Лекция за вегетарианството

[yogimax]

На 16 февруари от 14 ч. във фоайето на Областната библиотека Стилиян Чилингиров в град Шумен д-р Светла Балтова от гр. Пловдив ще проведе лекция на тема "Вегетарианството". Вход свободен.

[rtsvet]

yogimax, знаеш ли че будистите в Тибет и Монголия най-често не са вегетарианци?

[yogimax]

Знам. Тяхна си работа. Тук веднъж бях на лекция на Диамантения път на будизма, и те май хапват месце. И един будистки и йога учител на име Теодор също май хапва месце. И на негов курс съм бил. На лекция на Сахаджа Йога също съм бил и те хапват. И бягам, та си плюя на петите. Там където ядат месо не е за мен място. При Белите братя на Рила добре се чувствам, в целия лагер месото е табу. както е и в ИЖ.

[Seeker]

По този повод ми хареса какво бе написал Raja по въпроса.

Храненето като пречка за духовното

Не е трудно човек да намери страховити статиики и изследвания показващи и доказващи вредата от широк диапазон продукти – кажи речи само за суровите зеленчуци и плодове не се е писало, макар че и за прекаляването с плодове съм чувал. Някои от тези материали са толкова остри, че можем да останем с впечатлението, че едва ли не всички проблеми на съвремието ни се дължат на съответната храна. Четем и се плашим от соята, белия хляб, черния хляб (ако е правен с мая), солта, захарта, консервираните сокове, млякото, много въглехидрати, многото или малкото протеини и прочее и прочее... Като резултат много от нас взимат крути мерки и правят толкова революционни промени в диетата си, че живота им се превръща в една постоянна борба. Нека да помислим върху това – първоначалната и водещата идея на много от тези хора е да постигнат хармония с природата. Но може ли да се постигне тази хармония посредством трескава ежеминутна борба и терзания? Може ли да се постигне тя, при положение, че съзнанието ни от сутрин до вечер е заето с мисли за храната – мисли за това откъде днес ще си купим най-безнитратните марулки, най-чистия и най-студенопресован зехтин и т.н. По този начин ние се изолираме – изолираме се не толкова от другите около нас, колкото от живота в неговата цветност и многоизмерност. Защото животът сведен до грижите за храненето е като суха, лишена от своите сокове краставица. Той е безвкусен и безинтересен. Толкова ли не можем да съобразим, че ако всяка от тези храни беше толкова пагубна и убийствена, колкото ни се представя, то наличието на само няколко от тях във всекидневното ни меню ви би ни умъртвило по-бързо и по-ефикасно от цианкалий?! Толкова ли не можем да се досетим, че ако се поразтърсим тук и там, ще намерим всякакви изследвания за всичко... ще намерим дори и публикации защитаващи тезата, че солта е най-страхотното лекарство. И тук точно е момента, в който трябва да проявим здрав разум и да не превръщаме вегетарианството в някаква фикс идея, довеждайки го до абсурд и пародия на самото себе си.
Казано е, че не живеем за да се храним, но се храним за да живеем. В това има нещо много вярно, дотолкова доколкото не трябва да превръщаме храненето в дейност, заемаща централно място в нашата система от ценности. То може да бъде такова за някое животно, но не и за нас. И какво се получава значи – искаме да се развиваме духовно, да вървим напред, а вместо това слизаме до ниво, което би трябвало отдавна да сме преодолели – животинското. От друга страна обаче изразът “храним се за да живеем” не е докрай точен. Защото той предполага, че храненето е нещо външно за живота. Един вид, спираме да живеем, наяждаме се, след което си продължаваме нататък. Но истината е, че животът е една цялост и храненето е неотделима част от тази цялост. Ценността на храната не се измерва само с полезността или вредността на съдържащите се в нея вещества, но също и с удоволствието, което ни носи, емоциите, които предизвиква и така нататък. Тя не е просто гориво, което те зарежда, защото ти не си просто машина във фабрика. Така че не е добре да наблягаме само и единствено на фактора доколко един продукт е ефикасен за организма.
Ако например някой скъп за мен човек ме почерпи бонбон за празника си и аз го приема с благодарност, това е една емоция, която може би струва повече от полезността, която ще си създам с невкарването в организма на онези не знам колко грама захар, шоколад, Е-та и прочее.
Съвсем не искам да проповядвам отказ от всякакви принципи в храненето. Напротив. Вие може да решите да не употребявате бонбони и да се придържате към това си решение стриктно. Аз обаче говоря за отношението. За това, че кодекса от правила на храненето, който ще счели за необходимо да въведете в живота си не трябва да бъдат издигани в ранг на свещено писание. И ако едно правило е станало като част от теб, ако то спомага за това твоят живот и живота на хората около теб да бъдат по-добри и по-пълноценни, ако то не е в главата ти денонощно, то аз не нямам възражения. Но ако то е за теб ограничение, ако то ти носи неудобства (които ти толерираш защото така се чувстваш по-силен), ако то те прави войнствен вегетаранец, неуважаващ избора на другите и проповядващ им своята диета като ново благовестие, ако то превръща живота ти в арена на която от едната страна си ти, а от друга храната, ако то те кара да гледаш на себе си като на нещо повече от другите... това вече не е на добре. Ти не си нещо повече от другите заради това, че сам си месиш хляба с брашно докарано от село и без мая. Не си нещо повече от другите заради биологичното мляко, което си купуваш от диетичните магазини или пък заради това, че изобщо не ядеш мляко.
Исус е казал, че не е важно това, което влиза в устата, но това което излиза от нея. Казал е също да не се грижим твърде за това какво ще ядем днес. (вижте Мат 6:25-34).
Целта на всички духовни учения е постигането на онзи поглед и онова отношение към Реалността, които да ни накарат да осъзнаем изначалното си единство с нея, да осъзнаем нашата духовна същност. А това няма как да стане, ако по цял ден сме ангажирани с въпроси от типа какво, кога и колко да сложим в устата си. И откъде ще си го купим, разбира се. Този начин на съществуване само ще ни превърне в надзиратели на самите себе си. И един ден ще установим, че животът се е сурнал покрай нас подобно на риба в ръцете на неловко дете.

