В мен ли е Бог?

[чери]

Сант Мат е осъзнаване че Бог е сега в мен. Сант Мат е излизане от преражданията

В нашето познание се казва, че тези които наричат себе си форма на Господ са дявола. Самият Господ никога няма да проповядва така, че Господ е в мен. От неговото познание ще е ясно къде е и пр.

Другата обида която се нанася е, че Господ е навсякъде. На пръв поглед може да изглежда голяма хвалба - нали  - той е навсякъде , но по този начин той с принизява - че е във всяка частица и пр. Всъщност той е същата форма на душа като всяка душа - по малка от атом, но светещ и със съзнание и с познание за себе си и за света и само той може да идва и да проповядва, да просветли другите и да ги направи в самосъзнание за душа и само чрез неговите насоки имаме полза за нас.

Например ако една майка има дете тя помни неговото лице, думите, действията и мястото където е. Ако детето отиде в детската градина - тя си го представя и го помни там. Затова ще забележите, че ако детето отиде на някое място което майката не знае, с хора които тя не познава, нейния спомен е нарушен и заради незнанието тя се притеснява. По същия начин да се проповядват такива идеи за Господ, че е сега (което на практика не означава нищо съществено - повече от лозунг за задоволяване на масите), или, че е в нас или във всеки атом или навсякъде, това може да се нарече само разпространение на тъмнина на невежество и опорочаване на интелекта на хората което носи страдание.

В тази практика основна роля играят различните гурута, със своите човешки идеи за Господ, но тези гурута стават причината за падението на своите последователи. От друга е ролта на личния избор на последователите които са заблудени и искат да заблудят и останалите. Така и двете страни участват в тази вредна практика.

Разбира се, всеки ще слуша тези проповеди и идеи на тази религия което принадлежи и ще се събира и ще си приолича  тези души с които е бил дълго време в миналото. Затова се казва, че нищо ново няма да стане всичко е вече направено. От гледна точка на цялостната организацията на световната пиеса всякакви такива случаи имат своето място.

Например гурутата ангажират последователите си с редица прктики и упражнение, но не им дават конкретн цел, за тук и сега, какво да постигнат. Ние смятаме, че никой човек не желае да умре. Не е правилна практиката да се желае напускане на кръга на преражданията. Този стремеж носи нещастие - все едно да се самоубиеш - и хората мислят и следват със свито сърце. Според нашето познание ние разбираме душата като вечна и цикъла като вечен. Ролята на душата е фиксиране и не може да не бъде изиграна. Ако дори една душа се освободи от цикъла завинаги, тогава той би трябва ло да спре (ще има нарушение). Но той се върти правилно всеки път. И щом в него дори Господ има роля да дойде и да еиграе - как може което и да е душа да е всободна завинаги и никога да не дойде на света. Нашата цел  е да бъдем свободни от страданиуе докато живеем в обикновения свят. Това става с практика на самосъзнание , че аз съм душа - точка светлина и моя Баща е съшо такава душа - точка светлина и аз не съм това тяло - а той няма и тяло въобще (обаче идва и се проявява в тяло). И да забравим религията, националността и пр, на тялото за което говори дори Шри Шри Рави Шанкар.

Също смятаме, че никой друг освен Най-висшата душа не може да бъде наречена Шри Шри. Той притежава тези титли, защото е винаги издигнат. Докато ние сме шри когато сме издигнати, после пропадаме и губим титлата и послед той идва и ни прави шри отново. Що се отнася до тези които сами възприемат титли - то се казва, че името се базира на действията които се извършват. Трябва да има такива действия, че Шри Шри титлата да се заслужи, също "Рави" и дори "Шанкар". (ако не е просто светско име).

Трбва също да се знае по какъв начин гуруто успява да привлече своите хора какво им обещава. Дали не го тормози само без да има някаква полза. От другата страна се предлага полза за този живот и за много бъдещи животи - дълго време на пребиваване в освобождение в живота. Всички дъупи преживяват освобождение (мукти) и освобождение в живота (дживан мукти) и даритялвят за всички е един. Ако това е Шри Шри Рави Шанкар или  Гуриндер, тогава очакваме, че те няма да напуснат тялото си и да изоставят хората както напоследък няколко гурута направиха. Напр. дори Гуру Нанак е един такъв телесен гуру след идването на когото падението на земята продължава. От идването на Господ трябва да следва нещо положително (иначе защо ще се обръшщаме към него с молби). Затова той не идва в Края на Медната епоха след която следва желязната епоха. Но идва на края на Желязната епоха когато дървото на света е поразнало голямо и клоните на различки те религии са се разклонили в много секти Когато това дъвро е прогнило и е пред падане. Той идва за да посее семката, на новата фиданка на новото дърво. Всички гурута и религиозни бащи само поправят света и не могат да установят нов свят, не могат да се противопоставят на старите, неправилни модели на поведение. Затова 3-те роли на господ са установяване на нов свят - разрушаване на стария и поддържане на новия. този нов свят е света на златната епоха в който душата е със самосъзнание за душа, напуска тялото и се ражда и живее без страдание за дълги години. Янма болдести, доктори, полиция, мръсотия и затвори. Там душата е в самосъзнание за душа по естествен начин и няма съзнание за Господ. (незнае кой е направил тях такива). Товасе нарича земята насамоуправлението и е наше рождено право да имаме това наследства в царството на Раван. Там има само една религия, и един начин на живот, едно семейсвто и един език. Сега е царствотои на Раван в което от десетте си глави на десетте различни религии Раван - който кара хората да плачат проповядва двсет различни идеи. Тези две црства са като рай и ад, ден и нощ и не могат да съществуват заедно. Когато е ден - не е нощ. В чистия свят - раая - златната епоха няма един нечист и в нечистия - няма един чист. Сега всички са нечеисти и сами не могат д се направят чисти. Затова е необходимо идването на Господ.

