За символизма

[Източен]

Изобщо не вярвам в идеи от рода на Юнговата, че древните са давали символичен израз на колективното несъзнавано. По-скоро ние продуцираме този символен изказ, за да направим неразумното разумно, да усложним простото и да идеализираме материалното.

Първото изречение не би могъл да каже, а второто би могъл. Съвсем наясно е бил, че несъзнаваното (по смисъла на термина) не може да се познава, може да се осъзнават само неговите продукти.
Ето цитати, които за да не товаря поста, са само от "Критически речник..." Самюелз, Шортър, Плаут (ЕА 1993г.):
"Истинският символ...трябва да се разбира като интуитивна идея, която не може да бъде формулирана по друг или по по-добър начин".(освен като символ - бел. моя)
"Символният процес е едно преживяване в образи и на образи."
"От активността на несъзнаваното се появява ново съдържание..."
Прилича на Патанджали, като сравнението е, разбира се, в полза на Патанджали.
Повече има тук:
http://www.jungland.ru/node/1599#51

Съгласен съм с rtsvet, че символът е мислене, специфично и архаично в сравнение с понятийното, което също е доста символоподобно. Древният е казвал: "в корема ми се е вселил демон", днес казваме "боли ме корем" - едно и също.

[Източен]

по-важното е каква функция имат тези симвволи (за индивид, общество или култура) и въобще функционални ли са, все още, по-древните от тях?

Тяхната функция е да са функционални.
Наближава Коледа и Нова година: във всеки дом има елха с подаръци, а на върха звезда; ще се прави специална трапеза, в която основна роля има хляб или баница с късмети; децата чакат Дядо Коледа, който щял да дойде с еленов впряг; преди няколко дена повсеместно ядоха риба и т.н.
Функционални са и са безвременни.