[yogimax]

Да, хубаво е написал Раджа, вярно е написал. Всеки разсъждава по себе си. Още от дете в детската градина за мен беше мъка като станеше време за обяд. Завивах парчетата месо в хартия или в кърпичката си и ги тъпчех по джобовете си или хвърлях под масата, за да заблудя лелките, че съм ги изял и да ме пуснат от масата. Бях като заложник! Още от най-ранна детска вързаст месото ми беше ужасно неприятно на вид и всук, плюех го, отхвърлях го. Колко ли майка не ме е карала да ям месо, не проядох. Ами не става, моята естествена храна е само вегетарианската. Сигурно съм отработил и заслужил вегетарианския си начин на живот още от предишни животи Нито грам изкушение към месото не е имало и няма в мен. Знам, че има хора на които им е трудно без месо и не мога да си го обясня. Ям малко, ям само вегетарианско и при това съм напълно здрав без никакъв недостатък. Според Шри Шри сексът и яденето (на месо) са двата най-силно залегнали в човека инстинкта. Те просто са дълбоко заседнало впечатление и опитност от миналото, от минали животи. Те не са наша природа. Но ние толкова много пъти сме идвали на Земята и дори нищо друго да не сме правили, точно тези двете неща сме ги правили със сигурност. Затова те са така дълбоко вкоренени и мислим, че без тях не можем. Това е, което мога да кажа по въпроса.

[Raja]

Моята храна също е вегетарианската. Споделете после как е минала беседата. 

[Imago]

Още от дете в детската градина за мен беше мъка като станеше време за обяд. Завивах парчетата месо в хартия или в кърпичката си и ги тъпчех по джобовете си или хвърлях под масата, за да заблудя лелките, че съм ги изял и да ме пуснат от масата. Бях като заложник! Още от най-ранна детска вързаст месото ми беше ужасно неприятно на вид и всук, плюех го, отхвърлях го.

Искрено Ви съчувствам, както и на всички, които са били принудени да ядат развалено месо.

Отбягването на месните ястия в Индия е много лесно и, най-важното, безопасно. Там и въздухът е хранителен.

[yogimax]

Искрено Ви съчувствам, както и на всички, които са били принудени да ядат развалено месо.
Отбягването на месните ястия в Индия е много лесно и, най-важното, безопасно. Там и въздухът е хранителен.

Не е било развалено. Държавата ни беше доста по-благополучна в края на 70-те години, за да има качествена храна в детските градини гарнирана с обилно количество месо. А аз не съм за съчувствие, а за радост и благодарност че съм създаден вегетрианец, за да не се налага да тъпча тези отрови в организма си и да ставам причина за страданията на други живи същества. Само като ме лъхне по улицата някое вътрящо се пиле на грил и ми става лошо от ужасната миризма, а за варено месо да не говорим изобщо. Ако беше естествено да ядем месо, щяха да ни потичат лигите като на хищните животни още при вида на суровото месо. Това обаче не се случва, по-скоро неговия вид отблъсква всички, за разлика от суровите плодове и зеленчуци, които ни привличат моментално. Това е един от признаците за вегетарианската природа на човека. Има и още много, но не ми се преповтаря отново и отново.

[Imago]

Биологически и антропологически погледнато, човекът е хищник по природа.

[yogimax]

Биологически и антропологически погледнато, човекът е хищник по природа.

Това не е вярно. Храносмилателната система на човека е подобна на тази на тревопасните животни, докато тази на хищниците е доста по-различна. Тънките черва на човека са по-къси от тези на хищниците. Т.е. не са пригодени за преработката на месна храна, която изисква повече време и повече усилия от страна на организма за преработването си. Зъбите му не са толкова остри като на хищниците. Така че точно за биологически и антропологически предпоставки не ми говорете. На месото, рибата и яйцата им трябват 72 часа престой в стомаха, за да се преработят, но те още на 4-6 час попадат в тънките черва, където започват да гният и да отделят токсини.
Научните проучвания показват, че вегетарианците страдат по-рядко от сърдечно-съдови и ракови заболявания, от затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет, остеопороза, имат по-добра физическа издръжливост и по-голяма продължителност на живота.
Ако прибавим и икономическия ущърб, който се нанася на човечеството заради огромните количества фуражи, с които биват хранени животните за угояване, същевременно хиляди хора в Африка умират от глад. Ако това зърно не се хабеше за угояване, те не биха гладували. Един абсурд, който човечеството трябва да реши.