[yogimax]

Затова е необходимо идването на Господ.

Ето за тази заблуда споменах вчера. За илюзията на ума да смята, че Бог е някъде далеч, че ще дойде второто пришествие (както твърдят безброй секти). Не. Бог е сега. Бог е тук и винаги е бил. В настоящето. Още сега, в този момент. Защо Бог ще ни създаде и ще ни изостави, избягвайки някъде далеч в бъдещето или оставайки далеч в миналото? Какъв Бог е той ако не е навсякъде и сега?

По същия начин да се проповядват такива идеи за Господ, че е сега или, че е в нас или във всеки атом или навсякъде, това може да се нарече само разпространение на тъмнина на невежество и опорочаване на интелекта на хората което носи страдание.

Странно мнение. Съществува само настоящият момент. Всички събития се случват в настоящия момент. Събитията, които вече са се случили и сега са в миналото, когато са се случвали са били също в Сега. Събитията, които предстаи да се случат не се случват в бъдещето, те пак ще се случат в Сега, в настоящия момент. Няма нищо по-ценно от настоящия момент. Той е толкова дълбок и безкраен. Защото в него именно се случва всичко. Всеки следващ миг е всеки път сега, сега, сега. Как може да изолираме Бог от настоящия момент? Бог също се случва сега! Изглежда, че не успяваме да се потопим на 100% в настоящия момент. В състояние на Самадхи човек е на 100% в настоящия момент! Тогава осъзнава намиращият се в същия настоящ момент Бог! Ако Бог е ограничен от време и място, какъв Бог изобщо ще е той? Нали е всемогъщ и всеобхватен?

[чери]

Откъде имате познание за Господ, какъв и къде е? Вие само сте чул някого които изразява идеи и мнение за какво е той, но дали е така или не? Вярно и точно познание занего можем да имаме само от него. Ако питате хората те имат много различни мнения за него. Всичките ли са верни. Има много идеи но между тях име и една правилна идея.

Сегашният момент е винаги различен. В един момент имам ...кола в друг не....по същия начин в един момент в настоящето Господ го няма. Няма нужда от Господ в Рая, в света на щастието. дълго време го няма и сега, в този момент (в някакъв смъсъл това което казвате е правилно, че сега го има, но трябва да кажете къде и пр.), когато ние хората полека-лека сме пропаднали, когато от много сегашни моменти които сме имали дълго време сме направили нещастни моменти да взимаме и да даваме страдание, тогава той идва както е казано в Гита - за да разруши лошите и фалшивите религии и за да установи една истинска религия. Какъв е смисъла да идва когато когато има само една религия, когато няма много фалшиви религии. Той идва когато много фалшиви религии са се разпространили. Това е сега.

Вие вярвате ли, в Гита? Ако там се казва "Аз идвам.." тогава той идва отнякъде, нали , не е навсякъде, иначе защо да идва, той е вече тук. Той ива от този свят на душите от който идват всички души. Когато дойдат веднъж, те не могат да се върнат. Когато горе пстане почти празно, почти всички души са дошли на земята,той идва отново за да отведе всички души обратно вкъщи. Той идва когато е неговата роля, когато има нужда. Вие откъде решихте, че е всемогъщ, всеобхватен и какво разбирате под това. Той също спазва законите на природата която следва цикличен ритъм. В идеята, че всичко е сега има някакво противоречие с естеството на природата. Сякаш ние седим само на едно място. Такова място - постоянно - тагава гледна точка - има само една единствена душа - всички ние останлаите се колебаем, пропадаме, издигаме се, мислим за миналото за бъдещето и пр. Една душа знае миналото, бъдещете и пр и е постоянна и стабилна. Всички копират нея. (между другото проблемът за всемогъществото на Господ се дискутираше на едно друго място във форума)

[Imago]

Правилното осъзнаване гласи: Аз съм бог, Ахам брахма асми, което е първолицева форма на второлицевото Тат твам аси, Това си ти.

