано това. Често има много пластове и зависи от нивото на възприемащия какво ще възприеме. Казва се, че танцът (на познанието) се танцува в съответствие с публиката.

Напр. духовният баща казва аз говоря на духовните деца т.е. на децата в съзнание на душа, другите не ме слушат и не ме разбират. Някои разбират буквално, някои разбират неограничения мисъл - това зависи от състоянието и интелекта на слушащия.

[rtsvet]

Позитивизъм:
Символично или натуралистично, ние имаме работа с мислене, както и с предаване на информация и още повече модели, гледни точки.

Един основен апарат и изключително мощен на човешкото мислене е мисленето по аналогия. (може би най-мощният) Докато човек е наясно с опасностите му използването му може само да се приветства.

Спора, може да се заключи в това: били ли са наясно древните какво са говорили? Бих питал: Кои от тях? В какъв момент аргумента по-аналогия или модела по-аналогия би бил грешен?

Прагматизъм:
Какво ме интересува, ако има полза от прилагането му?

Аргумента:
Верен ли е аргумента, че в онтогенезата си абстрактното мислене, произлиза от натуралистичното мислене? Неврологично изглежда вярна (мозъка като орган). Но доколко способността е пластична и подлежи на културно моделиране? Защото еволюцията като че ли е произтекла много по-рано, т.е. способността като функционалност е присъствала.

[чери]

били ли са наясно древните какво са говорили?

В една пиеса се казва, че човек пише (може да се използва и твори във всеки смисъл) без да мисли за никакви форми - той твори защото думите му излизат естествено от душата (или нещо такова). Имам предвид, че ние сега се осланяме и преклняме, уповаваме се на техните пориви (н древните мъдреци) и вдъхновения, интуициите и прозренията им, защото са били по-спонтанни, по близки до истината, по искрени - защото хората са били по-чисти, по-издигнати. Вижте изкуството днес, напр. филмите - колко агресия, стрес и др, вижте колко са грозни картините, какви теми вълнуват обществото и др. Какво може да се научи от това. Явно едно време хората са били по-духовни по естествен начин и сега ние защото сме се отдалечили от пъроначалната си същност, търсим и имаме нужда от промяна и искаме духовна революция - да се върнем там където бяхме, където си спомняме, че беше добре, онова време което изгубихме и искаме света който имахме.

Днес децата имат разумни игри. В ерата на информацията знанията не са вече скрити. Няма мистика и посветеност. Сега нашето усилие е интелектуално. Хората и децата не разбират вече от морал - какво е лошо и какво не. ако направиш забележка на някого той ще те изяде, защото всички знаят много добре, и все пак някаква брънка липсва и това е. Това е някакъв модел или пример за подражание. ние автоматично си представяме тези древни мъдреци в отсянката на приятния романтъзъм, просветлените боси аскети с вятър в косите и високи чела. Но ако днес видим по улиците такъв субект ще го датат по новините. И тези които са такива го правят за шоу. Затова липсата днес е от практически примери и въплъщение на познанието. Думите вече всички ги знаят. Дори и в действията се проваляме. Като, че ли ние всичко знаем много добре, но има дистанция между идеите и това което приемаме. Затова имаме нужда от някакви такива индивиди които много не говорят а много правят. А ние трябва да си променяме възгледите, защото ако искаме нещо различно от това, нещо ново, трябва да забравим всичко и да пътуваме натам където няма нищо от този стар свят. Както Кришна казва на Арджуна в Гита. Този свят е все едно вече мъртъв.