Критерии за просветленост

[Seeker]

Съгласни ли сме всички, че просветлението е състояние на ума, доминиран от саттва, на ума, в който раджас е потиснат, а тамас липсва?

За мен просветление, е когато се премине отвъд гуните, отвъд времето и отвъд Дхарма.

Всеки май има различна визия.

[yogimax]

Моята съвпада с тази на Seeker. Първоначално трябва да се придвижим към сатва, а след това да разтворим и нея. Но не ме питайте как, защото не знам

[Imago]

Това не е просветление, това е освобождение. Просветлението е невъзможно без саттва, защото само саттва сияе. Освобождението от саттва е път отвъд просветлението. То е махасамадхи. С други думи, смърт без прераждане.

[Брахман]

Не знам защо така но много обичам да те поправям   Да не би защото си последовател все още на Нирмала? Мислих че ще кажеш някой глупост от вида на това, че критерий за просветленост е да ти духа хладен вятър над главата Извинявай не можах да се сдържа

За мен просветление, е когато се премине отвъд гуните, отвъд времето и отвъд Дхарма.

Да се мине отвъд гуните да! Съгласен съм. Но все пак докато йогинът съществува в него преобладава сатва гуна. Другите две са процентно по малко но продължават да съществуват. Ако една от гуните само изчезне напълно тогава и материалният свят изчезва. Но психически един такъв просветлен човек стои над гуните.  

Да се отдиде отвъд времето (психологическото!) да това също съм съгласен.

Да се отиде отвдъ Дхарма, ехе това е супер, не очаквах да го кажеш, но е абсолютно вярно. Доста хора не го разбират това между другото.

Съгласен съм напълно. Между другото има още много неща които могат да се кажат за просветленият.

Той е отвъд двойките противоположности дван двас.
Отвъд концептуализиране с ума.
Независим от света Кайваля
Той е Парипурна, вътрешно задоволен.
и т.н. и т.н. има цели фермани списъци...

Но тези неща са свързани по между си така както скачените съдове. Щом единият се напълни, напълват се и останалите. Щом едно от условията е изпълнено, изпълнени са и останалите
 

[Брахман]

Това не е просветление, това е освобождение....

Вие изглежда сте привърженик на теорията че освобождението може да настъпи едва след физическата смърт на човек? С какво ви привлича тази теория?

[Imago]

Не е задължително. Може да има и дживанмукти. Но когато просветленият минава отвъд гуните, той се освобождава окончателно, при това без да съществува повече в света на гуните. И не е нужно да се нарича повече просветлен. Защото просветлението е състояние на ума, а отвъд ума няма ум.

[yogimax]

Две крачки до просветлението
Лекция на Шри Шри
7 юли 1996, САЩ, Колорадо

Има 3 лица-1, 2 и 3 лице единствено и множествено число. Нали така?
Повечето хора се обръщат към Бог в 3 лице – Бог като той. Бог е той.
Но толкова им е трудно да се обърнат към него в 1 лице. Интелектуално
разбираш, но вътрешно не го приемаш по този начин, защото виждаш
своите несъвършенства. Така ли е? Между осъзнаването на Бог в 3 лице –
Бог като той, и осъзнаването на Бог в 1 лице – Бог като аз, се
преминава през още един междинен етап – ти. Това означава
непосредствен контакт, така разширяваш границите на себепознанието.
Изчезват ограничените представи за своето Аз. Не си просто това тяло и
психика, ти си неограничен, като пространството, в теб се съдържа
целият свят. Ти мислиш че си само твоят малък ум с неговите мисли и
представи. Как да излезеш от това ограничено разбиране? Само чрез
любовта. Ти си всички, т.е. любов. Разбираш ли? Обичайки казваш какво?
Ти си моят живот. Казва се и така-ти си моят дъх. Нещо в този смисъл.
Малкото аз или его изчезва и заедно с него изчезват всички
недоволства. Причина за тях е твоето его, отделността. Какво означава
егото? Просто отделност. “Те са други, а аз съм отделен от тях.” Ако
само можеше да видиш, че ти си и там, че си част от всички хора.
Първата крачка за просветлението, или еволюцията е от да бъдеш някой в
да станеш никой. А ти искаш да си много важен. Много хора попадат в
тази клопка. Затъваш в клопката на собствената си позиция. Каква
разлика има дали седиш на диван или на голия под? Веднъж някой ме
попита “защо си заобграден с цветя?” Отговорих “за да можеш да ги
погледаш, за да не гледаш през цялото време само в мен.” Ако тези
цветя бяха за мен щяха да са пред мен, за да мога да ги виждам и аз.
Но аз не ги виждам всички тези декори, те са зад мен и отстрани, не се
въртя да ги гледам, пред мен са само вашите лица. Знам че много хора
се безпокоят “виж ти защо на такъв диван/трон висок седи Гуруджи”. За
да мога да ви виждам всички. Ето какво означава да затънеш в клопката
на позицията. Разбирате ли? Когато си в позиция се мислиш за някой.
Разковничето е в това да бъдеш никой, от да бъдеш някой да станеш
никой е първата крачка към просветлението – от някой към никой. И
бъдейки никой ставаш всеки човек. И това е любовта. Излизането извън
егото е пътят от да си някой в да станеш никой. А втората крачка,
която води от да си никой в да станеш всеки човек, ти дава възможност
истински да обичаш всички хора, “той е част от моето Аз”, поглеждаш в
очите на който и да е човек и виждаш “никой не е отделен”, “той е част
от мен като собствените ми ръце и крака”. Затова Исус е казал: “Който
иска да стигне до Отца няма друг път освен чрез мен”. Същото са
казвали по един или друг начин всички учители на тази Планета – и
Буда, и Исус, и Кришна и всеки учител. Същото е казал Кришна на
Арджуна за трите лица, първо му казва: “виж Бог във всяко сърце”, а
след това: “предай ми се, отпусни се, вглъби се и се освободи от
заблудата на отделеността”. Всички хора, целият свят е единен жив
организъм, едно живо Битие, и всеки ум е част от това живо Битие. Това
е най-висшето познание. Всяка наука трябва да води до това познание.
Разбирате ли? А къде си ти? Навсякъде, като пространството и тук и
там, си във всеки човек. Истинската служба започва в деня, когато
отвориш очи за това съзнание. Виждаш някой да страда и ти страдаш
заедно с него. Имал ли си такова преживяване? Пресичайки улицата
виждаш, че някой е ударен, изпитва болка. Същата тази болка усещаш и в
себе си. Някой на улицата е блъснат, има счупен крак или ръка, или има
кръв, неговата болка изпитваш и в себе си. По света има толкова
нещастие и болка, че трябва нещо да се направи, за да достигне това
знание до колкото се може повече хора.