Бог е иманентно-трансцендентен.

Той е иманентен в смисъл, че е абсолютната истина. И трансцендентен в смисъл, че е отвъд всяка психофизична конотация.

[yogimax]

чери

Откъде имате познание за Господ, какъв и къде е?

Бих Ви задал същия въпрос на Вас.
Нима в писанията не се споменава, че Бог е вечният наблюдател, свидетел? Т.е. той присъства винаги.

[Seeker]

Изказването - "Бог е в нас" е доста общо и объркващо.  За да навлезем в детайли, можем да кажем, че ние започваме да отразяваме енергиите на БОГ, когато развиваме различни качества в различните чакри.

Не случайно в дебелите книги се говори за отразяване като огледало. Ако нашето огледало е чисто, отражението ще бъде добре.

Също ни сравняват с флейта. Ако всички отвори на флейтата са добре почистени, то божествената музика ще може да се прояви чрез нас.

Във всяка от чакрите е заложен аспект от Божествената енегия. Ако чакрата е отворена, този аспект е събуден. Ако чакрата е замърсена и затворена, аспекта е заспал/непроявен/.

[Imago]

Правилно. Вътрешният Наблюдател е също отражение, при това съвсем не е вечен, а е функция от еволюцията на буддхи. Затова в дебелите писания се казва, че неговата иманентна форма е обусловена от интелекта (буддхи-аваччхина).

[чери]

Бих Ви задал същия въпрос на Вас.
Нима в писанията не се споменава, че Бог е вечният наблюдател, свидетел? Т.е. той присъства винаги.

Познавам Господ лично. Познанието за него е ново. въпреки, че то въответства с писанията и дава обяснение на много въпроси попвдигнати там, то не се съдържа там. Писанията са писани от хора. Каквто всички религиозни Бащи и този най-голям религиозне Баща - Бащата на другите Бащи когато идва преподава устно (както е описано и в Гита). Гоовори. в тези думи има ново познание. Ние можем да научим дотолкова доколкото сме чели, чули и разберали ида обсъждаме съптветно. Можедм и да разсъждавамеи да достигаме до дълбочини, нови гледни точки, интерпретации и пр. Но нови неща не умеем да разказваме. Ние можем само да ги научаваме, да ги разбираме, да ги повтаряме, да ги обясняваме.

Това, че е наблюдател, може би означава, че докато е в тяло, като нас, катов сички души, той остава безпристрастен, непривързан и пр. И това е неговото постоянно състояние. Ако той беше тук винаги тогава ствтът нямаше да пропадне. Той идва и ссъс своето присъствие повдига света. Послед хората се оплитат в компанията един на друг и падат заедно. Сравнението е с батериите с ограничен капацитт, които се разреждат когато попадат в контакт дин с друг и генератора - който ги зарежда и който е само един. Аз знам кой е той.

Изказването - "Бог е в нас" е доста общо и объркващо.  За да навлезем в детайли, можем да кажем, че ние започваме да отразяваме енергиите на БОГ, когато развиваме различни качества в различните чакри.

Не случайно в дебелите книги се говори за отразяване като огледало. Ако нашето огледало е чисто, отражението ще бъде добре.

Също ни сравняват с флейта. Ако всички отвори на флейтата са добре почистени, то божествената музика ще може да се прояви чрез нас.

Абе или сме плоски, или сме кухи, все не е добре. Във всеки случаи сме нежива материя. Само за тялото и за чакрите се говори. Аз искам да съм жива душа, пълна със някаква съшност.

[yogimax]

Правилно. Вътрешният Наблюдател е също отражение, при това съвсем не е вечен, а е функция от еволюцията на буддхи. Затова в дебелите писания се казва, че неговата иманентна форма е обусловена от интелекта (буддхи-аваччхина).

Интелектът си е интелект и  той не е наблюдателя. Наблюдателят е онази отправна точка, която смътно усещаме вътре в себе си. Тя не се променя. Усещам тази отправна точка, усещам този поглед в мен, който е същият както когато бях малко дете. Променили са се мненията ми, концепциите ми, схващанията ми, емоциите ми, чувствата ми. Но тази точка на наблюдателя в мен остава все същата. Аз съм все същият. Неизменен всред промениящият се свят и променящите се събития. Тялото ми е порастнало, то се е променило много...но аз не съм се променил. Моето висше Аз присъства вечно в мен и в него аз съм неизменен.

чери

Познавам Господ лично. Познанието за него е ново.

Сега вече няма да се поколебая да Ви предложа преглед при съответен специалист.

[Seeker]

Само за тялото и за чакрите се говори. Аз искам да съм жива душа, пълна със някаква съшност.

Как може да си "жива душа" ако не познаваш себе си, ако не знаеш какво трябва да коригираш в теб?