Защо кевала кумбхака т.е. спиране на дишането описвано в толкова много йога писания и примерно Йога Сутра 2.51-53 да довежда до изясняване и просветление, вдигане на булото пред вътрешният взор? Темата е централна за Йога, и присъства в повечето Хатха Йога писания и любимата на всички мистици поезия. По-долу представям един съкратен анализ, много ми се иска да го допълните с вашите разсъждения.
Ще започна с поезията, както подобава. Макар на английски текста да е достатъчно тромав сравнение с лекият бенгали.

Slowly, slowly, did I stop my breath in the bellows-pipe (of my throat).
Thereby did the lamp (of knowledge) blaze up within me,
and then was my true nature revealed unto me.
I winnowed forth abroad my inner light, So that, in the darkness itself,
I could seize (the truth) and hold it tight
Лалешвари
lallā-vākhyāni
Едно обяснение, може да се прочете в превода на ЙС в форума.
ЙС 2.52 За мен обаче не е удовлетворително – т.к. нормално ума при кислороден глад започва да халюцинира, а не да се умиротворява! Даже при по-кратко задържане на въздуха усещането за дискомфорт е единственото, което занимава ума. Т.е. обяснението може да е по-заобиколно.
За какво става дума?Спектъра на предположенията варира от:
1. Получаване на инстаит за целостността на човешката личност, посредством изучаване на рефлекторната дейност и дейността на автономната нервна система или подобно експериментиране с жизнеността на организма или пранамая коша.
2. Избистряне на мисълта и повишена способност за концентрация изпитвано след дихателни упражнения и волево спиране на дишането. Като че ли най-отговаря на ЙС.
3. Техника на преминаване към REM сън, на базата на свръх стимулация на мозъчният ствол и вагус нерва. Получаване на инстаит за модусите на действие на съзнанието и перцепцията.
4. Получаване на инсаит от експериментиране с NDE (near death experience). Инсаит за преходността, и духа, като връщащ се в тялото.
Така казано е кратко, но недостатъчно ясно. По-долу ще поясня, като ще дам и някои дискусионни точки.
1. Предложението се базира на интерпретациите на някои индийски гуру. Техниката е проста – сериозно задържате дишането, с цел да го държите ако трябва докато умрете. По някое време рефлекторната дейност взима превес над „волевото” решение и вие почвате да дишате. Човек може да медитира върху тази сила на жизнеността, която ни кара да дишаме. Всъщност „
то диша”, ние само можем да варираме донякъде ритъма му! Дискусионна точка , е наличието на допълнителна мурча (припадък) кумбхака в класическите хатха източници. В много съвремани източници не без известно основание се казва, че кевала кумбхака е спонтано задържане при спиране на ума. Това никак не променя съшността на въпроса, т.к. има други техники примерно за събуждане на кундалини, в които въздуха се задържа волево.
2. След задържане на въздуха, субективно се изпитва усещане за по добра концентррация и „избистряне” на ума. Интелигентно предложение е, че упразнението стимулира адреналните жлези, да отделят адреналин и норадреналин и стероиди. Стимулираме лангерхансовите острови да отделят глюкагон и черният дроб да отдели допълнително глюкоза. Всичко това само по-себе си има стимулиращ ефект в/у ЦНС и подпомага концентрацията и приповдига тонуса и настроението. Но според мен основният механизъм е друг, както се вижда от цитираните изследвания. Това което се случва, е че ние имаме рязко покачване на Церабралният кръвопоток, както и променливо поведение на Артериалното налягане. Т.е. имаме една добра перфузия на кръв в мозъка. Последвало повишаване на кислорода достъпен за ЦНС. Всичко това съчетано с обща стимулация на автономната нервна система. Дискусия заслужава разбира се предходното състояни, както и последвалата рефлекторна хипервентилация и тахикардия.
*Mechanisms of the cerebrovascular response to apnoea in humans - J Physiol (2003), 548.1, pp. 323-332 Tadeusz Przybylowski*, Muhammad-Fuad Bangash†, Kevin Reichmuth†, Barbara J. Morgan‡, James B. Skatrud† and Jerome A. Dempsey*
* Cerebral haemodynamics during the Mueller manoeuvre in humans.
Reinhard M, Hetzel A, Hinkov V, Lücking CH. PMID: 10886262
* Effect of the Mueller manoeuvre at different lung volumes on left ventricular performance in normal subjects.
Smucker ML, Cassidy SS, Nixon JV. PMID: 66855933. В поста си „светлината в края на тунела” изказах съмнението, че част от йогическият инсаит може да е на базата на съзнателен REM сън, както и експерименти с съзнанието в него.
поста Преглед на литературата има в цитираната статия и по-долу статия от Ланцет. Изпадане в REM може да предаде и някои особености на NDE, макар че както отбелязва Ланцет, няма същата психологическа трансформация, както в естественото NDE. Затова NDE е в отделна точка. Въпреки това отпадането на ограничението на тялото и на законите на физиката, определено може да е „отварящо очите” преживяване за филофски настроеният.
4. Тази точка изглежда като че ли ясна от само себе си. При халюцинациниране не става въпрос само за визуални халюцинации, появяват се смущения в осъзнаването на картите на тялото, т.е. човек може да се чувства все едно че няма тяло или е отстрани на тялото си. Халюцинации за мистична светлина също се появяват при определени ситуации, примерно когато невроните в визуалният кортекс почнат да измират поради липса на кислород. Разбира се инсайта за собствената смъртност, както и за отпадането на тялото, са водещи. Недостатък е, сравнително малкият брой хора които имат такива преживявания (<10%) Т.е. гранция, че ще ви просветне няма, а вероятността за повреда е голяма.
* Near-death experience in survivors of cardiac arrest: a prospective study in the Netherlands
Pim van Lommel, Ruud van Wees, Vincent Meyers, Ingrid Elfferich
* Sabom MB. Light and death: one doctors fascinating account of near-death experiences. Michigan: Zondervan Publishing House, 1998: 37-52.
* Penfield W. The excitable cortex in conscious man. Liverpool: Liverpool University Press, 1958.
* Meduna LT. Carbon dioxide therapy: a neuropsychological treatment of nervous disorders. Springfield: Charles C Thomas, 1950.
* Whinnery JE, Whinnery AM. Acceleration-induced loss of consciousness. Arch Neurol 1990; 47: 764-76. [PubMed]
* Jansen K. Neuroscience, ketamine and the near-death experience: the role of glutamate and the NMDA-receptor. In: Bailey LW, Yates J, eds. The near-death experience: a reader. New York and London: Routledge, 1996: 265-82.
* Greyson B. Biological aspects of near-death experiences. Perspect Biol Med 1998; 42: 14-32. [PubMed]