Критерии за просветленост

[Източен]

Какво се получава, когато към тези правилни съждения включим неизвестната проявяваща се непрекъснато пред нас пълнота на живота?
Читта не е пуруша и опитното съзнание не е способно да оцени ирационалностите на живота, напротив, то ги забърква. Именно женският принцип на читта е ирационалното в света, което обърква и омайва.
Как да се примирят читта и пуруша, поне приживе, пък за после не можем да мислим?

[Източен]

Освен няколкото случаи на просветление в историята, другите са обречени на непрекъснати заблуди. На пракрити трябва да се молим и уповаваме да ни освободи от илюзията, а не на пуруша. Как да се омилостиви Мая, за да отпусне хватката, а не как да се развенчае, защото това е невъзможно. Нейните изкуства са неизброими и неминуемо тя ще се надсмее последна дори в последната минута от живота на всеки велик мислител.
Пример:
Голямата секира е един стопроцентов истински умен мъж и това го казвам сериозно, защото такъв го възприемам от неговите текстове. Сложил си е, обаче, вероятно именно защото е истински мъж, за аватар лабрис (двойна брадва), който е стар матриархален символ, символ на амазонките, Великата Майка, Деметра и нейното подземно копие Хеката, а днес използван от феминистки и лесбийски ориентирани. В някои ритуални убийства (в древността), вероятно не случайно, е използван лабрис. Това е усмивката на Мая, от която много съм си патил и съм се направо наплашил.

[Imago]

Мая е пракрити само във Веданта. В Санкхя-Йога пракрити съдържа в себе си както мая, така и освобождението от мая, което е знанието, извиращо от чистата саттва на ума. Да не забравяме, че умът и съзнанието в Йога са също пракрити, еволюти на материята.

[Източен]

Уточнението е напълно прието. Да разбирам ли, че смятате Веданта за един вид по-нисше учение от Йога?

[Imago]

Когато става дума за тълкуване на Йога-сутра, може би. Но това не е дефект на самата Веданта, а по-скоро на ведантистите хиляда години след Шанкара. Самият Шанкара е дал една доста авторитетна интерпретация на Йога-сутра-бхашя. Трудно ще е да го обвиним, че е ведантизирал Йога. Още по-трудно е да се откроят ясно ведантическите нотки в тълкуването на Виджняна Бхикшу, за когото традиционно се твърди, че бил ведантизирал Йога-сутра. Различията засягат детайли - например има ли или няма двойно деление на ананда- и асмита-самапатти.

[rtsvet]

Има доста повече различния които не са детаили:
примерно многото пуруши в самкхйа
в адвайта веданта има доста подчертано божествено иманентно (saguṇa) присъствие.
Постулирането на брахман допълнително като сагуНа според мен променя и трактовката на крайната цел, а именно освобождението.

[Imago]

Говорим за различията между "ведантическата" ЙС интерпретация на Виджняна Бхикшу и "правоверната" ЙС интерпретация на Вачаспати Мишра. Иначе никой не оспорва огромните разлики между Санкхя и Веданта.

[Raja]

Макар че не е съвсем ясно дали Шанкара е автора на споменатия коментар. Според Рукмани не е.

[Imago]

Вярно, че има стилови различия между коментара на Шанкара към ЙСБ и Шарирака-бхашя, да не говорим за БГ-бхашя. Но който и да го е писал, е искал да заздрави авторитета на Шанкара, а следователно и духа на Веданта.

Има обаче и друг момент, а именно, че коментарните трудове се пишат в стила и духа на коментираното произведение, а не от гледна точка на коментатора. Вачаспати например е коментирал почти всички сутри и шастри, но не може да се каже, че е смесил идеите на Йога в Таттва-вайшаради с идеите на Веданта в Бхамати.

[Източен]

Предложените критерии за просветленост страдат от една обща слабост – недостъпни са за опитно потвърждение. Коригирам това с предложение, което е плод на лични научни наблюдения.
Както е известно по празниците spiritus sanctis слиза на земята, което се потвърждава от повишената консумация на алкохол (неговото земно проявление), при което се наблюдават два възможни резултата:
1.При тези, чийто манас се идентифицира с духа, ясно се забелязва повишена или нарушена артикулация, податливост на гравитацията, обсебеност от налудности, свързани с някакви илюзии за предстоящо щастие, добро и т.н.
2.При обратния случай – идентифициране на духа с манас – се стига до изтрезвителното.
Неподатливи на тези крайни форми биха могли да бъдат наистина просветлените, които могат да пият свободно, демонстрирайки, че наистина (а не само на думи) могат да понесат духа. Това много лесно може да се установи, като в опитите не могат да участват заявилите, че практикуват някаква форма на яма, за съжаление, защото нямат реален опит с духа и при подобни експерименти се рискува тяхното психическо здраве.