[Източен]

По света има толкова
нещастие и болка, че трябва нещо да се направи, за да достигне това
знание до колкото се може повече хора.

По света има болка, щастие, богатство, любов, Просветление и т.н. Но защо точно на мен трябва да се случат всички тези неща? Би било нахално да искам да имам любов и всичко друго! Тези неща съществуват, но защо точно аз да ги имам?
В основата си светът е парадоксален и нелогичен. Законите са човешки формулировки на ориентацията. В нач. на XXв., когато са големите открития във физиката на международни конференции физиците са се посрещали един друг с въпроса: "Откри ли нещо ново"? Ако другият е отвръщал: "не", питащият е казвал: "Слава Богу". До такава степен са се страхували, че основата на тяхната наука, на тяхното верую рухва!
Ако Просветлението е психическо събитие, то тогава Просветлението трябва да се определи като преживяване във феноменалността. Ако Просветлението не е психическо събитие, то не би било възможно неговото отчитане и идентифициране. Основен критерий за Просветление е чувството за Спасеност и Освободеност, което изповядват просветлените. "Чувството" е психически феномен и като всеки феномен - преходно. Затова единственият отговор на въпроса: "Що е Просветление?" трябва да бъде мълчание!
Прави впечатление, че в по-съвременни и ненатоварени с хилядолетни суеверия случаи на Просветление, тези, които изповядват, че са имали Просветление сякаш отчитат пикове, пикови преживявания на чувството "Просветление", след което един вид се връщат в "нормалното" за всички хора обектно съзнание. Разбира се, изживяното Просветление не се забравя дори за миг през останалия живот и такъв човек, на базата на преживяното има съвсем различен поглед, манталитет  и т.н. Ако би съществувало постоянно /като време/ чувство на просветленост конкретният човешки организъм би буквално изгорял от интензитета на чувството. Затова в един миг от живота се изживява нещо, което обикновено трае миг или денонощие и след това остава само споменът за преживяното.

[Imago]

В индийската философия има тънка разлика между озарение (пратибха) и просветление (бодхи). Просветлението по смисъла на бодхи е пробуждане за истината. А истината може да бъде благородна (аря), варварска (млеччха), единствена (ека), четворна (чатвари сатяни) и каква ли не още - според интелектуалната нагласа и сотериологическата мотивация на просветления. Озарението като инсайт и просветлението като сарваджняна имат различни критерии за собствената си актуалност. Но е предварително ясно, че второто е по линията на сватах праманя, иманентната самоверификация - няма друг критерий за просветленост освен самата просветленост като всезнание. Ако не знаеш нещо ad hoc, това е сигурен признак, че не си просветлен в този втори, по-фундаментален смисъл.

[Източен]

Западът е по-склонен да приеме и търси Озарението, а изтокът - Просветлението. Триадата "сат, чит, ананда" дава някакво, според мен обяснение, а именно - познанието може да се реализира само в три варианта: чрез радост и любов, чрез интелектуалния принцип и трети, вероятно най-хармоничният - съчетание от двата. Има фиксирани доста случаи на спонтанни озарения или може би дори просветления, при които човекът не е достатъчно интелектуален, за да обясни случилото се. Знам за един случай /от литературата/, при който човекът влязъл непроизволно в състояние, докато се къпел в река и потънал, удавил се. В такъв смисъл Просветлението е като добавяне на ново измерение на разбиране, но натрупаните в земния живот опитности в никакъв случай не трябва да се подценяват. Твърде превратно се разбира терминът "всезнание". Вие /Imago/ по-добре от мен знаете, че се дискутира в литературата всезнанието на Буда. Отговорът, мисля, не става ясен.
Любопитни случаи за размисъл се съдържат в книгата: Р.Бекк “Космическое Сознание”. Преди години си я купих от "руската книжарница" /на "Витошка", сега мисля я преместиха някъде - книжарницата/. Авторът не дава някакви ясни отговори /очевидно не знае такива/, но някои от случаите, разказани там са значително по-нови по време и доста любопитни.